100 ГОДИНИ ПРИСТАНИЩНА РАБОТИЛНИЦА -
ВАРНА
Или: Още нещо за изопачаването на българската морска история
На 13 (26) февруари 2012 г. се навършиха 100 г. от основаването на „Булярд Корабостроителна Индустрия” ЕАД - Варна, но фирмата отмина с пълно мълчание забележителния юбилей в българската морска история. Причината обаче положително не е в неуважението към заводската история, а най-вече в сбърканото фирмено летоброене. Още по-точно казано, в целенасоченото му изопачаване от 1957 г. та до наши дни. Повдигнах този въпрос още през 1980 г., описах сравнително подробно срамната му история през 2006 г. [1, с. 7-56], но загърбвайки фактите и комай предпочитайки повече предизборната обстановка вместо историческата истина, на 21 септември 2007 г. фирмата тържествено празнува 100-годишнината си и тогава издигна дори лозунга „100 години варненско корабостроене”, макар че в най-добрия случай заема четвърто място в неговата история. Поредното прибързано юбилейно честване стана причина през ноември с. г. публично да изтъкна безпардонността, с която се погазват доказани исторически факти [2]. Въпреки тях обаче и до днес сайтът на „Булярд Корабостроителна Индустрия” продължава да заблуждава читателите си, твърдейки, че фирмата била основана през 1907 г. [3]. Поради това се виждам принуден отново да засегна случая [4]. Предварително припомням, че за начало на тази фирма е приета Пристанищната работилница - Варна, която през изминалия век многократно променя името си, но най-популярно в близкото минало остава Корабостроителен завод „Георги Димитров”.
В началото на 1953 г. заводското ръководство предава на местния Държавен архив документа „Кратки исторически сведения относно бившата Варненска държавна корабостроителница, за времето от 1912 г. до 9 септември 1944 г.” Три години по-късно е издадена първата история на предприятието, в която авторът добросъвестно е отбелязал, че то е основано през 1912 г. [5, с. 9]. В началото на 1957 г. обаче заводското ръководство решава да загърби истината за рождената година на предприятието и да го „състари” с пет години. Тъкмо толкова са необходими, защото те дават възможност едновременно да се чества и 75-годишнината на заводския патрон, роден на 18 юни 1882 г. И няма нищо чудно в това, че тъкмо на 18 юни 1957 г. е спретнато внушителното честване на „50-годишен юбилей на родното корабостроене”. За да е обосновано поне що-годе натъкмяването на заводското начало, организаторите на нагласения корабостроителен юбилей приемат, че, видите ли, през 1907 г. бил назначен първият началник на Пристанищната работилница - Варна. Намират и такъв ветеран с услужлива памет - Васил Клочков. Речено-сторено, дори го обявяват за „почетен корабостроител”, но не си мислите, че твърдя това въз основа на някакъв несигурен спомен на участник в тържествата. Напротив, „назначението” му за уж пръв началник и удостояването с почетното звание е документирано с указ на Президума на Народното събрание.
Три години по-късно се случват две прелюбопитни събития. В началото на 1960 г. В. Клочков признава пред представител на Военноморския музей (ВММ), че до 1909 г. той изобщо не е работил в Пристанищната работилница - Варна, но продължава упорито да твърди, че бил първият й началник. Двайсетина години по-късно беше документално доказано, че той е назначен във Варненското пристанище едва на 7 април 1909 г., но като ... машинист. Само два месеца след признанието му, доц. Марко Вълканов представя пред научна конференция на ВИНС - Варна (днес - Икономически университет) труд на тема „Развитие на корабостроенето и кораборемонта в България при условията на капитализма (1878-1944 г.)” В него, без да е изследвал историята на създаването на Пристанищната работилница - Варна и без да посочва нито един първоизточник, авторът твърди, че тя била създадена през 1907 г. Това пък е наукообразната благословия на фалшификацията на историята на българското корабостроене, извършена през 1957 г.
Всеобщото преклонение на административни ръководители, общественици, историци и журналисти пред казионната версия за 1907 г. не беше смущавано до 1980 г. През юли с. г. на съвещание в ДСО „Корабостроене” (в присъствието на проф. М.
