КОРАБИ С ИМЕТО „РОДИНА” В СЪСТАВА НА БТПД
И ПАРАХОДСТВО БМФ
Параход „Родина I” (1935 – 1941 г.)
На 2 ноември 1935 г. в състава на Българското търговско параходно дружество (БТПД) е приет параходът „Родина”, построен през 1922 г. като „Айзенах” във „Вулкан Верке А.Г.” (Щетин, тогава в пределите на Германия) и експлоатиран до тогава от немската корабоплавателна компания „Норддойчер Лойд”, като поддържа Южноамериканската линия. Закупен е за 21,4 милиона (следвоенни) лева, благодарение на държавната субсидия от 20 милиона лева. Параходът е с товароспособност 6510 тона (полезен товар около 5500 тона) и е най-големият български кораб до края на Втората световна война. Според специалистите, той е и най-добрият кораб в историята на БТПД в експлоатационно отношение. Дълъг е 114,70 метра и е широк 15,55 метра. Газенето му е от 7,15 метра. Обемът на хамбарите му е 9022 куб. м. Двупалубен е и няма пътнически кабини. Консумацията на въглища е 23 тона в денонощие, а парната машина (с три котела) с мощност 1810 к.с. му дава възможност да развива скорост от 10,5 възла.
Преди закупуването му от България параходът претърпява авария – блъснат е от английски военен кораб в Ламанш и е основно ремонтиран английски завод за сметка на Кралския флот на Великобритания. Ремонтът не намалява експлоатационните качества на „Родина”, а използването му по Континенталната линия (Черно море – Средиземно море – Атлантически океан – Балтийско море) показва, че на БТПД са необходими именно кораби от неговия клас. Макар и само с един кораб – „Родина”, а по-късно със завръщането на още два по Континенталната линия – „Балкан” и „Княгиня Мария Луиза”, БТПД смущава картелите на големите параходни компании, които са разпределили помежду си трафика от Западна Европа и Близкия Изток. Появява се недвусмисленото предложение от друга немска компания за купуването на „Родина” с един милион лева по-висока цена. Това обаче само убеждава управата на БТПД в правотата на взетото решение.
„Родина” е и част от едно ново начало за БТПД. Той не получава име на коронована особа от царското семейство, каквато тенденция се наблюдава в параходното дружество („Борис”, „Кирил”, „Цар Фердинанд”, „Княгиня Мария Луиза”). Това е вследствие на последователната политика на директора на параходството (от 8 юли 1932 до 14 март 1941 г.) о.з. капитан I ранг Неделчо Недев. Тя започва с именуването на „Балкан”, преминава през „Родина” и продължава чрез „Варна” и „Шипка”.
Първи и последен капитан на „Родина” след приемането му в БТПД е Васил Попов. Роден е в Малко Търново през 1889 г., възпитаник е на Мореходното училище в Одеса. Съдбата решава така, че той да оцелее след гибелта на любимия си кораб и да бъде член на комисията, която приема следващия „Родина” в нашия търговски флот. Първият главен механик на „Родина” е Петър Керемедчиев. Роден е през 1892 г. в Ямбол. Възпитаник е на Морското училище във Варна. Посвещава повече от три десетилетия от своя живот на българското мореплаване.
За съжаление, първият „Родина” служи твърде малко в БТПД. На 19 септември 1941 г. при плаване в конвой той се натъква последователно на две мини и потъва южно от Созопол, срещу Св. Агалина. Загиват трима моряци от екипажа...
Параход „Родина II” (1946 – 1975 г.)
Веднага след края на Втората световна война започват опитите за възстановяването на българското търговско корабоплаване. И първият голям кораб на Параходство БМФ е параходът „Родина II” (бивш „Данбелт“), закупен от Дания. Корабът е почти нов (построен през 1944 г. в Копенхаген). Церемонията по приемането е на 15 септември 1946 г., като първи капитан е Димитър Фурнаджиев, а първи главен механик – Иван Златарев. Дължината му е 109,52 м, широчината – 15,55 м, газенето – 6,30 м, дедуейт 5280 т. Парна машина с мощност от 1800 к.с. осигурява експлоатационна скорост от 11 възла. Първото си плаване – от Копенхаген до Варна, параходът
И ПАРАХОДСТВО БМФ
Параход „Родина I” (1935 – 1941 г.)
