:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
„KIS”  -  ОСОБЕНАТА ЯХТА
Смесването на стиловете в яхтостроенето в последно време като че ли набира сили, но в никакъв случай не мога да кажа, че това е нещо лошо. И аз съм привърженик на еклектиката, стига да е в умерени граници, разбира се. Но именно тези граници са твърде разтегливо понятие, пък и вкусовете на хората не могат (а и в никакъв случай не бива!) да се подчиняват на блудкавите и много разтегливи понятия като „красота”, „естетика” и др. подобни клишета. И слава Богу, тъй като в противен случай и яхтите щяха да заприличат на парламентите  на разни държави - всеки път едни и същи по вид и качества простаци и некадърници.
Но „KIS” е нещо съвсем различно. Още щом я видях за първи път и то на ход, си рекох, че става дума за типична ретро - яхта с гафелно стъкмяване, но ... после видях и форщевена, който ми заприлича на много голямо кану от Великите езера в Северна Америка и доста се пообърках. Пък и ветрилното стъкмяване хем гафелно, хем не съвсем, та окончателно се шашнах. Аз обикалям от години европейските яхтени портове, но такава яхта не бях виждал, признавам си. После разбрах от един колега, че скандинавците наричат тези ветрила „изтеглено нагоре гафелно стъкмяване”. Както всичко, впрочем, което казват и правят северните народи, и тази дефиниция се оказа съвсем на място.
Казано по друг начин, това е една много сполучлива смес от известната на всички тенденция от 30-те години на миналия век и суперновите технологии  на това столетие. Ретро-модата е видна само само от топа на мачтата до водолинията. В това се крие и най-голямото предизвикателство на тази лодка. Под водолинията се крие същинският звяр, който кара всички да се обръщат след него, независимо дали е на ход или е швартован на някой кей.
Задавам си въпроса, дали става дума за една модерна интерпретация на ретро-яхта или по-скоро една свръхнова концепция, облечена в класически „дрехи”. Издълженото нагоре, както вече казах,
Огромно ветрилно стъкмяване на фона на необичайно изглеждащият корпус с прекрасните си обводи.
Поглед откъм кърмата на левия борд. Изчистени линии, модерен фитинг, но и с едно подчертано ретро звучене, което придава този особен шик на цялата лодка. Огромният гик загатва за динамичните качества на яхтата. Това е майсторлъкът: Да се съчетаят две на пръв поглед напълно противоположни концепции.
ветрилно стъкмяване и този огромен гик показват ясно и категорично каква мощ е заложена в тази лодка. Според „добре осведомени източници” дори и при слаби ветрове, лодката „прави” без проблем 8-10 възела на бейдевинд. И това никак не е чудно, като се има предвид изключително ниското тегло, относително малката широчина и прекрасно изчислените обводи на корпуса. Всеки се досеща, естествено, от какви материали са изработени корпусът, палубата и рангоутът, за да се постигнат тези забележителни динамични качества.
Разбирам много добре, че за дизайнерът Тео Данел този експеримент е изключително успешен, независимо от голямото разнообразие на мнения, критики и констатации. В крайна сметка всеки новаторски проект, дори и в страните, в които НЕ обичат да мразят, е обект на дълги дискусии. А точно там - в дългите разговори, се ражда истината.
Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник”