От горните данни се вижда, че сондата „Колская” е една стандартна самоповдигаща се проучвателна сонда, която може да работи до максимална дълбочина на морето 100 метра. Сондата няма собствена пропулсивна установка, т.е. тя е несамоходна и може да се придвижва само чрез провлачаване или натоварена като палубен товар на специален полу-потопяем тежкотоварен кораб - горния ляв ъгъл на Фиг. 1.
Сондата тръгва от западния бряг на полуостров Камчатка с курс към нос Терпения, най-източната точка на остров Сахалин на 14 декември 2011 г. Като се има предвид района и сезона в тази част на света, самата дата трябва да буди безпокойство. Обичайно, през декември започва ледовият сезон в северната част на Охотско море и зимните щормове.
2.0 Наличните факти по аварията
Фактите по аварията са извлечени от специализираните медии и са изложени по-горе в първата статия. Това, което трябва да се анализира, са премълчаните допълнителни факти, както следва:
- Календарното време на прехода
Сондата тръгва от западния бряг на полуостров Камчатка с курс към нос Терпения, най-източната точка на остров Сахалин на 14 декември 2011 г.
Оставането на сондата за презимуване на западния бряг на Камчатка е недопустимо поради ледовата обстановка. Ледовете просто биха деформирали колоните на сондата в издигнато положение и тя би могла лесно да рухне на леда. От друга страна, преходът на сондата на буксир от Камчатка до нос Терпения я излага на голяма вероятност за попадане в зимни щормове, което се случва и води до гибелта й. При тази обстановка е явно, че демобилизирането на сондата от Камчатка е доста закъсняло и се явява една от основните причини за аварията. Това е факт.
- Дължината на морския преход
Разстоянието от западния бряг на Камчатка до нос Терпения на остров Сахалин е около 480 морски мили. При 4 възла средна скорост на буксировката, времето за прехода би отнело около 120 часа (5 денонощия). Голяма част от прехода се извършва на дълбочина на морето повече от 200 метра, което не позволява на сондата да се издигне аварийно над морското ниво в случай на необходимост - виж червената линия на Фиг. 2. Това е допустимо за самоповдигащи се сонди, които се провлачват в благоприятни райони като Персийския залив, екваториални и тропически райони и извън сезона на тайфуните. Това е факт.
- Бездействието на екипажа на сондата
На 18 декември 2011 г., в 02:24 часа по московско време сондата излъчва сигнал за бедствие. Сондата се преобръща в 06:00 часа на същия ден. Часовата разлика между московското време и времето в Сахалин е 7 часа. Това означава, че сигналът за бедствие е бил излъчен в 09:24 часа по местно време и сондата е потънала в 13:00 часа по местно време. Въпросът е защо през този период от 3.5 часа екипажът на сондата не се е евакуирал с помощта на колективните спасителните средства. Сондата е имала поне три закрити спасителни лодки тип Whittacker Capsule, които са е показани на Фиг. 3, с капацитет 50 - 60 души и които се спускат гравитационно, без лодбалки. Това е факт.
3.0 Анализ на причините довели до аварията на сонда „Колская”
Като се вземат под внимание наличните факти анализът за причините за аварията може да се извърши по следния начин:
Обект на анализа е преобръщането и потъването на сонда „Колская”, и загиването на 53 души от нейния екипаж в условията на зимен щорм в Охотско море.
Основна причина за гибелта на голяма част от екипажа и пълната загуба на сондата е следната:
- Преобръщане и потъване на сондата поради неконтролируемо наводняване на корпуса и загуба на устойчивост по време на зимен щорм в Охотско море.
Спомагателните причини за аварията са следните:
- Прекомерното забавяне на демобилизацията на сондата и прибирането й в подходящо място за зимуване.
- Приемане на решение за провлачване по време на неблагоприятен метеорологичен сезон в района.
- Липса на достатъчно малки дълбочини в района на плаване за аварийно издигане на сондата.
- Преди началото на прехода не е евакуирана голямата част от екипажа, които нямат пряко отношение към буксировката.
- След излъчване на сигнала за бедствие не е извършено своевременно евакуиране на екипажа чрез колективните спасителни средства.
