:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
НА ПРЕДЕЛА НА ЧОВЕШКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Много са примерите в историята на ветроходството, които са предизвиквали възхищението и огромната радост на любителите на този прекрасен спорт. Има, разбира се, и много негативизъм, неразбиране и неодобрение в средите на яхтсмените, но без тях пък животът ни би бил много еднообразен и дори скучен. Казвам всичко това, тъй като аз съм бил винаги в отбора на положително мислещите люде (поне така си мисля!), пък и вярвам в безкрайните възможности на Човека.
И ето, че само преди около месец един швейцарец (!) изправи „на нокти“ цялата световна яхтена общественост, както сега е модерно да се нарича, завръщайки се жив и здрав след уникална обиколка на света с катамаран, който бих определил по-скоро като „играчка за плажни забавления“, отколкото като ветроходна яхта за околосветска обиколка. На този странен ветроходен съд с дължина 6 метра и надводен борд 0,6 м не е имало нито койка за спане, нито газов котлон, нито никакво друго съоръжение, което би му помогнало да преживее тази на пръв поглед непосилна задача. Не е имал дори елементарна тента за защита от слънцето и водата. Между двата корпуса има мрежа, а на странните съоръжения, изградени над поплавъците се виждат полусандъци (не се сещам за по-точен морски термин!), които служат за денонощното откреняване и евентуално за малко сън, без да паднеш веднага в морето. Тези надстройки позволяват, разбира се, и една много добра видимост за шкипера на яхтата. В близост до него са разположени и винчовете на катамарана. Всъщност цялата архитектура на яхтата подсказва недвусмислено, че нещата не са резултат от случайно и спонтанно хрумване на нейните
Радостта от успешното приключване на обиколката е огромна.
Един мъж, една лодка, един рекорд. И Божията помощ!
създатели. В създаването на този ветроходен съд са вложени авангардни технологии, за които тепърва ще се говори и които - убеден съм в това!, - ще намерят приложение и в много други концепции на близкото бъдеще.
Но г-н Yvan Bourgnon успява въпреки неописуемите трудности по маршрута.
Плаването е започнало на 5 октомври 2013 г. и завършва във френското пристанище Ouistreham, оставяйки зад гърба си около 38 000 морски мили, 300 преобръщания и безброй други „незначителни“ аварии. Интересното в случая е, че швейцарецът нито един път не е помислил да се откаже от своето невероятно начинание или дори да се оплаче някому. Пък и не е имал възможност да сподели своите страхове или притеснения във връзка с плаването - единственото навигационно съоръжение, с което е разполагал, е бил един пластмасов секстант! Никаква радиостанция, никакви плотери, GPS-и и прочие навигационни уреди. Абсолютно нищо, което би облекчило работата на ветроходеца в Океана. Дори само този факт подчертава изключителността на това плаване и на този, впрочем, рекорд, поставен от непоколебимия швейцарец.
Сега вече си мисля, пишейки тези неща, че съм направил голяма грешка още в заглавието на  материала. Та кой би могъл да определи със сигурност къде и кои са пределите на човешките възможности? В никакъв случай не съм аз. Преди много години, когато Ален Бомбар плаваше с часове между ледени блокове в най-различни водоеми на света, хората разсъждаваха по същия начин, но се оказа, че не са били прави. Ами Жак - Ив Кусто, който преди 40 - 45 години правеше невъзможното за тогавашното ниво на технологиите и промени коренно представите ни за човешките възможности. Спускането до най-дълбоката точка на Световния океан, кацането на Луната - всичко това доказа неизчерпаемите възможности на човешкия дух, който не е „някъде там”, а тук - сред нас хората.
Сега очаквам с нетърпение подробности около този уникален рекорд, които ще предложа с огромно удоволствие на читателите на вестника.
Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник“