ТРАДИЦИОННАТА МОРСКА КУЛТУРА ПО БЪЛГАРСКОТО
ЧЕРНОМОРИЕ. STUDIA PONTICA № 2
Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов. Традиционната морска култура по Българското Черноморие. Studia Pontica № 2. Национална комисия по морска история – БАН. Издателство София 2009.
Това е втората книга от поредицата Studia Pontica на Националната комисия по морска история. Изданието е посветено на 30-та годишнина от основаването на Центъра по подводна археология в Созопол. Авторският колектив е в състав проф. Калин Порожанов – председател на НКМИ, ст.н.с. д.и.н. Щелиян Щерионов – секретар на НКМИ, ст.н.с. д.и.н. Иля Прокопов – бивш директор на НИМ. Книгата представлява сборник с етнографски материали и изследвания върху традиционната морска култура на населението от Българското Черноморие. От Северното Българско Черноморие в изследванията са включени Крапец, Тюленово, Камен бряг, Българево, Каварна, Кранево. От Южното Българско Черноморие в изследванията са включени Обзор, Емона, Св. Влас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен, Царево, Ахтопол. Поради грешното предубеждение, че в големите градове и пристанища Варна и Бургас няма запазена т.нар. „жива старина”, те умишлено не са включени в изследването, което по-късно е отчетено от авторите като
ЧЕРНОМОРИЕ. STUDIA PONTICA № 2
Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов. Традиционната морска култура по Българското Черноморие. Studia Pontica № 2. Национална комисия по морска история – БАН. Издателство София 2009.
Това е втората книга от поредицата Studia Pontica на Националната комисия по морска история. Изданието е посветено на 30-та годишнина от основаването на Центъра по подводна археология в Созопол. Авторският колектив е в състав проф. Калин Порожанов – председател на НКМИ, ст.н.с. д.и.н. Щелиян Щерионов – секретар на НКМИ, ст.н.с. д.и.н. Иля Прокопов – бивш директор на НИМ. Книгата представлява сборник с етнографски материали и изследвания върху традиционната морска култура на населението от Българското Черноморие. От Северното Българско Черноморие в изследванията са включени Крапец, Тюленово, Камен бряг, Българево, Каварна, Кранево. От Южното Българско Черноморие в изследванията са включени Обзор, Емона, Св. Влас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен, Царево, Ахтопол. Поради грешното предубеждение, че в големите градове и пристанища Варна и Бургас няма запазена т.нар. „жива старина”, те умишлено не са включени в изследването, което по-късно е отчетено от авторите като
явен пропуск. Поради стечение на редица обективни и субективни обстоятелства в изследването отсъстват също Шабла, Балчик и Бяла.
В книгата са документирани и описани традиционните имена на ветровете, оръдията на труда и различните видове мрежи за риболов, особеностите в традиционното корабостроене и лодкостроене, разнообразните обичаи и обреди свързани с морето. Особен интерес представляват местните легенди и предания както и тълкуването на крайбрежните топоними, хидроними и ороними. Изданието е богато илюстрирано с копия на архивни фотографии, схеми на розата на ветровете, преобладаващи в отделните селища, чертежи на различни видове плавателни съдове.
Теодор Роков
Отдел „Археология”
РИМ-Варна
ЖИВОТ, ТРУД И БИТ В ЧЕРНОМОРСКА БЪЛГАРИЯ
Още едно заглавие е посветено на юбилейна годишнина в подводната археология. „Традиционна морска култура по българското Черноморие” е втората книга от поредицата Studia Pontika на Националната комисия по морска история. Тя съдържа етнографски материали върху морската култура на населението от българското Черноморие, събрани при теренни изследвания през последната четвърт на ХХ и началото на ХХІ век, по-конкретно периода 1979 - 2004 г. Авторите - Иля Прокопов, Калин Порожанов и Щелиян Щерионов, са изследвали общо 16 селища.
„Традиционната морска култура по българското Черноморие” е посветена на 30-годишнината на Центъра за подводна археология в Созопол. Идеята за нея възниква и започва да се реализира още със създаването на Центъра през 1978 г. (тогава База за морски проучвания).
Основната цел на провежданите през посочения период теренно-сондажни експедиции е извличането, обработката и съхранението на информация за морската история, култура и памет, запазени от поколенията. Като основен източник за събирането й се явяват живите информатори - хора от местното крайбрежно население. Изследването е насочено в няколко направления:
- издирване, събиране и съхраняване на наименованията по бреговата ивица на местности и селища, на ветрове, течения, посоки и места в близките крайбрежни води;
- събиране, проучване и документално съхраняване на елементите от духовната култура и памет, свързани с морската история и култура, запазени в легенди, предания и митове;
- проучване на традиционната материална култура, свързана с морето и морския бит, и на тази основа търсене на паралели с други култури от Средиземноморието;
- документиране на културно-историческите паметници, интересни обекти и случайни находки, неизвестни или малко проучени до този момент;
- установяване на традиционните риболовни райони;
- разкриване на връзката между старите риболовни и търговски райони и някои култови обекти на сушата непосредствено до тях;
- констатиране на редица обичаи, свързани с богатия улов, добрия урожай, правила, забрани, празници, обреди и др., в които архаичните езически елементи са покрити с добре видимо християнско напластяване.
