МАРШЪТ НА ОСМИ ПЕХОТЕН ПРИМОРСКИ ПОЛК ДО ГРАД ЯМБОЛ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1885 Г.
Изследванията, посветени на борбите за национално обединение на България в ново и най-ново време, заемат основополагащо място в родната ни историография. Почти всички историци, чиито професионални интереси са свързани с научно дирене по посочената проблематика, изтъкват на преден план осъзнатия стремеж на няколко поколения българи от Мизия, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини за реализирането на националния идеал. Това заключение важи в пълна мяра за съединението на Княжество България и Източна Румелия – събитие, което е оценявано с основание като значимо политическо завоевание, осъществено в резултат на целенасочените усилия на целокупния български народ.
Съществен принос за защитата на пловдивския акт от 6 септември 1885 г. имат военнослужещите от Осми пехотен Приморски полк, чийто щаб е със седалище в град Варна. Мобилизацията на запасните низши чинове се извършва в рамките на две седмици. В изпълнение заповедта на император Александър ІІІ от 14 септември същата година руските офицери в град Варна, начело с командира на полка подполковник Петров, следва да напуснат Княжество България и да отпътуват за родината си. Върховният главнокомандващ княз Александър І назначава на овакантеното място от подполковник Петров, командира на 11-а рота капитан Иван Сарафов.
На 19 септември 1885 г. военният министър в правителството на Петко Каравелов – капитан Константин Никифоров, заповядва първите четири дружини от Осми пехотен полк да се отправят в пълния си състав от 32-ма офицери и 3681 низши чинове за град Ямбол. Заповедта е съгласувана с началник-щаба на българската войска капитан Рачо Петров и е съобразена с необходимостта от оказване на евентуално противодействие на Османската империя, която съсредоточава войски по границата от Малко Търново до Горна Джумая. На 5-а дружина е разпоредено да отпътува за Видин и да се присъедини към Северния отряд, командван от капитан Атанас Узунов.
Рано сутринта на следващия ден Осми полк се строява на площада пред казармите в град Варна. В присъствието на многохилядно гражданство и жители на околните села е отслужен молебен от местното православно духовенство за благословение и успех на съединисткото дело. След края на молебена Варненското общинско управление дава богата закуска на офицерите, подофицерите и войниците от полка. Вдигнати са тостове за здравето на княз Александър І, за благоденствието на съединена България и за успеха на нейната храбра войска, която е призвана да защити пловдивския акт.
Общинското управление в град Варна кани на прощалната закуска и готвещите да се да напуснат Княжество България руски офицери, служили в Осми полк. Този жест на внимание следва да се обясни не само с традиционно силните русофилски чувства на варненското гражданство, но и с твърдото убеждение, че именно руските офицери имат решаваща заслуга за създаването и изграждането на българската войска. В отговор един от тях поздравява сърдечно военнослужещите от полка със следните думи: „Братцы, всегда вспоминайте присягу! Не забывайте что делали ополченцы на Шипке и Шейнове! Мы будем всегда следить за вами с нетерпением.”
Още по-мила и трогателна е раздялата на войниците и офицерите с техните близки. За да се пресъздаде възможно по-точно и обективно атмосферата, създала се непосредствено преди потеглянето на приморци за Ямбол, е наложително позоваването на кратките мемоарни бележки на подпоручик Божков – командир на 11-а рота. „Картината – отбелязва той – беше тържествена. Тук за пръв път след дългото робство видях как родителите, сестрите и жените кичеха с китки най-близките до сърцето си, как ги благославяха и им казваха да прогонят турчина, за да не му позволят да дойде да коли, както по-рано”.
В 8,00 часа на 20 септември Осми пехотен полк потегля за Ямбол, съпроводен на 7 км извън града от хиляди граждани на Варна и жители на околните села. Ентусиазираното множество се разделя със своите близки, отрупвайки ги с цветя и подаръци. Въодушевлението завладява и личния състав на
Изследванията, посветени на борбите за национално обединение на България в ново и най-ново време, заемат основополагащо място в родната ни историография. Почти всички историци, чиито професионални интереси са свързани с научно дирене по посочената проблематика, изтъкват на преден план осъзнатия стремеж на няколко поколения българи от Мизия, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини за реализирането на националния идеал. Това заключение важи в пълна мяра за съединението на Княжество България и Източна Румелия – събитие, което е оценявано с основание като значимо политическо завоевание, осъществено в резултат на целенасочените усилия на целокупния български народ.
