ПО-ВНИМАТЕЛНО С РОТАРИАНСКИТЕ
ПЪРВОПРОХОДЦИ В НАУКАТА И ТЕХНИКАТА!
В редица материали за историята на Ротари в България, разпространени в интернет, е поместен списък на 10 техници и учени, за които се твърди, че са първопроходци по определени направления в техниката, медицината и екологията. Тук представям две от тези постижения, т.к. те засягат стореното от дейци, свързани с българската морска история.
Случай 1 – „Инж. Гатю Белчев конструира първия парен котел в България”
Нямам никаква представа въз основа на какво проучване историците на ротарианството твърдят това. Следя историята на българската техника, особено що се отнася до развитието на парната енергетика (парни машини, парни котли, пароенергетични уредби и т.п.), но за мой срам все още не ми е известно специализирано изследване на българското котлостроене. Въпреки усилията си, не успях да открия никаква следа и за загадъчния инж. Гатю Белчев. Друг е въпросът, ако става дума за инж. Гатю Велчев, който наистина има място в историята на парните котли у нас.
Той е роден в Габрово, през 1906 г. завършва Морското училище, през 1911 г. – машинно инженерство в Лиеж, Белгия. Изглежда, непосредствено след това започва работа в София и от януари 1914 г. е член на БИАД, като участва активно в дейността на софийския клон на дружеството.
Той е един от основателите на създадената през септември 1920 г. кооперация „Парен котел” в София, член е на нейния управителен съвет и технически директор. Към 1931 г. все още изпълнява тази функция, съдейки по известния Юбилеен алманах на Морското училище от с.г. В ротарианския списък на първопроходците не е посочена годината, през която инж. Г. Велчев конструира първия си котел, но логично е да предположа, че това става след 1920 г. Дори да беше го сторил още през първата година на
ПЪРВОПРОХОДЦИ В НАУКАТА И ТЕХНИКАТА!
В редица материали за историята на Ротари в България, разпространени в интернет, е поместен списък на 10 техници и учени, за които се твърди, че са първопроходци по определени направления в техниката, медицината и екологията. Тук представям две от тези постижения, т.к. те засягат стореното от дейци, свързани с българската морска история.
Случай 1 – „Инж. Гатю Белчев конструира първия парен котел в България”
Нямам никаква представа въз основа на какво проучване историците на ротарианството твърдят това. Следя историята на българската техника, особено що се отнася до развитието на парната енергетика (парни машини, парни котли, пароенергетични уредби и т.п.), но за мой срам все още не ми е известно специализирано изследване на българското котлостроене. Въпреки усилията си, не успях да открия никаква следа и за загадъчния инж. Гатю Белчев. Друг е въпросът, ако става дума за инж. Гатю Велчев, който наистина има място в историята на парните котли у нас.
Той е роден в Габрово, през 1906 г. завършва Морското училище, през 1911 г. – машинно инженерство в Лиеж, Белгия. Изглежда, непосредствено след това започва работа в София и от януари 1914 г. е член на БИАД, като участва активно в дейността на софийския клон на дружеството.
Той е един от основателите на създадената през септември 1920 г. кооперация „Парен котел” в София, член е на нейния управителен съвет и технически директор. Към 1931 г. все още изпълнява тази функция, съдейки по известния Юбилеен алманах на Морското училище от с.г. В ротарианския списък на първопроходците не е посочена годината, през която инж. Г. Велчев конструира първия си котел, но логично е да предположа, че това става след 1920 г. Дори да беше го сторил още през първата година на
Чертеж на парен котел от инж. Димитър Петков. Хелиографно копие от оригиналния чертеж, направен през 1895 г., се съхранява във Военноморския музей. Тук инж. Иван Алексиев предлага предлага да поместим пречертания от хелиографното копие чертеж, поместен в: Цочев, Минчо. Върху историческото развитие на техническото чертане в България. – Трудове на ВИММЕС – Русе, т. V, 1963
Парният катер „Калиакрия”, построен във Флотския арсенал - Русе през 1898 г.
професионалния си стаж като инженер, т.е. през 1911 г., той пак не може да бъде първопроходец в това направление. Най-ранният известен в историографията на техниката случай, при който в България са конструирани и произведени парна машина и парен котел, е от 1890-1891 г. Имам предвид енергетичната уредба на парния катер „Амалия”, построен във Флотския арсенал - Русе. Вероятно техен автор е инженер-механик Димитър Петков, завършил през октомври 1890 г. Специалното училище за изкуства и манифактури в Ганд (Гент), Белгия. За участието му в това проектиране липсва първичен документ, но пък е доказано, че той е авторът на конструкцията на парния котел на катера „Калиакрия”, построен във Флотския арсенал - Русе през 1898 г. Той изработва чертежа на този парен котел през 1895 г. и негово хелиографно копие от онова време се съхранява във Военноморския музей, а пречертаният по копието чертеж е публикуван в историко-техническата литература още през 1963 г.
