„ВАПЦАРОВЕЦ” - ВЕСТНИКЪТ НА МОРСКОТО
УЧИЛИЩЕ
Вестник „Вапцаровец” излиза две десетилетия, но самостоятелно изследване за него няма. В епизодичното му споменаване дори началото му е невярно. Първият брой отсъства от Военноморския музей и неговата библиотека, от музея на Морското училище и неговата библиотека, от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” във Варна.
Електронният каталог на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София още повече ни отдалечава от истината. Според него вестникът излиза в периода 1970-1973 г., налични са броеве (по години): 1970 - 2-7, 9-10; 1971 - 1-10; 1972 - 1; 1973 - 4-5; или общо 21 броя за 4 години. А истината е, че вестникът излиза за първи път 2 години по-рано (март 1968 г.) и 15 години по-късно (последен брой - 8 декември 1988 г.) Твърдя това като член на редколегията, създала първия брой на вестника, и двукратен негов главен редактор - като курсант (1968 - 1969 г.) и като офицер (1972 - 1973 г.)
„Вапцаровец” има два едноименни предшественика - бюлетин, издаден още на 28 декември 1960 г., и един странен „юбилеен” вестник, издаден извън училището със съдействието на флотския вестник „Димитровска вахта” (12 декември 1967 г.), както и едно проходило по-ранно и паралелно издание на училищния литературен кръжок - сборникът „Родени на море” (5 книжки в периода 1965 - 1978 г.)
Прецизирах собствените си спомени с тези на съвременници - капитаните І ранг о.р. Колю Колев, Васил Василев, Николай Йорданов, Евтим Евтимов, Иван Филипов, Христо Димитров, Веселин Русинов, Иван Брадов, Атанас Кляшев, Иван Йотов, Коста Стефанов, капитан Георги Недялков, главните механици Костадин Налбанчев и Николай Димитров, Цветанка Василева, Олимпия Стойнова. Информационно съдействие ми оказа инж. Иван Алексиев, а организационно - проф. Ненчо Мицулов.
Около година увеличавах и „веществените доказателства”, които достигнаха над 50 оригинални броя (или части от тях) на вестник „Вапцаровец” (най-много от Дона Чонова, съпруга на капитан І ранг Чони Чонев, Софка Кремидчиева и капитан І ранг о.р. доц. Иван Йотов), сред които първия брой (от капитан І ранг о.р. Румен Златев), последния (от Софка Керемидчиева) и един от предшествениците (Р. Златев), 4 от 5-те сборника „Родени на море”, сред които първия (от Момяна Славова, съпруга на капитан І ранг Божидар Славов) и последния (от доцент Георги Вълчев).
Предпоставка за „Вапцаровец” са ротният стенен печат и други печатни издания през годините. Стенвестниците с морски имена - „Прибой”, „Нептун”, „Щорм”, „Бриз”, „Буря”, „Шквал”, някой и друг „Вапцаровец”, дори един „Вапцаровски щорм” и др., формално органи на ротните комитети на ДКМС, се издават от редколегия, участват в ежегоден училищен преглед и традиционно включват уводна статия, курсантски живот, творчество и хумор. На чертожен картон с цветни тушове, буква по буква се редят материалите.
През 60-те години училището има офсетова печатна база с началник Ради Дидов, чийто продукт е и родоначалникът на многотиражката - бюлетин „Вапцаровец”. Той излиза по идея на началника на училището капитан І ранг (после контраадмирал) Дичо Узунов. Бюлетинът, който се намира в Музея на училището, е твърде скромен - само 1 лист (лице - гръб) малко по-голям от А4. В главата му е девизът „За нашата социалистическа родина!” На логото са кулата на сградата на училището, щурвал и зъбно колело. „Вапцаровец” е изписано с красив ръкописен шрифт вероятно от щатната чертожничка Величка Бояджиева. В главата има още: Бр.1 Месечен бюлетин на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” 28.12.1960 г., както и „Честита 1961 година”. Поместени са 7 статии, 2 стихотворения, 4 епиграми и една снимка. Неподписана е уводната статия - „По вапцаровски да служим на партията”. Редколегията е безименна. Сред
УЧИЛИЩЕ
Вестник „Вапцаровец” излиза две десетилетия, но самостоятелно изследване за него няма. В епизодичното му споменаване дори началото му е невярно. Първият брой отсъства от Военноморския музей и неговата библиотека, от музея на Морското училище и неговата библиотека, от Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” във Варна.
