:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
„... СЪЗДАДЕН СИ ЗА ЛЕДОВЕТЕ!“ (85 ГОДИНИ ОТ ПОТЪВАНЕТО НА „МАУД“)
След цели 85 години на дъното на канадския Cambridge Bay бе открит и спасен за поколенията последният кораб на великия полярен изследовател  Роалд Амундсен. Казвайки „спасен“ имам предвид, разбира се, неговото  изваждане от дъното на залива и предстоящото му транспортиране до Норвегия, където ще бъде изградена специална музейна експозиция. За целта е създадено сдружение от частни лица, с предмет на дейност спасяването на кораба, неговият транспорт и изграждането, както вече споменах, на специален музей. Цялото финансиране на този проект се поема от членовете на сдружението ... За славата на Норвегия!
Научавайки за тази новина, неволно си зададох въпроса как ли ще си реагират хората (в т.ч. и съответните институции, естествено) в нашата държава, прочитайки написаното от моя милост, но веднага си отговорих  - никак! Едните ще кажат, че „онези“ са богати и затова го правят, а пък чиновниците ще си го преместят ... компютъра в другата стая, където сърбащите деветото си кафенце за деня гаджета са по-млади. И се скъсват от работа, ама ... от кръста надолу. А пък перманентно стоящите на бойна вахта „мразещи“ ще ми теглят една и с това работата ще приключи. А това, че под носа ни - в буквалния и в преносния смисъл на думата - се намират останките на последната наша подводница и едва ли ще да е толкова трудно да се направи нещо смислено по въпроса, това (почти) никой не го е еня. Има още десетина примера в това отношение, но не бих искал да се отклонявам чак толкова от темата.
Та, корабът „Maud“ е построен през 1916 г. в корабостроителницата на много известния по онова време норвежец  Christian Jensen, намираща се недалеч от Осло и е с дължина 36 м и ширина 12 м. Веднага прави впечатление относително голямата широчина на кораба спрямо неговата дължина, но това е сторено съвсем умишлено, като се има предвид, че Амундсен е плавал в изключително опасни води, покрити в по-голямата си част с плаващ лед и тази форма на кораба е била вероятно най-удачната за подобни експедиции. Ескизът на надстройката и корпуса подчертава типичния скандинавски стил, съчетаващ практичност, изключителна здравина и голям простор за екипажа, живеещ и работещ в екстремални условия. Такелажът, рангоутът, специалното вътрешно обзавеждане и ветрилното стъкмяване са също така дело на тези скандинавски майстори, което означава пълна гаранция за изключително качество и надеждност.
Когато бутилката шампанско се разбива о борда на кораба, кръщелницата казва: „You are made for the ice!“ Силни и много иносказателни слова!
След края на Първата световна война Амундсен и неговият екипаж предприемат първото си плаване на север. Идеята е била да се промъкнат  през Беринговия проток и да достигнат възможно „най-горе“ и колкото се може по близо до Северния полюс. За жалост не успяват, но се промъкват под ветрила през т.н. Североизточен пасаж и стигат до Сиатъл. По-късно нещата се развиват както и в много подобни случаи - парите свършват и се налага корабът да бъде продаден. После корабът потъва в плитките води на Кембридж бей при доста странни обстоятелства, а мачтите му стърчат  много години над водата.
Очаквам с нетърпение откриването на музейната експозиция и ще отида специално до там за да стисна  ръцете на тези прекрасни хора, осъществили грандиозната идея.

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник“
Снимка от въздуха на потъналия кораб и началото на спасителните дейности.
Началото на спасителната операция.
Спускането на кораба преди да бъде отбуксиран до достроечния кей.
Няколко седмици преди началото на първото плаване. Вижда се ясно, че „Мауд“ все още не е натоварен с необходимите за експедицията екипировки, провизии и т.н.