АНАЛИЗ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ГИБЕЛТА НА
САМОПОВДИГАЩАТА СЕ СОНДА „КОЛСКАЯ” -
ЧАСТ 1
1.Увод
Повод за публикуване на тази статия е гибелта на самоповдигащата се сонда „Колская” на 18.12.2011 г. в Охотско море по време на преход от западния бряг на Камчатка до източния бряг на остров Сахалин. В средствата за масова информация се появиха много коментари относно причините за потъването, като някои от тях бяха доста противоречиви. Единствените неоспорими факти бяха щормовото време, гибелта на сондата и нейния екипаж. Явно, за специалистите се налага един подробен анализ на причините за гибелта на сондата и голяма част от нейния екипаж с цел извеждане на поуки и избягване на подобни тежки аварии в бъдеще.
Проучвателната самоповдигащата се сонда „Колская” беше провлачвана на буксир от ледоразбивача „Магадан” и влекача за котвени операции „Нефтегаз-55” в Охотско море, от западния бряг на Камчатка до Зирянския залив на остров Сахалин. Метеорологичната обстановка е зимен щорм със скорост на вятъра до 20 м/сек (между 8 - 9 бала по Бофорт), ветрова вълна от 4.5 до 6 метра, температура на въздуха минус 17°C, a температурата на морската вода беше +1°С. На 18 декември 2011, в 02:24 часа по московско време, „Колская” излъчи сигнал за бедствие, който беше получен в морския спасително-координационен център Сахалин и когато буксирният състав беше в точка с ширина 49° 31’ N и дължина 148° 14’ E (на 153 морски мили североизточно от нос Терпения - най-източната точка на остров Сахалин). Отдушните тръби на танкове 35 и 37 бяха разрушени по време на буксировката, което причини масивно навлизане на вода в корпуса. Помпите работеха на максимална мощност. След това се повреди буксирната линия от ледоразбивача „Магадан” и „Колская” поиска незабавна помощ. Около 06:00 часа московско време сондата се преобърна с 67 души на борда. Хеликоптер излетя в 06:40 часа от летището Ногилки в Сахалин. Към 11:00 часа московско време имаше 14 души спасени, 2 души - починали и прибрани, и 57 души се водеха безследно изчезвали. Търсенето и спасяването продължаваха. Местното време е равно на московското + 7 часа.
Самоповдигащата се сонда „Колская” - Фиг. 1, беше построена във Финландия през 1985 г. с дължина 69.25 метра, широчина - 80 метра, под наблюдението на DNV (Норвежкия регистър), а корабособственикът беше „Арктик-морнефетегаз-разведка”, Мурманск.
Самоповдигащите се сонди са вид проучвателни подвижни офшорни сондажни единици (MODU - Mobile Offshore Drilling Units), които не се познават подробно както от общата публика, така и от морските специалисти в България. Това налага да се опишат по-подробно тези единици в чисто морски аспект и без излишни сведения за процеса на сондиране.
От самоповдигащите се сонди не се очаква да бъдат продължително време на вода. Те са в най-голяма безопасност тогава, когато са със спуснати колони до морското дъно и корпус издигнат високо над морската повърхност, с вертикална въздушна междина, която никога не ще допусне гребените на вълните да достигнат дъното на корпуса на сондата. Поради тази причина те оперират основно в географски райони с по-благоприятни метеорологични условия като Мексиканския и Персийския залив.
Преходът на самоповдигащите се сонди от една до друга позиция се извършва чрез класическо провлачване с буксири или като палубен товар на специални полупотопяеми тежкотоварни кораби.