Съществен принос за защитата на пловдивския акт от 6 септември 1885 г. имат военнослужещите от Осми пехотен Приморски полк, чийто щаб е със седалище в град Варна. Мобилизацията на запасните низши чинове се извършва в рамките на две седмици. В изпълнение заповедта на император Александър ІІІ от 14 септември същата година руските офицери в град Варна, начело с командира на полка подполковник Петров, следва да напуснат Княжество България и да отпътуват за родината си. Върховният главнокомандващ княз Александър І назначава на овакантеното място от подполковник Петров, командира на 11-а рота капитан Иван Сарафов.
На 19 септември 1885 г. военният министър в правителството на Петко Каравелов – капитан Константин Никифоров, заповядва първите четири дружини от Осми пехотен полк да се отправят в пълния си състав от 32-ма офицери и 3681 низши чинове за град Ямбол. Заповедта е съгласувана с началник-щаба на българската войска капитан Рачо Петров и е съобразена с необходимостта от оказване на евентуално противодействие на Османската империя, която съсредоточава войски по границата от Малко Търново до Горна Джумая. На 5-а дружина е разпоредено да отпътува за Видин и да се присъедини към Северния отряд, командван от капитан Атанас Узунов.
Рано сутринта на следващия ден Осми полк се строява на площада пред казармите в град Варна. В присъствието на многохилядно гражданство и жители на околните села е отслужен молебен от местното православно духовенство за благословение и успех на съединисткото дело. След края на молебена Варненското общинско управление дава богата закуска на офицерите, подофицерите и войниците от полка. Вдигнати са тостове за здравето на княз Александър І, за благоденствието на съединена България и за успеха на нейната храбра войска, която е призвана да защити пловдивския акт.
Общинското управление в град Варна кани на прощалната закуска и готвещите да се да напуснат Княжество България руски офицери, служили в Осми полк. Този жест на внимание следва да се обясни не само с традиционно силните русофилски чувства на варненското гражданство, но и с твърдото убеждение, че именно руските офицери имат решаваща заслуга за създаването и изграждането на българската войска. В отговор един от тях поздравява сърдечно военнослужещите от полка със следните думи: „Братцы, всегда вспоминайте присягу! Не забывайте что делали ополченцы на Шипке и Шейнове! Мы будем всегда следить за вами с нетерпением.”
Още по-мила и трогателна е раздялата на войниците и офицерите с техните близки. За да се пресъздаде възможно по-точно и обективно атмосферата, създала се непосредствено преди потеглянето на приморци за Ямбол, е наложително позоваването на кратките мемоарни бележки на подпоручик Божков – командир на 11-а рота. „Картината – отбелязва той – беше тържествена. Тук за пръв път след дългото робство видях как родителите, сестрите и жените кичеха с китки най-близките до сърцето си, как ги благославяха и им казваха да прогонят турчина, за да не му позволят да дойде да коли, както по-рано”.
В 8,00 часа на 20 септември Осми пехотен полк потегля за Ямбол, съпроводен на 7 км извън града от хиляди граждани на Варна и жители на околните села. Ентусиазираното множество се разделя със своите близки, отрупвайки ги с цветя и подаръци. Въодушевлението завладява и личния състав на
Паметникът на падналите чинове от Осми пехотен Приморски полк в Сръбско-българската война (1885 г.) е открит и осветен във Варна на 25 септември 1894 г. Първото му място е пред катедралния храм „Св. Успение Богородично”. По-късно е преместен в градинката пред някогашния Институт по корабостроене (повече известен като НИПКТИК) заради построяването на централния подлез в морската ни столица. След 1989 г. по волята на варненци паметникът заема своето достойно място пред Община Варна.
Паметникът на падналите чинове от Осми пехотен Приморски полк в Сръбско-българската война (1885 г.) днес. Снимка МВ
полка. Предвождани от капитан Иван Сарафов, приморци маршируват бодро напред под такта на полковия духов оркестър. Като известно „изключение” може да се определи поведението на войниците от 15-а рота, които се движат в края на походната колона. Предвид на това, че чуват откъслечно и твърде приглушено маршовете, изпълнявани от оркестъра, те крачат стегнато под звуците на две гайди, каквито между впрочем има във всички роти.