Електронният каталог на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София още повече ни отдалечава от истината. Според него вестникът излиза в периода 1970-1973 г., налични са броеве (по години): 1970 - 2-7, 9-10; 1971 - 1-10; 1972 - 1; 1973 - 4-5; или общо 21 броя за 4 години. А истината е, че вестникът излиза за първи път 2 години по-рано (март 1968 г.) и 15 години по-късно (последен брой - 8 декември 1988 г.) Твърдя това като член на редколегията, създала първия брой на вестника, и двукратен негов главен редактор - като курсант (1968 - 1969 г.) и като офицер (1972 - 1973 г.)
„Вапцаровец” има два едноименни предшественика - бюлетин, издаден още на 28 декември 1960 г., и един странен „юбилеен” вестник, издаден извън училището със съдействието на флотския вестник „Димитровска вахта” (12 декември 1967 г.), както и едно проходило по-ранно и паралелно издание на училищния литературен кръжок - сборникът „Родени на море” (5 книжки в периода 1965 - 1978 г.)
Прецизирах собствените си спомени с тези на съвременници - капитаните І ранг о.р. Колю Колев, Васил Василев, Николай Йорданов, Евтим Евтимов, Иван Филипов, Христо Димитров, Веселин Русинов, Иван Брадов, Атанас Кляшев, Иван Йотов, Коста Стефанов, капитан Георги Недялков, главните механици Костадин Налбанчев и Николай Димитров, Цветанка Василева, Олимпия Стойнова. Информационно съдействие ми оказа инж. Иван Алексиев, а организационно - проф. Ненчо Мицулов.
Около година увеличавах и „веществените доказателства”, които достигнаха над 50 оригинални броя (или части от тях) на вестник „Вапцаровец” (най-много от Дона Чонова, съпруга на капитан І ранг Чони Чонев, Софка Кремидчиева и капитан І ранг о.р. доц. Иван Йотов), сред които първия брой (от капитан І ранг о.р. Румен Златев), последния (от Софка Керемидчиева) и един от предшествениците (Р. Златев), 4 от 5-те сборника „Родени на море”, сред които първия (от Момяна Славова, съпруга на капитан І ранг Божидар Славов) и последния (от доцент Георги Вълчев).
Предпоставка за „Вапцаровец” са ротният стенен печат и други печатни издания през годините. Стенвестниците с морски имена - „Прибой”, „Нептун”, „Щорм”, „Бриз”, „Буря”, „Шквал”, някой и друг „Вапцаровец”, дори един „Вапцаровски щорм” и др., формално органи на ротните комитети на ДКМС, се издават от редколегия, участват в ежегоден училищен преглед и традиционно включват уводна статия, курсантски живот, творчество и хумор. На чертожен картон с цветни тушове, буква по буква се редят материалите.
През 60-те години училището има офсетова печатна база с началник Ради Дидов, чийто продукт е и родоначалникът на многотиражката - бюлетин „Вапцаровец”. Той излиза по идея на началника на училището капитан І ранг (после контраадмирал) Дичо Узунов. Бюлетинът, който се намира в Музея на училището, е твърде скромен - само 1 лист (лице - гръб) малко по-голям от А4. В главата му е девизът „За нашата социалистическа родина!” На логото са кулата на сградата на училището, щурвал и зъбно колело. „Вапцаровец” е изписано с красив ръкописен шрифт вероятно от щатната чертожничка Величка Бояджиева. В главата има още: Бр.1 Месечен бюлетин на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” 28.12.1960 г., както и „Честита 1961 година”. Поместени са 7 статии, 2 стихотворения, 4 епиграми и една снимка. Неподписана е уводната статия - „По вапцаровски да служим на партията”. Редколегията е безименна. Сред
Представител на стенния печат: „Вапцаровски щорм”.
