ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ДРЕВНИЯ ГРАД БИЗОНЕ И ВРЪЗКАТА
МЕЖДУ ПРИРОДНИТЕ БЕДСТВИЯ И ПОДВОДНАТА
АРХЕОЛОГИЯ
Известна за всички е гибелта на градовете Помпей и Херкулан – заливането им с лава от вулкана Везувий. На територията на България също е имало град, чиято съдба е била не по-малко трагична от съдбата на Помпей и Херкулан. Това е градът Бизоне, който се е намирал около територията на днешното пристанище на град Каварна.
За съжаление мястото, на което се е намирал, е твърде неблагоприятно от гледна точка на опасностите от природни бедствия. В резултат на геофизични изследвания е установено, че тази територия попада в зона със сеизмична (земетръсна) сътресяемост от IX степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник. В акваторията на около 10 км. югоизточно от нос Шабла има два епицентъра на земетресения с магнитут М>7 по скалата на Рихтер. Освен това тази на територията има опасно свлачище, което перидично се активизира. Фундаментът на свлачището е наклонен към морето.Това е твърде неблагоприятно съчетание!
През I век преди новата ера, гореспоменатите епицентри са предизвикали разрушително земетресение, при което е бил разрушен град Бизоне. Но най-големите поражения са били поради това, че земетресението е предизвикало активизиране на свлачището, в резултат на което земята (почвата), под град Бизоне се е свлякла към морето, навлязла е навътре и така градът се е озовал на морското дъно. Така древният град Бизоне е изчезнал от земния облик! Поради това хората, занимаващи се с подводна археология, са намирали много исторически паметници в акваторията пред пристанището на днешния град Каварна. Съвсем не случайно град Каварна е изграден на значително разстояние от морето. Явно хората са се поучили от гореописаното природно бедствие!
Природни бедствия са били причина за изчезването на много древни селища. Типичен пример са наколните селища, които са били сполетявани от цунами. Имало е и затрупване на селища от лавини, свлачища и срутища. Пораженията са били големи. За да се установи историческата истина, винаги при намиране на исторически паметници трябва да се прави съпоставка с наличната информация за възможните природни бедствия в изследваната от археолозите територия.
Ст.н.с. д-р Орлин В. Димитров
ovdimitrov@io-bas.bg
ovdimitrov@gmail.com
МЕЖДУ ПРИРОДНИТЕ БЕДСТВИЯ И ПОДВОДНАТА
АРХЕОЛОГИЯ
Известна за всички е гибелта на градовете Помпей и Херкулан – заливането им с лава от вулкана Везувий. На територията на България също е имало град, чиято съдба е била не по-малко трагична от съдбата на Помпей и Херкулан. Това е градът Бизоне, който се е намирал около територията на днешното пристанище на град Каварна.
За съжаление мястото, на което се е намирал, е твърде неблагоприятно от гледна точка на опасностите от природни бедствия. В резултат на геофизични изследвания е установено, че тази територия попада в зона със сеизмична (земетръсна) сътресяемост от IX степен по скалата на Медведев, Шпонхоер, Карник. В акваторията на около 10 км. югоизточно от нос Шабла има два епицентъра на земетресения с магнитут М>7 по скалата на Рихтер. Освен това тази на територията има опасно свлачище, което перидично се активизира. Фундаментът на свлачището е наклонен към морето.Това е твърде неблагоприятно съчетание!
През I век преди новата ера, гореспоменатите епицентри са предизвикали разрушително земетресение, при което е бил разрушен град Бизоне. Но най-големите поражения са били поради това, че земетресението е предизвикало активизиране на свлачището, в резултат на което земята (почвата), под град Бизоне се е свлякла към морето, навлязла е навътре и така градът се е озовал на морското дъно. Така древният град Бизоне е изчезнал от земния облик! Поради това хората, занимаващи се с подводна археология, са намирали много исторически паметници в акваторията пред пристанището на днешния град Каварна. Съвсем не случайно град Каварна е изграден на значително разстояние от морето. Явно хората са се поучили от гореописаното природно бедствие!
Природни бедствия са били причина за изчезването на много древни селища. Типичен пример са наколните селища, които са били сполетявани от цунами. Имало е и затрупване на селища от лавини, свлачища и срутища. Пораженията са били големи. За да се установи историческата истина, винаги при намиране на исторически паметници трябва да се прави съпоставка с наличната информация за възможните природни бедствия в изследваната от археолозите територия.
Ст.н.с. д-р Орлин В. Димитров
ovdimitrov@io-bas.bg
ovdimitrov@gmail.com
Ст.н.с. д-р Орлин В. Димитров