Ст.н.с. Люба Огненова-Маринова:
КАК ЗАПОЧНАХА ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ПРОУЧВАНИЯ В НЕСЕБЪР
Станах леководолаз едва след десетгодишна практика като археолог. Необходимостта да се решат проблемите на Несебър ме насочиха към подводната археология. През 1958 г. като участник в Осмия конгрес по антична археология в Рим имах щастието да се запозная с основоположниците на подводната археология – Вл. Блаватски и Фр. Беноа. Ентусиазмът на тези учени увеличи интереса ми към подводната археология. Първите подводни проучвания в Несебър започнаха през 1960 г. по инициатива на Ив. Венедиков под ръководството на Велизар Велков. Те имаха за цел да продължат издирването на продължението на късноантичната стена в северозападната част на полуострова, която насочена на север спираше в развалини пред морето. Нейното продължение се подсказваше само от подаващите се над морската повърхност камъни.
Насърчителните резултати, получени при първата кампания и перспективите, които се откриваха за провеждането на подводни проучвания в Несебър, които да допълват данните, получени чрез разкопките на сушата по темата на Археологическия институт с музей при БАН “Културата на гръцките колонии по Българското Черноморие и нейното влияние върху траките”, породиха у мен желанието да се заема сериозно с подводна археология. Записах се в курс за леководолази към ДОСО в София. Практическите занимания бяха организирани в плувния басейн на Втора мъжка гимназия под ръководството на инструктора по леководолазен спорт Янко Янков. През през пролетта на 1961 г. в залива на Равда за първи път достигнах на 14 м дълбочина по време на изпита. Инструктурът ни беше находчив педагог. Когато ме достраша да се гмурна във водата, той ми показа фрагменти от керамика на дъното. И аз забравих страха, в момента забравих как трябва да се диша, как трябва да се движа – спуснах се към керамиката. След успешно издържания изпит продължих подводните изследвания покрай северното крайбрежие на Несебърския полуостров като до 1972 г. проведох шест проучвания. В тях взе участие сформираната през 1960 г. група за подводни проучвания при БАН с ръководител чл. кор. Тончо Радев, ръководител на Централната научно-изследователска лаборатория при БАН, а по-късно проф. Ив. Костов.
Първите експедиции бяха съпътствани с много трудности. Не разполагахме с необходимата апаратура за подводна работа. Налагаше се да използуваме подръчни средства като ножове, тесли и лопати. Единствено фотодокументацията, осигурена от д-р Б. Жабленски, беше сравнително добре оборудвана. В началото нямахме нужната подготовка, първите ни проучвания бяха на доброволни начала, дело на ентусиасти, хора с различни професии – лекари, художници, физици. Сред участниците бяха Атанас Атанасов, Борис Антонов, Борислав Георгиев, Богдан Жабленски, Николай Жабленски, Йордан Йорданов, Ненко Коцев, Владимир Кусев, Атанас Младенов, Иван Панчев, Ангел Тошков, Цанко Цанев. Ентусиазмът им често помагаше в снабдяването с оборудване за нашите изследвания. Много от тях сами се сдобиха с водолазни костюми и апарати.
Отначало сред местните жители нямаше особен интерес към нашите гмуркания. В средите на сериозната археология пък съществуваше мнение, че това е едно несериозно начинание. Някои наши колеги смятаха, че отиваме просто на морето на почивка, но когато дойдоха първите успехи, това мнение бързо изчезна. В залива на Равда на около 380 м от бреговата линия на дълбочина 8-10 м открихме находище на хиоски амфори, за които ни сигнализираха нашите домакини, леководолозите от Висшия институт по физкултура. Разположението им на морското дъно ни подсказа, че се касае за товар на кораб, потънал в района на античната Месамбрия в средата на V в. пр. Хр. В Северния залив на Несебър установихме, че късноантичната стена е продължавала в северна посока до подаващите се над водата камъни и че тази стена е била съборена в ІХ в., както това бе засвидетелствано от отломъци от стената в смесена зидария, срутени върху керамика характерна за тази епоха. Тази констатация доведе до извода, че късноантичната стена е била разрушена по време на превземането на града от хан Крум.
Всяко начало е трудно. В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век с ентусиазма и всеотдайността на участниците в подводните археологически проучвания край Калиакра, Маслен нос и Несебър беше открехнаха и нашата българска врата към “света на мълчанието”.
