СЛОВО ЗА НАЧАЛОТО И НЕГОВИТЕ ПРОБЛЕМИ
Уважаеми почитатели и изследователи на българското море,
Поздравявам организаторите на това тържество. Чрез него се отдава почит и уважение на леководолазите и историците, които наченаха едно полезно научно дело – подводната археология. Забележително е, че тя се роди в България в период, когато във Франция я наричаха „една раждаща се наука”.
Заслугата на това ранно осъзнаване на нуждата да се изследва подводното културно наследство имат младежите-аквалангисти от София, обединени и подкрепени от Доброволната организация за съдействие на отбраната. Те включват в подготовката си и познания за богатствата на морското дъно, с които неминуемо щяха да се сблъскат. Тази вярна констатация ги отвежда при проф. Иван Гълъбов (1918 – 1978 г.), който без колебание и резерви свързва името си с началото на българската подводна археология.
За лятната си практика от 1959 г. софийските леководолази поканват представители и на
Уважаеми почитатели и изследователи на българското море,
Поздравявам организаторите на това тържество. Чрез него се отдава почит и уважение на леководолазите и историците, които наченаха едно полезно научно дело – подводната археология. Забележително е, че тя се роди в България в период, когато във Франция я наричаха „една раждаща се наука”.
Заслугата на това ранно осъзнаване на нуждата да се изследва подводното културно наследство имат младежите-аквалангисти от София, обединени и подкрепени от Доброволната организация за съдействие на отбраната. Те включват в подготовката си и познания за богатствата на морското дъно, с които неминуемо щяха да се сблъскат. Тази вярна констатация ги отвежда при проф. Иван Гълъбов (1918 – 1978 г.), който без колебание и резерви свързва името си с началото на българската подводна археология.
За лятната си практика от 1959 г. софийските леководолази поканват представители и на
Доц. д-р Владимир Павлов
Централния военноисторически музей в София. Неговият тогавашен началник полковник доц. Марин Михов нарежда ду участват в експедицията в района на нос Калиакра директора на Военноморския музей о.з. капитан II ранг Иван Казаков (1919 - 2002 г.) и уредника Владимир Павлов. По документи установих, че идея за подводна експедиция точно в района на Калиакра е имало още от 1957 г. Тя принадлежи на Цонко Генов от Националния военноисторически музей. Въпросът за експедицията се обсъжда и през 1958 г., без тя да бъде осъществена.
...
(Подробно идеите в словото на доц. д-р Владимир Павлов са развити в статията му „Военноморският музей и подводната археология”, поместена в „Морски вестник” бр. 7-8 и в бр. 9-10 за 2009 г. Статията можете да прочетете и в електронното представяне на тези два броя в morskivestnik.com).
...
След 1967 г. Военноморският музей провежда малко на брой изследвания и въпреки усилията на Вълкан Вълканов, Божидарка Димитрова и на Петър Даскалов тази дейност постепенно затихва. Обратно, по същото време подводната археология постига успехи с участието и под ръководството на професорите Александър Фол, Велизар Велков, Михаил Лазаров, Иван Карайотов, Люба Огненова, Божидар Димитров, на Асен Салкин и други. На тях и на българските леководолази дължим духовните постижения на българската подводна археология. Не трябва да се забравят и заслугите на Българския военноморски флот.
В името на положителното начало пожелавам на екипажа на Военноморския музей да възстанови и да развие тази полезна дейност, защото само със стара слава не се живее - всяко поколение трябва да даде своя принос.
Доц. д-р ВЛАДИМИР ПАВЛОВ
...
(Подробно идеите в словото на доц. д-р Владимир Павлов са развити в статията му „Военноморският музей и подводната археология”, поместена в „Морски вестник” бр. 7-8 и в бр. 9-10 за 2009 г. Статията можете да прочетете и в електронното представяне на тези два броя в morskivestnik.com).
...
След 1967 г. Военноморският музей провежда малко на брой изследвания и въпреки усилията на Вълкан Вълканов, Божидарка Димитрова и на Петър Даскалов тази дейност постепенно затихва. Обратно, по същото време подводната археология постига успехи с участието и под ръководството на професорите Александър Фол, Велизар Велков, Михаил Лазаров, Иван Карайотов, Люба Огненова, Божидар Димитров, на Асен Салкин и други. На тях и на българските леководолази дължим духовните постижения на българската подводна археология. Не трябва да се забравят и заслугите на Българския военноморски флот.
В името на положителното начало пожелавам на екипажа на Военноморския музей да възстанови и да развие тази полезна дейност, защото само със стара слава не се живее - всяко поколение трябва да даде своя принос.
Доц. д-р ВЛАДИМИР ПАВЛОВ