Ст. н.с. д-р Илко Щирков:
ПОТЪНАЛ ВЕТРОХОД КРАЙ БЪЛГАРСКОТО
КРАЙБРЕЖИЕ. НАЙ-НОВАТА НАХОДКА ПОД ВОДА
Изказване на форума „50 години подводна
археологическа дейност в България”, 30 октомври
2009 г., Военноморски клуб - Варна
Уважаеми колеги,
Първо искам да изразя задоволството си да видя толкова много хора, интересуващи се и продължаващи да се интересуват от подводната археология, с някои от които се виждам пет десетилетия.
Особено ми е приятно да поздравя един от доайените на подводния спорт и също участник в първите археологически експедиции г-н Цончо Родев и ще почна моето малко изложение от края, от последното изречение на неговото: той каза, че така се постави стълба на една нова наука в България – подводната археология.
Сега ще ми позволите от миналото да се опитам да хвърля един поглед в бъдещето, където също така група ентусиасти от цяла България се опитва да развие един малък клон на тази подводна археология, а именно дълбоководната археология. Всички вие знаете, че потъналите кораби и артефакти, които са на дъното, в обхвата на обикновената водолазна дейност, са обикновено силно повредени, заради вълновото въздействие, тралната дейност и обикновеното иманярство... А това ни накара, виждайки постиженията в западните държави, да се опитаме да развием дълбоководната археология и по-точно да решим технологичните и технически въпроси, които всъщност са основните за нейното развитие., т.е. да се създадат съответната техника, технология, за да можем да потърсим артефакти, потънали обекти на по-големи дълбочини ясно осъзнавайки, че там те ще бъдат далеч по-съхранени; даже бих казал почти напълно съхранени, имайки предвид особеностите на нашето Черно море, което ние много не уважаваме заради редицата негови несъвършенства като: ниска видимост, силни течения и т.н. Наличието на сероводородния слой, силната липса на кислород на големите дълбочини, отсъствие на трална дейност на големите дълбочини и не на последно място – гладкото и тинесто дъно са тези предпоставки, които предварително обричат на успех търсенето и обследването на потънали обекти в дълбоководната зона. Развиха се изключително и телеуправляемите апарати, подводниците, а също така знаете че и водолазната техника доста се разви, което позволява да се работи на все по-големи дълбочини. И докато по-рано се считаше, че водолазната техника е доста скъпа за големи дълбочини, това понятие постепенно започва да се ревизира, така че има всички предпоставки за успешно развитие на тоя клон от българската подводна археология.
Сега искам да ви покажа един малък филм, който снехме. Две думи преди това обаче: този кораб не се откри случайно. Този кораб, както и други цели бяха открити благодарение на един специален проект, който Института по океанология спечели от конкурс на Министерството на образованието и науката преди три години. Благодарение на този проект, който ние условно нарекохме „RЕSPОNТ” (research of Pontica) стана възможно Института и България всъщност да се снабди с последен модел хидролокатор за страничен обзор, с която апаратура е възможно планомерно претърсване на обширни участъци от морското дъно, което е първа стъпка към развитието на дълбоководната археология. Т.е. трябва да знаем къде се намират тези потенциални обекти и да пристъпим след това към тяхното преоткриване долу, на морското дъно, тъй като всички координати, които се получават, са натоварени с грешки, т.е. отново да открием местоположението на обекта на дъното, да го заснемем и да предадем цялата тази информация на колегите археолози и военни историци за изучаване, за оценяване, за да разберем дали си струва по-нататъшни усилия за конкретно изучаване на даден обект. В рамките на сканиране на
ПОТЪНАЛ ВЕТРОХОД КРАЙ БЪЛГАРСКОТО
КРАЙБРЕЖИЕ. НАЙ-НОВАТА НАХОДКА ПОД ВОДА
Изказване на форума „50 години подводна
археологическа дейност в България”, 30 октомври
2009 г., Военноморски клуб - Варна
Уважаеми колеги,
Първо искам да изразя задоволството си да видя толкова много хора, интересуващи се и продължаващи да се интересуват от подводната археология, с някои от които се виждам пет десетилетия.
Особено ми е приятно да поздравя един от доайените на подводния спорт и също участник в първите археологически експедиции г-н Цончо Родев и ще почна моето малко изложение от края, от последното изречение на неговото: той каза, че така се постави стълба на една нова наука в България – подводната археология.
