


Прозрения, постигнати с болка:
ЛИНЕЙНИТЕ КОРАБИ - ИЗЛИШЕН РАЗКОШ ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ?
Легенда за пламтящите бордове
Навъсено утро изгрява над Южния Атлантик на 4 май 1982 г. Двойка аржентински изтребители «Супер-Етандер» лети толкова ниско над оловносивия океан, че почти докосва гребените на вълните. Преди няколко минути пилотите са получили данни от самолета за радиолокационно разузнаване «Нептун». Вероятна цел - два британски есминеца. Сега! Самолетите рязко се издигат, включват РЛС и след миг към целите литват огнените опашки на две ракети «Екзосе».
В този момент командирът на ескадрения миноносец «Шефилд» говори по спътниковата връзка «Скайнет». За да няма смущения в диалога с шефовете в Лондон, е заповядал да бъдат изключени всички радиоелектронни средства, дори радарът на системата за противоракетна защита. Изведнъж вахтените офицери забелязват, че срещу кораба им се носи огнена «храчка».
«Екзосе» се забива в борда на «Шефилд», минава през камбуза и се пръсва в машинното отделение. Бойната глава с тегло 165 кг не избухва, но двигателят на ракетата подпалва горивото, изтекло от повредена цистерна.
Пълният текст на статията в pdf-формат