Последният брой, 8 декември 1988 г.
Бюлетинът „Вапцаровец”, 28 декември 1960 г.
Първи и последен брой на сборника „Родени на море”.
„Юбилейният” предшественик, 12 декември 1967 г.
Първият „Вапцаровец”, март 1968 г.
7-те подписани автори единствен офицер е тогавашният капитан ІІІ ранг Кольо Колев.
Много преди училищния вестник се ражда литературният кръжок. На 7 декември 1949 г., по случай 40-ата годишнина от рождението на Вапцаров, в училището е майка му. Баба Елена присъства на учредяването на литературния кръжок „Никола Вапцаров”. Негов първи ръководител е преподавателят Христо Христов, а председател - курсант Трифон Пенков - бъдещ капитан І ранг и професор. После ръководители на кръжока са утвърдени литератори, предимно поети, а председатели - курсанти с творчески заложби. Едва през 1965 г. кръжокът издава първия си сборник стихове „Родени на море”, а през 1973 г. - авторската стихосбирка на мичман Чони Чонев „Когато другите почиват”. Потенциалът на редколегиите и на кръжока е достатъчен за създаването на училищния вестник, който те желаят като поле за изява.
Партийната конюнктура ускорява процесите. През пролетта на 1967 г. излизат Тезисите на Т. Живков за работа с младежта и комсомола. На 12 октомври на заседание на Политбюро те са приети като ръководен документ, на 26 и 27 декември с.г. по младежката тема е насрочен пленум на ЦК на БКП. Месеци наред тезисите са обсъждани „всенародно”, правят се предложения, предприемат се инициативи. „Отговорът” на Морското училище на партийната повеля включва и един странен вестник „Вапцаровец”. Той излиза, когато трябва - на 12 декември, две седмици преди партийния пленум, издава го безименна редколегия, не е ничий „орган”, а в главата му пише „Юбилеен брой - 76 години Висше народно военноморско училище”. После някой с черен туш е поправил 76 на 86. Извън техническата грешка, нито една дата в историята на страната и училището, в живота на патрона не отбелязва никакъв „юбилей”, дори кръгла годишнина около 12 декември 1967 г. В неподписаната уводна статия „юбилей” няма. Изданието от 4 страници е близнак на флотския вестник „Димитровска вахта” - негови са формат, хартия, шрифтове, стил, материалите са редактирани „в сянка” от капитан-лейтенант Яни Поптомов от екипа на „Вахтата”. Вестникът е отпечатан в печатницата на ВМФ. И все пак този „Вапцаровец” е проява на курсантско творчество, „тренировка” за бъдещия собствен вестник. Главен негов организатор от страна на училището и автор на 5 материала е мичман Б. Славов, на 4 - мичман Г. Недялков, на 2 - мичман Н. Димитров, гл. старшина Д. Димитров и старшина І степен Трифонов, на един - мичманите Г. Георгиев и В. Василев, гл. старшини Р. Златев и Б. Градинаров, старшина ІІ степен Тинчев.
