СЪЗДАВАНЕТО НА ГРУПА „КОСМОС”*
Ако искате вярвайте тя [група „Космос] се роди под влияние на поморийския памид - хубавото поморийско памидово вино. Случаят съвсем накратко беше такъв: бях получил много тежко отравяне от лоша храна на Витоша и пълна забрана от лекуващия лекар тази година да слизам под вода и т.н., когато ми се обади (ей боже, пак вече покоен приятел!) Данчо Иванов, че в курса за леководолази в Поморие е станало възможно най-лошото – смъртен случай. Покрай този инцидент инструкторите са заминали и имат забрана вече от властите да работят и Данчо Иванов каза: „Трябва да дойдеш непременно и да спасим курса.” Казах „Болен съм”, но не ... и тъй или иначе събрах куфара и след два дни бях в Поморие. Един от двама близнаци беше починал. Паника под водата. Пръснали са му се дробовете. Всички може би знаете, че леководолазната работа не е като игра на шах, има малко повече опасности ... [Участниците в курса] бяха прекрасни момчета и момичета. По някаква тяхна устна или мълчалива уговорка не говореха за инцидента. Нито една дума. Много сплотени,
Ако искате вярвайте тя [група „Космос] се роди под влияние на поморийския памид - хубавото поморийско памидово вино. Случаят съвсем накратко беше такъв: бях получил много тежко отравяне от лоша храна на Витоша и пълна забрана от лекуващия лекар тази година да слизам под вода и т.н., когато ми се обади (ей боже, пак вече покоен приятел!) Данчо Иванов, че в курса за леководолази в Поморие е станало възможно най-лошото – смъртен случай. Покрай този инцидент инструкторите са заминали и имат забрана вече от властите да работят и Данчо Иванов каза: „Трябва да дойдеш непременно и да спасим курса.” Казах „Болен съм”, но не ... и тъй или иначе събрах куфара и след два дни бях в Поморие. Един от двама близнаци беше починал. Паника под водата. Пръснали са му се дробовете. Всички може би знаете, че леководолазната работа не е като игра на шах, има малко повече опасности ... [Участниците в курса] бяха прекрасни момчета и момичета. По някаква тяхна устна или мълчалива уговорка не говореха за инцидента. Нито една дума. Много сплотени,
Писателят Цончо Родев
работливи и интелигентни. По някаква йерархия аз се оказах най-старши като леководолаз-инструктор и поех курса, с условие, че само в краен случай ще слизам под вода. Лекувам се. Лекар на курса беше пак един безкрайно скъп вече покойник Янко Попов, който каза: „Вече ти поемам аз лечението”. Лечението му беше вечер да отидем в поморийското казино и да изпием бутилка памидово вино. Така се лекувахме с памидово вино и не беше никак лошо лечение. При една от тези наши лечебно-памидови вечери Янко каза: „Жал ми е за тези момчета и момичета.Те са прекрасни и като хора, и като възпитание, като образование и като амбиция, но системата у нас е такава - всъщност какво - ето ние ще ги изпитаме, даваме им диплом за леководолази, но не можеш да практикуваш, без да е организирано.” И на мен ми беше жал и затова като прибрахме есента в София отидох в сп. „Космос”, където имах добри връзки, и им казвам: „Нося ви една прекрасна идея как най-сполучливо да похарчите 25 000 лв.” Те казаха: „Дума да не става, не даваме 25 000 лв.” Питах: „Колко давате?” - и почнахме пазарлък. Спряхме на 10 000 лв и тогава им обясних какви млади и хора са тези, да ги подпомогнем да извършат вече нещо полезно като работа, като подводна дейност. Голяма част от парите отидоха за наем на кораба и за други наеми. Те също бръкнаха в джоба си да си платят някои работи. Но аз имах опита от старата експедиция, за която преди малко ви разказах, за която проф. Гълъбов беше казал: „Слушайте да се разберем. Аз на дъното няма да слизам. Така че не мога да ръководя като разкопки - виждам и казвам това - да, това - не. Трябва вие да сте не само ръката ми, но и погледа ми. И той организира един страхотен курс от 10 лекции история и археология, включваше и керамика. Беше поканил „лъвовете” на нашата историческа и археологическа наука. Но когато на следващата година на Маслен нос някой слезеше под вода, беше в състояние да излезе и да каже: „Има амфора, според мен е римска от около ІІ в., поради това, това и това... или ойнохое...”. Бяха непрофесионалисти, но твърде подготвени като археолози.
