БЕЛЕЖКИ В ДНЕВНИКА НА КОНТРААДМИРАЛ САВА ИВАНОВ ЗА „ЛЕЙТЕНАНТ ПУЩИН”
По повод 120-та годишнина от рождението му
Днес, 3 ноември, отбелязваме 120-та годишнина от рождението на контраадмирал Сава Иванов (1891 - 1957 г.) - виден български морски историк, публицист и учен, командвал военния ни флот през периода 1935 - 1937 г. За съжаление, животът и делото му досега не са били обект на сериозно и задълбочено научно изследване. На изследователя д-р Владимир Павлов дължим очерка за контраадмирал Сава Иванов, публикуван в книгата му „Български морски офицери” (С., Държавно военно издателство, 1973). В този очерк са поместени и откъси (няколко изречения) от дневника на мичман І ранг Сава Иванов, воден в продължение на няколко месеца след обявяването на мобилизацията и влизането на Царство България в Първата световна война. Дневникът е започнат на 10 септември 1915 г. и е завършен на 27 февруари 1916 г. Допълнително е поставена бележка за събитие от 7 септември 1916 г.
На практика последните записи (писани набързо, поради което са и твърде нечетливи) в този дневник са направени по повод потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” от българско минно заграждение на 25 февруари 1916 г. югоизточно от Варна (пред нос Иланджик). По тази тема ние вече подробно информирахме нашите читатели:
2 септември 2011 г. Още за „Лейтенант Пущин”: За кого всъщност бе заупокойната молитва?
31 август 2011 г. Една друга гледна точка за гибелта на „Лейтенант Пущин”
30 август 2011 г. Почетоха паметта на загиналите от ескадрения миноносец „Лейтенант Пущин”
25 август 2011 г. Военни почести за загиналите от ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”
25 февруари 2011 г. 95 години от българската черноморска победа през Първата световна война
10 октомври 2010 г. Спомен от експедицията „Лейтенант Пущин”: ТОРПЕДЕН ПРИЦЕЛ ОТ XIX ВЕК
13 септември 2010 г. 75-мм оръдие на ескадрения миноносец „Лейтенант Пущин”
13 септември 2010 г. Идентифицираха потъналия руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”
13 септември 2010 г. Руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” и българската морска история
В дневника на Сава Иванов (съхранява се във Военноморския музей - Варна) има няколко странички по този повод. Затова ще ги цитираме дословно, като се стремим максимално да спазваме пунктуацията и правописа на автора:
25 ІІ 916 г. Четвъртък
Вечерта [постът] при Бяла (?) прибрал (?) двама матрози руски с лодка, които разказаха, че миноносеца „Лейт. Пущин” тази сутрин в 7 h 47 m се ударил на мина на около 15 (?) мили от брега и потънал.
26 ІІ 916 г., Петък
Тази сутрин на миноносеца Летящи се предала една лодка с 4 офицера и 9 матрози спасили се от потъналия мин. „Лейт. Пущин”. Те са били в морето около 20 часа при най-лоши обстоятелства и дошли в ужасен вид.
Към нашите брегове се приближавали 2 руски миноносеца от 5 дивизион „Лейт. Пущин” и „Живой”. Първият от тях се ударил на мина и веднага потънал 8 h 47 m на 25.ІІ.916 г. Вторият веднага спуснал лодки, но не се приближил да спасява, а се отдалечил веднага, като оставил лодките на произвола на съдбата.
В лодката от мин. „Живой” влезли техен офицер и 4 матроза. Пленените офицери са: Н-ка на 5 див. Миноносци кап. ІІ р. Подяполски, мичман Игнациус и инж. Мех. Лейт. Рожков и тримата от потъналия „Лейт. Пущин” и мичман Павлов от мин. Живой.
Пленените веднага отведохме на [учебния крайцер] Надежда, където им дадохме дрехи и ги нахранихме.
Така че всичко пленени до сега 4 офицери и 11 матрози.
