ПОСЕЩЕНИЯ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЕННИ КОРАБИ В БЪЛГАРСКИ ПРИСТАНИЩА ПРЕЗ 1920-1927 Г.
През 1998 г. в бр. 2 на списание „Клуб Океан” Валентин Димитров публикува една от първите в морскоисторическата литература статии, посветена на посещенията на чужди военни кораби в българските пристанища, като в нея представи периода 1901 - 1989 г. и съобщи, че визитите на американски кораби по онова време са шест. Наскоро помолих уважавания от мен автор за сведение относно имената на тези кораби и източниците, които е ползвал за проучването си. Той беше любезен да уточни следното:
- корабите са: 30 юни 1920 г. - „Дестрол”, 21 - 25 юли 1920 г. - № 212, 10 август 1920 г. - „Уесмът” - № 338, 19 август 1920 г. - „Джон Д. Едуардс” - № 216, 1923 г. - „Личфийлд”- № 336 (дотук и петте кораба са контраторпильори, респ. - разрушители) и 1925 г. - крайцерът „Милуоки”;
- информацията е получил през периода 1992-1993 г. от д-р Владимир Павлов, който по онова време е директор на Военноморския музей във Варна. При предоставянето на справката за тях той (В. П.) не е посочил конкретните източници.
Тук предлагам допълнение към статията си, поместена на 27 юни т. г. в сайта на „Морски вестник”, което съдържа, от една страна, уточнения по гореспоменатите податки, от друга, новоиздирени от мен сведения. Във връзка с това обаче правя уговорката, че искрено уважавам приноса на д-р Вл. Павлов и В. Димитров, които първи в морската историография обърнаха внимание на целенасоченото изследване на посещенията на чуждестранни военни кораби у нас. Освен това няма да посочвам основните технически данни, т. к. отклоненията при тях са незначителни.
Случаят с разрушителя „Дестрол”. В годините непосредствено след Първата световна война от американските разрушители плавания в Черно море извършват единствено тези от клас Wickes и клас Clemson. От тях през периода 1917 - 1922 г. са произведени общо 267 кораба: клас Wickes - 111 и клас Clemson - 156. В техните списъци няма нито едно име, което да е що-годе близко по звучене до „Дестрол”, вкл. и между разрушителите с имена, започващи с буквата „D”. С твърде много условност би могло да се приеме, че става дума за USS „Tracy” (DD - 214) от клас Clemson. Той е спуснат на вода през август 1919 г., зачислен е в американския военен флот през март 1920 г. През периода началото на юни 1920 г. - юни 1921 г. „Tracy” e базиран в Цариград, посещава пристанища в Черно море и е възможно на 30 юни 1920 г. да е хвърлил котва във Варненския залив.
На 21 юли 1920 г. във Варна идва разрушителят USS „Smith Thompson” (DD-212). За него в статията от 27 юни т.г. (https://morskivestnik.com/mor_kolekcii) обосновах, че от февруари 1920 г. той е под командването на висшия представител на САЩ в Турция контраадмирал Марк Л. Бристъл, който положително с него е идвал в България още през май с.г., когато е на аудиенция при цар Борис ІІІ. От това гледище, интересен е фактът, че само след два месеца същият американски разрушител отново посещава Варна.
На 19 август 1920 г. американският разрушител USS „John D. Edwards” (DD-216) посещава Варна. Той е от клас Clemson, спуснат е на вода през май 1919 г., зачислен е в американския флот през април 1920 г. През периода май 1920 - април 1921 г. патрулира в турски териториални води и очевидно тогава е посещавал черноморски пристанища, вкл. Варна, макар това да не е отбелязано в историята на кораба. През 1945 г. е отчислен от американския флот.
През 1923 г. във Варна идва американският разрушител USS „Litchfield” (DD-336). Той е от клас Clemson, спуснат е на вода през август 1919 г., зачислен е в американския флот през май 1920 г. През периода юни 1922 - октомври 1925 г. е базиран в Цариград, изпълнява хуманитарни мисии и демонстрира американската политика в региона. Очевидно тогава е посещавал черноморски пристанища, вкл. Варна, макар това да не е отбелязано в историята на кораба. През 1944 г. е отчислен от американския флот.