Точно след месец, от 10 до 13 януари 1968 г. се провежда ХІ конгрес на ДКМС. Училищният вестник отново е една от най-конкретните промени, желана и от курсантите (за изява), и от началниците (за отчет). Помощ от „Димитровска вахта” няма да има (искахте самодейност, оправяйте се), вестникът ще е „орган на ДКМС при ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Училището няма единна комсомолска организация и въпросът увисва над двата батальонни комитета. Секретари бяхме четвъртокурсници и главни старшини с Георги Испански - той на навигаторите, аз на механиците. Навигаторите обещаха съдействие с автори и предложиха за редколегията главен старшина Лилян Йолов. Той имаше чудесен шрифт и опит в стенния печат. „Заложник” на механиците в редколегията бях аз. Името на вестника и на главния редактор бяха безапелационни. Освен училището „вапцаровски” бяха учебният кораб, литературният кръжок и футболният отбор. На мичман Божидар Славов само вестник липсваше в културната му всестранност - пишеше и рецитираше стихове, свиреше в духовата музика, бе най-активен в кино-фото клуба, отговаряше за училищната транслация - „радиорубката”. Тя реши и битовия въпрос на тричленната ни редколегия.
След зимната сесия Божо бе извикан от началника на училището, за да свери „генералната линия”, получи обещания за помощ от началника на политотдела капитан І ранг Стефан Димитров и го информира най-общо какво сме да решили да правим. Главният редактор осигури уводната статия от свой колега навигатор и двете литературни страници, на мен се падна широк тематичен спектър, Лилян го чакаше много писане. Първият „Вапцаровец” излезе в 10 страници през март 1968 г. Уводната статия бе за годишнина от Априлското въстание, основните теми - за развитието на БМФ, Аспаруховия вал, строителството във Варна, джаза, по 2 страници литературен кът и хумор, а така също годишнини, репортажи, любопитни факти, спорт, справочник и др. Уводната статия бе на мичман Г. Недялков. Мичман Б. Славов бе автор на разказ и 2 стихотворения, гл. старшина Р. Златев - на статия и разказ, мичман П. Дамянов - на стихотворение и епиграми, на стихотворение - мичман Н. Димитров, гл. старшина Й. Върбнов и колежката А. Балтова. Другите статии са на главните старшини А. Арабчев, В. Киров, И. Николов и Д. Янчев. На мен се падна статия, фейлетон, афоризми, 13 сатирични миниатюри, графиката на уводната статия и 5 карикатури. И началството, и братството харесаха вестника. Той имаше своите слабости - не бе възприета номерация, а само месец и година. Авторите бяха само от четвърти и пети курс, половината от тях - от „моето” 421-во класно отделение.
В същия екип направихме и втория брой - май 1968 г., след който Б. Славов се оттегли. „Автоматически” оглавих редколегията, която се свърши, защото от нея излезе и Л. Йолов. Останал сам, поучих помощ от Румен Златев, съпричастен с каузата още от първия брой. Костадин Налбанчев пое оформлението и така вестникът се концентрира в едно класно отделение. До май 1969 г. излязоха няколко броя. После и ние застанахме на последната права - дипломни работи извън училището и държавни изпити.
В началото на учебната 1969/1970 г. вестникът е в криза. Каква е съдбата му през следващите години свидетелства личният дневник на тогавашния първокурсник и бъдещ поет Чони Чонев, до който получих достъп от съпругата му. През есента на 1969 г. той е записал: „Ура! Няколко ентусиасти се събираме при началника на училището и искаме възобновяване на издаването на вестник „Вапцаровец”. Тази многотиражка изигра изключителна роля в живота ми. Започваме работа над първия брой. В него ме няма, но съм включен в редколегията. Запознавам се с авторите. Очарован съм от рисунъка на Станчев и Димитров и от поезията на Йордан Кръчмаров…”
В края на ноември 1969 г. (споменават се предстоящите наскоро патронен и студентски празници през декември) излиза „Вапцаровец” от 12 страници без номер и месец. В редколегията са мичман Пешков, главните старшини Станчев и Димитров и курсантите Чонев и Вълканов. През януари 1970 г. редколегията в състав старши матрос Чонев и курсанти Бояджиев и Борисов, решава да номерира броевете по учебни години. Издаден е вече един брой през 1969 г. и се смята за редно брой 2 да е първият за 1970 г. Именно него Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” неправилно сочи за родоначалник на многотиражката. Редколегията на брой 3 е най-голяма - от 10 души: главни старшини Димитров, Станчев, Цвейн и Димов, старшина І степен Ялъмов, старшини ІІ степен Лазаров и Нешев, старши матроси Чонев и Пеев и курсант Николов. През април 1970 г., освен класическия „Вапцаровец” от 8 страници, на 4 страници излиза „Нептун са смее” - хумористичен самостоятелен брой на името на последната аналогична страница на „Вапцаровец”. Брой 1 за 1972 г. от 4 страници също е „Нептун са смее”.