На 2 ноември 1935 г. в състава на Българското търговско параходно дружество (БТПД) е приет параходът „Родина”, построен през 1922 г. като „Айзенах” във „Вулкан Верке А.Г.” (Щетин, тогава в пределите на Германия) и експлоатиран до тогава от немската корабоплавателна компания „Норддойчер Лойд”, като поддържа Южноамериканската линия. Закупен е за 21,4 милиона (следвоенни) лева, благодарение на държавната субсидия от 20 милиона лева. Параходът е с товароспособност 6510 тона (полезен товар около 5500 тона) и е най-големият български кораб до края на Втората световна война. Според специалистите, той е и най-добрият кораб в историята на БТПД в експлоатационно отношение. Дълъг е 114,70 метра и е широк 15,55 метра. Газенето му е от 7,15 метра. Обемът на хамбарите му е 9022 куб. м. Двупалубен е и няма пътнически кабини. Консумацията на въглища е 23 тона в денонощие, а парната машина (с три котела) с мощност 1810 к.с. му дава възможност да развива скорост от 10,5 възла.
Преди закупуването му от България параходът претърпява авария – блъснат е от английски военен кораб в Ламанш и е основно ремонтиран английски завод за сметка на Кралския флот на Великобритания. Ремонтът не намалява експлоатационните качества на „Родина”, а използването му по Континенталната линия (Черно море – Средиземно море – Атлантически океан – Балтийско море) показва, че на БТПД са необходими именно кораби от неговия клас. Макар и само с един кораб – „Родина”, а по-късно със завръщането на още два по Континенталната линия – „Балкан” и „Княгиня Мария Луиза”, БТПД смущава картелите на големите параходни компании, които са разпределили помежду си трафика от Западна Европа и Близкия Изток. Появява се недвусмисленото предложение от друга немска компания за купуването на „Родина” с един милион лева по-висока цена. Това обаче само убеждава управата на БТПД в правотата на взетото решение.
„Родина” е и част от едно ново начало за БТПД. Той не получава име на коронована особа от царското семейство, каквато тенденция се наблюдава в параходното дружество („Борис”, „Кирил”, „Цар Фердинанд”, „Княгиня Мария Луиза”). Това е вследствие на последователната политика на директора на параходството (от 8 юли 1932 до 14 март 1941 г.) о.з. капитан I ранг Неделчо Недев. Тя започва с именуването на „Балкан”, преминава през „Родина” и продължава чрез „Варна” и „Шипка”.
Първи и последен капитан на „Родина” след приемането му в БТПД е Васил Попов. Роден е в Малко Търново през 1889 г., възпитаник е на Мореходното училище в Одеса. Съдбата решава така, че той да оцелее след гибелта на любимия си кораб и да бъде член на комисията, която приема следващия „Родина” в нашия търговски флот. Първият главен механик на „Родина” е Петър Керемедчиев. Роден е през 1892 г. в Ямбол. Възпитаник е на Морското училище във Варна. Посвещава повече от три десетилетия от своя живот на българското мореплаване.
За съжаление, първият „Родина” служи твърде малко в БТПД. На 19 септември 1941 г. при плаване в конвой той се натъква последователно на две мини и потъва южно от Созопол, срещу Св. Агалина. Загиват трима моряци от екипажа...
Параход „Родина II” (1946 – 1975 г.)
Веднага след края на Втората световна война започват опитите за възстановяването на българското търговско корабоплаване. И първият голям кораб на Параходство БМФ е параходът „Родина II” (бивш „Данбелт“), закупен от Дания. Корабът е почти нов (построен през 1944 г. в Копенхаген). Церемонията по приемането е на 15 септември 1946 г., като първи капитан е Димитър Фурнаджиев, а първи главен механик – Иван Златарев. Дължината му е 109,52 м, широчината – 15,55 м, газенето – 6,30 м, дедуейт 5280 т. Парна машина с мощност от 1800 к.с. осигурява експлоатационна скорост от 11 възла. Първото си плаване – от Копенхаген до Варна, параходът
Параход „Родина II” (1946 – 1975 г.). Снимката е от фонда на Военноморския музей – Варна.
Параход „Родина I” (1935 – 1941 г.). Снимката е от фонда на Военноморския музей – Варна.
Моторен кораб „Родина III” (1978 – 2008 г.).
Снимка shipspotting.com
Снимка shipspotting.com
Моторен кораб „Родина IV” (2010 г. - ).
Снимка Параходство БМФ АД.
Снимка Параходство БМФ АД.
