ЕДНА ПОЛУЗАБРАВЕНА СТРАНИЦА ОТ ИСТОРИЯТА НА ВВМУ
„НИКОЛА Й. ВАПЦАРОВ“
Всичко започна с появяването в София, всред редиците на клуб „Военни моряци“ към СОСЗР и в Софийската секция на АВМУ един от флотските ветерани - кап. I ранг о.з. Григор Петков Григоров. Това стана в края на 2016 г. И понеже той се появи след откриването блога на софийските моряци в интернет от неговата дъщеря - д-р Валентина Григорова-Генчева, тя се свърза с мен и първи аз научих за тази полузабравена страница от историята на Морско училище. Започнах да разпитвам кап. Григоров, той доста неща си спомни - имена на повечето от колегите си, учили с него в Морско училище, доста факти и случаи от онова славно време. Естествено в паметта на 86-годишния ветеран някои неща бяха полузабравени и размесени в пластовете на времето. Но не допусна никакво изопачаване на съществени неща. И с помощта на дъщеря му, историк по професия, успяхме да получим от Държавния военноисторически архив (ДВИА) - Велико Търново доста документи, хвърлящи светлина върху тази страница.
Каква е тази полузабравена страница?
Всички ние знаем, че първите години след 1947 г., когато започва бурното увеличаване на броя кораби на Военноморския флот на България, правителството и ръководството на МНО и ВМФ вземат мерки за екстрено увеличаване на обучаваните в Народното военноморско училище младежи. Били са приемани така наречените „студентски“ випуски. Но сега научавам, че е взето решение и от Народното военно артилерийско училище „Георги Димитров“ са откомандировани за обучение в НВМУ определена група курсанти. Дали по необходимост за бързо обучаване на артилеристи за флота - корабни и брегови, или някаква друга причина, трудно е да се разбере сега...
„НИКОЛА Й. ВАПЦАРОВ“
Всичко започна с появяването в София, всред редиците на клуб „Военни моряци“ към СОСЗР и в Софийската секция на АВМУ един от флотските ветерани - кап. I ранг о.з. Григор Петков Григоров. Това стана в края на 2016 г. И понеже той се появи след откриването блога на софийските моряци в интернет от неговата дъщеря - д-р Валентина Григорова-Генчева, тя се свърза с мен и първи аз научих за тази полузабравена страница от историята на Морско училище. Започнах да разпитвам кап. Григоров, той доста неща си спомни - имена на повечето от колегите си, учили с него в Морско училище, доста факти и случаи от онова славно време. Естествено в паметта на 86-годишния ветеран някои неща бяха полузабравени и размесени в пластовете на времето. Но не допусна никакво изопачаване на съществени неща. И с помощта на дъщеря му, историк по професия, успяхме да получим от Държавния военноисторически архив (ДВИА) - Велико Търново доста документи, хвърлящи светлина върху тази страница.
Каква е тази полузабравена страница?
Всички ние знаем, че първите години след 1947 г., когато започва бурното увеличаване на броя кораби на Военноморския флот на България, правителството и ръководството на МНО и ВМФ вземат мерки за екстрено увеличаване на обучаваните в Народното военноморско училище младежи. Били са приемани така наречените „студентски“ випуски. Но сега научавам, че е взето решение и от Народното военно артилерийско училище „Георги Димитров“ са откомандировани за обучение в НВМУ определена група курсанти. Дали по необходимост за бързо обучаване на артилеристи за флота - корабни и брегови, или някаква друга причина, трудно е да се разбере сега...
Факсимиле от задачата по навигация и тактическо маневриране, дадена на изпита на випускниците от 46 випуск на Народното военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” (1951 г.). ДВИА, ф. 1041, оп. 1, а.е. 345, л. 60 г.