ВАРНА
Или: Още нещо за изопачаването на българската морска история
На 13 (26) февруари 2012 г. се навършиха 100 г. от основаването на „Булярд Корабостроителна Индустрия” ЕАД - Варна, но фирмата отмина с пълно мълчание забележителния юбилей в българската морска история. Причината обаче положително не е в неуважението към заводската история, а най-вече в сбърканото фирмено летоброене. Още по-точно казано, в целенасоченото му изопачаване от 1957 г. та до наши дни. Повдигнах този въпрос още през 1980 г., описах сравнително подробно срамната му история през 2006 г. [1, с. 7-56], но загърбвайки фактите и комай предпочитайки повече предизборната обстановка вместо историческата истина, на 21 септември 2007 г. фирмата тържествено празнува 100-годишнината си и тогава издигна дори лозунга „100 години варненско корабостроене”, макар че в най-добрия случай заема четвърто място в неговата история. Поредното прибързано юбилейно честване стана причина през ноември с. г. публично да изтъкна безпардонността, с която се погазват доказани исторически факти [2]. Въпреки тях обаче и до днес сайтът на „Булярд Корабостроителна Индустрия” продължава да заблуждава читателите си, твърдейки, че фирмата била основана през 1907 г. [3]. Поради това се виждам принуден отново да засегна случая [4]. Предварително припомням, че за начало на тази фирма е приета Пристанищната работилница - Варна, която през изминалия век многократно променя името си, но най-популярно в близкото минало остава Корабостроителен завод „Георги Димитров”.
В началото на 1953 г. заводското ръководство предава на местния Държавен архив документа „Кратки исторически сведения относно бившата Варненска държавна корабостроителница, за времето от 1912 г. до 9 септември 1944 г.” Три години по-късно е издадена първата история на предприятието, в която авторът добросъвестно е отбелязал, че то е основано през 1912 г. [5, с. 9]. В началото на 1957 г. обаче заводското ръководство решава да загърби истината за рождената година на предприятието и да го „състари” с пет години. Тъкмо толкова са необходими, защото те дават възможност едновременно да се чества и 75-годишнината на заводския патрон, роден на 18 юни 1882 г. И няма нищо чудно в това, че тъкмо на 18 юни 1957 г. е спретнато внушителното честване на „50-годишен юбилей на родното корабостроене”. За да е обосновано поне що-годе натъкмяването на заводското начало, организаторите на нагласения корабостроителен юбилей приемат, че, видите ли, през 1907 г. бил назначен първият началник на Пристанищната работилница - Варна. Намират и такъв ветеран с услужлива памет - Васил Клочков. Речено-сторено, дори го обявяват за „почетен корабостроител”, но не си мислите, че твърдя това въз основа на някакъв несигурен спомен на участник в тържествата. Напротив, „назначението” му за уж пръв началник и удостояването с почетното звание е документирано с указ на Президума на Народното събрание.
Три години по-късно се случват две прелюбопитни събития. В началото на 1960 г. В. Клочков признава пред представител на Военноморския музей (ВММ), че до 1909 г. той изобщо не е работил в Пристанищната работилница - Варна, но продължава упорито да твърди, че бил първият й началник. Двайсетина години по-късно беше документално доказано, че той е назначен във Варненското пристанище едва на 7 април 1909 г., но като ... машинист. Само два месеца след признанието му, доц. Марко Вълканов представя пред научна конференция на ВИНС - Варна (днес - Икономически университет) труд на тема „Развитие на корабостроенето и кораборемонта в България при условията на капитализма (1878-1944 г.)” В него, без да е изследвал историята на създаването на Пристанищната работилница - Варна и без да посочва нито един първоизточник, авторът твърди, че тя била създадена през 1907 г. Това пък е наукообразната благословия на фалшификацията на историята на българското корабостроене, извършена през 1957 г.
Всеобщото преклонение на административни ръководители, общественици, историци и журналисти пред казионната версия за 1907 г. не беше смущавано до 1980 г. През юли с. г. на съвещание в ДСО „Корабостроене” (в присъствието на проф. М.
Част от първата страница на първата история на Пристанищната работилница - Варна, съставена на 4 март 1953 г.
Част от първата страница на юбилейния брой на
в. „Корабостроител” от 17 юни 1957 г.