Някои сонди за работа на по-голяма дълбочина - повече от 100 метра, не могат да издигнат напълно колоните си от морското дъно, освен при най-спокойно състояние на времето. Това означава, че тяхната буксировка на вода ще бъде със скорост не повече от три възла, а това ще изисква много голям упор на винта на влекачите поради увеличено съпротивление на буксируемия обект. Има много примери на потъване на самопотопяващи се сонди, особено по време на морски и океански преходи. Най-известният пример е със самоповдигащата се сонда „Rowan Gorilla I”, която потъна в Атлантическия океан по време на преход от Канада за Европа през декември 1988 г. Корабособствениците приеха неразумното решение да извършат прехода през месец декември и въпреки очакваното добро време и избрания маршрут доста на юг, сондата попадна в щормово време точно два дни след отплаване. По време на щормовото време сондата постепенно получи пукнатини по корпуса, които доведоха до наводняването и потъването и. Потъване на самоповдигащи се сонди е имало в Индийския океан, Северно море и до западните брегове на Австралия.
Очевидно, полупотопямите сонди не са морски или океански кораби. Тяхното спускане на вода, преход и
САМОПОВДИГАЩАТА СЕ СОНДА „КОЛСКАЯ” -
ЧАСТ 1
1.Увод
Повод за публикуване на тази статия е гибелта на самоповдигащата се сонда „Колская” на 18.12.2011 г. в Охотско море по време на преход от западния бряг на Камчатка до източния бряг на остров Сахалин. В средствата за масова информация се появиха много коментари относно причините за потъването, като някои от тях бяха доста противоречиви. Единствените неоспорими факти бяха щормовото време, гибелта на сондата и нейния екипаж. Явно, за специалистите се налага един подробен анализ на причините за гибелта на сондата и голяма част от нейния екипаж с цел извеждане на поуки и избягване на подобни тежки аварии в бъдеще.
Проучвателната самоповдигащата се сонда „Колская” беше провлачвана на буксир от ледоразбивача „Магадан” и влекача за котвени операции „Нефтегаз-55” в Охотско море, от западния бряг на Камчатка до Зирянския залив на остров Сахалин. Метеорологичната обстановка е зимен щорм със скорост на вятъра до 20 м/сек (между 8 - 9 бала по Бофорт), ветрова вълна от 4.5 до 6 метра, температура на въздуха минус 17°C, a температурата на морската вода беше +1°С. На 18 декември 2011, в 02:24 часа по московско време, „Колская” излъчи сигнал за бедствие, който беше получен в морския спасително-координационен център Сахалин и когато буксирният състав беше в точка с ширина 49° 31’ N и дължина 148° 14’ E (на 153 морски мили североизточно от нос Терпения - най-източната точка на остров Сахалин). Отдушните тръби на танкове 35 и 37 бяха разрушени по време на буксировката, което причини масивно навлизане на вода в корпуса. Помпите работеха на максимална мощност. След това се повреди буксирната линия от ледоразбивача „Магадан” и „Колская” поиска незабавна помощ. Около 06:00 часа московско време сондата се преобърна с 67 души на борда. Хеликоптер излетя в 06:40 часа от летището Ногилки в Сахалин. Към 11:00 часа московско време имаше 14 души спасени, 2 души - починали и прибрани, и 57 души се водеха безследно изчезвали. Търсенето и спасяването продължаваха. Местното време е равно на московското + 7 часа.
Самоповдигащата се сонда „Колская” - Фиг. 1, беше построена във Финландия през 1985 г. с дължина 69.25 метра, широчина - 80 метра, под наблюдението на DNV (Норвежкия регистър), а корабособственикът беше „Арктик-морнефетегаз-разведка”, Мурманск.
Самоповдигащите се сонди са вид проучвателни подвижни офшорни сондажни единици (MODU - Mobile Offshore Drilling Units), които не се познават подробно както от общата публика, така и от морските специалисти в България. Това налага да се опишат по-подробно тези единици в чисто морски аспект и без излишни сведения за процеса на сондиране.
От самоповдигащите се сонди не се очаква да бъдат продължително време на вода. Те са в най-голяма безопасност тогава, когато са със спуснати колони до морското дъно и корпус издигнат високо над морската повърхност, с вертикална въздушна междина, която никога не ще допусне гребените на вълните да достигнат дъното на корпуса на сондата. Поради тази причина те оперират основно в географски райони с по-благоприятни метеорологични условия като Мексиканския и Персийския залив.