В началото на 70-те години вестникът излиза редовно (през 1970 и 1971 г. по 10 броя годишно,1972 г. - 9 броя, 1973 г. - 7, средно по 8 - 12 страници (по рядко изключение от 2 до 20 страници). Рекордьорът от 20 страници е общият брой 7, 8 и 9, който излиза през октомври 1971 г. с главен редактор главен старшина Чони Чонев. Запазен е от него в уникален вид - на метални плаки като част от технологията на офсетовия печат. Първият брой има тираж 200, а следващите - 500 екз. Често се сменя логото на вестника, докато мотото е само в 2 варианта - „Гребем неуморно и с бури се борим, а в бурите сякаш ни никнат крила”, заменено скоро от „Стихия морска ни призва!”
Уводните статии отбелязват годишнините на училището и патрона и националните празници. Тематиката на вътрешните страници - новости в морското стопанство, училищния живот, пътеписи от учебните плавания, „гостуват” известни поети, две страници са традиционно за курсантско творчество, а последната - за хумор. В духа на времето не минава без публикации за годишнини на Ленин и Октомврийската революция, за партийни и комсомолски конгреси, за успехите на социализма, за идеологическата диверсия.
След изброените 5, главни редактори са също курсанти - главен старшина Димитров, мичман Захариев, старшина І степен (главен старшина) Чонев, старшина І степен Денчо Димитров. Към края на 1972 г. командването решава, че главен редактор трябва да бъде офицер. Без обяснения тази функция бе възложена на мен (в училището служих през 1971 - 1973 г.) и тя обхвана последния за 1972 и още 4 броя на вестника през 1973 г. След мен, през есента на същата година, отново курсант оглави редколегията - старшина І степен Георги Йорданов, след него, през 1974 г. - старшина І степен Димитър Терзиев, отново Г. Йорданов, а до края на годината и двама офицери - старши лейтенант Боян Банов, след него - капитан-лейтенант Иван Филипов.
По-нататъшната съдба на вестника се усложнява, защото училищната печатница е закрита. Очевидно през 80-те години многотиражката излиза с подкрепата на флотския вестник „Димитровска вахта”. Той е закрит през есента на 1988 г., но малко след това, на 8 декември с.г. в печатницата на ВМС излиза и последният (брой 5) известен ми „Вапцаровец”. По ирония на съдбата той свършва там, където започва. Отпаднало е „генералното” броене на изданията. В главата е ново лого. Чак в последния си брой вестникът наистина е „Орган на Съвета на комсомолските секретари”, създаден току що на 21 ноември. Отговорен редактор е капитан-лейтенант Атанас Панайотов, уредник - курсант старшина І степен Йордан Йорданов, машинопис - Теменужка Данаилова. Изданието от 4 страници по формат, графика, шрифт и т.н. копира флотския вестник. Дори като него съдържа предупреждението: „Изнасянето на вестника извън поделението е ЗАБРАНЕНО!”
Уводната статия на вече капитан І ранг от резерва Колю Колев е „Морякът - революционер”, половината от съдържанието са комсомолски проблеми, отбелязват се 70 години от бунта на крайцера „Надежда”, материали има за библиотечното обслужване, клуб „Фантастика”, турнир по баскетбол. Литературният кът е студентски - в него се разказва за „Клуб 13” във ВМЕИ - Варна, има 4 стихотворения на студенти.