Моторен кораб „Родина IV” (2010 г. - ), поглед към кърмовата надстройка. Снимка Параходство БМФ АД.
извършва официално под полски флаг и с полски капитан, за да се избегне рискът от арестуване на кораба, тъй като с България все още не е подписан мирен договор.
„Родина II” и „България II” (получен през 1947 г), дават достатъчен валутен приход за Параходство БМФ, което е основание компанията да поиска от правителството разрешение за закупуването на още един параход. Така в БМФ се появява „Христо Смирненски” (бивш „Скалдис”, закупен в Белгия). Интересен факт от биографията на „Родина II” е това, че вторият му рейс продължава почти година. На път от Александрия за Дърбън с опасен товар (авиационни бомби) под командването на капитан Георги Дюлгеров в сезона на югозападните мусони в Индийския океан, корабът успешно преодолява няколко последователни бури. Параходът става първият български кораб, който прекосява екватора. По-късно, под командването на младия тогава капитан Димитър Цанев, „Родина II” за първи път в българското корабоплаване достига Бенгалския залив, за да разтовари в Читагонг.
При първите си плавания в Черно море, „Родина” е единственият кораб в региона, който разполага с мощен 65-тонен палубен кран за товарене и разтоварване на тежки колети. Това дава възможност в България да се внася оборудване за изграждащата се промишленост. През 1958 г., когато БМФ възстановява линията Черно море - Англия - Континента, „Родина II” е единият от четирите кораба, които я поддържат. Нещо повече - параходът постига най-добър финансов резултат с най-малки експлоатационни разходи, с добра среднодневна обработка на товарите и с най-ниски пристанищни разходи. Успешната експлоатация на втория „Родина” продължава до 1975 г., когато е изведен от състава на Параходството.
Моторен кораб „Родина III” (1978 - 2008 г.)
Три години по-късно в Параходство БМФ отново има кораб „Родина”. Моторният кораб „Родина - III” е построен в завод „Океан”, Николаев (тогава в СССР). Приет е на 12 декември 1978 г. в порт Иличевск (днес в Украйна) от екипаж с капитан Мариан Спасов и главен механик Рудин Гърдев. „Родина III” (дедуейт 52 995 т) е близнак на „България III”, приет половин година по-рано. Главният двигател с мощност 13 700 к.с. осигурява високата за този клас кораби скорост от 15 възла. А размерите на кораба наистина са впечатляващи: дължината му е 215,40 м, широчината - 31,86 м, а газенето - 12,25 м. Благодарение на двата свои най-големи сухотоварни кораба, ръководството на Параходство БМФ има възможност да проявява по-голяма гъвкавост при търсенето на товари и чартирането, а флотът като цяло нараства не само като тонаж, но и повишава средната скорост на своите кораби.
„Родина III” служи в състава на БМФ три десетилетия. На края разходите за ремонт се увеличават за сметка на приходите и поддържането на кораба става нерентабилно. След приватизацията на Параходството през 2008 г. „Родина III” е първият кораб, който е изведен от строя. Намерението на новите собственици обаче е при първа възможност да бъде закупен модерен кораб, който да поднови името „Родина”. И това намерение е реализирано в началото на 2010 г.
Моторен кораб “Родина IV” (2010 г. - )
През настоящата година името „Родина” отново се връща върху бордовете на кораб, собственост на Параходство БМФ. Това е четвъртият кораб с името „Родина” в историята на съвременното българско търговско корабоплаване. Той е построен през тази година в корабостроителницата Jiangsu Eastern Heavy Industry Co Ltd - Jingjiang JS (Китай) под името Ushuaia (IMO: 9404429). За негов първи капитан е номиниран к.д.п. Мартин Ив. Йорданов, а за първи главен механик - Симеон Ив. Симеонов.
Основните размери на „Родина IV” са:
- дължина 189,99 метра
- широчина 28,50 метра
- дедуейт 37 852 тона (24 165 Gt.,)
- главен двигател: Wartsila 6RTA48T с мощност 11 869 к. с.
По стечение на обстоятелствата, „Родина IV”, подобно на „Родина II” трябваше да доказва своите мореходни качества и професионализма на своя екипаж отново в Индийския океан, в сезона на югозападните мусони. В рапорта на капитана от това плаване става ясно, че в тежки условия на плаване „Родина IV” се държи по-добре от някои други плавателни съдове, приети в състава на БМФ непосредствено преди приватизацията. Така традицията в Параходство БМФ да има кораб с името „Родина”, заложена през ХIХ век, продължава и през ХХI век.