Преходът на самоповдигащите се сонди от една до друга позиция се извършва чрез класическо провлачване с буксири или като палубен товар на специални полупотопяеми тежкотоварни кораби.
Някои сонди за работа на по-голяма дълбочина - повече от 100 метра, не могат да издигнат напълно колоните си от морското дъно, освен при най-спокойно състояние на времето. Това означава, че тяхната буксировка на вода ще бъде със скорост не повече от три възла, а това ще изисква много голям упор на винта на влекачите поради увеличено съпротивление на буксируемия обект. Има много примери на потъване на самопотопяващи се сонди, особено по време на морски и океански преходи. Най-известният пример е със самоповдигащата се сонда „Rowan Gorilla I”, която потъна в Атлантическия океан по време на преход от Канада за Европа през декември 1988 г. Корабособствениците приеха неразумното решение да извършат прехода през месец декември и въпреки очакваното добро време и избрания маршрут доста на юг, сондата попадна в щормово време точно два дни след отплаване. По време на щормовото време сондата постепенно получи пукнатини по корпуса, които доведоха до наводняването и потъването и. Потъване на самоповдигащи се сонди е имало в Индийския океан, Северно море и до западните брегове на Австралия.
Очевидно, полупотопямите сонди не са морски или океански кораби. Тяхното спускане на вода, преход и
Фиг. 1 - Сонда „Колская” на буксир.
Фиг. 2 - Главната палуба на полупотопяемата сонда „Мурманская” - рецепта за авария.
Самоповдигащата се сонда „Rowan Gorilla I”.
Източник: https://home.versatel.nl
Източник: https://home.versatel.nl
Корабът „ESVAGT Omega” (IMO 7404841).
Източник: https://www.shipspotting.com
Източник: https://www.shipspotting.com
Самоповдигащата се сонда „West Gamma”. Източник: https://www.aerophoto.nl
издигане над морската повърхност се ограничават от ред метеорологични параметри и специфичния им дизайн.
За пълно разбиране на причините довели до тези тежки аварии в следващите глави на тази статия ще се опише конструкцията на типична самоповдигаща се сонда, ще се разгледат способите за нейното транспортиране, приложимите за тази цел правила и метеорологични критерии. Накрая ще се направи анализ за причините, довели до гибелта на сондата „Колская” и ще се направи кратък исторически преглед на подобни аварии.
2. Исторически справка за потъвания на други сонди от този тип.
Потъването на сонда „Колская” не е нещо ново в сравнително кратката история на самоповдигащите се сонди. В историята на офшорната индустрия има други примери за потъване на подобни сонди по време на преход в щормово време. Причините за потъване на „Колская” почти копират причините за потъване на подобни видове сонди. Индустрията се е запознала отдавна с тях, извършила е необходимите разследвания и необходимите превантивни мерки са въведени в офшорното законодателство и документите на Международната морска организация (ІМО). Поуките са отдавна усвоени и трябва да се прилагат стриктно при всяка морска буксировка. По-долу се привеждат два типични случая на потъване но самоповдигащи се сонди.
Потъването на самоповдигащата се сонда „Rowan Gorilla I” - 1988 г.
Потъването на „Rowan Gorilla I” илюстрира съображенията, които трябва да се вземат предвид преди началото на провлачване на самоповдигащи се сонди, особено в северния Атлантически океан.
Сондата се провлачваше от океански влекач тип „Smit London” с мощност 22 000 конски сили. Буксирният състав отплава от Халифакс, Нова Скоуша по обяд на 8 декември 1988 г. на преход за Северно море. Избраният маршрут преминаваше южно от Азорските острови, а след това водеше към бреговете на Европа. По този начин имаше надежда да се избягнат легендарните зимни щормове на северния Атлантически океан.
