50 ГОДИНИ ЛЕКОВОДОЛАЗНА ДЕЙНОСТ В
БЪЛГАРИЯ
Книгата, която ни праща надолу, в света на мълчанието
Това е една особена книга, която със сигурност ще докосне много сърца, ще съживи съкровени спомени, ще предизвика емоции. Тя е, както заявяват и съставителите й – д-р Илия Кръстев и Агнес Георгиева – опит да се събере историята на леководолазното дело от зората на неговото зараждане у нас до днес. Разбира се, спомените и споделените преживявания на ветераните нямат претенции за изчерпателност, но са неподправен документ за миналото, което трябва да ценим в настоящето и да го пренесем в бъдещето.
През октомври 1958 г. в една сграда при езерото Ариана в София се събират 30 – 40 души, запалени любители на гмуркането в морето. В България вече е прожектиран забележителният филм на Жак-Ив Кусто “Светът на мълчанието”, който разпалва интереса на много българи към подводния спорт. Единодушно се решава към отдела по морска подготовка на ДОСО да се създаде секция “Подводен спорт”... С този спомен на писателя Цончо Родев – основоположник на леководолазното дело в България, започва пътуването в неговите пет десетилетия. Разказът на доайена за началото допълват спомените на Любомир Стойнов, Агнес Георгиева, Илия Щирков, Любен Бараков. С времето от дело на ентусиасти леководолазният спорт придобива качествено нови измерения, превръща се в леководолазен метод – съществена предпоставка за развитието на научноизследователска, образователна и природозащитна дейност в Черно море, в стимул за развитието на водолазни технологии. За това увлекателно разказват ст. н.с. д-р Ценка Консулова и д-р Илия Кръстев. Едновременно с това българските изследователи на подводния свят отправят поглед и извън пределите на Черно море. За участие в първата експедиция на руския изследователски кораб “Витяз” са поканени Илия Кръстев, Илия Щирков, Любомир Клисуров, Юрий Дулски, Георги Димов и Никола Дуков. Не закъснява и първата българска
БЪЛГАРИЯ
Книгата, която ни праща надолу, в света на мълчанието
Това е една особена книга, която със сигурност ще докосне много сърца, ще съживи съкровени спомени, ще предизвика емоции. Тя е, както заявяват и съставителите й – д-р Илия Кръстев и Агнес Георгиева – опит да се събере историята на леководолазното дело от зората на неговото зараждане у нас до днес. Разбира се, спомените и споделените преживявания на ветераните нямат претенции за изчерпателност, но са неподправен документ за миналото, което трябва да ценим в настоящето и да го пренесем в бъдещето.
През октомври 1958 г. в една сграда при езерото Ариана в София се събират 30 – 40 души, запалени любители на гмуркането в морето. В България вече е прожектиран забележителният филм на Жак-Ив Кусто “Светът на мълчанието”, който разпалва интереса на много българи към подводния спорт. Единодушно се решава към отдела по морска подготовка на ДОСО да се създаде секция “Подводен спорт”... С този спомен на писателя Цончо Родев – основоположник на леководолазното дело в България, започва пътуването в неговите пет десетилетия. Разказът на доайена за началото допълват спомените на Любомир Стойнов, Агнес Георгиева, Илия Щирков, Любен Бараков. С времето от дело на ентусиасти леководолазният спорт придобива качествено нови измерения, превръща се в леководолазен метод – съществена предпоставка за развитието на научноизследователска, образователна и природозащитна дейност в Черно море, в стимул за развитието на водолазни технологии. За това увлекателно разказват ст. н.с. д-р Ценка Консулова и д-р Илия Кръстев. Едновременно с това българските изследователи на подводния свят отправят поглед и извън пределите на Черно море. За участие в първата експедиция на руския изследователски кораб “Витяз” са поканени Илия Кръстев, Илия Щирков, Любомир Клисуров, Юрий Дулски, Георги Димов и Никола Дуков. Не закъснява и първата българска
Агнес Георгиева дава автографи на премиерата на книгата “50 години леководолазна дейност в България”.
