Кап. Стефан Методиев:
ЕПИЗОДИ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА
ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ
Изложение до форума „50 години подводна археологическа дейност в България”, 30 октомври 2009 г., Военноморски клуб - Варна
Честването “50 години подводна археология в България” ме подтикна да споделя някои факти, известяващи скромния принос към подводната археология в България на екипажа и водолазната група на специализирания водолазен кораб на Параходство “Български морски флот” “Звездица” (бивш товарен 200 тонен кораб “Созопол”). Много често тази категория участници остава в сянка, а те са активни сътрудници на експедициите.
От 1975 г. корабът, след като е преоборудван като плаваща работилница, по-късно и като специализиран леководолазен кораб с професионално специално оборудване и техника и леководолазна група от 6 – 8 човека, в продължение на десетина години е наеман за археологически и други научни експедиции. А след 1978 г., когато към Националния исторически музей е създаден Национален център по морска история и подводна археология – База за морски проучвания със седалище Созопол, всяка година с м/к “Созопол” (по-късно преименуван “Звездица”) са провеждани по две археологически експедиции по за 30 – 40 дни всяка, съответно в акваторията на Варненски и Толбухински окръг (сега Добричка област) и в акваторията на Бургаски окръг, на практика по цялото българско черноморско крайбрежие, от българо-румънската граница до Ахтопол в рамките на мащабните археологически проучвания и разкопки “Гетика” и “Понтика”. Научни ръководители на експедициите са били директорите на Базата Калин Порожанов и Венцислав Попов, председателят на научния съвет на базата професор Александър Фол и заместник-председателят старши научен сътрудник Михаил Лазаров (по-късно професор). По време на експедициите са открити множество струпвания на антични каменни котви с един, два и три отвора и оловни щокове, различни модификации от по-късни епохи. По тези и други находки археолозите съдят за местата на древните пристанища, за разигралите се морски катастрофи и трагедии. От морското дъно са извадени и предадени на музеите на Варна, Бургас, Каварна и Балчик, на базата в Созопол и др. десетки каменни и железни котви, оловни щокове, амфори и
ЕПИЗОДИ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА
ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ
Изложение до форума „50 години подводна археологическа дейност в България”, 30 октомври 2009 г., Военноморски клуб - Варна
Честването “50 години подводна археология в България” ме подтикна да споделя някои факти, известяващи скромния принос към подводната археология в България на екипажа и водолазната група на специализирания водолазен кораб на Параходство “Български морски флот” “Звездица” (бивш товарен 200 тонен кораб “Созопол”). Много често тази категория участници остава в сянка, а те са активни сътрудници на експедициите.
От 1975 г. корабът, след като е преоборудван като плаваща работилница, по-късно и като специализиран леководолазен кораб с професионално специално оборудване и техника и леководолазна група от 6 – 8 човека, в продължение на десетина години е наеман за археологически и други научни експедиции. А след 1978 г., когато към Националния исторически музей е създаден Национален център по морска история и подводна археология – База за морски проучвания със седалище Созопол, всяка година с м/к “Созопол” (по-късно преименуван “Звездица”) са провеждани по две археологически експедиции по за 30 – 40 дни всяка, съответно в акваторията на Варненски и Толбухински окръг (сега Добричка област) и в акваторията на Бургаски окръг, на практика по цялото българско черноморско крайбрежие, от българо-румънската граница до Ахтопол в рамките на мащабните археологически проучвания и разкопки “Гетика” и “Понтика”. Научни ръководители на експедициите са били директорите на Базата Калин Порожанов и Венцислав Попов, председателят на научния съвет на базата професор Александър Фол и заместник-председателят старши научен сътрудник Михаил Лазаров (по-късно професор). По време на експедициите са открити множество струпвания на антични каменни котви с един, два и три отвора и оловни щокове, различни модификации от по-късни епохи. По тези и други находки археолозите съдят за местата на древните пристанища, за разигралите се морски катастрофи и трагедии. От морското дъно са извадени и предадени на музеите на Варна, Бургас, Каварна и Балчик, на базата в Созопол и др. десетки каменни и железни котви, оловни щокове, амфори и
Кап. Стефан Методиев
М/к “Созопол” (по-късно „Звездица”) е от типа „Шабла” – серия от 200-тонни товарни кораби („Шабла”, „Бяла”, „Созопол”, „Обзор”, „Галата”), построени във Варненската корабостроителница. На мястото на мачтата (която се вижда при „Шабла” – на снимката), на „Созопол” е поставен кран с товароподемност 1,5 тона.
други керамични предмети и фрагменти от различни епохи.
По-впечатляващи находки, за които си спомням са:
- Голяма каменна котва (за която археолозите се произнесоха, че е от твърде голям за времето си кораб), открита в акваторията на пристанище Каварна. Извадихме я от дъното с помощта на надуваем подемен балон (с товароподемност един тон) и корабния товарен кран. Пренесохме я до хранилището на Каварненския исторически музей по пристана на Каварна с импровизирана шейна и тяга от корабния котвен брашпил.