Така изброените спомагателни причини не са просто грешки или пропуски. Те са явни нарушения на правилата за буксировка, съгласно изискванията на индустрията, циркуляр № 884 на Международната морска организация (ІМО) и вероятно на ръководството за експлоатация на сондата.
Допълнителните спомагателни причини, за които все още няма данни са следните:
- Издаден ли е сертификат за конкретната буксировка от гарантийния сървейор на Noble Denton/Germanischer Lloyd и ако е издаден, какви изисквания и препоръки съдържа?
- Била ли е обезпечена сондата с надеждна дългосрочна прогноза за времето в района?
Сондата тръгва от западния бряг на полуостров Камчатка с курс към нос Терпения, най-източната точка на остров Сахалин на 14 декември 2011 г. Като се има предвид района и сезона в тази част на света, самата дата трябва да буди безпокойство. Обичайно, през декември започва ледовият сезон в северната част на Охотско море и зимните щормове.
2.0 Наличните факти по аварията
Фактите по аварията са извлечени от специализираните медии и са изложени по-горе в първата статия. Това, което трябва да се анализира, са премълчаните допълнителни факти, както следва:
- Календарното време на прехода
Сондата тръгва от западния бряг на полуостров Камчатка с курс към нос Терпения, най-източната точка на остров Сахалин на 14 декември 2011 г.
Оставането на сондата за презимуване на западния бряг на Камчатка е недопустимо поради ледовата обстановка. Ледовете просто биха деформирали колоните на сондата в издигнато положение и тя би могла лесно да рухне на леда. От друга страна, преходът на сондата на буксир от Камчатка до нос Терпения я излага на голяма вероятност за попадане в зимни щормове, което се случва и води до гибелта й. При тази обстановка е явно, че демобилизирането на сондата от Камчатка е доста закъсняло и се явява една от основните причини за аварията. Това е факт.
- Дължината на морския преход
Разстоянието от западния бряг на Камчатка до нос Терпения на остров Сахалин е около 480 морски мили. При 4 възла средна скорост на буксировката, времето за прехода би отнело около 120 часа (5 денонощия). Голяма част от прехода се извършва на дълбочина на морето повече от 200 метра, което не позволява на сондата да се издигне аварийно над морското ниво в случай на необходимост - виж червената линия на Фиг. 2. Това е допустимо за самоповдигащи се сонди, които се провлачват в благоприятни райони като Персийския залив, екваториални и тропически райони и извън сезона на тайфуните. Това е факт.
- Бездействието на екипажа на сондата
На 18 декември 2011 г., в 02:24 часа по московско време сондата излъчва сигнал за бедствие. Сондата се преобръща в 06:00 часа на същия ден. Часовата разлика между московското време и времето в Сахалин е 7 часа. Това означава, че сигналът за бедствие е бил излъчен в 09:24 часа по местно време и сондата е потънала в 13:00 часа по местно време. Въпросът е защо през този период от 3.5 часа екипажът на сондата не се е евакуирал с помощта на колективните спасителните средства. Сондата е имала поне три закрити спасителни лодки тип Whittacker Capsule, които са е показани на Фиг. 3, с капацитет 50 - 60 души и които се спускат гравитационно, без лодбалки. Това е факт.
3.0 Анализ на причините довели до аварията на сонда „Колская”
Като се вземат под внимание наличните факти анализът за причините за аварията може да се извърши по следния начин:
Обект на анализа е преобръщането и потъването на сонда „Колская”, и загиването на 53 души от нейния екипаж в условията на зимен щорм в Охотско море.
Основна причина за гибелта на голяма част от екипажа и пълната загуба на сондата е следната:
- Преобръщане и потъване на сондата поради неконтролируемо наводняване на корпуса и загуба на устойчивост по време на зимен щорм в Охотско море.
Спомагателните причини за аварията са следните:
- Прекомерното забавяне на демобилизацията на сондата и прибирането й в подходящо място за зимуване.
- Приемане на решение за провлачване по време на неблагоприятен метеорологичен сезон в района.
- Липса на достатъчно малки дълбочини в района на плаване за аварийно издигане на сондата.
- Преди началото на прехода не е евакуирана голямата част от екипажа, които нямат пряко отношение към буксировката.