Изследването в посочените направления е осъществено в Крапец, Тюленово, Камен бряг, Българево, Каварна, Кранево (експедиция “Добротица ’79”) и обходи на Обзор, Емона, Свети Влас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен, Царево и Ахтопол от Южното Черноморие.
Обяснимо най-голямо внимание и място в изследването е отделено на Созопол, не само защото там е седалището на Центъра за морска история и подводна археология, но и защото неговото население е с най-силно запазена и жива морска традиция и култура. Неоправдано обаче е пренебрегнат Балчик, (това признават и самите автори), където морската култура и традиции са не по-слабо изразени, отколкото в Созопол. Така стои и въпросът с Шабла и Бяла. За Варна и Бургас изследователите са се водили от презумцията, че в тях, като мегаполиси, най-слабо може да се открие жива старина. Това е спорен въпрос, но и благодатен пропуск, защото дава възможност и за бъдещи изследвания, които да попълнят тази празнина в морската етнография на България.
Иван Ставрев
В книгата са документирани и описани традиционните имена на ветровете, оръдията на труда и различните видове мрежи за риболов, особеностите в традиционното корабостроене и лодкостроене, разнообразните обичаи и обреди свързани с морето. Особен интерес представляват местните легенди и предания както и тълкуването на крайбрежните топоними, хидроними и ороними. Изданието е богато илюстрирано с копия на архивни фотографии, схеми на розата на ветровете, преобладаващи в отделните селища, чертежи на различни видове плавателни съдове.
Теодор Роков
Отдел „Археология”
РИМ-Варна
ЖИВОТ, ТРУД И БИТ В ЧЕРНОМОРСКА БЪЛГАРИЯ
Още едно заглавие е посветено на юбилейна годишнина в подводната археология. „Традиционна морска култура по българското Черноморие” е втората книга от поредицата Studia Pontika на Националната комисия по морска история. Тя съдържа етнографски материали върху морската култура на населението от българското Черноморие, събрани при теренни изследвания през последната четвърт на ХХ и началото на ХХІ век, по-конкретно периода 1979 - 2004 г. Авторите - Иля Прокопов, Калин Порожанов и Щелиян Щерионов, са изследвали общо 16 селища.
„Традиционната морска култура по българското Черноморие” е посветена на 30-годишнината на Центъра за подводна археология в Созопол. Идеята за нея възниква и започва да се реализира още със създаването на Центъра през 1978 г. (тогава База за морски проучвания).
Основната цел на провежданите през посочения период теренно-сондажни експедиции е извличането, обработката и съхранението на информация за морската история, култура и памет, запазени от поколенията. Като основен източник за събирането й се явяват живите информатори - хора от местното крайбрежно население. Изследването е насочено в няколко направления:
- издирване, събиране и съхраняване на наименованията по бреговата ивица на местности и селища, на ветрове, течения, посоки и места в близките крайбрежни води;
- събиране, проучване и документално съхраняване на елементите от духовната култура и памет, свързани с морската история и култура, запазени в легенди, предания и митове;
- проучване на традиционната материална култура, свързана с морето и морския бит, и на тази основа търсене на паралели с други култури от Средиземноморието;
- документиране на културно-историческите паметници, интересни обекти и случайни находки, неизвестни или малко проучени до този момент;
- установяване на традиционните риболовни райони;
- разкриване на връзката между старите риболовни и търговски райони и някои култови обекти на сушата непосредствено до тях;
- констатиране на редица обичаи, свързани с богатия улов, добрия урожай, правила, забрани, празници, обреди и др., в които архаичните езически елементи са покрити с добре видимо християнско напластяване.
Изследването в посочените направления е осъществено в Крапец, Тюленово, Камен бряг, Българево, Каварна, Кранево (експедиция “Добротица ’79”) и обходи на Обзор, Емона, Свети Влас, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен, Царево и Ахтопол от Южното Черноморие.
Обяснимо най-голямо внимание и място в изследването е отделено на Созопол, не само защото там е седалището на Центъра за морска история и подводна археология, но и защото неговото население е с най-силно запазена и жива морска традиция и култура. Неоправдано обаче е пренебрегнат Балчик, (това признават и самите автори), където морската култура и традиции са не по-слабо изразени, отколкото в Созопол. Така стои и въпросът с Шабла и Бяла. За Варна и Бургас изследователите са се водили от презумцията, че в тях, като мегаполиси, най-слабо може да се открие жива старина. Това е спорен въпрос, но и благодатен пропуск, защото дава възможност и за бъдещи изследвания, които да попълнят тази празнина в морската етнография на България.
Иван Ставрев