ЗА НАС МОРЕТО Е И СРЕДИЩЕ НА МИНАЛИ
ЦИВИЛИЗАЦИИ
Слово на председателя на Инициативния комитет д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей, при откриването на форума „50 години подводна археология в България”, 30 октомври 2009 г., Варна
Уважаеми колеги, приятели, гости!
За мен е чест и удоволствие да кажа „Добре дошли” на всички вас!
Преди 50 години през м. август за първи път специално подготвен екип от български водолази и историци дръзна да навлезе в „света на мълчанието” (израз, който в края на 50-те години превърна имагинерното понятие „подводен свят” в примамливо поле не само за изява на нов вид човешка дейност – автономното гмуркане, но и изследователско поприще).
Днес тук са археолози и историци от различни музеи в страната, свидетелите и практически извършилите първите стъпки при нос Калиакра през 1959 г., както и последвалата поредица от проучвания – край Маслен нос, Каварна, Варна, Несебър, Созопол и при Картаген.
Поради здравословни причини ветеранът в подводните проучвания – Люба Огненова ще присъства тук с
ЦИВИЛИЗАЦИИ
Слово на председателя на Инициативния комитет д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей, при откриването на форума „50 години подводна археология в България”, 30 октомври 2009 г., Варна
Уважаеми колеги, приятели, гости!
За мен е чест и удоволствие да кажа „Добре дошли” на всички вас!
Преди 50 години през м. август за първи път специално подготвен екип от български водолази и историци дръзна да навлезе в „света на мълчанието” (израз, който в края на 50-те години превърна имагинерното понятие „подводен свят” в примамливо поле не само за изява на нов вид човешка дейност – автономното гмуркане, но и изследователско поприще).
Днес тук са археолози и историци от различни музеи в страната, свидетелите и практически извършилите първите стъпки при нос Калиакра през 1959 г., както и последвалата поредица от проучвания – край Маслен нос, Каварна, Варна, Несебър, Созопол и при Картаген.
Поради здравословни причини ветеранът в подводните проучвания – Люба Огненова ще присъства тук с
Д-р Мариана Кръстева
мислите си. От нейно име поздравявам всички, които присъстват на форума днес.
Да направим така, че да сме тук днес заедно, ни тласнаха
- респектът към първите - ентусиасти и професионалисти,
- разбирането за приемствеността като фактор в ценностната система на всички, които се отдават на изследователска дейност;
- себеуважението като общност от любители, ценители, специалисти, които гледат на българското историческо наследство не като конюнктура, значима за един или друг период от време или зависима от една или друга временно овластена институция, а като непреходно морално и научно задължение.
Освен това утре, 31 октомври, е Международния ден на Черно море. Мисля, че ще изразя общото мнение, ако кажа, че днес с този форум се присъединяваме към философията, обединила черноморските държави преди 13 години за съхраняването на нашето Черно море като природна даденост и стопанско богатство. За нас морето е и средище на минали цивилизации, пазител на много тайни на живелите преди нас, то е и едно национално богатство, от което не само можем да се ползваме и да разкриваме, но нека заявим готовност и да го съхраним като историческа инвестиция в съвременната българска култура.
Първите ни срещи, когато неформално започнахме обсъждането на подходящата форма, под която да отбележим НАЧАЛОТО, бяха през април тази година. В организацията се включиха Военноморския музей, Българската национална асоциация за подводна дейност (БНАПД), Регионалният исторически музей - Варна, Сдружение „Национален морски музей”. Може да благодарим за усилията на Илия Кръстев, Агнес Георгиева, Цончо и Надя Родеви, Драгомира Димитрова от БНАПД; Теодор Роков от Археологическия музей, колегите от Военноморския музей, редакцията на „Морски вестник” в лицето на главния му редактор д-р Ат. Панайотов; специална благодарност изказвам на ръководството на Военноморския клуб, който е наш домакин.
Радвам се, че намерихме съмишленици в цялата страна. Това доказва, че изследването на българското историческо национално богатство под вода не е личен или регионален въпрос. Това е въпрос на национална политика и на съзнание за отговорност и пред предшествениците ни и пред идващите след нас.
От тогава - август 1959 г., измина половин век. В исторически и археологически мащаби това не е много. Но опитът за равносметка ще ни даде цял наниз от започнати и завършени проекти, други са само теоретично наченати, но не намерили още своите извършители. Има и още една категория - на неизвестното, за което даже и не подозираме. През това време се смениха поколенията, усъвършенстваха се технологиите, но любопитството (т.е. любознателността) ни е все така живо и активно.
