:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
Яхтостроене:
ЕДНО НОВО УНГАРСКО (!) КАРБОНОВО „ЗВЕРЧЕ”
Миналото лято, посещавайки една унгарска лодкостроителница до Балатон, мой много добър приятел от тези среди ми каза следното: „Да не мислиш, Джорджо, че ние сме кой знае колко по-добре от вас. Нищо подобно! Имаме същите проблеми, имаме същото количество роми, имаме същата безработица, пък и от ЕС много, много не ни обичат ... Но не се предаваме, не хленчим, не ритаме с крака във въздуха. А знаеш много добре, че освен Балатонското езеро и част от река Дунав нямаме никакви други водоеми, в които да тестваме лодките, които правим. Това може да стане евентуално само с прототипи до около 7-8 метра дължина. А по-нагоре? Да ги влачим през Алпите ли? Знаеш много добре колко струва подобен специализиран транспорт, кранове, портови разходи, връщане по същия път ... Как да калкулираме всичко това после в цената? А вие защо не правите нищо? Имате такива прекрасни условия, страхотна база, вещи хора. Какво ви липсва, бе Джорджо?”
Слушах го, кимах с глава и не знаех какво да му отговоря. Всъщност, знаех много добре, но се въздържах. Тогава усетих , че съм почнал да губя малко от пословичния си хъс и напористост и че това не е само резултат от годинките ...
А  ето, че младата и много креативна будапещенска фирма Flaar Performance Sailing се опитва да направи пробив в един много труден сегмент на европейското яхтостроене. Яхти с размери до 20 фута (около 6 метра) се произвеждат в много големи количества и разновидности. Тяхната тежест е относително малка, могат да бъдат превозвани без проблем дори с едноосен колесар, пускането на вода може да стане и на необорудван бряг. Управлението е лесно, цената е ниска. Има модели, които на „втора ръка” струват около 300-500 евро и то в много добро състояние.
Унгарските ни колеги от гореупомената  фирма, обаче,
Flaar 20. Екстремно нисък надводен борд, много дълъг „хобот” за генакера, широка кърма и просторен кокпит.
Изглед откъм кърмата. Малко странна и ретроградна ми се струва системата за управлението и натягането на грота, но това ще претърпи изменение, надявам се. И дали точно там е мястото на двата винча?
са решили да изненадат света и вероятно себе си с едно „чудо на чудесата”. Дори и аз останах доста шашнат от смелостта на тези млади хора, но пък от друга страна им свалям шапка за начина, по който подхождат към решаването на този проблем.
Новата Flaar 20  е изцяло от карбон и то до най-малките подробности. Още от първия поглед си личи, че  яхтата е ориентирана безкомпромисно към високите скорости. С цената на всичко - дори и на чудовищната сума в размер на ... 42 000 евро и то без състезателен комплект ветрила, а те струват още около 5000 евро!
В този проект са концентрирани всички последни новости на състезателното яхтостроене. Нека да започнем с т.н. Canting - кил, който е състояние да бъде изнесен до 90 градуса към всеки борд и по този начин откреняването става ненужно и целият екипаж може да се концентрира единствено върху рационалното управление на съда.
Не мога да намеря разумен отговор на въпроса кому е нужно всичко това, като се има предвид, че цялата лодка е дълга само 5,97 м. Към това трябва да се прибави и фактът, че тази концепция предвижда и два допълнителни шверта, наречени Daggerboards. Без тях и при напълно изнесен кил към единия от бордовете съществува почти 100 процентова вероятност от обръщане на съда при скорост от около 20 възела, че и повече. Аз съм голям привърженик и ценител на всяко иновативно решение, но тук нещата излизат малко извън контрол, струва ми се. Това, разбира се, е мое лично мнение.
Управлението на лодката е „поверено , естествено, на двойни пера на руля, а пред носа стърчи прибиращ се в корпуса бушприт (наричан още „хобот”)  за генакера с дължина ... 2 метра. Това е една трета от общата дължина на яхтата. А площта на генакера е 42 кв.м. Ясно е като „бял ден”, че целта е да не се получи припокриване на цялата яхта от огромния генакер, но едва ли това е верния път.
Изброявам тези данни в малко телеграфен стил, тъй като не знам какъв точно коментар да направя за тях. Надявам се само, че момчетата от фирмата са сметнали всичко както трябва! Мога, обаче, много ясно да си представя какво би се случило с тази яхта при сила на вятъра само от около 10м/сек. и вълнение 2-3 бала. Генакер - 42 кв.м., грот - 19,5 кв.м. и екипаж от 3 души ...
Ще отбележа само, че дори гениалната конструкция на яхтите от клас „Melges 24“, чиято водолиния е почти два метра (!) по-дълга и разполагат с  почти същата енерговъоръженост, биха могли да имат (зависи от екипажа!) проблеми при подобна метеообстановка.
Дано да не съм прав! Много бих искал тези прекрасни и всеотдайни момчета да успеят във всяко тяхно начинание .
Относно общият вид на яхтата: Екстремно нисък надводен борд, плосък корпус, широка кърма, просторен кокпит. Това са, общо взето, универсалните параметри за всички модерни яхти със състезателен ген в своята конструкция. Но в случая има има и нещо друго, което малко ме смущава, а именно твърде неудачното според мен съотношение между тежестта на кила и общото тегло на яхтата, а то е само 40 % . Смущаващо ниско число - казвам го съвсем отговорно! Това съотношение би могло да се промени, но само, мисля си, при стационарен кил. Тогава ще отпаднат и швертовете и т.н. и т.н. Един по-тежък подвижен кил при тази много малка обща дължина на яхтата би било истинско предизвикателство за конструкторите. Но дали всичко това е нужно? Много бих се радвал  ако и други читатели си включат в тази дискусия!
Прототипът на този малък „звяр” ще бъде окончателно завършен едва към края на тази година и после започват истинските изпитания. Надявам се, че всичко ще мине благополучно и вложените огромни средства ще бъдат оправдани напълно. Тези момчета го заслужават.

КРАТКИ  ТЕХНИЧЕСКИ  ХАРАКТЕРИСТИКИ :
1. Дължина на корпуса:  5,97 м.
2. Дължина на водолиниията: 5,90 м.
3. Широчина: 2,44 м.
4. Газене: 1,75 м.
5. Общо тегло (напълно съоръжена): 350 кг.
6. Тегло на кила:  140 кг.
7. Грот: 19,50 кв.м.
8. Стаксел: 11,60 кв.м.
9. Генакер : 42 кв.м. (!)

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на МОРСКИ ВЕСТНИК
Снимки: Производителя