Сега ще ми позволите от миналото да се опитам да хвърля един поглед в бъдещето, където също така група ентусиасти от цяла България се опитва да развие един малък клон на тази подводна археология, а именно дълбоководната археология. Всички вие знаете, че потъналите кораби и артефакти, които са на дъното, в обхвата на обикновената водолазна дейност, са обикновено силно повредени, заради вълновото въздействие, тралната дейност и обикновеното иманярство... А това ни накара, виждайки постиженията в западните държави, да се опитаме да развием дълбоководната археология и по-точно да решим технологичните и технически въпроси, които всъщност са основните за нейното развитие., т.е. да се създадат съответната техника, технология, за да можем да потърсим артефакти, потънали обекти на по-големи дълбочини ясно осъзнавайки, че там те ще бъдат далеч по-съхранени; даже бих казал почти напълно съхранени, имайки предвид особеностите на нашето Черно море, което ние много не уважаваме заради редицата негови несъвършенства като: ниска видимост, силни течения и т.н. Наличието на сероводородния слой, силната липса на кислород на големите дълбочини, отсъствие на трална дейност на големите дълбочини и не на последно място – гладкото и тинесто дъно са тези предпоставки, които предварително обричат на успех търсенето и обследването на потънали обекти в дълбоководната зона. Развиха се изключително и телеуправляемите апарати, подводниците, а също така знаете че и водолазната техника доста се разви, което позволява да се работи на все по-големи дълбочини. И докато по-рано се считаше, че водолазната техника е доста скъпа за големи дълбочини, това понятие постепенно започва да се ревизира, така че има всички предпоставки за успешно развитие на тоя клон от българската подводна археология.
Сега искам да ви покажа един малък филм, който снехме. Две думи преди това обаче: този кораб не се откри случайно. Този кораб, както и други цели бяха открити благодарение на един специален проект, който Института по океанология спечели от конкурс на Министерството на образованието и науката преди три години. Благодарение на този проект, който ние условно нарекохме „RЕSPОNТ” (research of Pontica) стана възможно Института и България всъщност да се снабди с последен модел хидролокатор за страничен обзор, с която апаратура е възможно планомерно претърсване на обширни участъци от морското дъно, което е първа стъпка към развитието на дълбоководната археология. Т.е. трябва да знаем къде се намират тези потенциални обекти и да пристъпим след това към тяхното преоткриване долу, на морското дъно, тъй като всички координати, които се получават, са натоварени с грешки, т.е. отново да открием местоположението на обекта на дъното, да го заснемем и да предадем цялата тази информация на колегите археолози и военни историци за изучаване, за оценяване, за да разберем дали си струва по-нататъшни усилия за конкретно изучаване на даден обект. В рамките на сканиране на
Ст. н.с. д-р Илко Щирков
Поглед към носа на потъналия ветроход
Поглед към палубата и леерите на кърмата на потъналия ветроход
Поглед към щурвала на потъналия ветроход
един „опитен”, бих го нарекъл участък пред Калиакра, където очаквахме по ред причини наличието на повече потънали обекти като откровено ви казвам, че наша цел беше античността, тъй като тя е интересна всъщност, по-новите обекти на морската история, като че ли в даден момент не стоят на вниманието на подводната археология - говоря за последните 10, 20, 30, 50 години. Та сканирайки този полигон ние се натъкнахме както на серия цели, които представляват потенциално антични обекти, общият им брой - около десетина, така и на една крайно неочаквана от нас цел, дълбоководна, с големи размери - кораб, който според анализа на сонограмата разбрахме, че е за ветроход. Но тук нещата не се връзваха, тъй като ако беше чист ветроход, без никаква надстройка, без никаква парна машина, той не би следвало, понеже е потънал отдавна, да бъде запазен в такъв вид. Оставаше да бъде железен, евентуално, но железните ветроходи в тая епоха вече се снабдяваха с парни машини, а нямаше никаква следа от такава.
В началото на този месец се спуснахме с подводница, за да видим какво ще намерим. Ето сега ви показвам какво открихме - с малък коментар и бих бил готов да отговоря на вашите въпроси, доколкото моята компетентност ми позволява, намирайки се сред професионални археолози.
Благодаря ви, моля видеото!
