:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ПОСЛЕДЕН ПОКЛОН, COSTA CONCORDIA
Несправедливият край на един голям кораб
През лятото на 2006 г. суперманекенката Ева Херцигова прави няколко плахи стъпки към носа на един огромен и красив кораб. В ръцете си държи традиционната бутилка шампанско, която трябва да се разбие в носа на кораба. Командният състав, корабособствениците, стотиците строители на това прекрасно творение на инженерната мисъл и хиляди обикновени хора мълчат почтително.
Кръстницата  хвърля надлежно вързаната бутилка, тя полита към кораба, но ... не се счупва! Това е лоша поличба. Много лоша!
При второто хвърляне всичко е наред. Корабът вече се казва „Коста Конкордия”.
Дължина - 290 метра. Широчина  - повече от 35 м.! Достатъчно широк, за да не може да премине през канала между Северна и Южна Америка. Височината на този гигант от водолинията до „най-горе” е 62 метра, но газенето е само 8,2 метра! Мнозина от старите служители и работници  в корабостроителницата изразяват често своите съмнения относно някои странни решения на конструкторите. Някои дори споделят, че всичко това се прави „... от чисто комерсиални съображения”. Повече надводен борд – повече кабини, повече пътници.
Цената на новият суперлайнер е 450 милиона евро.
В рекламните клипове и брошури корабът беше описван като „храм на удоволствията”, който ще „ви спре дъха и ще забравите за скучното си ежедневие”.
За да се осъществят тези неземни мечти, пасажерите имаха на разположение 1500 кабини, 13 бара, 4 огромни плувни басейна, театър разположен във височина на три палуби и фитнес – център с обща площ 6000 кв. м. Гостите на кораба е трябвало да очакват „една уникална почивка с безкрайни преживявания”.
За капитан на кораба е назначен 52 годишният Francesco Schettino. Корабособственикът назначава още през 2002 г. този човек, но тогава все още в качеството му на старши помощник на други кораби на компанията. През 2006 му поверяват командването на „Коста Конкордия”. Капитанът е добре известен със своенравното си и до голяма степен лекомислено поведение, което в много случаи е било в пълно несъответствие с добрата морска практика, но никой не казва нищо.
Само четири седмици преди катастрофата чисто новият кораб се намира в пристанището на Марсилия, когато е обявено щормово предупреждение при сила на вятъра 50-60 възла. Без да му мигне окото, капитанът събира своите офицери на мостика и обявява, че има намерение да напусне пристанището. Решението му е посрещнато с ледено мълчание от командния състав, но отново никой не казва нито дума. Един от неговите помощници – Martino Pellegrino, споделя  по-късно пред следователите: „ ... Ние само се спогледахме, но никой нямаше като че ли сили да възрази”.
С пламнали очи капитанът „удря камшика” на 56 000 коня, които се спотайват в силовата уредба на гигантския лайнер и го насочва към разбеснялото се море.
След завръщането на кораба в пристанището, капитанът споделя с огромно самочувствие и възторг, че „много обича да му се случват непредвидени неща в живота, особено когато те са свързани с отклонения от предвидените стандарти”. Нито служителите на Морската администрация, нито корабособственикът са изразили безпокойството си от своеволията на капитана ...
В последната, фатална нощ, часове преди удара в скалите, капитанът се намира в един от луксозните ресторанти на кораба в компанията на млада, руса дама. Тя се казва Domnica Cemortan и е от Молдова. В това, разбира се, няма нищо лошо, освен може би фактът, че капитанът е заповядъл курс на максимално сближение с остров Giglio, на който живее един негов стар приятел, вече пенсионер. Този негов приятел е плавал 43 години по моретата, от които цели 23 в същата компания, в която сега служи и Schettino. Пък и младата дама, лъскавата капитанска униформа, изпитото вино, тихото море, звездите ...
И 4200 души на борда, половината от които вечерят в момента и не подозират какво ги очаква. На борда е имало много деца, хора в инвалидни колички. Но за такива подробности капитанът в момента няма време! Не намира време и по-късно, когато се налага да се спасяват същите тези хора...
Корабът плава със скорост около 15 възела в посока острова. Отново е променен курса по заповед на капитана. Целта е максимално доближаване до Giglio Porto... Никой от командния състав не си позволява да противоречи на егоцентричния капитан.
Последната команда е дадена в 21,30 ч. местно време. В 21,45 ч. подводна скала отваря пробойна в корпуса на кораба с дължина 75 метра! Прекрасният кораб с всички пътници и екипаж на борда е полегнал на десния си борд върху подводните скали, само на метри от дълбоката бездна. Един безумец и мегаломан става причина за една от най-големите катастрофи в гражданското корабоплаване.
Капитанът е сред първите, които напускат кораба.Това вече е доказано от следствието, но не това е най-важното. Когато разбират за катастрофата, служителите от Морската администрация правят опит да се свържат с капитан Schettino, който наблюдава случилото се от брега. Ето пълният тест на разговора между представителят на Морската администрация Gregorio de Falco и капитана:
De Falco: „Тук е Фалко. Говоря ли с капитана, моля?”
Schettino: „Да, добър вечер, команданте!”
De Falco: „Моля Ви, кажете си името!”
Schettino: „Казвам се капитан Schettino.”
De Falco: „Слушайте внимателно, Schettino! На борда се намират още много хора, които са в безизходно положение! Веднага се качете във Вашата лодка и отивайте до кораба. Качете се по лоцманския трап и проверете още колко хора се намират на кораба! Ясно ли е?”
Schettino: „Команданте, оставете ме да кажа нещо...”
De Falco: „Вие трябва да ми кажете колко още деца, жени и мъже се намират на борда! Чуйте ме, Schettino, Вие се спасихте, напускайки кораба, но аз ще Ви пратя в ада, чувате ли ме, Schettino, и ще Ви накарам да си платите за всичко това, дяволите да Ви вземат! Тръгвайте веднага, по дяволите!”
Връзката прекъсва.
Разбира се, капитанът не отива никъде. Продължава да наблюдава развитието на нещата от брега.
В това време почти цялото население на малкото островче се включва в спасителната операция. Жените носят топъл чай и одеяла, мъжете обикалят около кораба със своите лодки и превозват до пристанището спасените пътници.
Само капитанът стои на една скала и гледа безучастно към полегналия на една страна величествен някога кораб. Така вероятно и неговият съотечественик Нерон е наблюдавал от един хълм запаленият от него Рим.
Все още не се знае точният брой на загиналите.
Разходите на корабособственикът се изчисляват – за сега! – на над един милиард евро.
Георги НИКЛЕВ
Това бе Costa Concordia …