Ст.н.с. д-р Траян Траянов:
ПОТЪНАЛИТЕ КОРАБИ КАТО НАЦИОНАЛЕН РЕСУРС
Известно е, че всяка от великите морски държави е използвала потъналите кораби като източник за скрап. В края на Първата световна война 74 германски бойни кораба са интернирани в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови. Очаквало се след подписването на капитулацията на Германия тези кораби да бъдат предадени на Великобритания. Но точно по обяд на 21.ІV.1919 г. по предварително уговорен сигнал командите на немските кораби потапят 50 от тях. В периода след войната се чувства остър недостиг на цветни и черни метали. И тук изгрява звездата на британския предприемач Кокс, който купува от Адмиралтейството правото да извади потопените германски кораби. До 8.VІ. 1931 г. той изважда всички миноносци и пет линейни кораба.
С декрет на Ленин през 1923 г. в Съветска Русия е сформиран специализиран отряд ЭПРОН (Экспедиция подводных работ особого назначения) с основната цел да извади златото от английския военен транспорт “Принц” потънал пред Балаклава на 14.ХІ. 1854 г. Макар, че златото на “Принц” не е намерено, за 14 години ЭПРОН изважда от морското дъно 250 кораба, повече от половината от които са възстановени. Освен
ПОТЪНАЛИТЕ КОРАБИ КАТО НАЦИОНАЛЕН РЕСУРС
Известно е, че всяка от великите морски държави е използвала потъналите кораби като източник за скрап. В края на Първата световна война 74 германски бойни кораба са интернирани в залива Скапа Флоу на Оркнейските острови. Очаквало се след подписването на капитулацията на Германия тези кораби да бъдат предадени на Великобритания. Но точно по обяд на 21.ІV.1919 г. по предварително уговорен сигнал командите на немските кораби потапят 50 от тях. В периода след войната се чувства остър недостиг на цветни и черни метали. И тук изгрява звездата на британския предприемач Кокс, който купува от Адмиралтейството правото да извади потопените германски кораби. До 8.VІ. 1931 г. той изважда всички миноносци и пет линейни кораба.
С декрет на Ленин през 1923 г. в Съветска Русия е сформиран специализиран отряд ЭПРОН (Экспедиция подводных работ особого назначения) с основната цел да извади златото от английския военен транспорт “Принц” потънал пред Балаклава на 14.ХІ. 1854 г. Макар, че златото на “Принц” не е намерено, за 14 години ЭПРОН изважда от морското дъно 250 кораба, повече от половината от които са възстановени. Освен
Ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. ТРАЯН ТРАЯНОВ
това от дъното са извадени котви, вериги и други корабни части за търговския флот, както и 140 000 тона метали за съветската индустрия.
В края на Втората световна война, от 26 до 30 август 1944г., 71 кораба от отстъпващия германски флот са потопени от екипажите си от Дуранкулак до Шабла, пред Каварна, Балчик, Варна и Бургас. Веднага след като съветските флотски подразделения пристигат в България, те вземат като трофеи изоставените в пристанищата немски и хърватски кораби, а ЭПРОН започва да изважда кораби и оборудване от морското дъно. По-късно в тази дейност се включват и български военни водолази и от образуваната цивилна аварийно-спасителна служба (АСО). Извадените от морското дъно кораби ca откарвани за ремонт в “Кораловаг”, “Нептун” и “Флотски арсенал” и впоследствие изпращани на собствен ход или буксирани до съветски пристанища. До 9.05.1945 г. ca извадени 20 кораба, а други 25 ca подготвени за изваждане. Но част от тези кораби все още стоят на морското дъно. Известни са и местата на потопените съветски подводници (освен С-34), както и на торпилираните или попаднали на мини транспортни кораби.
Освен това в т. нар. териториално море и изключителната икономическа зона на България от най-ранната история на корабоплаването до наши дни са потъвали стотици кораби. Поради два пъти по-малката си соленост от Средиземно море и наличието на сероводородна зона Черно море предоставя възможност за по-добро съхранение на потъналите кораби и представлява истинска съкровищница за подводната археология.
Освен като източник на цветен и черен скрап, не по-малка ценност представляват и товарите на потъналите кораби. Известно е, че някои товари (въглища, руди, прокат, слитъци, дървесина, бутилиран алкохол) не губят качествата си под водата. Потъналите кораби могат да бъдат използвани и за:
- Основа за изграждане на бъдещи изкуствени рифове. Известно е, че потъналите кораби представляват истински “рибен рай”. Тук се събира невероятни количества риба и не случайно известният изкуствен риф от стари кораби тип “Либърти” по крайбрежието на САЩ е наречен от риболовците “рибната река”. Като основа за изграждане на изкуствени рифове могат да се използват и всички потънали обекти - летателни апарати, сондажни и други инженерни съоръжения.
- Обекти за заснемане на научно-популярни филми. Известен е опитът това отношение на знаменития подводен изследовател и океанолог Жак-Ив Кусто, както и на д-р Балард - открил и заснел останките на германския линеен кораб “Бисмарк” и на английския суперлайнер “Титаник”.