Случай 2 - „Първият учебник по електротехника е с автор инж. Никола Николов”
Положително става дума за инж. НиколаЙ Стефанов Николов. Той е роден във Варна, през 1924 г. завършва електроинженерство в Берлин. Наистина, изтъкнатият историк на електротехниката в България ст. н. с. ІІ ст. инж. Мире Спиров в монографичното си изследване „Електрификацията на България и нейните строители. Историография. Том 1 (1879-1947 г.)” (изд. 1999 г.) твърди, че инж. Н. Николов е „автор на първия учебник по електротехника у нас” (с. 379). Трите книги на този учебник обаче са издадени през 1925-1926 г., а началото на преподаването по електротехника в България е поставено близо четвърт век по-рано в Морското училище във Варна, сиреч - негово е основополагащият принос в зараждането на учебна литература по електротехника.
Първата флотска електротехническа книга е: Електротехника. Теория, източници и употребление на електричеството. Варна, Машинно училище на флота, 1903. 144 с. Екземпляр от нея се съхранява във фонда на Военноморския музей във Варна. През 1907 г. е издаден учебникът „Електрическо осветление” от А. Каен. Под това заглавие в едно общо тяло излизат всъщност три самостоятелни учебника: „Електрическо осветление” от А. Каен; „Основни начала на индустриалното електричество” от Пол Жане; „Ръководство по електротехниката за миньори и минните ун. офицери от Флота на Н. Ц. В.” от Димитър Альов. Екземпляр от този ценен сборен учебник от 1907 г. се съхранява в музея на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” във Варна. За съществуването на учебниците от 1903 и 1907 г. съобщих още преди 11 години („Морски вестник”, № 2, 25 януари 2000, с. 4).
Няма да коментирам факта, че през 20-те години на миналия век, когато инж. Г. Велчев, конструира парния си котел, а инж. Н. Николов написва учебниците си, и двамата не са били членове на Ротари клуб-София (основан 1933 г.), т.е. те са изпълнили своите технически задачи, изхождайки единствено от разбиранията си за професионален дълг. Друг е въпросът, ако специалист в една или друга област е извършил професионална задача, поставена му по инициатива на обществената организация, в която евентуално членува, била тя Ротари-клуб, политическа партия, синдикат и т.п.
Естествено мога само да приветствам стремежа на историците на ротарианството да прилагат историко-научен и историко-технически подход при изследването и популяризирането на развитието на своите организации. При добросъвестното използване на тези два подхода, особено при проучването на неизвестна досега документация, с каквато Ротари-клубовете положително разполагат, историята на науката и техниката в България сигурно ще бъде обогатена с нови факти и оценки.
Иван АЛЕКСИЕВ
Случай 2 - „Първият учебник по електротехника е с автор инж. Никола Николов”
Положително става дума за инж. НиколаЙ Стефанов Николов. Той е роден във Варна, през 1924 г. завършва електроинженерство в Берлин. Наистина, изтъкнатият историк на електротехниката в България ст. н. с. ІІ ст. инж. Мире Спиров в монографичното си изследване „Електрификацията на България и нейните строители. Историография. Том 1 (1879-1947 г.)” (изд. 1999 г.) твърди, че инж. Н. Николов е „автор на първия учебник по електротехника у нас” (с. 379). Трите книги на този учебник обаче са издадени през 1925-1926 г., а началото на преподаването по електротехника в България е поставено близо четвърт век по-рано в Морското училище във Варна, сиреч - негово е основополагащият принос в зараждането на учебна литература по електротехника.
Първата флотска електротехническа книга е: Електротехника. Теория, източници и употребление на електричеството. Варна, Машинно училище на флота, 1903. 144 с. Екземпляр от нея се съхранява във фонда на Военноморския музей във Варна. През 1907 г. е издаден учебникът „Електрическо осветление” от А. Каен. Под това заглавие в едно общо тяло излизат всъщност три самостоятелни учебника: „Електрическо осветление” от А. Каен; „Основни начала на индустриалното електричество” от Пол Жане; „Ръководство по електротехниката за миньори и минните ун. офицери от Флота на Н. Ц. В.” от Димитър Альов. Екземпляр от този ценен сборен учебник от 1907 г. се съхранява в музея на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” във Варна. За съществуването на учебниците от 1903 и 1907 г. съобщих още преди 11 години („Морски вестник”, № 2, 25 януари 2000, с. 4).
Няма да коментирам факта, че през 20-те години на миналия век, когато инж. Г. Велчев, конструира парния си котел, а инж. Н. Николов написва учебниците си, и двамата не са били членове на Ротари клуб-София (основан 1933 г.), т.е. те са изпълнили своите технически задачи, изхождайки единствено от разбиранията си за професионален дълг. Друг е въпросът, ако специалист в една или друга област е извършил професионална задача, поставена му по инициатива на обществената организация, в която евентуално членува, била тя Ротари-клуб, политическа партия, синдикат и т.п.
Естествено мога само да приветствам стремежа на историците на ротарианството да прилагат историко-научен и историко-технически подход при изследването и популяризирането на развитието на своите организации. При добросъвестното използване на тези два подхода, особено при проучването на неизвестна досега документация, с каквато Ротари-клубовете положително разполагат, историята на науката и техниката в България сигурно ще бъде обогатена с нови факти и оценки.
Иван АЛЕКСИЕВ