Д-р Атанас Орачев:
БЪЛГАРСКАТА ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ: ЗАДАЧИ, ПРОБЛЕМИ, ИНСТИТУЦИИ*
Здравейте колеги,
Надявам се колегите да разберат, че поне в сферата на науката и по-специално на историята, на археологията, няма кого да излъжеш: рано или късно нещата си идват на мястото. По редица причини, за мен, този 50-годишен повод е много важен, защото хората, специално софийската група, която всъщност създаде този дух и идеята да се проникне под водата, бяха особен тип хора – това бяха големи интелектуалци, големи учени, всеки, с изключителна тежест в своята област.
Като пряк участник и техен ученик не мога да спомена всичките от тях, някои от тях бяха казани. Тези хора наистина на тогавашното равнище правеха документация, която лично моят професионален опит от 1975-та година насетне ме накара да се замисля
БЪЛГАРСКАТА ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ: ЗАДАЧИ, ПРОБЛЕМИ, ИНСТИТУЦИИ*
Здравейте колеги,
Надявам се колегите да разберат, че поне в сферата на науката и по-специално на историята, на археологията, няма кого да излъжеш: рано или късно нещата си идват на мястото. По редица причини, за мен, този 50-годишен повод е много важен, защото хората, специално софийската група, която всъщност създаде този дух и идеята да се проникне под водата, бяха особен тип хора – това бяха големи интелектуалци, големи учени, всеки, с изключителна тежест в своята област.
Като пряк участник и техен ученик не мога да спомена всичките от тях, някои от тях бяха казани. Тези хора наистина на тогавашното равнище правеха документация, която лично моят професионален опит от 1975-та година насетне ме накара да се замисля
Д-р Атанас Орачев
накъде всъщност отива подводната археология. Казаха се много добри и хвалебствени думи за развитието на подводната археология през тези 50 години. Всеки, от своята си гледна точка може да е прав. На базата на собствения си изстрадан опит - вече 30 години, даже 35 години, се занимавам професионално не само с археология, а и с подводна дейност, смея да заявя, че лично аз съм крайно недоволен от развитието на българската подводна археология. Именно от гледна точка на хората, които я създадоха, идеите които заложиха в нея. Разбира се, би могло да ми се отговори, че лошото развитие, лошото състояние на опазване на културно-историческото наследство, на оповестяване на нещата, се дължи на това, което сега се нарича „преход”. Аз лично смятам че „преход” няма, има един посттоталитарен хаос, но това е друг въпрос. Практически ние сме най-зле там, където в началото бяхме най-добре, именно в методиката. Когато се правеха първите проучвания, тогава моите учители бяха в час - съумяваха да изписват последна литература от Франция. В някои отношения, те бяха първопроходци не само у нас, а изобщо в подводната археология, по отношение на някои от методиките...
Какво се случи, че след този добър старт, ние пак сме на опашката? 20 години вадихме камъни с дупки, обявихме ги за котви, свидетелство за тракийско корабоплаване и даже съумяхме да убедим и света, че е така. Сега някои може би си представят тракиеца като корабособственик. Аз лично, така, като професионален историк, си го представям като собственик на стадо. Но това е друг въпрос. Именно по отношение на методиката е проблемът на моя доклад. Аз няма да го чета, ще представя своя доклад. Ще можете да го четете в Интернет. Идеята му е опит да се създаде една класификация на българския черноморски шелф. Той е не само най-големия в Черноморието, той е и най-перспективният за археологически изследвания, които може би ще напреднат рязко, когато разберем в какво в крайна сметка плуваме.
Ако досега, до 1989 г., се занимавах с проблема за хода на бреговата ивица, т.е. до еди кой си век, долу-горе къде е била, от много време вече ме интересуват факторите на шелфа, т.е. защо ние в момента виждаме точно това на едно място, а не го виждаме по същия начин в съседния залив. Тъкмо затова споделям своята болка, защото се оказа, че сега, когато възобнових специално за тази конференция проучванията си - да видя новопостъпили материали към старата база, които бях събрал за дисертацията си, с учудване установих, че почти няма нови данни, няма наблюдения и колкото и невероятно да прозвучи за някои, аз за моите изследвания съм събрал повече информация от леководолазните дневници, отколкото от археологическите отчети на толкова прехвалени археолози, някои от които са се занимавали и документирали подробни проучвания. Знам, че не е добре да се говорят непразнични неща на празник, но е крайно време да поставя тъкмо този въпрос. И го поставям на фона на една друга истина, която ми се иска да кажа. Аз лично страшно много съм се радвал и съм участвал активно при създаването на Центъра по морска история и подводна археология. Идеята се роди по време на експедиция „Аполония-Странджа”, 1975-та година. И сред един от доводите, с които заедно с Божидар Димитров (аз тогава бях ръководител на леководолазните работи на експедицията; Божидар се водеше зам. научен ръководител; официално ни ръководеше проф. Александър Фол, който никога не беше стъпвал при нас)... Сред доводите, които изтъкнахме с Божидар Димитров, беше именно това, което споделям с вас като своя собствена болка. Основната идея беше този Център да създаде национална база от данни, която да събира информация, да координира проучванията и т.н. След създаването на този Център през 1978 г. до ден днешен такава база данни не е създадена. Защо Центъра не стана във Варна - имаше голямо желание от тогавашното местно ръководство да се развие Центъра тук и дали ако той се беше развил във Варна нещата щяха да бъдат по-добре, аз не мога да кажа. Проблемът е, че всички ние, които болеем, (аз вече не мога да се наредя сред радетелите на българската подводна археология, след като в момента я критикувам) смятам, че е много важно именно в момента да се постави въпроса от, може би, Военноисторическия музей, за създаването на тази база данни. Тази база данни трябва да събират всички, които провеждат каквито и да било проучвания, да са длъжни да представят в съответните форми и записи наличната информация. Всеки от колегите, които са тръгвали по музеите, за да вървят по дирите на намираните неща, знаят за какво говоря. Ето защо, за да има някакъв смисъл, апелирам всеки от вас колеги, аз сигурно ще участвам, даже ще подпомогна колегите от „Морски вестник”, в сайта от тази конференция ще помогна да се създаде един форум. В този форум ще бъдат разгледани няколко въпроса, около които, всеки който иска, може да даде своето мнение с оглед да се съберем много скоро, в обозрим срок, за да разработим едно официално становище, тъй като сега не видях Центъра по морска история и подводна археология активно да се е включил в проблемите на законодателството и опазването на културно-историческото наследство.