Изключено е споменатият в началото разрушител „Уесмът” да е идвал във Варна през август 1920 г. В този случай става дума всъщност за USS „Wasmuth” (DD-338) от клас Clemson, който е спуснат на вода през септември 1920 г. и е зачислен в американския флот през декември 1921 г., т.е. 13 месеца след предполагаемата визита. Факт е обаче, че той идва във Варна към края на 1923 г. и това става ясно от негова снимка, публикувана в първия брой на списанието „Морски сговор” за 1924 г. (стр. 11). При това според пояснителния текст към снимката този разрушител „посещава от време на време (подч. И. А.) Варненското пристанище”, а това означава поне няколко пъти. Наблягам на този факт, защото в историята на кораба не е отбелязано, че той е бил базиран в Цариград, камо ли да е влизал в Черно море, респ. в българско пристанище. Потопен е декември 1942 г.
На 22 юни 1924 г. стационарът „Scorpion” (PY-3) пребивава два дни в пристанището на Бургас и на 24 юни отплава за Варна.
В началото на август 1924 г. от Варна отплава „Американският военен параход, който повече от един месец (подч. И.А.) е на котва в тукашното пристанище”.
Към началото на май 1925 г. стационарът „Scorpion” посещава за няколко дни Варна и по това време неговият командир прави официални визити при окръжния управител, коменданта на града и кмета, след което те връщат визитите на борда на американския кораб.
Случаят с американския крайцер „Milwaukee”. Съобщение за него се появява в брой № 5 (248) от 1992 г. на вестник „Морски преглед”, в статия на Пламен Жечев. Пред него 72-годишният Михаил Иванов твърди, че преди 67 г., когато е бил на 4 години, „стъпва на борда на американския крайцер „Милуоки”, пребиваващ (според него) във Варна през лятото но 1925 г.” Този спомен е повече от съмнителен и досега не е потвърден с нито един първичен източник.
През 1998 г. в бр. 2 на списание „Клуб Океан” Валентин Димитров публикува една от първите в морскоисторическата литература статии, посветена на посещенията на чужди военни кораби в българските пристанища, като в нея представи периода 1901 - 1989 г. и съобщи, че визитите на американски кораби по онова време са шест. Наскоро помолих уважавания от мен автор за сведение относно имената на тези кораби и източниците, които е ползвал за проучването си. Той беше любезен да уточни следното:
- корабите са: 30 юни 1920 г. - „Дестрол”, 21 - 25 юли 1920 г. - № 212, 10 август 1920 г. - „Уесмът” - № 338, 19 август 1920 г. - „Джон Д. Едуардс” - № 216, 1923 г. - „Личфийлд”- № 336 (дотук и петте кораба са контраторпильори, респ. - разрушители) и 1925 г. - крайцерът „Милуоки”;
- информацията е получил през периода 1992-1993 г. от д-р Владимир Павлов, който по онова време е директор на Военноморския музей във Варна. При предоставянето на справката за тях той (В. П.) не е посочил конкретните източници.
Тук предлагам допълнение към статията си, поместена на 27 юни т. г. в сайта на „Морски вестник”, което съдържа, от една страна, уточнения по гореспоменатите податки, от друга, новоиздирени от мен сведения. Във връзка с това обаче правя уговорката, че искрено уважавам приноса на д-р Вл. Павлов и В. Димитров, които първи в морската историография обърнаха внимание на целенасоченото изследване на посещенията на чуждестранни военни кораби у нас. Освен това няма да посочвам основните технически данни, т. к. отклоненията при тях са незначителни.
Случаят с разрушителя „Дестрол”. В годините непосредствено след Първата световна война от американските разрушители плавания в Черно море извършват единствено тези от клас Wickes и клас Clemson. От тях през периода 1917 - 1922 г. са произведени общо 267 кораба: клас Wickes - 111 и клас Clemson - 156. В техните списъци няма нито едно име, което да е що-годе близко по звучене до „Дестрол”, вкл. и между разрушителите с имена, започващи с буквата „D”. С твърде много условност би могло да се приеме, че става дума за USS „Tracy” (DD - 214) от клас Clemson. Той е спуснат на вода през август 1919 г., зачислен е в американския военен флот през март 1920 г. През периода началото на юни 1920 г. - юни 1921 г. „Tracy” e базиран в Цариград, посещава пристанища в Черно море и е възможно на 30 юни 1920 г. да е хвърлил котва във Варненския залив.
На 21 юли 1920 г. във Варна идва разрушителят USS „Smith Thompson” (DD-212). За него в статията от 27 юни т.г. (https://morskivestnik.com/mor_kolekcii) обосновах, че от февруари 1920 г. той е под командването на висшия представител на САЩ в Турция контраадмирал Марк Л. Бристъл, който положително с него е идвал в България още през май с.г., когато е на аудиенция при цар Борис ІІІ. От това гледище, интересен е фактът, че само след два месеца същият американски разрушител отново посещава Варна.