27 ІІ 916 г. Събота
Тази сутрин изпратихме пленените в Горна Оряховица, като предварително напълно ги екипирахме и снабдихме с провизии. Те не могат да се начудят и да изкажат своята благодарност да нашата голяма толерантност, която не предполагали да намерят у нас.
Страниците от дневника на Сава Иванов са важен източник за изследователя по темата. Написаното от него маже да се съпостави с официалните отчети на Щаба на Флота по този въпрос. Преди всичко записките потвърждават изключително хуманното отношение на нашите към пленените и премръзнали руски военни моряци от екипажите на ескадрените миноносци „Лейтенант Пущин” и „Живой”. Данните, изнесени от Сава Иванов доказват пълната безполезност на предприетата от Щаба на Флота кампания за дезинформация, а именно: дадени са указания на командирите да твърдят пред личния състав и цивилното население, че „Лейтенант Пущин” е потопен от германска подводница. Целта е запазването в тайна на координатите на българското минно заграждение. След като един младши офицер, при това - не от корабните поделение, а от водосамолетната авиация, какъвто по това време е Сава Иванов, е запознат с всички подробности по събитието, кампанията е напълно безрезултатна. В крайна сметка обаче тази информация ползва някои западноевропейски изследователи, които твърдят, че „Лейтенант Пущин” е потопен от германска подводница, с което омаловажават втората българска морска победа.
Капитан ІІ ранг от резерва
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история
По повод 120-та годишнина от рождението му
Днес, 3 ноември, отбелязваме 120-та годишнина от рождението на контраадмирал Сава Иванов (1891 - 1957 г.) - виден български морски историк, публицист и учен, командвал военния ни флот през периода 1935 - 1937 г. За съжаление, животът и делото му досега не са били обект на сериозно и задълбочено научно изследване. На изследователя д-р Владимир Павлов дължим очерка за контраадмирал Сава Иванов, публикуван в книгата му „Български морски офицери” (С., Държавно военно издателство, 1973). В този очерк са поместени и откъси (няколко изречения) от дневника на мичман І ранг Сава Иванов, воден в продължение на няколко месеца след обявяването на мобилизацията и влизането на Царство България в Първата световна война. Дневникът е започнат на 10 септември 1915 г. и е завършен на 27 февруари 1916 г. Допълнително е поставена бележка за събитие от 7 септември 1916 г.
На практика последните записи (писани набързо, поради което са и твърде нечетливи) в този дневник са направени по повод потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” от българско минно заграждение на 25 февруари 1916 г. югоизточно от Варна (пред нос Иланджик). По тази тема ние вече подробно информирахме нашите читатели:
2 септември 2011 г. Още за „Лейтенант Пущин”: За кого всъщност бе заупокойната молитва?
31 август 2011 г. Една друга гледна точка за гибелта на „Лейтенант Пущин”
30 август 2011 г. Почетоха паметта на загиналите от ескадрения миноносец „Лейтенант Пущин”
25 август 2011 г. Военни почести за загиналите от ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”
25 февруари 2011 г. 95 години от българската черноморска победа през Първата световна война
10 октомври 2010 г. Спомен от експедицията „Лейтенант Пущин”: ТОРПЕДЕН ПРИЦЕЛ ОТ XIX ВЕК
13 септември 2010 г. 75-мм оръдие на ескадрения миноносец „Лейтенант Пущин”
13 септември 2010 г. Идентифицираха потъналия руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”
13 септември 2010 г. Руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” и българската морска история
В дневника на Сава Иванов (съхранява се във Военноморския музей - Варна) има няколко странички по този повод. Затова ще ги цитираме дословно, като се стремим максимално да спазваме пунктуацията и правописа на автора:
25 ІІ 916 г. Четвъртък
Вечерта [постът] при Бяла (?) прибрал (?) двама матрози руски с лодка, които разказаха, че миноносеца „Лейт. Пущин” тази сутрин в 7 h 47 m се ударил на мина на около 15 (?) мили от брега и потънал.