Ст.н.с. ЛЮБА ОГНЕНОВА-МАРИНОВА
КАК ЗАПОЧНАХА ПОДВОДНИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ПРОУЧВАНИЯ В НЕСЕБЪР
Станах леководолаз едва след десетгодишна практика като археолог. Необходимостта да се решат проблемите на Несебър ме насочиха към подводната археология. През 1958 г. като участник в Осмия конгрес по антична археология в Рим имах щастието да се запозная с основоположниците на подводната археология – Вл. Блаватски и Фр. Беноа. Ентусиазмът на тези учени увеличи интереса ми към подводната археология. Първите подводни проучвания в Несебър започнаха през 1960 г. по инициатива на Ив. Венедиков под ръководството на Велизар Велков. Те имаха за цел да продължат издирването на продължението на късноантичната стена в северозападната част на полуострова, която насочена на север спираше в развалини пред морето. Нейното продължение се подсказваше само от подаващите се над морската повърхност камъни.
Насърчителните резултати, получени при първата кампания и перспективите, които се откриваха за провеждането на подводни проучвания в Несебър, които да допълват данните, получени чрез разкопките на сушата по темата на Археологическия институт с музей при БАН “Културата на гръцките колонии по Българското Черноморие и нейното влияние върху траките”, породиха у мен желанието да се заема сериозно с подводна археология. Записах се в курс за леководолази към ДОСО в София. Практическите занимания бяха организирани в плувния басейн на Втора мъжка гимназия под ръководството на инструктора по леководолазен спорт Янко Янков. През през пролетта на 1961 г. в залива на Равда за първи път достигнах на 14 м дълбочина по време на изпита. Инструктурът ни беше находчив педагог. Когато ме достраша да се гмурна във водата, той ми показа фрагменти от керамика на дъното. И аз забравих страха, в момента забравих как трябва да се диша, как трябва да се движа – спуснах се към керамиката. След успешно издържания изпит продължих подводните изследвания покрай северното крайбрежие на Несебърския полуостров като до 1972 г. проведох шест проучвания. В тях взе участие сформираната през 1960 г. група за подводни проучвания при БАН с ръководител чл. кор. Тончо Радев, ръководител на Централната научно-изследователска лаборатория при БАН, а по-късно проф. Ив. Костов.
Първите експедиции бяха съпътствани с много трудности. Не разполагахме с необходимата апаратура за подводна работа. Налагаше се да използуваме подръчни средства като ножове, тесли и лопати. Единствено фотодокументацията, осигурена от д-р Б. Жабленски, беше сравнително добре оборудвана. В началото нямахме нужната подготовка, първите ни проучвания бяха на доброволни начала, дело на ентусиасти, хора с различни професии – лекари, художници, физици. Сред участниците бяха Атанас Атанасов, Борис Антонов, Борислав Георгиев, Богдан Жабленски, Николай Жабленски, Йордан Йорданов, Ненко Коцев, Владимир Кусев, Атанас Младенов, Иван Панчев, Ангел Тошков, Цанко Цанев. Ентусиазмът им често помагаше в снабдяването с оборудване за нашите изследвания. Много от тях сами се сдобиха с водолазни костюми и апарати.
Отначало сред местните жители нямаше особен интерес към нашите гмуркания. В средите на сериозната археология пък съществуваше мнение, че това е едно несериозно начинание. Някои наши колеги смятаха, че отиваме просто на морето на почивка, но когато дойдоха първите успехи, това мнение бързо изчезна. В залива на Равда на около 380 м от бреговата линия на дълбочина 8-10 м открихме находище на хиоски амфори, за които ни сигнализираха нашите домакини, леководолозите от Висшия институт по физкултура. Разположението им на морското дъно ни подсказа, че се касае за товар на кораб, потънал в района на античната Месамбрия в средата на V в. пр. Хр. В Северния залив на Несебър установихме, че късноантичната стена е продължавала в северна посока до подаващите се над водата камъни и че тази стена е била съборена в ІХ в., както това бе засвидетелствано от отломъци от стената в смесена зидария, срутени върху керамика характерна за тази епоха. Тази констатация доведе до извода, че късноантичната стена е била разрушена по време на превземането на града от хан Крум.
Всяко начало е трудно. В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век с ентусиазма и всеотдайността на участниците в подводните археологически проучвания край Калиакра, Маслен нос и Несебър беше открехнаха и нашата българска врата към “света на мълчанието”.
Ст.н.с. ЛЮБА ОГНЕНОВА-МАРИНОВА
Люба Огненова-Маринова (в средата) преди поредното спускане под вода