:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
НАЙ-СКЪПАТА И ТЕЖКА СПАСИТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ В ИСТОРИЯТА НА КОРАБОПЛАВАНЕТО
Мощната спасителна лодка на Бреговата охрана обикаля бавно около корпуса на огромния кораб, полегнал безпомощно на десния си борд. На руля е г-н Николас Слоан, 51 годишен южноафриканец с червеникави коси и огромни ръце, облечен в работен гащиризон, на който е написал логото  на своята мисия: „Determination & Love („Решителност и Любов).
През прозорците на кораба се виждат обърнати маси и столове, покривки , килими и лични дрехи висят от стените в каютите на пасажерите. Отдавна изсъхнали растения са струпани в един ъгъл на предната палуба. Всичко изглежда призрачно и зловещо, като един панически напуснат от жителите си град, в който се е случило нещо ужасяващо и непредвидимо.
Когато в онази студена нощ неосъзнаващи какво точно се е случило мъже, жени и деца, облечени във вечерно облекло или пижами панически скачаха от борда на заседналия лайнер в ледената вода, капитан Francesco Schettino отдавна вече беше напуснал своя кораб… Беше успял да спаси само изрусената грозотия от една източноевропейска държава, с която до последния момент седяха във VIP–ресторанта на лайнера и се гледаха (почти) влюбено. Скетино беше облечен с парадната си униформа и вероятно е разправял на нелегално качилата се на борда дама какъв страхотен капитан е той и как целият свят се върти само около него...
Но всичко това сега е история, макар и много трагична.
Капитан Слоан има лиценз, с който би могъл да управлява който и да е кораб на този свят, но той никога не го е правил, а и няма особено голямо желание за това. Неговото призвание е да спасява корабите, да ги провлачва до определено място и да ги нарязва за скраб. Вади потънали нефтени платформи и сваля от рифове заседнали плавателни съдове.  На остров Giglio в момента той е Senior Salvage Master на операцията по спасяването и провлачването на „Costa Concordia“. Фирмата Titan Salvage от Флорида го извика спешно в Италия преди няколко месеца, тъкмо когато бе успял да свали от скалите пред Нова Зеландия голям транспортен кораб.
Обикаляйки около авариралия кораб, г-н Слоан вижда десетки свои работници, които висят на алпийски въжета на почти отвесния борд и с помощта на огромен плаващ кран подвеждат към скалистия бряг, през целия корпус на лайнера, стоманени проволки с дебелината на телеграфен стълб. Това е част от стратегията за изправянето на кораба на равен кил и провлачването му до близкото пристанище. Няма да има нарязване на самото място , за  радост на местните жители и на всички, които милеят за природата на прекрасния остров.
Г-н Слоан е нает от корабособственика Costa Crosiere да проектира и изпълни най-трудната до този момент спасителна операция в историята на корабоплаването: Свалянето от скалата и провлачването на лайнер с дължина 290 метра, 36 метра ширина и водоизместване 50 000 тона!
Така виждат спасителната операция в: https://184.172.173.44/Costa-Concordia-salvage.jpg
Така представят спасителната операция в: https://1.bp.blogspot.com/ConcordiaSalvage.jpg
Най-скъпата и тежка спасителна операция в историята на корабоплаването.
Екипът на Слоан се състои от около 240 души: 100 инженери, 24 водолази и 100 човека за останалите дейности. Всички са доказали нееднократно изключителните си способности в най-различни ситуации, които почти никога не се повтарят.
Първоначалните сметки показват, че операцията ще струва около 300 милиона евро. Всички, обаче, знаят, че тази сума е твърде условна, но за корабособственика тя в момента няма особено голямо значение. Най-важното е да се успокои общественото мнение, да се „изчисти” името на фирмата и да се върне доверието на хората към крюизното корабоплаване.
Ако спасителната операция премине  благополучно, разбира се ...
В началото всичко започна с много сериозни математически изчисления, за което е наета  немската фирма Marine Ingenieurbuero Overdick в Хамбург. Трябваше  да бъде изчислено, най-общо казано, дали авариралият кораб ще издържи изправянето си на равен кил и последващото провлачване до пристанището в Палермо. Няма ли да се пречупи корабът при изправянето, ще издържат ли понтоните огромната тежест, няма ли да се скъса някоя метална проволка? И още много, много други въпроси.
Изчисленията трябваше да са абсолютно  прецизни.
„План Б” не съществува!