„Вапцаровец” бе „документ” на времето, културна традиция, поле за творческа изява на стотици млади хора. Днешният му наследник излиза по-рядко - по кръглите и полукръгли годишнини на училището и кой знае защо не носи неговото име?
Валентин ДИМИТРОВ
Много преди училищния вестник се ражда литературният кръжок. На 7 декември 1949 г., по случай 40-ата годишнина от рождението на Вапцаров, в училището е майка му. Баба Елена присъства на учредяването на литературния кръжок „Никола Вапцаров”. Негов първи ръководител е преподавателят Христо Христов, а председател - курсант Трифон Пенков - бъдещ капитан І ранг и професор. После ръководители на кръжока са утвърдени литератори, предимно поети, а председатели - курсанти с творчески заложби. Едва през 1965 г. кръжокът издава първия си сборник стихове „Родени на море”, а през 1973 г. - авторската стихосбирка на мичман Чони Чонев „Когато другите почиват”. Потенциалът на редколегиите и на кръжока е достатъчен за създаването на училищния вестник, който те желаят като поле за изява.
Партийната конюнктура ускорява процесите. През пролетта на 1967 г. излизат Тезисите на Т. Живков за работа с младежта и комсомола. На 12 октомври на заседание на Политбюро те са приети като ръководен документ, на 26 и 27 декември с.г. по младежката тема е насрочен пленум на ЦК на БКП. Месеци наред тезисите са обсъждани „всенародно”, правят се предложения, предприемат се инициативи. „Отговорът” на Морското училище на партийната повеля включва и един странен вестник „Вапцаровец”. Той излиза, когато трябва - на 12 декември, две седмици преди партийния пленум, издава го безименна редколегия, не е ничий „орган”, а в главата му пише „Юбилеен брой - 76 години Висше народно военноморско училище”. После някой с черен туш е поправил 76 на 86. Извън техническата грешка, нито една дата в историята на страната и училището, в живота на патрона не отбелязва никакъв „юбилей”, дори кръгла годишнина около 12 декември 1967 г. В неподписаната уводна статия „юбилей” няма. Изданието от 4 страници е близнак на флотския вестник „Димитровска вахта” - негови са формат, хартия, шрифтове, стил, материалите са редактирани „в сянка” от капитан-лейтенант Яни Поптомов от екипа на „Вахтата”. Вестникът е отпечатан в печатницата на ВМФ. И все пак този „Вапцаровец” е проява на курсантско творчество, „тренировка” за бъдещия собствен вестник. Главен негов организатор от страна на училището и автор на 5 материала е мичман Б. Славов, на 4 - мичман Г. Недялков, на 2 - мичман Н. Димитров, гл. старшина Д. Димитров и старшина І степен Трифонов, на един - мичманите Г. Георгиев и В. Василев, гл. старшини Р. Златев и Б. Градинаров, старшина ІІ степен Тинчев.
Точно след месец, от 10 до 13 януари 1968 г. се провежда ХІ конгрес на ДКМС. Училищният вестник отново е една от най-конкретните промени, желана и от курсантите (за изява), и от началниците (за отчет). Помощ от „Димитровска вахта” няма да има (искахте самодейност, оправяйте се), вестникът ще е „орган на ДКМС при ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Училището няма единна комсомолска организация и въпросът увисва над двата батальонни комитета. Секретари бяхме четвъртокурсници и главни старшини с Георги Испански - той на навигаторите, аз на механиците. Навигаторите обещаха съдействие с автори и предложиха за редколегията главен старшина Лилян Йолов. Той имаше чудесен шрифт и опит в стенния печат. „Заложник” на механиците в редколегията бях аз. Името на вестника и на главния редактор бяха безапелационни. Освен училището „вапцаровски” бяха учебният кораб, литературният кръжок и футболният отбор. На мичман Божидар Славов само вестник липсваше в културната му всестранност - пишеше и рецитираше стихове, свиреше в духовата музика, бе най-активен в кино-фото клуба, отговаряше за училищната транслация - „радиорубката”. Тя реши и битовия въпрос на тричленната ни редколегия.