На 19 август 1920 г. американският разрушител USS „John D. Edwards” (DD-216) посещава Варна. Той е от клас Clemson, спуснат е на вода през май 1919 г., зачислен е в американския флот през април 1920 г. През периода май 1920 - април 1921 г. патрулира в турски териториални води и очевидно тогава е посещавал черноморски пристанища, вкл. Варна, макар това да не е отбелязано в историята на кораба. През 1945 г. е отчислен от американския флот.
През 1923 г. във Варна идва американският разрушител USS „Litchfield” (DD-336). Той е от клас Clemson, спуснат е на вода през август 1919 г., зачислен е в американския флот през май 1920 г. През периода юни 1922 - октомври 1925 г. е базиран в Цариград, изпълнява хуманитарни мисии и демонстрира американската политика в региона. Очевидно тогава е посещавал черноморски пристанища, вкл. Варна, макар това да не е отбелязано в историята на кораба. През 1944 г. е отчислен от американския флот.
Изключено е споменатият в началото разрушител „Уесмът” да е идвал във Варна през август 1920 г. В този случай става дума всъщност за USS „Wasmuth” (DD-338) от клас Clemson, който е спуснат на вода през септември 1920 г. и е зачислен в американския флот през декември 1921 г., т.е. 13 месеца след предполагаемата визита. Факт е обаче, че той идва във Варна към края на 1923 г. и това става ясно от негова снимка, публикувана в първия брой на списанието „Морски сговор” за 1924 г. (стр. 11). При това според пояснителния текст към снимката този разрушител „посещава от време на време (подч. И. А.) Варненското пристанище”, а това означава поне няколко пъти. Наблягам на този факт, защото в историята на кораба не е отбелязано, че той е бил базиран в Цариград, камо ли да е влизал в Черно море, респ. в българско пристанище. Потопен е декември 1942 г.
На 22 юни 1924 г. стационарът „Scorpion” (PY-3) пребивава два дни в пристанището на Бургас и на 24 юни отплава за Варна.
В началото на август 1924 г. от Варна отплава „Американският военен параход, който повече от един месец (подч. И.А.) е на котва в тукашното пристанище”.
Към началото на май 1925 г. стационарът „Scorpion” посещава за няколко дни Варна и по това време неговият командир прави официални визити при окръжния управител, коменданта на града и кмета, след което те връщат визитите на борда на американския кораб.
Случаят с американския крайцер „Milwaukee”. Съобщение за него се появява в брой № 5 (248) от 1992 г. на вестник „Морски преглед”, в статия на Пламен Жечев. Пред него 72-годишният Михаил Иванов твърди, че преди 67 г., когато е бил на 4 години, „стъпва на борда на американския крайцер „Милуоки”, пребиваващ (според него) във Варна през лятото но 1925 г.” Този спомен е повече от съмнителен и досега не е потвърден с нито един първичен източник.
Разрушителят USS „Smith Thompson” (DD-212)
https://t1.gstatic.com/images?q=tbn
https://t1.gstatic.com/images?q=tbn
Разрушителят USS „Tracy” (DD-214)
https://t3.gstatic.com/images
https://t3.gstatic.com/images
Разрушителят USS „John D. Edwards” (DD-216)
https://www.warshipsww2.eu/ships/img/HiRes/60043.jpg
https://www.warshipsww2.eu/ships/img/HiRes/60043.jpg
Разрушителят USS „Litchfield” (DD-336)
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/USSLitchfieldDD336.jpg
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ce/USSLitchfieldDD336.jpg
Разрушителят USS „Wasmuth” (DD-338)
https://griffyclan007.files.wordpress.com/2011/03/uss-wasmuth-1.jpg
https://griffyclan007.files.wordpress.com/2011/03/uss-wasmuth-1.jpg
Стационарът „Scorpion” (PY-3), ок. 1925 г.
https://www.navsource.org/archives/12/12130304.jpg
https://www.navsource.org/archives/12/12130304.jpg
Крайцерът „Milwaukee” (CL-5), 1923 г.
https://www.navsource.org/archives/04/005/0400505.jpg
https://www.navsource.org/archives/04/005/0400505.jpg
Разрушителят USS „Sharkey” (DD-281), юни 1924
https://www.navsource.org/archives/05/0528105.jpg
https://www.navsource.org/archives/05/0528105.jpg
В американската флотска история има пет военни кораба с името „Милуоки”. От тях към 1925 г. е на вода само крайцерът USS „Milwaukee” (CL - 5). Той е зачислен в американския флот през юни 1923 г. и непосредствено след това отплава за Австралия във връзка с Пантихоокеанския научен конгрес, проведен там през август-септември с.г. През междувоенните години служи преди всичко в Тихоокеанския регион и в историята му е отбелязано само едно отклонение от него - през 1926 г., когато участва в спасителна мисия в Карибско море. Руските морски историци проявяват специален интерес към историята на този крайцер, защото на 20 април 1944 г. той е предаден на СССР и под името „Мурманск” почти пет години служи в състава на съветския Северен флот, след което през 1949 г. е върнат на САЩ. Те обаче също не съобщават нищо за появяването на USS „Milwaukee” (CL - 5) през лятото на 1925 г. в Черно море.