- Обекти на подводната археология и морската история. Откриването на антични и средновековни потънали кораби и изследването им със съдействието на национални (МОН, БАН) и/или на чуждестранни институции (международни или европейски проекти, в т.ч. в раздел “Опазване на културно-историческото наследство”) ще доведе до натрупване на информация за древното корабоплаване по нашето крайбрежие. Известно е, че съществуват различни фондации, на които ако предоставим добре аргументиран проект, могат да финансират средства за изваждането, консервацията и експонирането на брега на античен или средновековен кораб с всичките благоприятни последствия за културно- историческия туристически бизнес.
- Обекти на подводния туристически бизнес. Известно е, че спускането на правоспособни подводни плувци притежаващи съответни сертификати от CMAS, PADI, SSI или NAUI на потънали кораби, т. нар. WRECK DIVING е една от най-скъпо платените подводни туристически атракции.
В същото време е крайно наложително въвеждането на ред в тези спускания, в смисъл разрешаването (и контрола) само на спускания за разглеждане и снимане, без всякакво изваждане и присвояване на артефакти, на въздействия върху потънали военни кораби и подводници, които са обявени за военни гробища, каквато е световната практика.
И не на последно място познаването на потъналите обекти (кораби, подводници, летателни апарати, сондажни и други инженерни съоръжения) на морското дъно е наложително още и от евентуалната екологична опасност свързана с характера на товарите, енергетичните им установки, въоръженията им или от разлив на горива или смазочни масла, както и за установяване на причините (технически, метеорологични или навигационни) за корабокрушенията или авариите.
Ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. ТРАЯН ТРАЯНОВ
В края на Втората световна война, от 26 до 30 август 1944г., 71 кораба от отстъпващия германски флот са потопени от екипажите си от Дуранкулак до Шабла, пред Каварна, Балчик, Варна и Бургас. Веднага след като съветските флотски подразделения пристигат в България, те вземат като трофеи изоставените в пристанищата немски и хърватски кораби, а ЭПРОН започва да изважда кораби и оборудване от морското дъно. По-късно в тази дейност се включват и български военни водолази и от образуваната цивилна аварийно-спасителна служба (АСО). Извадените от морското дъно кораби ca откарвани за ремонт в “Кораловаг”, “Нептун” и “Флотски арсенал” и впоследствие изпращани на собствен ход или буксирани до съветски пристанища. До 9.05.1945 г. ca извадени 20 кораба, а други 25 ca подготвени за изваждане. Но част от тези кораби все още стоят на морското дъно. Известни са и местата на потопените съветски подводници (освен С-34), както и на торпилираните или попаднали на мини транспортни кораби.
Освен това в т. нар. териториално море и изключителната икономическа зона на България от най-ранната история на корабоплаването до наши дни са потъвали стотици кораби. Поради два пъти по-малката си соленост от Средиземно море и наличието на сероводородна зона Черно море предоставя възможност за по-добро съхранение на потъналите кораби и представлява истинска съкровищница за подводната археология.
Освен като източник на цветен и черен скрап, не по-малка ценност представляват и товарите на потъналите кораби. Известно е, че някои товари (въглища, руди, прокат, слитъци, дървесина, бутилиран алкохол) не губят качествата си под водата. Потъналите кораби могат да бъдат използвани и за:
- Основа за изграждане на бъдещи изкуствени рифове. Известно е, че потъналите кораби представляват истински “рибен рай”. Тук се събира невероятни количества риба и не случайно известният изкуствен риф от стари кораби тип “Либърти” по крайбрежието на САЩ е наречен от риболовците “рибната река”. Като основа за изграждане на изкуствени рифове могат да се използват и всички потънали обекти - летателни апарати, сондажни и други инженерни съоръжения.
- Обекти за заснемане на научно-популярни филми. Известен е опитът това отношение на знаменития подводен изследовател и океанолог Жак-Ив Кусто, както и на д-р Балард - открил и заснел останките на германския линеен кораб “Бисмарк” и на английския суперлайнер “Титаник”.
- Обекти на подводната археология и морската история. Откриването на антични и средновековни потънали кораби и изследването им със съдействието на национални (МОН, БАН) и/или на чуждестранни институции (международни или европейски проекти, в т.ч. в раздел “Опазване на културно-историческото наследство”) ще доведе до натрупване на информация за древното корабоплаване по нашето крайбрежие. Известно е, че съществуват различни фондации, на които ако предоставим добре аргументиран проект, могат да финансират средства за изваждането, консервацията и експонирането на брега на античен или средновековен кораб с всичките благоприятни последствия за културно- историческия туристически бизнес.
- Обекти на подводния туристически бизнес. Известно е, че спускането на правоспособни подводни плувци притежаващи съответни сертификати от CMAS, PADI, SSI или NAUI на потънали кораби, т. нар. WRECK DIVING е една от най-скъпо платените подводни туристически атракции.
В същото време е крайно наложително въвеждането на ред в тези спускания, в смисъл разрешаването (и контрола) само на спускания за разглеждане и снимане, без всякакво изваждане и присвояване на артефакти, на въздействия върху потънали военни кораби и подводници, които са обявени за военни гробища, каквато е световната практика.
И не на последно място познаването на потъналите обекти (кораби, подводници, летателни апарати, сондажни и други инженерни съоръжения) на морското дъно е наложително още и от евентуалната екологична опасност свързана с характера на товарите, енергетичните им установки, въоръженията им или от разлив на горива или смазочни масла, както и за установяване на причините (технически, метеорологични или навигационни) за корабокрушенията или авариите.
Ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. ТРАЯН ТРАЯНОВ