Сутринта на 13 декември буксирният състав беше проплавал 550 морски мили и предсказваното през предните два дни лошо време започна да се появява. През предните два дни сондата се клатеше с крен до 2 - 3 градуса, а сега при влошаване на времето, клатенето започваше да става по-жестоко. При инспектиране на корпуса през деня беше открито, че са се получили пукнатини в два от танковете за пре-натоварване и пукнатини в държачите на кърмовите колони. Второ инспектиране през вечерта откри, че има микро-пукнатини по надстройката.
Късно вечерта вятърът се усили дотолкова, че сондата започна да придърпва влекача назад. Поради тази причина влекачът вече не можеше да завърти буксирния състав по вятъра и можеше само да се опитва да удържи сондата.
14 декември се оказа още по-лош ден. Вятърът беше отначало източен със сила 60 възла на моменти (31 m/sec или 11 бала по Бофорт) и въпреки, че беше спаднал, сондата се движеше на запад и след това на север, а клатенето й беше все още изключително силно. Вечерта някои люкови закрития на танковете за пре-натоварване пропускаха вода въпреки усилията на екипажа да ги затегне. Люковото закритие на най-кърмовия танк беше недостъпно, тъй като беше заливано от жива вълна.
Всички самоповдигащи се сонди на три колони са снабдени с танкове около периферията си, които са известни под името танкове за пре-натоварване. Тези танкове се запълват с морска вода, когато сондата спуска колоните до морското дъно при издигането си, като изпробва основата на морското дъно и забива колоните си преди да започне сондажните операции. Слабата страна на тези танкове е, че когато сондата плава във водоизместващо положение, може да загуби плавателност ако достатъчен брой такива танкове се наводнят, при което сондата потъва. Това бяха танковите, които пробускаха задбордна вода на сондата „Rowan Gorilla I”.
През утринния сумрак на 15 декември буксирната проволка се скъсва, сондата се завърта на борд към вълната и започва да се клати много силно. Палубният товар контейнери започва неминуемо да се движи и преди да изчезнат зад борда помитат и повреждат всеки палубен елемент, който се извишава над палубата. Един капак за танк, който е на палубата бива изтръгнат и танковете започват да поема вода от палубата. В течение на деня се забелязва запълване с вода на повече подпалубни помещения. Влекачът, който съпровожда дрейфащата по вятъра сонда, забелязва, че килевото клатене става неравномерно. Кърмата на сондата се потапяше за по-дълго време под водата и вълните се разхождаха по палубата към носа, където се разбиваха върху всичко онова, което все още беше неповредено на палубата.
Капитанът на съпровождащия влекач посъветва точно преди обед суперинтенданта на сондата, че по негово мнение съществува опасност тя да потъне, поради което се изпраща сигнал за бедствие до канадската брегова охрана и се приема решение екипажа да се евакуира от сондата.
На 15 декември, в 13:45 часа, огромни вълни заливат кърмата на сондата и сега тя се клати до 12 градуса. По това време целият екипаж е струпан в дясната спасителна лодка - тип Whittacker Capsule и успешно напуска сондата. Те остават в спасителната лодка до обяд на 16 декември, когато придружаващият буксир „Smit London” успява да ги прибере с подобряване на времето. След това сондата се преобръща и потъва.
Непосредствената причина за потъването на „Rowan Gorilla I” беше неконтролируемото наводняване на неизвестен брой вътрешни пространства в корпуса й, което причини загуба на положителна устойчивост. Една от съществените спомагателни причини беше появата на пукнатини в корпуса на сондата, които доведоха до наводняване на танковете за пре-натоварване и лявото помещение на подрулващото й устройство. Това доведе до получаване на значителен диферент към кърмата. Пукнатините се получиха в резултат на изключително силното осцилиране на колоните при издигнатото им положение, а това от своя страна причини изключително силни напрежения в корпуса и по-конкретно в гнездата за колоните в корпуса на сондата.
Освен това, други спомагателни причини за потъване на сондата са вероятните повреди по палубните люкове, вентилационни тръби на танковете и други фитинги, които се издаваха над палубата - виж Фиг. 2. Тези повреди бяха причинени от скъсването и движението на палубен товар/оборудване, което се скъса и започна да се движи свободно по палубата под въздействие на живата вълна преминаваща през нея.