Идеята е да бъде приложен методът Parbuckling Prinzip, което означава превъртане по/през диаметралната плоскост до изправянето на кораба на равен кил до самата скала, като мористо корабът ще бъде подсигурен от огромни стоманени понтони, които ще стъпят първоначално върху специално изградената за целта подводна платформа. Тези стоманени съоръжения са високи 33 (!) метра, закрепени плътно до борда и привързани към корпуса именно с тези проволки, за които вече споменах. От другата страна, върху скалата, вече е монтиран огромен анкерблок, който ще играе ролята на противотежест и опорна точка при изправянето на кораба. Общо 36-те свръхдебели проволки (или котвени вериги) ще бъдат закрепени през целия кораб именно за този блок върху фаталната скала, за да го предпазят преди и по време на операцията от приплъзване към дълбоките води пред скалите. Когато всичко е готово, хидравлични устройства, наречени „Strand jacks”, ще натегнат колкото е необходимо стоманените въжета и ще помогнат на кораба да се изправи на равен кил, опирайки се на  понтоните, закрепени на левия му борд и стъпвайки на платформата. Но също и на десния борд ще бъдат прикрепени определен брой понтони, които ще укрепят допълнително кораба и така той ще може да бъде провлачен до пристанището със скорост от около 2 възела.
Цялото изправяне и стабилизиране на кораба трябва да се извърши в рамките на два часа, но подготовката за тази необикновена операция продължава почти цяла година! И не само това. Ежедневните бюрократични разправии с италиански министерства, бреговата охрана, правозащитни организации, самозвани „дървени” философи, кмета на градчето и много други „експерти” затормозяват извънредно много работата на професионалния екип на г-н Слоан. Това не помага на спасителната фирма, но всички трябва да се съобразяват до известна степен с изискванията на местните власти.
А докато специалистите работят почти денонощно в импровизирания спасителен щаб на брега, на около 200 метра от авариралия кораб, хиляди зяпачи от цял свят идват да се снимат или да си направят своя пикник пред останките на лайнера.
Като пред отворен масов гроб ... Мисля си, като гледам това безумие, че все още никой не е определил точните параметри на понятията „морал” и „етика”, но случващото се на скалите пред смъртно ранения кораб едва ли ще ни помогне да разберем най-добре какво всъщност означават тези норми на поведение, кога би трябвало да бъдат прилагани и кога не!
В същото време все още не се знае с абсолютна сигурност колко още загинали  пасажери се намират в трюмовете на лайнера, на метри от жадните за сензации зяпачи и телевизионни екипи. Говори се за „само” 32 загинали, но никой не вярва на казаното от пишман-капитанът и неговия екипаж. Не бих искал, откровено казано, да съм на мястото на онези водолази и специалисти от порта в Палермо, които ще трябва да направят основен оглед на кораба ...
Местните хора приемат последиците около тази авария с примирение и с типичния за острова консерватизъм. Те искат час по скоро да забравят ужасите на онази зимна нощ и всичко да бъде както е било винаги. Да спре този поток от неканени зяпачи с блеснали от възбуда очи. Да се възцари отново пасторалната атмосфера и тишина на това райско място.
Трябва да бъде забравено и името на „Capitano Dilettante”. Всеки път, когато някой спомене името на злочестия бивш капитан на лайнера, жителите на пристанищното градче почват да ругаят и се разотиват по домовете си. Трябва да свърши най-сетне тази драма, казват те, но това ще стане най-рано през пролетта и с Божията помощ!
На 28 май тази година е последният срок! Това стои записано с големи букви на стената в командния пункт на г-н Слоан.
На тази дата, малко преди корабът да потегли към своето последно пристанище, отец дон Лоренцо от местната църква ще поръси със светена вода кораба и ще се помоли за успеха на операцията. Същият този дон Лоренцо, който в нощта на аварията отвори църквата и дома си за стотиците премръзнали и уплашени до смърт пасажери, които слизаха от спасителните лодки. Раздаваше одеяла, дрехи и топъл чай, утешаваше и прегръщаше всички, дошли за помощ при него. Когато свещеникът се обажда на своя владика и го пита дали постъпва правилно и разумно, той му отговаря: „На прав път си, отче, и Исус би постъпил по този начин!”
Когато на 28 май корабът тръгне към своето последно пристанище, само г-н Слоан ще бъде на най-горната палуба, ще наблюдава и командва операцията до самото й приключване.
И ще напусне корабът, когато всичко приключи успешно!
Георги НИКЛЕВ