26 ІІ 916 г., Петък
Тази сутрин на миноносеца Летящи се предала една лодка с 4 офицера и 9 матрози спасили се от потъналия мин. „Лейт. Пущин”. Те са били в морето около 20 часа при най-лоши обстоятелства и дошли в ужасен вид.
Към нашите брегове се приближавали 2 руски миноносеца от 5 дивизион „Лейт. Пущин” и „Живой”. Първият от тях се ударил на мина и веднага потънал 8 h 47 m на 25.ІІ.916 г. Вторият веднага спуснал лодки, но не се приближил да спасява, а се отдалечил веднага, като оставил лодките на произвола на съдбата.
В лодката от мин. „Живой” влезли техен офицер и 4 матроза. Пленените офицери са: Н-ка на 5 див. Миноносци кап. ІІ р. Подяполски, мичман Игнациус и инж. Мех. Лейт. Рожков и тримата от потъналия „Лейт. Пущин” и мичман Павлов от мин. Живой.
Пленените веднага отведохме на [учебния крайцер] Надежда, където им дадохме дрехи и ги нахранихме.
Така че всичко пленени до сега 4 офицери и 11 матрози.
27 ІІ 916 г. Събота
Тази сутрин изпратихме пленените в Горна Оряховица, като предварително напълно ги екипирахме и снабдихме с провизии. Те не могат да се начудят и да изкажат своята благодарност да нашата голяма толерантност, която не предполагали да намерят у нас.
Страниците от дневника на Сава Иванов са важен източник за изследователя по темата. Написаното от него маже да се съпостави с официалните отчети на Щаба на Флота по този въпрос. Преди всичко записките потвърждават изключително хуманното отношение на нашите към пленените и премръзнали руски военни моряци от екипажите на ескадрените миноносци „Лейтенант Пущин” и „Живой”. Данните, изнесени от Сава Иванов доказват пълната безполезност на предприетата от Щаба на Флота кампания за дезинформация, а именно: дадени са указания на командирите да твърдят пред личния състав и цивилното население, че „Лейтенант Пущин” е потопен от германска подводница. Целта е запазването в тайна на координатите на българското минно заграждение. След като един младши офицер, при това - не от корабните поделение, а от водосамолетната авиация, какъвто по това време е Сава Иванов, е запознат с всички подробности по събитието, кампанията е напълно безрезултатна. В крайна сметка обаче тази информация ползва някои западноевропейски изследователи, които твърдят, че „Лейтенант Пущин” е потопен от германска подводница, с което омаловажават втората българска морска победа.
Капитан ІІ ранг от резерва
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история
Контраадмирал Сава Иванов (1891 - 1957 г.). Портретът е подписан саморъчно от него и подарен на лейтенант Анатоли Златаров. Снимката е от фотоархива на капитан І ранг о.з. Анатоли Златаров.
Командирът на торпедоносец лейтенант Сава Иванов (седнал, изцяло в бяла униформа), заедно с офицери от Морската полицейска служба и офицери от сухопътни поделения на армията в Бургаския гарнизон. Снимката е направена на 30 септември 1923 г. в Пристанище Бургас. Източник: https://www.lostbulgaria.com/
Плененият руски военноморски флаг от едната от лодките със спасилите се руски моряци от екипажа на „Лейтенант Пущин”. Съхранява се в Националния военноисторически музей - София.
Последният абзац от записките в дневника от 25 февруари 1916 г., четвъртък (начало).
Последният абзац от записките в дневника от 25 февруари 1916 г., четвъртък (продължение).
Първа страница от записките от 26 февруари 1916 г. (петък).
Втора страница от записките от 26 февруари 1916 г. (петък).
Трета страница от записките от 26 февруари 1916 г. (петък).
Първа страница от записките от 27 февруари 1916 г. (събота).