Горната авария напомня в доста подробности потъването на „Колская”, с изключение на съдбата на екипажа.
Пример: Ако кесонът намиращ се зад входния люк на Фиг. 2 не е надлежно укрепен, при щормово време той ще се приплъзне лесно по палубата. С голямото си ускорение и маса, той може лесно да изкърти капака на входния люк и да помете двете отдушни тръби на таковете. Следва неконтролирано нахлуване на живата вълна по палубата в корпуса, загуба на устойчивост и плавателност, в резултат на което, сондата се преобръща и потъва.
Потъването на самоповдигащата се сонда „West Gamma” - 1990 г.
По време на провлачването си от норвежкия към германския сектор на Северно море, самоповдигащата се на три колони сонда „West Gamma” попада в щорм, на 20 август 1990 г. Вълните са с височина до 12 метра и вятърът е на моменти със сила 60 възла - 11 бала по Бофорт. Буксир за провлачването и е корабът за котвени операции „Normand Drott” с мощност 12 000 конски сили и упор на винта 148 тона. Първоначално сондата загубва хеликоптерната си площадка поради голяма вълна, след което буксирната проволка на „Normand Drott” се скъсва по време на щорма и това довежда до дрейфане на сондата към германския бряг.
С настъпването на нощта, една от спасителните лодки се откъсва и поврежда отдушните тръби и входните люкове на главна палуба - виж отново Фиг. 2. Това довежда до наводняване на корпуса на сондата. В 01:00 часа на 21 август сондата получава 10 градуса крен и след един час обстановката се влошава дотолкова, че екипажът трябва да се евакуира от сондата. Евакуацията с хеликоптер не е възможна защото хеликоптерната площадка е разрушена и освен това, хеликоптерът не може да изтегли екипажа със своя винч поради щормовия вятър.
Изключително силното клатене на сондата в развълнуваното море направи невъзможно спускането на спасителните лодки. За късмет на екипажа на сондата, два датски спасителни кораба - „ESVAGT Omega” и „ESVAGT Protector” бяха изпратени от датския сектор за помощ и евакуация. Членовете от екипажа на сондата се вързаха на в групи по 5- 6 души и скочиха зад борд от най-ниското ниво на надстройката докато прожекторитe на спасителните хеликоптери осветяваха района. Четирите бързоходни спасителни лодки (Fast Rescue Crafts) на корабите „ESVAGT Omega” и „ESVAGT Protector”, които оформиха примка подветрено от сондата прибраха екипажа.
В 03:07 на 21 август 1990 г. сондата потъна в близост до брега на Хелголанд, Германия на дълбочина 44 метра с най-висока точка на сондата до морската повърхност 10 метра при малка вода.
Щормовото време, загубата на буксирната линия, повреди по корпуса и наводняването и доведоха до потъването на сондата „West Gamma”.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ, MNI
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
26 декември 2011 г.
За пълно разбиране на причините довели до тези тежки аварии в следващите глави на тази статия ще се опише конструкцията на типична самоповдигаща се сонда, ще се разгледат способите за нейното транспортиране, приложимите за тази цел правила и метеорологични критерии. Накрая ще се направи анализ за причините, довели до гибелта на сондата „Колская” и ще се направи кратък исторически преглед на подобни аварии.
2. Исторически справка за потъвания на други сонди от този тип.
Потъването на сонда „Колская” не е нещо ново в сравнително кратката история на самоповдигащите се сонди. В историята на офшорната индустрия има други примери за потъване на подобни сонди по време на преход в щормово време. Причините за потъване на „Колская” почти копират причините за потъване на подобни видове сонди. Индустрията се е запознала отдавна с тях, извършила е необходимите разследвания и необходимите превантивни мерки са въведени в офшорното законодателство и документите на Международната морска организация (ІМО). Поуките са отдавна усвоени и трябва да се прилагат стриктно при всяка морска буксировка. По-долу се привеждат два типични случая на потъване но самоповдигащи се сонди.