Първият кадър е максимално отдалечен от кораба, за да се получи впечатление за неговата височина. Височината на борда от дъното е между 5 и 6 метра. Извинявам се за лошото качество на картината, тъй като планктонът и осветлението доста влошават картината. След като обиколихме кораба за да разберем къде са опасните мрежи и други препятствия, за които можем да се закачим, (обикновено това е технологията)… ние си позволихме да приближим максимално до него. Ето това е запис от дистанция от около един метър. Видяхме два отвора на кърмата, които ни озадачиха, защото първо трябваше да определим дали обектът е военен или търговски. По бордовете няма отвори за оръдия но има два отвора с размери приблизително 20/20 см или малко повече, които като цяло тяхното предназначение не е ясно. Пак се намираме в кърмата, където основно се съсредоточи нашето внимание и заснимаме този щурвал, чрез който се надяваме, че е при разрешение за детайлно изследване от комисията при Министерството на културата и ще можем частично да идентифицираме този кораб. Тъй като, виждате по тоя запис нито можем да определим неговата националност, а за неговата възраст се отнесохме към директора на Военноморския музей д-р Кръстева, считайки че това е епоха от нейната област и тя го датира, след многократно изглеждане на записа - на потънал [в един период] между 120 или 180 години. Тази възраст е респектираща за толкова добре съхранен кораб.
Това е областта на палубата на кърмата, а виждате че мачтите са съборени вероятно от пелагичен трал или от буря; това е носа с бушприта; в един по-късен кадър ще ви покажа че установихме, че вероятно има фигура на жена, която е изобразена, издялана от дърво или метал на носа на кораба. Тази мрежа не е рибарска, а мрежата, която стои под бушприта в случай на падане на моряци, които боравят с платната. Очите на мрежата са около 25/25 см и явно, че не е рибарска. Слизайки надолу на носа, обърнете внимание на архитектурата на носа, която говори също за доста стар кораб. Също обърнете внимание, че има една рязка различителна линия по борда, а освен това и по-тъмна част. Това го забелязахме всички чак при прегледа на записите, тъй като работехме при доста голяма тъмнина. Предполагаме, че това е обшивка на кораба, против прояждане от черевеи, но специалистите ще уточнят нещата. Долу, към носа се вижда съвсем слабо и падналата котва, която определяме на тип „адмиралтейска”, освен ако не греша. От силните течения ,терена в района на носа е издълбан... Ето отново кадрите с тази фигурка, която не посмяхме да приближим заради тези мрежи, за да не се закачи за тях подводницата.
Искам още нещо да ви кажа: предвиждахме да останем 4 - 5 часа, за да заснемем кораба много подробно и да можем да дадем максимална информация на археолозите и морските историци. За съжаление, още на 30-та минута нашият чисто нов американски подводен телефон блокира и останахме без никаква връзка с кораба и съгласно инструкциите трябваше да изплаваме най-много след още 30 минути. Така че в това малко време, голяма част от което изгубихме за ориентиране, за [избягване на] подводните препятствия - опасни мрежи и въжета - ето виждате ги по палубата ... не можахме да заснемем много подробно този кораб.
Това е паднала главна мачта според нас, има и реи….
Сега ще видите и марсовата площадка, която също е с необичайна полукръгла форма. Ето я.
Това трептене се дължи на използване на вертикалния маневрен двигател на подводницата, с който се отдалечаваме от тези, появяващи се в тъмнината препятствия.
На едно място се видя остатък от рибарски трал, малък, и това ме кара да мисля, че връхната конструкция и мачтата са съборени от пелагичен трал, не от дънен… Ако беше дънен щеше да обвие целия кораб и щеше да бъде захвърлен върху него, в края на краищата, такива случаи сме имали. Тук забелязахме два отвора в борда, чието предназначение чакаме да чуем от специалистите корабостроители и морски историци.
А това е щурвала, който, знаете, на ветроходните кораби се е намирал върху кърмата. Върху целия кораб няма никаква надстройка.
Сигурно ще ме питате за товара. Във връзка с безопасността на операцията, аз имах много малко време да хвърля поглед върху нещата пред мен и оставих това нещо на камерата, но си спомням, че в един момент успях да видя в един процеп, че в трюма на кораба има нещо черно - насипен товар ми се стори (като приемете това нещо с голяма въпросителна) - или вероятно е въглища или зърно, или просто насложена тиня по някакъв начин, но фактът че бордът много малко е затънал, говори, че той е празен или носи нещо съвсем леко.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм за въпроси.
Ст. н.с. д-р ИЛКО ЩИРКОВ
В началото на този месец се спуснахме с подводница, за да видим какво ще намерим. Ето сега ви показвам какво открихме - с малък коментар и бих бил готов да отговоря на вашите въпроси, доколкото моята компетентност ми позволява, намирайки се сред професионални археолози.
Благодаря ви, моля видеото!
