:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ОТНОВО НА ЯЗОВИР „ВЪЧА” И ПАК С ДОКТОРА -
ЧАСТ  ІІ

Монако  -  Цалапица. Специално за „Морски вестник”
(Част І: 17 април 2013 г. Пролетен риболов на язовир „Въча”)

Тръгнем ли за риба на този язовир, формулата е следната: Или аз с доктора, или той с мене. Само на френската Ривиера ходим поотделно, тъй като аз не обичам Монте Карло и монтекарловците, той пък не харесва Ница. На доктора хич не му дреме, впрочем, дали ще да е Ница или Кан, щото и той, както останалите  лекари от „Пирогов”, получава  по около 3-4 000 лева седмично заплата и му пука на скалпела колко пари ще хвърли за 2-3  дена, образно казано.И на мене ми е все тая, щото аз пък съм стар реститут и въобще не си знам парите, както обичат да казват завистливците в отечеството.
Видяхме  се, значи, само няколко дни преди да тръгнем за „Въча” в един ресторант близо до вилата на Робърт де Ниро в Монако, пийнахме с Робърт по чашка шампанско за разхлада, разходихме се с една „седмица” на BMW без покрив, дето си я взехме от летището под наем, пообиколихме култовите места на княжеството и ето, че неусетно се изтърколиха две нощи сред „богатите и красивите”. После си купихме бели червеи, пиявици и захранка и взехме аеропланчето за Родината.
На пиявиците в Монако им казват „пиявици”, а у нас в рибарските магазини - „народни представители”, но не знам защо.
То, общо взето, е все едно дали си в Монако или в Цалапица, щото и на двете места като завиеш на дясно, все на вода излизаш. Само че в Монако ще паднеш в морето, а след Цалапица следват две-три селищни системи и за да стигнеш до там, трябват много сериозни познания по география и равнинно ориентиране. Има и разлики, впрочем, между френската Ривиера и пътя за язовира, и те се състоят в това, че пътните знаци в и около Цалапица са в доста оскъдно количество и ако не си добър навигатор, можеш пак да пристигнеш в Ница или някъде там .
А в Цалапица нещата стоят по съвсем различен начин. Завиеш ли на дясно, пътят води към Кричим и после към язовир „Въча”. А там - в този земен рай насред Родопите, няма нито „Бентли”-та, нито бандюги, нито изрусени силиконови курветини. Само неземна красота от всички посоки, тишина, кротки и отзивчиви хора и ... много риба във водоема. Само че и тук има една дребна, ама много важна подробност: трябва да знаеш как да я хванеш тази риба. Язовирът е много дълбок, с почти отвесни брегове, които са абсолютно недостъпни на повечето места. Дори до самите скали дълбочината е огромна и трябва много промени в настройката на такъмите, че да уцелиш пасажите от костур. Но напипаш ли нужната дълбочина, нещата се развиват по един прекрасен начин. Но още не сме стигнали до язовира с доктора, ами току-що сме завили на дясно, както вече отбелязах.
Според мен, обаче, подготовката за риболова е около 80 % от цялата работа. Останалите двадесетина са късмет и малко умения, разбира се. А в тази подготовка влиза и набавянето на някаква храна, все пак, ако си тръгнал за повече от един ден на риба. Ние бяхме за около седмица, а на плаващата къща нищо не можеш да купиш и всичко трябва да си носиш. А само риба, пък дори и първокачествена, не става. Изтънчените натури искат разнообразие, а ние сме свикнали на цялата гама от глезотийки в кулинарно отношение. Белите вина са за бялата риба и панираното филе от костур, червените пък - за тъмните меса и т.н.
Упс, щях да забравя едно важно пояснение: Щом стъпите на „аутобана”, не забравяйте, моля, да извадите сложените в жабката предварително по една стара детска маратонка или тънко топче тоалетна хартия. По този начин, слагайки ги между зъбите и стискайки здраво, ще предотвратите падане на доста пломби, зъбни протези и пр. по пътя до самия язовир. Денивелацията между асфалтовите кръпки не е повече от десетина сантиметра, разбира се, но пък и не е съвсем приятно преживяването, особено ако карате с повече от 35 км. в час. А дупчиците между селцата никога не са по-дълбоки от 20 см. и всяко друго твърдение си е чиста обида за местното „Пътно” .
Казано с други думи, тръгналите в тази посока и с тази цел, би трябвало да внимават с карането на своя автомобил, което ще рече, никога да не „вдигат” повече от 50 км., да са в прекрасно психическо здраве, да са добре възпитани  от ранна възраст, да не псуват и да не слизат в движение да се облекчават в крайпътната ботаника. Едно време не е било никакъв проблем да слезеш от каруцата, да си свършиш работата и после пак да се метнеш в нея, но сега при тези главоломни скорости ...
И още нещо, преди да се върна към
 
