СПОМЕН ЗА НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ
Нямам намерение да изнасям доклад – бъдете спокойни, искам само да ви разкажа спомени от съвсем първите експедиции. Но до голяма степен [това направи] моят приятел – Владо Павлов, впрочем ние сме приятели точно от времето на първата експедиция – запознахме се и се сприятелихме през 1959-та година в залива на Калиакра. Той разказа основното, аз само искам сега, под въздействие на това, което чух, да допълня нещо, което той може би не знае или е забравил, и което по своему ще бъде, как да кажа – осветляване на събитията от 1959 г.
Няма защо да крия, че за нас, участниците в тази експедиция, беше страхотна катастрофа, че ние уж прокарвахме пътя, а пък се върнахме с празни ръце. На всичко отгоре се бяха намерили едни писачи; един псевдохуморист (почина, затова няма да му спомена името), спечели луди пари от това да ни осмива с всички възможни средства: в радио, във вестници и къде ли не как сме били похарчили 100 хиляди, тогава
Нямам намерение да изнасям доклад – бъдете спокойни, искам само да ви разкажа спомени от съвсем първите експедиции. Но до голяма степен [това направи] моят приятел – Владо Павлов, впрочем ние сме приятели точно от времето на първата експедиция – запознахме се и се сприятелихме през 1959-та година в залива на Калиакра. Той разказа основното, аз само искам сега, под въздействие на това, което чух, да допълня нещо, което той може би не знае или е забравил, и което по своему ще бъде, как да кажа – осветляване на събитията от 1959 г.
Няма защо да крия, че за нас, участниците в тази експедиция, беше страхотна катастрофа, че ние уж прокарвахме пътя, а пък се върнахме с празни ръце. На всичко отгоре се бяха намерили едни писачи; един псевдохуморист (почина, затова няма да му спомена името), спечели луди пари от това да ни осмива с всички възможни средства: в радио, във вестници и къде ли не как сме били похарчили 100 хиляди, тогава
Цончо Родев
много бяха скъпи парите - 100 хиляди лева, за да не намерим абсолютно нищо! По това време ние наистина се чувствахме много зле и решихме, че трябва (нека да използвам малко терминология от социалистическо време) да се отчетем пред обществеността какво направихме, какво постигнахме, какво не постигнахме. Затова един-два месеца след края на тази експедиция на нос Калиакра ние организирахме голямо съвещание в салона на Централния комитет на ДОСО, в което (салонът беше препълнен) ние бяхме, така да се каже на подсъдимата скамейка, начело с проф. Гълъбов, който беше застанал с името и с авторитета си да прави подводна археология в България - нещо нечувано до този момент. От страна на ДОСО докладва съответният капитан трети ранг, който беше, началник и когато очаквахме, че професионалните археолози, (а беше цветът на тогавашната археологическа и историческа наука: като вземете Венедиков проф. Данов, Д.П. Димитров, Велизар [Велков] още беше доцент тогава … искам да кажа, разбира се, Мария Чикова и кои ли не… наистина каймака на тогавашната и историческа, и археологическа мисъл) ... и когато се страхувахме, че тези хора просто ще грабнат кирките и лопатите и ще ни погребат там още - се случи точно обратното. Всички, с изключение на Д. П. Димитров (той мразеше Гълъбов) и не можеше да преглътне това нещо - всички казаха, че не ни разрешават да казваме, да употребяваме думата неуспешна експедиция. Особено с аргументи, с факти (запечатали ми са думите на Станчо Станчев Ваклинов, който каза нещо от рода на: „Всяко дете, когато се учи да прохожда, пада много пъти, но след падането се изправя и тръгва напред. Вие направихте точно това! Вие поставихте да стъпи на крака българската подводна археология.” Иван Венедиков каза: „Чрез вас аз разбрах, че наистина светът не свършва до морския бряг, той продължава нататък и аз ви обещавам, че още догодина, (по това време той работеше в Несебър), още догодина моите сухоземни да ги наречем разкопки ще ги продължа и под водата”. И наистина с наша помощ формира един екип от леководолази и действително 60-та година вече Венедиков при изследванията си на фортификацията на стария Несебър и т.н., използва вече една група, която по-късно стана секция към Академията на науките.
Искам да кажа, ако изключим злобния лай на някои... не знам каква дума да употребя, защото не мога да разбера стимула им, злъчния хумор на несполучливи хумористи, просто излиза, че наистина, без да извадим един къс от морското дъно през 1959-та година - може би покойния Станчо Станчев Ваклинов каза голямата истина, че тогава изправихме на крака не друго, а изправихме на крака един нов дял на българската наука - подводната археология.
ЦОНЧО РОДЕВ
Искам да кажа, ако изключим злобния лай на някои... не знам каква дума да употребя, защото не мога да разбера стимула им, злъчния хумор на несполучливи хумористи, просто излиза, че наистина, без да извадим един къс от морското дъно през 1959-та година - може би покойния Станчо Станчев Ваклинов каза голямата истина, че тогава изправихме на крака не друго, а изправихме на крака един нов дял на българската наука - подводната археология.
ЦОНЧО РОДЕВ