Първият кадър е максимално отдалечен от кораба, за да се получи впечатление за неговата височина. Височината на борда от дъното е между 5 и 6 метра. Извинявам се за лошото качество на картината, тъй като планктонът и осветлението доста влошават картината. След като обиколихме кораба за да разберем къде са опасните мрежи и други препятствия, за които можем да се закачим, (обикновено това е технологията)… ние си позволихме да приближим максимално до него. Ето това е запис от дистанция от около един метър. Видяхме два отвора на кърмата, които ни озадачиха, защото първо трябваше да определим дали обектът е военен или търговски. По бордовете няма отвори за оръдия но има два отвора с размери приблизително 20/20 см или малко повече, които като цяло тяхното предназначение не е ясно. Пак се намираме в кърмата, където основно се съсредоточи нашето внимание и заснимаме този щурвал, чрез който се надяваме, че е при разрешение за детайлно изследване от комисията при Министерството на културата и ще можем частично да идентифицираме този кораб. Тъй като, виждате по тоя запис нито можем да определим неговата националност, а за неговата възраст се отнесохме към директора на Военноморския музей д-р Кръстева, считайки че това е епоха от нейната област и тя го датира, след многократно изглеждане на записа - на потънал [в един период] между 120 или 180 години. Тази възраст е респектираща за толкова добре съхранен кораб.
Това е областта на палубата на кърмата, а виждате че мачтите са съборени вероятно от пелагичен трал или от буря; това е носа с бушприта; в един по-късен кадър ще ви покажа че установихме, че вероятно има фигура на жена, която е изобразена, издялана от дърво или метал на носа на кораба. Тази мрежа не е рибарска, а мрежата, която стои под бушприта в случай на падане на моряци, които боравят с платната. Очите на мрежата са около 25/25 см и явно, че не е рибарска. Слизайки надолу на носа, обърнете внимание на архитектурата на носа, която говори също за доста стар кораб. Също обърнете внимание, че има една рязка различителна линия по борда, а освен това и по-тъмна част. Това го забелязахме всички чак при прегледа на записите, тъй като работехме при доста голяма тъмнина. Предполагаме, че това е обшивка на кораба, против прояждане от черевеи, но специалистите ще уточнят нещата. Долу, към носа се вижда съвсем слабо и падналата котва, която определяме на тип „адмиралтейска”, освен ако не греша. От силните течения ,терена в района на носа е издълбан... Ето отново кадрите с тази фигурка, която не посмяхме да приближим заради тези мрежи, за да не се закачи за тях подводницата.
Искам още нещо да ви кажа: предвиждахме да останем 4 - 5 часа, за да заснемем кораба много подробно и да можем да дадем максимална информация на археолозите и морските историци. За съжаление, още на 30-та минута нашият чисто нов американски подводен телефон блокира и останахме без никаква връзка с кораба и съгласно инструкциите трябваше да изплаваме най-много след още 30 минути. Така че в това малко време, голяма част от което изгубихме за ориентиране, за [избягване на] подводните препятствия - опасни мрежи и въжета - ето виждате ги по палубата ... не можахме да заснемем много подробно този кораб.
Това е паднала главна мачта според нас, има и реи….
Сега ще видите и марсовата площадка, която също е с необичайна полукръгла форма. Ето я.
Това трептене се дължи на използване на вертикалния маневрен двигател на подводницата, с който се отдалечаваме от тези, появяващи се в тъмнината препятствия.
На едно място се видя остатък от рибарски трал, малък, и това ме кара да мисля, че връхната конструкция и мачтата са съборени от пелагичен трал, не от дънен… Ако беше дънен щеше да обвие целия кораб и щеше да бъде захвърлен върху него, в края на краищата, такива случаи сме имали. Тук забелязахме два отвора в борда, чието предназначение чакаме да чуем от специалистите корабостроители и морски историци.
А това е щурвала, който, знаете, на ветроходните кораби се е намирал върху кърмата. Върху целия кораб няма никаква надстройка.
Сигурно ще ме питате за товара. Във връзка с безопасността на операцията, аз имах много малко време да хвърля поглед върху нещата пред мен и оставих това нещо на камерата, но си спомням, че в един момент успях да видя в един процеп, че в трюма на кораба има нещо черно - насипен товар ми се стори (като приемете това нещо с голяма въпросителна) - или вероятно е въглища или зърно, или просто насложена тиня по някакъв начин, но фактът че бордът много малко е затънал, говори, че той е празен или носи нещо съвсем леко.
Благодаря ви за вниманието. Готов съм за въпроси.
Ст. н.с. д-р ИЛКО ЩИРКОВ