И за да завърша колко е важно наистина да се събират база данни и предварително да се знае средата, в която се изследват; ето един пример, използвам го, тъй като той е нашумял - става въпрос за така наречения „Ноев път”. Всички знаете случая, как практически се е появил откривателят на „Титаник”, Робърт Балард, той дойде и каза: на ето, станало е, Средиземно море било нахлуло в Черно море. Парадоксалното беше, че тази версия, пусната от един биолог Райън, по това време беше вече разкритикувана остро, дори самите Райън и Питман си бяха посипали главите с пепел: „прощавайте, сбъркахме”. После се разбра защо, тъй като излязоха няколко масонски книги, от които ние разбрахме, че всъщност благодарение на тази датировка се оказва, че някакви масони са се появили в Англия още едва ли не в пето хилядолетие преди Христа. Лошото е, че ние, които познаваме толкова добре българското крайбрежие, след това допуснахме дори и български институции да се включат в нея и дори да пишат за чинии на Ной. За какво става въпрос? Прословутата чиния на Ной, намерена от колегата Петко Димитров, когато я видях за пръв път, съм си записал в дневника, че е намерена на 65 м, сега чета, че дълбочините били други. Намерена е на повърхността, леко подаваща се от единия край. Колеги това е невъзможно, абсурдно е, да се мисли, че е възможно, поради една проста причина. Самите геолози, по-точно литолози са доказали, че в области на кумулация средно минималните темпове на наслаги са 50 см., а максималните за 3.60 м за хилядолетие. Ако говорим за неолит от VІ хилядолетие, (и пресметнем осем хилядолетия), дори да вземем минималната възможна дълбочина ние, би трябвало да се намираме на 4 метра. А въз основа на такива недоразумения, на тотално дебалансиране, ние фактически се докарахме до тук...
Аз лично апелирам към вас - ние сме в дълг към тези, които го изболедуваха, които горяха; ние сме в дълг на нашите учители, на тези които ни учеха, да бъдем добри водолази. А ние - какво ще оставим на бъдещето? В момента ще оставим само хора рапанджии и иманяри, които всъщност няма от кого да бъдат спрени. Благодаря ви за вниманието. Обещавам ви скоро да четете доклада, предполагам, че на някои ще бъде интересен.
Д-р АТАНАС ОРАЧЕВ
* Предложеният текст е изказване на д-р Атанас Орачев, направено пред присъстващите на форума. Обявеният в програмата доклад ще бъде включен допълнително към поместените материали в електронното издание morskivestnik.com.
Какво се случи, че след този добър старт, ние пак сме на опашката? 20 години вадихме камъни с дупки, обявихме ги за котви, свидетелство за тракийско корабоплаване и даже съумяхме да убедим и света, че е така. Сега някои може би си представят тракиеца като корабособственик. Аз лично, така, като професионален историк, си го представям като собственик на стадо. Но това е друг въпрос. Именно по отношение на методиката е проблемът на моя доклад. Аз няма да го чета, ще представя своя доклад. Ще можете да го четете в Интернет. Идеята му е опит да се създаде една класификация на българския черноморски шелф. Той е не само най-големия в Черноморието, той е и най-перспективният за археологически изследвания, които може би ще напреднат рязко, когато разберем в какво в крайна сметка плуваме.