- След излъчване на сигнала за бедствие не е извършено своевременно евакуиране на екипажа чрез колективните спасителни средства.
Така изброените спомагателни причини не са просто грешки или пропуски. Те са явни нарушения на правилата за буксировка, съгласно изискванията на индустрията, циркуляр № 884 на Международната морска организация (ІМО) и вероятно на ръководството за експлоатация на сондата.
Допълнителните спомагателни причини, за които все още няма данни са следните:
- Издаден ли е сертификат за конкретната буксировка от гарантийния сървейор на Noble Denton/Germanischer Lloyd и ако е издаден, какви изисквания и препоръки съдържа?
- Била ли е обезпечена сондата с надеждна дългосрочна прогноза за времето в района?
Фиг. 2 - Охотско море и прехода (в червен цвят)
Фиг. 3 - Спасителна лодка тип Whittacker Capsule
Фиг. 4 - Сонда „Колская” - суха буксировка - най-безопасен способ за транспортиране
Фиг. 1 - Охотско море и точката (в жълт цвят) на потъване на „Колская”
АНАЛИЗ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ГИБЕЛТА НА САМОПОВДИГАЩАТА СЕ СОНДА „КОЛСКАЯ” - ЧАСТ 4
1.0 Анализ на причините за гибелта на сонда „Колская”
Преди пристъпване към разглеждането на причините за потъването на сонда „Колская”, по-долу се привеждат нейните главни данни. Основни характеристики на самоповдигащата се сонда „Колская”:
Тип на сондата: Самоповдигаща се с независими колони
Дизайн на единицата: Gusto Engineering BV Schiedam / Triangular
Класификационно дружество: DNV и Руският морски регистър
Версия на кодекса: IMO MODU Code 1979
Година на постройка: 1985
Място на постройката: Rauma Repola, Finland
Главни размери / Техническо описание:
Дължина най голяма (вкл. Helideck): ft227.2 (69.25m)
Ширина най-голяма (вкл. котвени рами): ft262.5’ (80.00m)
Дължина на корпуса: ft234 (71.32m)
Ширина на корпуса: ft208 (63.40m)
Височина на борда: ft28.05’ (8.55m) по ДР
Брой на колоните/дължина: №. x ft3 x 464 (141.43m)
Дължина на колоните под корпуса: ft385 (117.35m)
Тип на колоните: Триъгълни решетъчни
1.0 Анализ на причините за гибелта на сонда „Колская”
Преди пристъпване към разглеждането на причините за потъването на сонда „Колская”, по-долу се привеждат нейните главни данни. Основни характеристики на самоповдигащата се сонда „Колская”:
Тип на сондата: Самоповдигаща се с независими колони
Дизайн на единицата: Gusto Engineering BV Schiedam / Triangular
Класификационно дружество: DNV и Руският морски регистър
Версия на кодекса: IMO MODU Code 1979
Година на постройка: 1985
Място на постройката: Rauma Repola, Finland
Главни размери / Техническо описание:
Дължина най голяма (вкл. Helideck): ft227.2 (69.25m)
Ширина най-голяма (вкл. котвени рами): ft262.5’ (80.00m)
Дължина на корпуса: ft234 (71.32m)
Ширина на корпуса: ft208 (63.40m)
Височина на борда: ft28.05’ (8.55m) по ДР
Брой на колоните/дължина: №. x ft3 x 464 (141.43m)
Дължина на колоните под корпуса: ft385 (117.35m)
Тип на колоните: Триъгълни решетъчни
- Била ли е извършена оценка на риска за конкретната буксировка.
Превантивните действия биха могли да включват следното:
- Избиране на по-рано време за демобилизиране на сондата и прибиране в пристанището на зимуване. Ако сондата беше извършила прехода поне два месеца по-рано, метеорологичните условия за буксировка биха били значително по-благоприятни.
- Евакуиране на голямата част от екипажа, които нямат пряко отношение към буксировката преди началото на прехода.
- Използване на способа за „суха” буксировка чрез полу-потопяем тежкотоворен кораб, какъвто сондата е използвала преди това - виж Фиг. 4.