След зимната сесия Божо бе извикан от началника на училището, за да свери „генералната линия”, получи обещания за помощ от началника на политотдела капитан І ранг Стефан Димитров и го информира най-общо какво сме да решили да правим. Главният редактор осигури уводната статия от свой колега навигатор и двете литературни страници, на мен се падна широк тематичен спектър, Лилян го чакаше много писане. Първият „Вапцаровец” излезе в 10 страници през март 1968 г. Уводната статия бе за годишнина от Априлското въстание, основните теми - за развитието на БМФ, Аспаруховия вал, строителството във Варна, джаза, по 2 страници литературен кът и хумор, а така също годишнини, репортажи, любопитни факти, спорт, справочник и др. Уводната статия бе на мичман Г. Недялков. Мичман Б. Славов бе автор на разказ и 2 стихотворения, гл. старшина Р. Златев - на статия и разказ, мичман П. Дамянов - на стихотворение и епиграми, на стихотворение - мичман Н. Димитров, гл. старшина Й. Върбнов и колежката А. Балтова. Другите статии са на главните старшини А. Арабчев, В. Киров, И. Николов и Д. Янчев. На мен се падна статия, фейлетон, афоризми, 13 сатирични миниатюри, графиката на уводната статия и 5 карикатури. И началството, и братството харесаха вестника. Той имаше своите слабости - не бе възприета номерация, а само месец и година. Авторите бяха само от четвърти и пети курс, половината от тях - от „моето” 421-во класно отделение.
В същия екип направихме и втория брой - май 1968 г., след който Б. Славов се оттегли. „Автоматически” оглавих редколегията, която се свърши, защото от нея излезе и Л. Йолов. Останал сам, поучих помощ от Румен Златев, съпричастен с каузата още от първия брой. Костадин Налбанчев пое оформлението и така вестникът се концентрира в едно класно отделение. До май 1969 г. излязоха няколко броя. После и ние застанахме на последната права - дипломни работи извън училището и държавни изпити.
В началото на учебната 1969/1970 г. вестникът е в криза. Каква е съдбата му през следващите години свидетелства личният дневник на тогавашния първокурсник и бъдещ поет Чони Чонев, до който получих достъп от съпругата му. През есента на 1969 г. той е записал: „Ура! Няколко ентусиасти се събираме при началника на училището и искаме възобновяване на издаването на вестник „Вапцаровец”. Тази многотиражка изигра изключителна роля в живота ми. Започваме работа над първия брой. В него ме няма, но съм включен в редколегията. Запознавам се с авторите. Очарован съм от рисунъка на Станчев и Димитров и от поезията на Йордан Кръчмаров…”
В края на ноември 1969 г. (споменават се предстоящите наскоро патронен и студентски празници през декември) излиза „Вапцаровец” от 12 страници без номер и месец. В редколегията са мичман Пешков, главните старшини Станчев и Димитров и курсантите Чонев и Вълканов. През януари 1970 г. редколегията в състав старши матрос Чонев и курсанти Бояджиев и Борисов, решава да номерира броевете по учебни години. Издаден е вече един брой през 1969 г. и се смята за редно брой 2 да е първият за 1970 г. Именно него Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” неправилно сочи за родоначалник на многотиражката. Редколегията на брой 3 е най-голяма - от 10 души: главни старшини Димитров, Станчев, Цвейн и Димов, старшина І степен Ялъмов, старшини ІІ степен Лазаров и Нешев, старши матроси Чонев и Пеев и курсант Николов. През април 1970 г., освен класическия „Вапцаровец” от 8 страници, на 4 страници излиза „Нептун са смее” - хумористичен самостоятелен брой на името на последната аналогична страница на „Вапцаровец”. Брой 1 за 1972 г. от 4 страници също е „Нептун са смее”.