Ако досега, до 1989 г., се занимавах с проблема за хода на бреговата ивица, т.е. до еди кой си век, долу-горе къде е била, от много време вече ме интересуват факторите на шелфа, т.е. защо ние в момента виждаме точно това на едно място, а не го виждаме по същия начин в съседния залив. Тъкмо затова споделям своята болка, защото се оказа, че сега, когато възобнових специално за тази конференция проучванията си - да видя новопостъпили материали към старата база, които бях събрал за дисертацията си, с учудване установих, че почти няма нови данни, няма наблюдения и колкото и невероятно да прозвучи за някои, аз за моите изследвания съм събрал повече информация от леководолазните дневници, отколкото от археологическите отчети на толкова прехвалени археолози, някои от които са се занимавали и документирали подробни проучвания. Знам, че не е добре да се говорят непразнични неща на празник, но е крайно време да поставя тъкмо този въпрос. И го поставям на фона на една друга истина, която ми се иска да кажа. Аз лично страшно много съм се радвал и съм участвал активно при създаването на Центъра по морска история и подводна археология. Идеята се роди по време на експедиция „Аполония-Странджа”, 1975-та година. И сред един от доводите, с които заедно с Божидар Димитров (аз тогава бях ръководител на леководолазните работи на експедицията; Божидар се водеше зам. научен ръководител; официално ни ръководеше проф. Александър Фол, който никога не беше стъпвал при нас)... Сред доводите, които изтъкнахме с Божидар Димитров, беше именно това, което споделям с вас като своя собствена болка. Основната идея беше този Център да създаде национална база от данни, която да събира информация, да координира проучванията и т.н. След създаването на този Център през 1978 г. до ден днешен такава база данни не е създадена. Защо Центъра не стана във Варна - имаше голямо желание от тогавашното местно ръководство да се развие Центъра тук и дали ако той се беше развил във Варна нещата щяха да бъдат по-добре, аз не мога да кажа. Проблемът е, че всички ние, които болеем, (аз вече не мога да се наредя сред радетелите на българската подводна археология, след като в момента я критикувам) смятам, че е много важно именно в момента да се постави въпроса от, може би, Военноисторическия музей, за създаването на тази база данни. Тази база данни трябва да събират всички, които провеждат каквито и да било проучвания, да са длъжни да представят в съответните форми и записи наличната информация. Всеки от колегите, които са тръгвали по музеите, за да вървят по дирите на намираните неща, знаят за какво говоря. Ето защо, за да има някакъв смисъл, апелирам всеки от вас колеги, аз сигурно ще участвам, даже ще подпомогна колегите от „Морски вестник”, в сайта от тази конференция ще помогна да се създаде един форум. В този форум ще бъдат разгледани няколко въпроса, около които, всеки който иска, може да даде своето мнение с оглед да се съберем много скоро, в обозрим срок, за да разработим едно официално становище, тъй като сега не видях Центъра по морска история и подводна археология активно да се е включил в проблемите на законодателството и опазването на културно-историческото наследство.
И за да завърша колко е важно наистина да се събират база данни и предварително да се знае средата, в която се изследват; ето един пример, използвам го, тъй като той е нашумял - става въпрос за така наречения „Ноев път”. Всички знаете случая, как практически се е появил откривателят на „Титаник”, Робърт Балард, той дойде и каза: на ето, станало е, Средиземно море било нахлуло в Черно море. Парадоксалното беше, че тази версия, пусната от един биолог Райън, по това време беше вече разкритикувана остро, дори самите Райън и Питман си бяха посипали главите с пепел: „прощавайте, сбъркахме”. После се разбра защо, тъй като излязоха няколко масонски книги, от които ние разбрахме, че всъщност благодарение на тази датировка се оказва, че някакви масони са се появили в Англия още едва ли не в пето хилядолетие преди Христа. Лошото е, че ние, които познаваме толкова добре българското крайбрежие, след това допуснахме дори и български институции да се включат в нея и дори да пишат за чинии на Ной. За какво става въпрос? Прословутата чиния на Ной, намерена от колегата Петко Димитров, когато я видях за пръв път, съм си записал в дневника, че е намерена на 65 м, сега чета, че дълбочините били други. Намерена е на повърхността, леко подаваща се от единия край. Колеги това е невъзможно, абсурдно е, да се мисли, че е възможно, поради една проста причина. Самите геолози, по-точно литолози са доказали, че в области на кумулация средно минималните темпове на наслаги са 50 см., а максималните за 3.60 м за хилядолетие. Ако говорим за неолит от VІ хилядолетие, (и пресметнем осем хилядолетия), дори да вземем минималната възможна дълбочина ние, би трябвало да се намираме на 4 метра. А въз основа на такива недоразумения, на тотално дебалансиране, ние фактически се докарахме до тук...
Аз лично апелирам към вас - ние сме в дълг към тези, които го изболедуваха, които горяха; ние сме в дълг на нашите учители, на тези които ни учеха, да бъдем добри водолази. А ние - какво ще оставим на бъдещето? В момента ще оставим само хора рапанджии и иманяри, които всъщност няма от кого да бъдат спрени. Благодаря ви за вниманието. Обещавам ви скоро да четете доклада, предполагам, че на някои ще бъде интересен.
Д-р АТАНАС ОРАЧЕВ
* Предложеният текст е изказване на д-р Атанас Орачев, направено пред присъстващите на форума. Обявеният в програмата доклад ще бъде включен допълнително към поместените материали в електронното издание morskivestnik.com.