:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
300 ЧАСА В МОРЕТО БЕЗ КАПКА ПИТЕЙНА ВОДА
Това е една от най-тежките аварии в Средиземно море тази година. 55 африканци умират от жажда един след друг на един стар, разнебитен и абсолютно непригоден за плаване кораб, в стремежа си да достигнат италианското крайбрежие. Страшното в случая е, че корабът е бил забелязан няколко пъти от други плавателни съдове, но никой не му е обърнал внимание и никой не се притекъл на помощ! Не мога да коментирам този факт, тъй като се чувствам безпомощен и дълбоко унизен от човешката жестокост, безразличие и високомерие.
Единственият оцелял като по чудо е еритреецът Аббас С., който е бил лекуван в тунизийска болница след 13-дневната драма. Ето какво разказва той на представители на организацията Boats People: „Тръгнахме в нощта на 26 юни. Качихме се на кораба недалеч от Триполи и знаехме, че до южното крайбрежие на Сицилия са някъде около 550 километра. Бяхме общо 56 човека на борда. Не знаехме какво ни предстои, но всички тръгнахме с надеждата, че там някъде ще има по-добър живот за нас.
Целият кораб беше разделен на отделни камери, в които се бяхме скрили без никакви провиции и вода. Бяха ни казали, че пътуването ще бъде кратко. След това се повреди  двигателят и драмата започна. Ден след ден корабът се носеше по вълните безцелно, а жегата беше ужасна дори за нас, които сме свикнали с високите температури. През нощите виждахме много светлини около нас, а през деня и много кораби. Махахме им, крещяхме, но никой не ни обърна никакво внимание. По-отчаяние хората започнаха да пият морска вода и това ускори краят им...
Не знам кой ден беше, но една голяма вълна преобърна внезапно кораба и хората, които бяха все още живи, започнаха да се давят. Аз успях да се вържа с моята кърпа за една дъска и това продължи няколко дни. Всички останали вече бяха мъртви и изчезнали под водата. Кораби минаваха непрекъснато покрай останките от кораба ни, аз се опитвах да направя нещо, но никой не спря да ми помогне...”
В понеделник, 9 юли, Аббас С. е открит съвсем случайно и спасен от тунизийската Гранична охрана. Чудя се какво да добавя в заключение, но все не намирам подходящите думи. Много бих се радвал, ако някой успее да стори това!
Георги НИКЛЕВ
Снимка: REUTERS
Това са останките от друг плавателен съд, аварирал през 2007 г.