От 20 февруари до 7 май 1927 г. в Източното Средиземноморие се намира разрушителят USS “Sharkey” (DD-281) от клас Clemson. Непосредствено след това той прави едноседмично плаване в Черно море, като посещава пристанища на България и Румъния. Проверих броевете на списание „Морски сговор” за 1927 г., но в тях са отбелязани само по едно посещение на английски и италиански военен кораб.
Освен това, прегледах историите на останалите разрушители от клас Wickes и клас Clemson. Между тях се оказват 15 (DD-206, 208, 211, 213, 215, 217, 220, 221, 231, 232, 237, 239, 241, 243 и 244), които през периода декември 1919 - юни 1924 г. също изпълняват мисии в турски териториални води и плават в района на Черно море. Напълно е възможно някои от тях също да са посещавали български пристанища.
Издирените досега сведения показват, че през периода 1912 - 1927 г. най-малко 18 американски военни кораба правят 24 посещения на български пристанища. Ако отчета факта, че за някои от тези кораби първични източници потвърждават многократни визити, а от друга страна, голяма е вероятността част от споменатите 15 разрушителя също да са се появявали във Варна или Бургас, допускам, че близо 25 кораба са осъществили около 40 визити. Подобно интензивно присъствие в мирновременен период изисква отделно целенасочено проучване в рамките на основно преразглеждане на досегашните представи в морската историография за посещенията на чуждестранните военни кораби до началото на Втората световна война. Положително не случайно на 19 март 1926 г. в „Държавен вестник” е публикуван „Правилник за допущане и посещаване българските териториални води от чужди военни кораби и придружаващите ги военни летателни уреди”. При това прави впечатление, че той въвежда уведомителен ред. Издирването на архивна документация за подготовката на този важен морски нормативен акт положително ще съдейства за осветляването на очевидно все още недостатъчните ни представи за историята на посещенията на чуждестранните военни кораби в България по онова време.
Иван АЛЕКСИЕВ
От 20 февруари до 7 май 1927 г. в Източното Средиземноморие се намира разрушителят USS “Sharkey” (DD-281) от клас Clemson. Непосредствено след това той прави едноседмично плаване в Черно море, като посещава пристанища на България и Румъния. Проверих броевете на списание „Морски сговор” за 1927 г., но в тях са отбелязани само по едно посещение на английски и италиански военен кораб.
Освен това, прегледах историите на останалите разрушители от клас Wickes и клас Clemson. Между тях се оказват 15 (DD-206, 208, 211, 213, 215, 217, 220, 221, 231, 232, 237, 239, 241, 243 и 244), които през периода декември 1919 - юни 1924 г. също изпълняват мисии в турски териториални води и плават в района на Черно море. Напълно е възможно някои от тях също да са посещавали български пристанища.
Издирените досега сведения показват, че през периода 1912 - 1927 г. най-малко 18 американски военни кораба правят 24 посещения на български пристанища. Ако отчета факта, че за някои от тези кораби първични източници потвърждават многократни визити, а от друга страна, голяма е вероятността част от споменатите 15 разрушителя също да са се появявали във Варна или Бургас, допускам, че близо 25 кораба са осъществили около 40 визити. Подобно интензивно присъствие в мирновременен период изисква отделно целенасочено проучване в рамките на основно преразглеждане на досегашните представи в морската историография за посещенията на чуждестранните военни кораби до началото на Втората световна война. Положително не случайно на 19 март 1926 г. в „Държавен вестник” е публикуван „Правилник за допущане и посещаване българските териториални води от чужди военни кораби и придружаващите ги военни летателни уреди”. При това прави впечатление, че той въвежда уведомителен ред. Издирването на архивна документация за подготовката на този важен морски нормативен акт положително ще съдейства за осветляването на очевидно все още недостатъчните ни представи за историята на посещенията на чуждестранните военни кораби в България по онова време.
Иван АЛЕКСИЕВ