Потъването на самоповдигащата се сонда „Rowan Gorilla I” - 1988 г.
Потъването на „Rowan Gorilla I” илюстрира съображенията, които трябва да се вземат предвид преди началото на провлачване на самоповдигащи се сонди, особено в северния Атлантически океан.
Сондата се провлачваше от океански влекач тип „Smit London” с мощност 22 000 конски сили. Буксирният състав отплава от Халифакс, Нова Скоуша по обяд на 8 декември 1988 г. на преход за Северно море. Избраният маршрут преминаваше южно от Азорските острови, а след това водеше към бреговете на Европа. По този начин имаше надежда да се избягнат легендарните зимни щормове на северния Атлантически океан.
Сутринта на 13 декември буксирният състав беше проплавал 550 морски мили и предсказваното през предните два дни лошо време започна да се появява. През предните два дни сондата се клатеше с крен до 2 - 3 градуса, а сега при влошаване на времето, клатенето започваше да става по-жестоко. При инспектиране на корпуса през деня беше открито, че са се получили пукнатини в два от танковете за пре-натоварване и пукнатини в държачите на кърмовите колони. Второ инспектиране през вечерта откри, че има микро-пукнатини по надстройката.
Късно вечерта вятърът се усили дотолкова, че сондата започна да придърпва влекача назад. Поради тази причина влекачът вече не можеше да завърти буксирния състав по вятъра и можеше само да се опитва да удържи сондата.
14 декември се оказа още по-лош ден. Вятърът беше отначало източен със сила 60 възла на моменти (31 m/sec или 11 бала по Бофорт) и въпреки, че беше спаднал, сондата се движеше на запад и след това на север, а клатенето й беше все още изключително силно. Вечерта някои люкови закрития на танковете за пре-натоварване пропускаха вода въпреки усилията на екипажа да ги затегне. Люковото закритие на най-кърмовия танк беше недостъпно, тъй като беше заливано от жива вълна.
Всички самоповдигащи се сонди на три колони са снабдени с танкове около периферията си, които са известни под името танкове за пре-натоварване. Тези танкове се запълват с морска вода, когато сондата спуска колоните до морското дъно при издигането си, като изпробва основата на морското дъно и забива колоните си преди да започне сондажните операции. Слабата страна на тези танкове е, че когато сондата плава във водоизместващо положение, може да загуби плавателност ако достатъчен брой такива танкове се наводнят, при което сондата потъва. Това бяха танковите, които пробускаха задбордна вода на сондата „Rowan Gorilla I”.
През утринния сумрак на 15 декември буксирната проволка се скъсва, сондата се завърта на борд към вълната и започва да се клати много силно. Палубният товар контейнери започва неминуемо да се движи и преди да изчезнат зад борда помитат и повреждат всеки палубен елемент, който се извишава над палубата. Един капак за танк, който е на палубата бива изтръгнат и танковете започват да поема вода от палубата. В течение на деня се забелязва запълване с вода на повече подпалубни помещения. Влекачът, който съпровожда дрейфащата по вятъра сонда, забелязва, че килевото клатене става неравномерно. Кърмата на сондата се потапяше за по-дълго време под водата и вълните се разхождаха по палубата към носа, където се разбиваха върху всичко онова, което все още беше неповредено на палубата.
Капитанът на съпровождащия влекач посъветва точно преди обед суперинтенданта на сондата, че по негово мнение съществува опасност тя да потъне, поради което се изпраща сигнал за бедствие до канадската брегова охрана и се приема решение екипажа да се евакуира от сондата.
На 15 декември, в 13:45 часа, огромни вълни заливат кърмата на сондата и сега тя се клати до 12 градуса. По това време целият екипаж е струпан в дясната спасителна лодка - тип Whittacker Capsule и успешно напуска сондата. Те остават в спасителната лодка до обяд на 16 декември, когато придружаващият буксир „Smit London” успява да ги прибере с подобряване на времето. След това сондата се преобръща и потъва.