В началото на 70-те години вестникът излиза редовно (през 1970 и 1971 г. по 10 броя годишно,1972 г. - 9 броя, 1973 г. - 7, средно по 8 - 12 страници (по рядко изключение от 2 до 20 страници). Рекордьорът от 20 страници е общият брой 7, 8 и 9, който излиза през октомври 1971 г. с главен редактор главен старшина Чони Чонев. Запазен е от него в уникален вид - на метални плаки като част от технологията на офсетовия печат. Първият брой има тираж 200, а следващите - 500 екз. Често се сменя логото на вестника, докато мотото е само в 2 варианта - „Гребем неуморно и с бури се борим, а в бурите сякаш ни никнат крила”, заменено скоро от „Стихия морска ни призва!”
Уводните статии отбелязват годишнините на училището и патрона и националните празници. Тематиката на вътрешните страници - новости в морското стопанство, училищния живот, пътеписи от учебните плавания, „гостуват” известни поети, две страници са традиционно за курсантско творчество, а последната - за хумор. В духа на времето не минава без публикации за годишнини на Ленин и Октомврийската революция, за партийни и комсомолски конгреси, за успехите на социализма, за идеологическата диверсия.
След изброените 5, главни редактори са също курсанти - главен старшина Димитров, мичман Захариев, старшина І степен (главен старшина) Чонев, старшина І степен Денчо Димитров. Към края на 1972 г. командването решава, че главен редактор трябва да бъде офицер. Без обяснения тази функция бе възложена на мен (в училището служих през 1971 - 1973 г.) и тя обхвана последния за 1972 и още 4 броя на вестника през 1973 г. След мен, през есента на същата година, отново курсант оглави редколегията - старшина І степен Георги Йорданов, след него, през 1974 г. - старшина І степен Димитър Терзиев, отново Г. Йорданов, а до края на годината и двама офицери - старши лейтенант Боян Банов, след него - капитан-лейтенант Иван Филипов.
По-нататъшната съдба на вестника се усложнява, защото училищната печатница е закрита. Очевидно през 80-те години многотиражката излиза с подкрепата на флотския вестник „Димитровска вахта”. Той е закрит през есента на 1988 г., но малко след това, на 8 декември с.г. в печатницата на ВМС излиза и последният (брой 5) известен ми „Вапцаровец”. По ирония на съдбата той свършва там, където започва. Отпаднало е „генералното” броене на изданията. В главата е ново лого. Чак в последния си брой вестникът наистина е „Орган на Съвета на комсомолските секретари”, създаден току що на 21 ноември. Отговорен редактор е капитан-лейтенант Атанас Панайотов, уредник - курсант старшина І степен Йордан Йорданов, машинопис - Теменужка Данаилова. Изданието от 4 страници по формат, графика, шрифт и т.н. копира флотския вестник. Дори като него съдържа предупреждението: „Изнасянето на вестника извън поделението е ЗАБРАНЕНО!”
Уводната статия на вече капитан І ранг от резерва Колю Колев е „Морякът - революционер”, половината от съдържанието са комсомолски проблеми, отбелязват се 70 години от бунта на крайцера „Надежда”, материали има за библиотечното обслужване, клуб „Фантастика”, турнир по баскетбол. Литературният кът е студентски - в него се разказва за „Клуб 13” във ВМЕИ - Варна, има 4 стихотворения на студенти.
„Вапцаровец” бе „документ” на времето, културна традиция, поле за творческа изява на стотици млади хора. Днешният му наследник излиза по-рядко - по кръглите и полукръгли годишнини на училището и кой знае защо не носи неговото име?
Валентин ДИМИТРОВ