- Каменен блок с надпис, който извадихме в акваторията около нос Калиакра. Доколкото си спомням, надписът впоследствие беше разчетен от Христина Ангелова (по-късно директор на Центъра за морска история и археология - Созопол) и се отнася (без да съм напълно сигурен) за изказана благодарност на Александър Македонски към местния владетел.
През 1984 г. специализираният водолазен кораб “Звездица” е нает за 41 дни - от 9 юли до 5 септември за експедиция “Урдовиза 84” (подводни археологически проучвания и разкопки на древен дървен кораб в акваторията на южната бухта на село Китен - нос Урдовиза). Доколкото ми е известно, корабът се оказа от много по-късна епоха, но в близост на него бяха открити останки на праисторическо селище, както и древна керамика.
Корабът е бил отдаван под наем с всичките му специални съоръжения като компресор за чист сгъстен въздух за зареждане на леководолазните бутилки, подводна телевизия, надуваем подемен балон, ежектор за отмиване на грунда от проучвания обект, професионално леководолазно оборудване и техника за символичен наем. Ръководството на Параходство “Български морски флот” в лицето на неговия главен директор к.д.п. Атанас Йонков се е ръководило не от стремеж за печалба, а от идеята да помога на българската морска наука и история. Това може да се види от сключените договори между Параходството и наемателите: Национален исторически музей - База за морски проучвания - Созопол, Градски исторически музей - Каварна, Окръжен съвет за култура - Бургас, Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” - Бургас, СУ “Климент Охридски” и др.
Капитани на кораба в различните експедиции са били Стефан Методиев - отговорен капитан (началник) на звено “Плаващи средства със специално предназначение” на ОКТОФ - БМФ, Янко Костов, Тодор Василев, главен механик и ръководител на леководолазната група неотлъчно е бил Тодор Атанасов. Най-често в екипажа са участвали леководолазите-моряци Стефан Дончев, Васил Попов, Красимир Атанасов, Цветан Борисов, Виктор Чудинов, Димитър Статев, Емил Хараламбиев, мотористите Георги Венков, Георги Захариев, Николайчо Гинчев и др. Всички те са участвали не толкова за материални облаги, колкото от любов към професията, предизвикателствата.
Капитан СТЕФАН МЕТОДИЕВ
По-впечатляващи находки, за които си спомням са:
- Голяма каменна котва (за която археолозите се произнесоха, че е от твърде голям за времето си кораб), открита в акваторията на пристанище Каварна. Извадихме я от дъното с помощта на надуваем подемен балон (с товароподемност един тон) и корабния товарен кран. Пренесохме я до хранилището на Каварненския исторически музей по пристана на Каварна с импровизирана шейна и тяга от корабния котвен брашпил.
- Каменен блок с надпис, който извадихме в акваторията около нос Калиакра. Доколкото си спомням, надписът впоследствие беше разчетен от Христина Ангелова (по-късно директор на Центъра за морска история и археология - Созопол) и се отнася (без да съм напълно сигурен) за изказана благодарност на Александър Македонски към местния владетел.
През 1984 г. специализираният водолазен кораб “Звездица” е нает за 41 дни - от 9 юли до 5 септември за експедиция “Урдовиза 84” (подводни археологически проучвания и разкопки на древен дървен кораб в акваторията на южната бухта на село Китен - нос Урдовиза). Доколкото ми е известно, корабът се оказа от много по-късна епоха, но в близост на него бяха открити останки на праисторическо селище, както и древна керамика.
Корабът е бил отдаван под наем с всичките му специални съоръжения като компресор за чист сгъстен въздух за зареждане на леководолазните бутилки, подводна телевизия, надуваем подемен балон, ежектор за отмиване на грунда от проучвания обект, професионално леководолазно оборудване и техника за символичен наем. Ръководството на Параходство “Български морски флот” в лицето на неговия главен директор к.д.п. Атанас Йонков се е ръководило не от стремеж за печалба, а от идеята да помога на българската морска наука и история. Това може да се види от сключените договори между Параходството и наемателите: Национален исторически музей - База за морски проучвания - Созопол, Градски исторически музей - Каварна, Окръжен съвет за култура - Бургас, Окръжна дирекция “Културно-историческо наследство” - Бургас, СУ “Климент Охридски” и др.
Капитани на кораба в различните експедиции са били Стефан Методиев - отговорен капитан (началник) на звено “Плаващи средства със специално предназначение” на ОКТОФ - БМФ, Янко Костов, Тодор Василев, главен механик и ръководител на леководолазната група неотлъчно е бил Тодор Атанасов. Най-често в екипажа са участвали леководолазите-моряци Стефан Дончев, Васил Попов, Красимир Атанасов, Цветан Борисов, Виктор Чудинов, Димитър Статев, Емил Хараламбиев, мотористите Георги Венков, Георги Захариев, Николайчо Гинчев и др. Всички те са участвали не толкова за материални облаги, колкото от любов към професията, предизвикателствата.
Капитан СТЕФАН МЕТОДИЕВ