Осми полк спазва стриктно зададения маршрут от Щаба на войската: на 20 септември привечер пристига в с. Арнаутлар (дн. с. Рудник, Варненска област); на 21 септември преминава през селата Бурунджук (дн. с. Просеник, Бургаска област), Кедиклер (дн. слято с Поморие) и Бараклии (дн. с. Оризаре, Бургаска област); на следващия ден е в град Бургас, откъдето през Айтос и Карнобат е достигнато крайното местоназначение на похода - град Ямбол, на 26 септември.
Краткият преглед на зададения маршрут дава възможност да се пресметне, че личният състав на Осми пехотен полк изминава общо 200 км, т.е. средно по 30-40 км на ден, по лоши и разкаляни от падналите дъждове пътища. По време на изнурителните преходи приморци показват воля и издръжливост - качества, които кореспондират с изложените виждания по тази материя от класика на военната теория Карл фон Клаузевиц.
Цялостната оценка за извършения тежък поход не би била пълна, ако не се изложат в резюмиран вид сведенията, коментирани по-късно от офицери служили в Осми полк. Така напр. адютантът на 1-а дружина подпоручик Петров посочва, че през периода 20-26 септември едва 1% от войниците са с подбити крака и изостават в края на походната колона. Той определя описаните случаи като единични и несъществени предвид на високото съзнание на личния състав на полка. Във връзка с това той прави следната констатация: „Моралният фактор беше този, който повдигаше духа и крепеше енергията през трудния продължителен марш. Свещеният идеал за защита на отечеството засилваше желанието за бързо придвижване на стройната войнишка маса, която се стремеше да достигне час по-скоро турската граница, гдето се очакваше кървава борба с вековния враг.”
Цитираният откъс доказва убедително твърдата решимост на приморци да изпълнят своя войнски дълг. Въпреки дългите преходи и преживяните несгоди, те достигат в определения срок крайното местоназначение на похода - град Ямбол.
От съществена важност за изпълнение на поставената задача от Осми пехотен полк е оказаната действена помощ на неговия личен състав от българското население, населяващо земите на юг от Балкана. Нашите сънародници посрещат полка с неописуем възторг и упование, защото вярват, че войската на Княжество България е в състояние да защити Съединението от външно посегателство. Основание за тази констатация е сърдечният прием, оказан на приморци в с. Бурунджук на 21 септември. Според сведенията, изложени от подпоручик Божков, местните жители дават богата вечеря на войниците и офицерите. По време на вечерята се държат множество пламенни речи от двете страни, завършващи с логичното заключение, че защитата на Съединението е дело на целокупния български народ.
Осми пехотен полк е посрещнат изключително радушно и в Бургас. На северния изход на града се стичат хиляди хора начело с представителите на общинската управа, за да отдадат своята почит и уважение към севернобългарската войска.
Топлото си отношение към приморци изразява не само българското гражданство в Бургас. По време на дългия път до Ямбол местното население предоставя безвъзмездно на войниците храна, ботуши, дрехи, както и товарни коне, необходими за пренасянето на големи количества патрони и шанцов инструмент.
Веднага след края на похода Осми полк влиза в състава на числящия се към Източния корпус Ямболски отряд. Пребиваването на полка във военния лагер край Ямбол преминава в усилени занятия, чиято основна цел е да бъде усъвършенствано оперативното взаимодействие между включените в отряда осем източнорумелийски дружини и пристигналите три полка от Северна България - Дунавският, Търновският и Приморският.
На 27 септември 1885 г. княз Александър І прави преглед на командвания от майор Димитър Филов Ямболски отряд. Изразявайки своята удовлетвореност от отличния вид на приморци и проявеното от тях усърдие в ученията, князът ги поздравява и изразява увереността си, че те ще защитят достойно честта на българското оръжие на бойното поле.
Междувременно в началото на октомври става ясно, че Княжество България ще воюва не с Османската империя, а с Кралство Сърбия. Осми пехотен полк остава съсредоточен на южната граница до началото на военните действия със западната ни съседка на 2 ноември 1885 г. Последвалият ускорен марш на полка до Сливница и особено впечатляващото му участие в героичните боеве при Цариброд и Пирот, предшестващи победоносния изход на войната, са основателен повод за исторически оптимизъм, без разбира се той да бъде изкуствено насаждан.