Аз се опитах се да направя нещо за тези млади хора от съвършено случайния курс на ДОСО, (не бяха подбрани), но не ми стигнаха сили да събера чак такива първокласни лектори, но и те преминаха курс по археология. Ето как през 1968 г. беше курсът, а през 1969 г. беше първата им подводна археологическа експедиция. На база бяхме в Каварна, там работехме основно, но също от Балчик до Калиакра. На следващата година продължихме нещата, защото обществеността похвали сп. „Космос”, че не само дава четиво, но наистина подкрепя младежите за такава една научна работа, която не може да се сравни с, да кажем, една игра на табла.
Така се развиха събитията в следващите години, те се организираха като една група. Знам, че тя [групата] чрез Боян Манев беше във връзка със Стефан Пейков и други от „НЕК Юнеско”. И затова на нашите фланелки и на шапките ни пишеше „Група „Космос” „НЕК Юнеско”. Цялата група беше член на „НЕК Юнеско”. От хубавата възможност, която имам, сега благодаря на Пейков и на всички онези, които тогава ни подкрепиха. През годините тази група „Космос” проучи от Калиакра на север и на юг до самата турската граница. С някои наистина извънредно интересни открития, особено по южното крайбрежие - Урдовиза край Китен, около Мичурин, на юг от Ахтопол ... тези млади хора оставиха една добра следа в българската подводна археология. Съжалявам, че тук няма нито един от тях - младите. Все пак от разстояние им благодаря за непосилния труд, който полагаха, за ентусиазма и за щастливите находки.
ЦОНЧО РОДЕВ
* Обявеният в програмата доклад на инж. Иван Манев - председател на група „Космос”, „Подводно-археологическата дейност на ГПИ „КОСМОС” в периода 1969 - 1989 г.” не беше изнесен поради отсъствие на автора. От негово име изказване направи писателят Цончо Родев.
Аз се опитах се да направя нещо за тези млади хора от съвършено случайния курс на ДОСО, (не бяха подбрани), но не ми стигнаха сили да събера чак такива първокласни лектори, но и те преминаха курс по археология. Ето как през 1968 г. беше курсът, а през 1969 г. беше първата им подводна археологическа експедиция. На база бяхме в Каварна, там работехме основно, но също от Балчик до Калиакра. На следващата година продължихме нещата, защото обществеността похвали сп. „Космос”, че не само дава четиво, но наистина подкрепя младежите за такава една научна работа, която не може да се сравни с, да кажем, една игра на табла.
Така се развиха събитията в следващите години, те се организираха като една група. Знам, че тя [групата] чрез Боян Манев беше във връзка със Стефан Пейков и други от „НЕК Юнеско”. И затова на нашите фланелки и на шапките ни пишеше „Група „Космос” „НЕК Юнеско”. Цялата група беше член на „НЕК Юнеско”. От хубавата възможност, която имам, сега благодаря на Пейков и на всички онези, които тогава ни подкрепиха. През годините тази група „Космос” проучи от Калиакра на север и на юг до самата турската граница. С някои наистина извънредно интересни открития, особено по южното крайбрежие - Урдовиза край Китен, около Мичурин, на юг от Ахтопол ... тези млади хора оставиха една добра следа в българската подводна археология. Съжалявам, че тук няма нито един от тях - младите. Все пак от разстояние им благодаря за непосилния труд, който полагаха, за ентусиазма и за щастливите находки.
ЦОНЧО РОДЕВ
* Обявеният в програмата доклад на инж. Иван Манев - председател на група „Космос”, „Подводно-археологическата дейност на ГПИ „КОСМОС” в периода 1969 - 1989 г.” не беше изнесен поради отсъствие на автора. От негово име изказване направи писателят Цончо Родев.