Това е лодката, без която на този язовир не може да се лови риба. „Тутраканка”-та с четиритактов извънбордов двигател - 15 к.с., предоставя пълни удобства за двучленен екипаж, плюс всичко необходимо за риболов. За трима вече ще стане много тясно.
Прекрасни гледки се откриват над язовира дори и в дъждовно време.
Докторът следи с орловия си поглед  движението  на подгонените  от костура рибни пасажи. След малко ще извади и една голяма пъстърва!
Част от плаващата къща, заедно с едно чудно дърво, което расте буквално във водата. Под тази тераса дълбочината е 38 метра.
Три черни лебеда са постоянни гости на къщата и очакват с нетърпение да бъдат нахранени .
продоволствието: След град Кричим на всеки 10 метра са сложени табели, които дискретно, но настоятелно предупреждават баламурниците - „шафиори”, че има падащи камъни, но не видяхме с доктора нито една, на която да пише КОГА ще стане тази работа. И тъй като по вертикалните склонове на прекрасната планина нямаше нито една предпазна мрежа, то пътуването до язовира се превръща в нещо повече от рулетка в омразното ми Монте Карло. Пък и да беше паднала, да речем, някоя десеттонна скаличка върху нас - чудо голямо. Щяхме да хвърлим жените ни в неутешима радост и ... точка.
Нямаше да сме нито първите, нито последните съпрузи, отворили съвсем ненадейно дверите към слънчевото, спокойно и безметежно „утре” на нашите половинки, че в някои случаи и тричетвъртинки.
Сега обратно към пазаруването. Някой бил казал на д-р Христов, че недалеч от Цалапица (ах, тази Цалапица с нейните цалапицянки, дето ходят като негативи покрай пътя и само белите им зъбки святкат между храстите!), имало едно село, което се казвало „Ново село” и там имало един месокомбинат със собствен магазин, ама ум да ти зайде! Речено - сторено и след малко лутане стоим вече пред магазина. А вътре - чудо невиждано! - едни пържоли - поне 10 вида, едни колбаси, едни деликатеси - страхотия. Каквото си пожелаеш - има го! Онези ми ти усмихнати продавачки, чисти и спретнати, сговорчиви  и любезни, да не повярваш, че се намираш ... извън  Монако. Да се чудиш какво да си купиш и кое да оставиш. Но тези жени са освен това и вещи консултанти на своята клиентела, а не като онези пръдли от МОЛ-овете, дето и името не могат да си кажат. И без да правя никому евтина реклама трябва да кажа, че подобно месо и колбаси не бях ял от поне десетина години, а пътувам много и знам, какво означава добрата стока, повярвайте ми.
Е, а сега му е времето да кажа, какво е необходимо, когато тръгнеш с някого на риболов. Не са важни само такъмите и „угодийките”, свързани с тази работа. Те са дори на последно място, според скромното ми мнение. На първо място трябва и двамата (тримата и т.н.) да имат високо чувство за хумор и да не се притесняват от разните простотии и дивотии, които често се срещат по родните места. Когато двама души седят в една лодка и то в буквалния смисъл на думата, трябва всяко движение да е отработено и абсолютно точно, да се разбирате без думи, а само с поглед. Ето точно такъв е докторът - високо организиран, прецизен  и твърд като Съдбата - и поради тази причина аз много го ценя и е голямо удоволствие да съм с него за риба. Лошото при него, обаче, е че не пуши, а само аз, и това води до известни технологични затруднения, но животът е такъв, какъвто е и трябва да се приема философски.
Сега най-сетне за рибата в язовира. Тя е във водата и трябва да бъде хваната, маломерните екземпляри - пуснати незабавно обратно и ... трябва да имате на всяка цена лодка! Останалото са технологични подробности, които ги пише във всяка книга.
На слука !

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на вестника