4.0 Заключение
Както при потъването на сонда „Колская”, така и при потъването на двете сонди - „Rowan Gorilla I” и „West Gamma”, основната причина е неконтролираното наводняване на корпуса с последваща загуба на устойчивост, преобръщане и потъване.
Самоповдигащите сонди не са проектирани като съдове за издържане на всякакво време във водоизместващо (плаващо) състояние. Този факт трябва да се отчита внимателно при изготвяне на плана им за буксировка. Всеки пропуск или неспазване на правилата за буксировка може да бъде фатален за сондата и нейния екипаж.
Най-сигурният и безопасен способ за транспортиране на самоповдигащите сонди е „сухата буксировка”, т.е. на палубата на специализиран полу-потопяем тежкотоварен кораб.
Както се вижда от примерите със сондите „Rowan Gorilla I” и „West Gamma”, съществено значение за спасяване на екипажа имат следните фактори:
- Навременно евакуиране на екипажа при опасност от потъване на сондата чрез използване на колективните спасителни средства. В крайна сметка, те се намират на борда на сондата точно с този цел - пример потъването на сондата „Rowan Gorilla I”.
- Насищане на района на работа и преход на сондата с достатъчно и ефективни спасителни единици като кораби за търсене и спасяване, хеликоптери за търсене и спасяване - пример потъването на сондата „West Gamma”.
От съществено значение е работата по постоянно повишаване културата на безопасност на екипажите на сондите и техните оператори както и бързото, компетентно и ефективно реагиране на всяка аварийна ситуация. Без тези елементи и най-добрите материални и технически средства за търсене и спасяване стават безполезни.
Забележки:
1.Всички чертежи са направени от автора за целта на тази публикация.
2.Горната публикация, заедно с трите предшестващи я части, са лично мнение на автора и не представляват мнението на фирмата, в която той работи.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
26 декември 2011 г.
Превантивните действия биха могли да включват следното:
- Избиране на по-рано време за демобилизиране на сондата и прибиране в пристанището на зимуване. Ако сондата беше извършила прехода поне два месеца по-рано, метеорологичните условия за буксировка биха били значително по-благоприятни.
- Евакуиране на голямата част от екипажа, които нямат пряко отношение към буксировката преди началото на прехода.
- Използване на способа за „суха” буксировка чрез полу-потопяем тежкотоворен кораб, какъвто сондата е използвала преди това - виж Фиг. 4.
4.0 Заключение
Както при потъването на сонда „Колская”, така и при потъването на двете сонди - „Rowan Gorilla I” и „West Gamma”, основната причина е неконтролираното наводняване на корпуса с последваща загуба на устойчивост, преобръщане и потъване.
Самоповдигащите сонди не са проектирани като съдове за издържане на всякакво време във водоизместващо (плаващо) състояние. Този факт трябва да се отчита внимателно при изготвяне на плана им за буксировка. Всеки пропуск или неспазване на правилата за буксировка може да бъде фатален за сондата и нейния екипаж.
Най-сигурният и безопасен способ за транспортиране на самоповдигащите сонди е „сухата буксировка”, т.е. на палубата на специализиран полу-потопяем тежкотоварен кораб.
Както се вижда от примерите със сондите „Rowan Gorilla I” и „West Gamma”, съществено значение за спасяване на екипажа имат следните фактори:
- Навременно евакуиране на екипажа при опасност от потъване на сондата чрез използване на колективните спасителни средства. В крайна сметка, те се намират на борда на сондата точно с този цел - пример потъването на сондата „Rowan Gorilla I”.
- Насищане на района на работа и преход на сондата с достатъчно и ефективни спасителни единици като кораби за търсене и спасяване, хеликоптери за търсене и спасяване - пример потъването на сондата „West Gamma”.
От съществено значение е работата по постоянно повишаване културата на безопасност на екипажите на сондите и техните оператори както и бързото, компетентно и ефективно реагиране на всяка аварийна ситуация. Без тези елементи и най-добрите материални и технически средства за търсене и спасяване стават безполезни.
Забележки:
1.Всички чертежи са направени от автора за целта на тази публикация.
2.Горната публикация, заедно с трите предшестващи я части, са лично мнение на автора и не представляват мнението на фирмата, в която той работи.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ MNI
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
26 декември 2011 г.