в. „Корабостроител” от 17 юни 1957 г.
Инж. Иван Родев (1873 - 1934 г.) - първият началник на Пристанищната работилница - Варна.
Свидетелство за прослужено време на инж. Ив. Родев като началник на Пристанищната работилница - Варна.
Вълканов) изтъкнах нейната необоснованост, а през октомври 1981 г. публикувах документираното признание на В. Клочков, съхранявано в архива на ВММ. Тогавашното заводско ръководство отказа обаче да се съобразява с историческата истина и, тъй като не разполагаше с нито един първичен документ за създаването на Пристанищната работилница - Варна през 1907 г., извърши нова машинация, като тутакси се отказа от почетния корабостроител В. Клочков и измисли нов първи началник - Панайот Грудков. Безсмислено е да коментирам отново „обосновката” на поредното жонглиране с морската история и с паметта както на набедените първи началници, така и на истинския основоположник на завода.
През 1992 г. по време на научната конференция по случай 30-годишнината на Института по корабостроене - Варна, заседава секция по история на корабостроенето под ръководството на известните морски историци доц. Георги Антонов и д-р Вълкан Вълканов (по-късно - професор). Секцията разгледа задълбочено историографията на създаването на Пристанищната работилница - Варна и най-после публично беше признато, че не е открито никакво доказателство относно казионната версия за 1907 г. Исторически факт, доказан със задълбочено проучване на първоизточници, е, че първият началник на Пристанищната работилница - Варна е инж. Иван Родев, назначен на 13 (26) февруари 1912 г.
Наред с грешната година на създаването на Пристанищната работилница - Варна от години се разпространяват още две недостоверни версии за нея: тя била люлката на българското корабостроене и първото корабостроително предприятие във Варна. Какви са обаче историческите факти?
ПЪРВО. Основите на българското корабостроене и кораборемонт след Освобождението 1878 г. са поставени във Флотския арсенал - Русе, формиран при създаването на българския военен флот през лятото на 1879 г.
ВТОРО. Първото корабостроително и кораборемонтно предприятие във Варна е Работилницата на фирмата „Михайловски и Хайрабедиян” (по-късно - Българското акционерно дружество за направа на Варненското пристанище), която влиза в действие около края 1896 - началото 1897 г. (още през октомври 1897 г. там е завършен строежът на самоходния плаващ кран „Напредък”). Второто такова предприятие е Машиноработилницата „Киркор А. Партамиян & Панайот Кс. Панчев” с най-ранна реклама от февруари 1897 г., която предлага: „Поправки на параходи и парни котли и правяние на катери и пр. и пр.” (към 1921 г. продължава да извършва кораборемонт). Третото варненско корабостроително и кораборемонтно предприятие е Работилницата на Морската част, създадена със заповед от 21 ноември 1897 г. на кап. І р. Пол Пишон. През годините тя променя многократно името си, но остава популярна като Флотският арсенал - Варна и днес е най-старата корабостроителна и кораборемонтна фирма в България. Едва след това, през 1912 г., е основана Пристанищната работилница - Варна. Друг е въпросът, че след 30-те - 40-те години на ХХ в. тя се развива и става най-големият български корабостроителен завод.
Колкото и прагматични да са били съображенията на организаторите на честването на 50-годишнината на българското корабостроене през 1957 г., те все пак са основани на съзнателно загърбване на известни още тогава исторически факти и целенасочено подвеждане на българската общественост. По онова време е заложена своеобразна бомба със закъснител, която от 1982 г. насам периодично избухва с всички произтичащи от това морални последствия, които не смущават единствено използвачите на изфабрикуваната фалшива версия за 1907 г. До 1990 г. тя беше силово отстоявана с властта на тогавашната идеологическа машина, а след това - с властта на парите. Естествено и в двата случая няма место нито за научни доказателства, нито за морал. За съжаление началото на Пристанищната работилница - Варна, далеч не е единственото изопачаване на историята на българското корабостроене и на морската история на България изобщо, но това е вече друга тема.
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 2. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 256 с.
2. Алексиев, Иван. Докога с гордост ще изопачават морската история? - Морски вестник, № 22, 21 ноем. 2007, с.10.