Непосредствената причина за потъването на „Rowan Gorilla I” беше неконтролируемото наводняване на неизвестен брой вътрешни пространства в корпуса й, което причини загуба на положителна устойчивост. Една от съществените спомагателни причини беше появата на пукнатини в корпуса на сондата, които доведоха до наводняване на танковете за пре-натоварване и лявото помещение на подрулващото й устройство. Това доведе до получаване на значителен диферент към кърмата. Пукнатините се получиха в резултат на изключително силното осцилиране на колоните при издигнатото им положение, а това от своя страна причини изключително силни напрежения в корпуса и по-конкретно в гнездата за колоните в корпуса на сондата.
Освен това, други спомагателни причини за потъване на сондата са вероятните повреди по палубните люкове, вентилационни тръби на танковете и други фитинги, които се издаваха над палубата - виж Фиг. 2. Тези повреди бяха причинени от скъсването и движението на палубен товар/оборудване, което се скъса и започна да се движи свободно по палубата под въздействие на живата вълна преминаваща през нея.
Горната авария напомня в доста подробности потъването на „Колская”, с изключение на съдбата на екипажа.
Пример: Ако кесонът намиращ се зад входния люк на Фиг. 2 не е надлежно укрепен, при щормово време той ще се приплъзне лесно по палубата. С голямото си ускорение и маса, той може лесно да изкърти капака на входния люк и да помете двете отдушни тръби на таковете. Следва неконтролирано нахлуване на живата вълна по палубата в корпуса, загуба на устойчивост и плавателност, в резултат на което, сондата се преобръща и потъва.
Потъването на самоповдигащата се сонда „West Gamma” - 1990 г.
По време на провлачването си от норвежкия към германския сектор на Северно море, самоповдигащата се на три колони сонда „West Gamma” попада в щорм, на 20 август 1990 г. Вълните са с височина до 12 метра и вятърът е на моменти със сила 60 възла - 11 бала по Бофорт. Буксир за провлачването и е корабът за котвени операции „Normand Drott” с мощност 12 000 конски сили и упор на винта 148 тона. Първоначално сондата загубва хеликоптерната си площадка поради голяма вълна, след което буксирната проволка на „Normand Drott” се скъсва по време на щорма и това довежда до дрейфане на сондата към германския бряг.
С настъпването на нощта, една от спасителните лодки се откъсва и поврежда отдушните тръби и входните люкове на главна палуба - виж отново Фиг. 2. Това довежда до наводняване на корпуса на сондата. В 01:00 часа на 21 август сондата получава 10 градуса крен и след един час обстановката се влошава дотолкова, че екипажът трябва да се евакуира от сондата. Евакуацията с хеликоптер не е възможна защото хеликоптерната площадка е разрушена и освен това, хеликоптерът не може да изтегли екипажа със своя винч поради щормовия вятър.
Изключително силното клатене на сондата в развълнуваното море направи невъзможно спускането на спасителните лодки. За късмет на екипажа на сондата, два датски спасителни кораба - „ESVAGT Omega” и „ESVAGT Protector” бяха изпратени от датския сектор за помощ и евакуация. Членовете от екипажа на сондата се вързаха на в групи по 5- 6 души и скочиха зад борд от най-ниското ниво на надстройката докато прожекторитe на спасителните хеликоптери осветяваха района. Четирите бързоходни спасителни лодки (Fast Rescue Crafts) на корабите „ESVAGT Omega” и „ESVAGT Protector”, които оформиха примка подветрено от сондата прибраха екипажа.
В 03:07 на 21 август 1990 г. сондата потъна в близост до брега на Хелголанд, Германия на дълбочина 44 метра с най-висока точка на сондата до морската повърхност 10 метра при малка вода.
Щормовото време, загубата на буксирната линия, повреди по корпуса и наводняването и доведоха до потъването на сондата „West Gamma”.
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ, MNI
Marine Superintendent
Aberdeen, UK
26 декември 2011 г.