Атанас ПАНАЙОТОВ
„Родина II” и „България II” (получен през 1947 г), дават достатъчен валутен приход за Параходство БМФ, което е основание компанията да поиска от правителството разрешение за закупуването на още един параход. Така в БМФ се появява „Христо Смирненски” (бивш „Скалдис”, закупен в Белгия). Интересен факт от биографията на „Родина II” е това, че вторият му рейс продължава почти година. На път от Александрия за Дърбън с опасен товар (авиационни бомби) под командването на капитан Георги Дюлгеров в сезона на югозападните мусони в Индийския океан, корабът успешно преодолява няколко последователни бури. Параходът става първият български кораб, който прекосява екватора. По-късно, под командването на младия тогава капитан Димитър Цанев, „Родина II” за първи път в българското корабоплаване достига Бенгалския залив, за да разтовари в Читагонг.
При първите си плавания в Черно море, „Родина” е единственият кораб в региона, който разполага с мощен 65-тонен палубен кран за товарене и разтоварване на тежки колети. Това дава възможност в България да се внася оборудване за изграждащата се промишленост. През 1958 г., когато БМФ възстановява линията Черно море - Англия - Континента, „Родина II” е единият от четирите кораба, които я поддържат. Нещо повече - параходът постига най-добър финансов резултат с най-малки експлоатационни разходи, с добра среднодневна обработка на товарите и с най-ниски пристанищни разходи. Успешната експлоатация на втория „Родина” продължава до 1975 г., когато е изведен от състава на Параходството.
Моторен кораб „Родина III” (1978 - 2008 г.)
Три години по-късно в Параходство БМФ отново има кораб „Родина”. Моторният кораб „Родина - III” е построен в завод „Океан”, Николаев (тогава в СССР). Приет е на 12 декември 1978 г. в порт Иличевск (днес в Украйна) от екипаж с капитан Мариан Спасов и главен механик Рудин Гърдев. „Родина III” (дедуейт 52 995 т) е близнак на „България III”, приет половин година по-рано. Главният двигател с мощност 13 700 к.с. осигурява високата за този клас кораби скорост от 15 възла. А размерите на кораба наистина са впечатляващи: дължината му е 215,40 м, широчината - 31,86 м, а газенето - 12,25 м. Благодарение на двата свои най-големи сухотоварни кораба, ръководството на Параходство БМФ има възможност да проявява по-голяма гъвкавост при търсенето на товари и чартирането, а флотът като цяло нараства не само като тонаж, но и повишава средната скорост на своите кораби.
„Родина III” служи в състава на БМФ три десетилетия. На края разходите за ремонт се увеличават за сметка на приходите и поддържането на кораба става нерентабилно. След приватизацията на Параходството през 2008 г. „Родина III” е първият кораб, който е изведен от строя. Намерението на новите собственици обаче е при първа възможност да бъде закупен модерен кораб, който да поднови името „Родина”. И това намерение е реализирано в началото на 2010 г.
Моторен кораб “Родина IV” (2010 г. - )
През настоящата година името „Родина” отново се връща върху бордовете на кораб, собственост на Параходство БМФ. Това е четвъртият кораб с името „Родина” в историята на съвременното българско търговско корабоплаване. Той е построен през тази година в корабостроителницата Jiangsu Eastern Heavy Industry Co Ltd - Jingjiang JS (Китай) под името Ushuaia (IMO: 9404429). За негов първи капитан е номиниран к.д.п. Мартин Ив. Йорданов, а за първи главен механик - Симеон Ив. Симеонов.
Основните размери на „Родина IV” са:
- дължина 189,99 метра
- широчина 28,50 метра
- дедуейт 37 852 тона (24 165 Gt.,)
- главен двигател: Wartsila 6RTA48T с мощност 11 869 к. с.
По стечение на обстоятелствата, „Родина IV”, подобно на „Родина II” трябваше да доказва своите мореходни качества и професионализма на своя екипаж отново в Индийския океан, в сезона на югозападните мусони. В рапорта на капитана от това плаване става ясно, че в тежки условия на плаване „Родина IV” се държи по-добре от някои други плавателни съдове, приети в състава на БМФ непосредствено преди приватизацията. Така традицията в Параходство БМФ да има кораб с името „Родина”, заложена през ХIХ век, продължава и през ХХI век.
Атанас ПАНАЙОТОВ