Мнозина от тези, които днес ще споменаваме многократно, вече не са между нас. Затова равносметката, която днес ще направим ще бъде както поклон пред предшествениците, така и надявам се - опит за консолидиране на знания, възможности и усилия в общата работа за съставяне на по-пълна картина на историята на България като морска държава - древните пристанища, местни и чужди корабоплавателни и корабостроителни практики, морските търговски пътища... като цяло - битието на морския човек, обитавал западното черноморско крайбрежие.
Днес при нас не могат да бъдат част от тези, които даваха научната подплата и организационен тласък за проучванията под вода на българското черноморско крайбрежие. Нека приемем тяхното присъствие, както и на мнозина от отдадените на подводните проучвания водолази, които вече са ни напуснали завинаги, в огънчето на запалената свещ... Ще спомена имената на:
Иван Гълъбов, Иван Венедиков, Горанка Тончева, Велизар Велков, Михаил Лазаров.
Моля да ги почетем с едноминутно мълчание и ставане на крака.
Като откривам нашия форум давам думата на водещия на деловата част д-р Атанас Панайотов.
Да направим така, че да сме тук днес заедно, ни тласнаха
- респектът към първите - ентусиасти и професионалисти,
- разбирането за приемствеността като фактор в ценностната система на всички, които се отдават на изследователска дейност;
- себеуважението като общност от любители, ценители, специалисти, които гледат на българското историческо наследство не като конюнктура, значима за един или друг период от време или зависима от една или друга временно овластена институция, а като непреходно морално и научно задължение.
Освен това утре, 31 октомври, е Международния ден на Черно море. Мисля, че ще изразя общото мнение, ако кажа, че днес с този форум се присъединяваме към философията, обединила черноморските държави преди 13 години за съхраняването на нашето Черно море като природна даденост и стопанско богатство. За нас морето е и средище на минали цивилизации, пазител на много тайни на живелите преди нас, то е и едно национално богатство, от което не само можем да се ползваме и да разкриваме, но нека заявим готовност и да го съхраним като историческа инвестиция в съвременната българска култура.
Първите ни срещи, когато неформално започнахме обсъждането на подходящата форма, под която да отбележим НАЧАЛОТО, бяха през април тази година. В организацията се включиха Военноморския музей, Българската национална асоциация за подводна дейност (БНАПД), Регионалният исторически музей - Варна, Сдружение „Национален морски музей”. Може да благодарим за усилията на Илия Кръстев, Агнес Георгиева, Цончо и Надя Родеви, Драгомира Димитрова от БНАПД; Теодор Роков от Археологическия музей, колегите от Военноморския музей, редакцията на „Морски вестник” в лицето на главния му редактор д-р Ат. Панайотов; специална благодарност изказвам на ръководството на Военноморския клуб, който е наш домакин.
Радвам се, че намерихме съмишленици в цялата страна. Това доказва, че изследването на българското историческо национално богатство под вода не е личен или регионален въпрос. Това е въпрос на национална политика и на съзнание за отговорност и пред предшествениците ни и пред идващите след нас.
От тогава - август 1959 г., измина половин век. В исторически и археологически мащаби това не е много. Но опитът за равносметка ще ни даде цял наниз от започнати и завършени проекти, други са само теоретично наченати, но не намерили още своите извършители. Има и още една категория - на неизвестното, за което даже и не подозираме. През това време се смениха поколенията, усъвършенстваха се технологиите, но любопитството (т.е. любознателността) ни е все така живо и активно.
Мнозина от тези, които днес ще споменаваме многократно, вече не са между нас. Затова равносметката, която днес ще направим ще бъде както поклон пред предшествениците, така и надявам се - опит за консолидиране на знания, възможности и усилия в общата работа за съставяне на по-пълна картина на историята на България като морска държава - древните пристанища, местни и чужди корабоплавателни и корабостроителни практики, морските търговски пътища... като цяло - битието на морския човек, обитавал западното черноморско крайбрежие.
Днес при нас не могат да бъдат част от тези, които даваха научната подплата и организационен тласък за проучванията под вода на българското черноморско крайбрежие. Нека приемем тяхното присъствие, както и на мнозина от отдадените на подводните проучвания водолази, които вече са ни напуснали завинаги, в огънчето на запалената свещ... Ще спомена имената на:
Иван Гълъбов, Иван Венедиков, Горанка Тончева, Велизар Велков, Михаил Лазаров.
Моля да ги почетем с едноминутно мълчание и ставане на крака.
Като откривам нашия форум давам думата на водещия на деловата част д-р Атанас Панайотов.