3. https://www.bulyard.com/bg/za-nas/istoriya/ (6 апр. 2012, 14:10 ч.).
4. Тъй като през 2006 г. публикувах обширна обосновка с посочване на съответни източници, сега представям историята на създаването на Пристанищната работилница - Варна, съвсем накратко и само тук-там цитирам източници. За повече подробности - [1, с. 7-56].
5. Декало, Ешуа. Корабостроители. С., Профиздат, 1956. 200 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
През 1992 г. по време на научната конференция по случай 30-годишнината на Института по корабостроене - Варна, заседава секция по история на корабостроенето под ръководството на известните морски историци доц. Георги Антонов и д-р Вълкан Вълканов (по-късно - професор). Секцията разгледа задълбочено историографията на създаването на Пристанищната работилница - Варна и най-после публично беше признато, че не е открито никакво доказателство относно казионната версия за 1907 г. Исторически факт, доказан със задълбочено проучване на първоизточници, е, че първият началник на Пристанищната работилница - Варна е инж. Иван Родев, назначен на 13 (26) февруари 1912 г.
Наред с грешната година на създаването на Пристанищната работилница - Варна от години се разпространяват още две недостоверни версии за нея: тя била люлката на българското корабостроене и първото корабостроително предприятие във Варна. Какви са обаче историческите факти?
ПЪРВО. Основите на българското корабостроене и кораборемонт след Освобождението 1878 г. са поставени във Флотския арсенал - Русе, формиран при създаването на българския военен флот през лятото на 1879 г.
ВТОРО. Първото корабостроително и кораборемонтно предприятие във Варна е Работилницата на фирмата „Михайловски и Хайрабедиян” (по-късно - Българското акционерно дружество за направа на Варненското пристанище), която влиза в действие около края 1896 - началото 1897 г. (още през октомври 1897 г. там е завършен строежът на самоходния плаващ кран „Напредък”). Второто такова предприятие е Машиноработилницата „Киркор А. Партамиян & Панайот Кс. Панчев” с най-ранна реклама от февруари 1897 г., която предлага: „Поправки на параходи и парни котли и правяние на катери и пр. и пр.” (към 1921 г. продължава да извършва кораборемонт). Третото варненско корабостроително и кораборемонтно предприятие е Работилницата на Морската част, създадена със заповед от 21 ноември 1897 г. на кап. І р. Пол Пишон. През годините тя променя многократно името си, но остава популярна като Флотският арсенал - Варна и днес е най-старата корабостроителна и кораборемонтна фирма в България. Едва след това, през 1912 г., е основана Пристанищната работилница - Варна. Друг е въпросът, че след 30-те - 40-те години на ХХ в. тя се развива и става най-големият български корабостроителен завод.
Колкото и прагматични да са били съображенията на организаторите на честването на 50-годишнината на българското корабостроене през 1957 г., те все пак са основани на съзнателно загърбване на известни още тогава исторически факти и целенасочено подвеждане на българската общественост. По онова време е заложена своеобразна бомба със закъснител, която от 1982 г. насам периодично избухва с всички произтичащи от това морални последствия, които не смущават единствено използвачите на изфабрикуваната фалшива версия за 1907 г. До 1990 г. тя беше силово отстоявана с властта на тогавашната идеологическа машина, а след това - с властта на парите. Естествено и в двата случая няма место нито за научни доказателства, нито за морал. За съжаление началото на Пристанищната работилница - Варна, далеч не е единственото изопачаване на историята на българското корабостроене и на морската история на България изобщо, но това е вече друга тема.
Литература и бележки
1. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т. 2. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 256 с.
2. Алексиев, Иван. Докога с гордост ще изопачават морската история? - Морски вестник, № 22, 21 ноем. 2007, с.10.
3. https://www.bulyard.com/bg/za-nas/istoriya/ (6 апр. 2012, 14:10 ч.).
4. Тъй като през 2006 г. публикувах обширна обосновка с посочване на съответни източници, сега представям историята на създаването на Пристанищната работилница - Варна, съвсем накратко и само тук-там цитирам източници. За повече подробности - [1, с. 7-56].
5. Декало, Ешуа. Корабостроители. С., Профиздат, 1956. 200 с.
Иван АЛЕКСИЕВ