международна подводна археологическа експедиция в Картаген, Тунис. През 1972 г. българският научен експедиционен клуб (НЕК) откликва на апела на ЮНЕСКО за спасяване на древния град. В експедицията е включена и леководолазна група от 5 души: Веска Иванова, Ангел Гюров, Петър Андонов, Димитър Димитров и ръководител д-р Ганчо Матеев. През 1974 г. се осъществява втора експедиция в Картаген, като ръководител на водолазната група е д-р Богдан Жабленски.
От първите стъпки на леководолазното дело у нас и до ден-днешен то е неразривно свързано и с развитието на подводната ни археология. Значим е приносът в това отношение на Военноморския музей с ръководители на научните експедиции Иван Казаков, Ради Боев, Владимир Павлов, Вълкан Вълканов, Георги Антонов.
През 1961 г. започват подводните археологически проучвания, организирани от Варненския археологически музей. Техни ръководители са Горанка Тончева, Ара Маргос, Михаил Лазаров, Иван Иванов. Към Южното Черноморие насочват научния си интерес екипите на проф. Иван Гълъбов, Иван Венедиков, Велизар Велков, Люба Огненова-Маринова, Иван Карайотов. През 1978 г. в Созопол е създадена Централна база за морски проучвания, която през 1984 г. прераства в Център за морска история и археология. Щафетата е поета от Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов, Христина Ангелова... Не само в едно кратко представяне, но дори в цяла студия е невъзможно даже и бегло да бъдат споменати имената на всички, градили през тези 50 години леководолазната дейност в България. Това обаче успешно прави сборникът, който ви представяме. Книгата е плод на обединените усилия на Института по океанология при БАН - Варна, Българската национална асоциация по подводна дейност, морски клуб “Приятели на морето”, “Хидроремонт ИГ” ООД, анонимни дарители и на безкористното участие на авторите в нея. Богатият снимков материал е дело на Веселин Недев, Любомир Клисуров, Богдан Жабленски, Ангел Гюров, д-р Ганчо Матеев, а корицата - на фотограф-художника Юлиян Недев.
ИВАН СТАВРЕВ
- - -
50 ГОДИНИ ЛЕКОВОДОЛАЗНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ. И-во “Димар - А. Пеев” - Варна, 2009 г., 128 стр. с илюстрации.
От първите стъпки на леководолазното дело у нас и до ден-днешен то е неразривно свързано и с развитието на подводната ни археология. Значим е приносът в това отношение на Военноморския музей с ръководители на научните експедиции Иван Казаков, Ради Боев, Владимир Павлов, Вълкан Вълканов, Георги Антонов.
През 1961 г. започват подводните археологически проучвания, организирани от Варненския археологически музей. Техни ръководители са Горанка Тончева, Ара Маргос, Михаил Лазаров, Иван Иванов. Към Южното Черноморие насочват научния си интерес екипите на проф. Иван Гълъбов, Иван Венедиков, Велизар Велков, Люба Огненова-Маринова, Иван Карайотов. През 1978 г. в Созопол е създадена Централна база за морски проучвания, която през 1984 г. прераства в Център за морска история и археология. Щафетата е поета от Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов, Христина Ангелова... Не само в едно кратко представяне, но дори в цяла студия е невъзможно даже и бегло да бъдат споменати имената на всички, градили през тези 50 години леководолазната дейност в България. Това обаче успешно прави сборникът, който ви представяме. Книгата е плод на обединените усилия на Института по океанология при БАН - Варна, Българската национална асоциация по подводна дейност, морски клуб “Приятели на морето”, “Хидроремонт ИГ” ООД, анонимни дарители и на безкористното участие на авторите в нея. Богатият снимков материал е дело на Веселин Недев, Любомир Клисуров, Богдан Жабленски, Ангел Гюров, д-р Ганчо Матеев, а корицата - на фотограф-художника Юлиян Недев.
ИВАН СТАВРЕВ
- - -
50 ГОДИНИ ЛЕКОВОДОЛАЗНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ. И-во “Димар - А. Пеев” - Варна, 2009 г., 128 стр. с илюстрации.