Проф. дин ВЕЛИКО ЛЕЧЕВ
Осми полк спазва стриктно зададения маршрут от Щаба на войската: на 20 септември привечер пристига в с. Арнаутлар (дн. с. Рудник, Варненска област); на 21 септември преминава през селата Бурунджук (дн. с. Просеник, Бургаска област), Кедиклер (дн. слято с Поморие) и Бараклии (дн. с. Оризаре, Бургаска област); на следващия ден е в град Бургас, откъдето през Айтос и Карнобат е достигнато крайното местоназначение на похода - град Ямбол, на 26 септември.
Краткият преглед на зададения маршрут дава възможност да се пресметне, че личният състав на Осми пехотен полк изминава общо 200 км, т.е. средно по 30-40 км на ден, по лоши и разкаляни от падналите дъждове пътища. По време на изнурителните преходи приморци показват воля и издръжливост - качества, които кореспондират с изложените виждания по тази материя от класика на военната теория Карл фон Клаузевиц.
Цялостната оценка за извършения тежък поход не би била пълна, ако не се изложат в резюмиран вид сведенията, коментирани по-късно от офицери служили в Осми полк. Така напр. адютантът на 1-а дружина подпоручик Петров посочва, че през периода 20-26 септември едва 1% от войниците са с подбити крака и изостават в края на походната колона. Той определя описаните случаи като единични и несъществени предвид на високото съзнание на личния състав на полка. Във връзка с това той прави следната констатация: „Моралният фактор беше този, който повдигаше духа и крепеше енергията през трудния продължителен марш. Свещеният идеал за защита на отечеството засилваше желанието за бързо придвижване на стройната войнишка маса, която се стремеше да достигне час по-скоро турската граница, гдето се очакваше кървава борба с вековния враг.”
Цитираният откъс доказва убедително твърдата решимост на приморци да изпълнят своя войнски дълг. Въпреки дългите преходи и преживяните несгоди, те достигат в определения срок крайното местоназначение на похода - град Ямбол.
От съществена важност за изпълнение на поставената задача от Осми пехотен полк е оказаната действена помощ на неговия личен състав от българското население, населяващо земите на юг от Балкана. Нашите сънародници посрещат полка с неописуем възторг и упование, защото вярват, че войската на Княжество България е в състояние да защити Съединението от външно посегателство. Основание за тази констатация е сърдечният прием, оказан на приморци в с. Бурунджук на 21 септември. Според сведенията, изложени от подпоручик Божков, местните жители дават богата вечеря на войниците и офицерите. По време на вечерята се държат множество пламенни речи от двете страни, завършващи с логичното заключение, че защитата на Съединението е дело на целокупния български народ.
Осми пехотен полк е посрещнат изключително радушно и в Бургас. На северния изход на града се стичат хиляди хора начело с представителите на общинската управа, за да отдадат своята почит и уважение към севернобългарската войска.
Топлото си отношение към приморци изразява не само българското гражданство в Бургас. По време на дългия път до Ямбол местното население предоставя безвъзмездно на войниците храна, ботуши, дрехи, както и товарни коне, необходими за пренасянето на големи количества патрони и шанцов инструмент.
Веднага след края на похода Осми полк влиза в състава на числящия се към Източния корпус Ямболски отряд. Пребиваването на полка във военния лагер край Ямбол преминава в усилени занятия, чиято основна цел е да бъде усъвършенствано оперативното взаимодействие между включените в отряда осем източнорумелийски дружини и пристигналите три полка от Северна България - Дунавският, Търновският и Приморският.
На 27 септември 1885 г. княз Александър І прави преглед на командвания от майор Димитър Филов Ямболски отряд. Изразявайки своята удовлетвореност от отличния вид на приморци и проявеното от тях усърдие в ученията, князът ги поздравява и изразява увереността си, че те ще защитят достойно честта на българското оръжие на бойното поле.
Междувременно в началото на октомври става ясно, че Княжество България ще воюва не с Османската империя, а с Кралство Сърбия. Осми пехотен полк остава съсредоточен на южната граница до началото на военните действия със западната ни съседка на 2 ноември 1885 г. Последвалият ускорен марш на полка до Сливница и особено впечатляващото му участие в героичните боеве при Цариброд и Пирот, предшестващи победоносния изход на войната, са основателен повод за исторически оптимизъм, без разбира се той да бъде изкуствено насаждан.
Проф. дин ВЕЛИКО ЛЕЧЕВ