КРАЙОВСКИЯТ ДОГОВОР (1940 Г.) И БЪЛГАРСКИТЕ МОРЯЦИ
70 години от възвръщането на Южна Добруджа
Ако разлистим някои от вътрешните страници на варненските вестници от лятото на 1940 г., бихме могли да останем с впечатлението, че всичко в морския град е насочено към привличане на повече летовници, към обогатяване на културната програма и умножаване на развлеченията и приходите от курорта. Тогава се провежда Деветата международна стопанска изложба, посетена от 178000 души[1]. За гостите на града е открита изложба на художника Наполеон Алеков. Българското търговско параходно дружество (БТПД) организира поредица от излети по Варненското крайбрежие. На пръв поглед – безметежно лято в летния рай на България; в действителност – кратко затишие преди взрива от съдбоносни за страната събития. През есента на 1939 г. е започнала нова война и тя ще се развихри в непознат мащаб и на сушата, и по моретата. Според статистиката на загубите от войната [2], до средата на 1940 г. са потънали 790 чуждестранни транспортни кораби! Борбата за петрола прехвърля огъня от Европа към Близкия Изток. Обмислят се съюзи и произтичащи от това претенции за ревизия на стари договори. На 25 юни 1940 г. Министерският съвет на Царство България приема постановление за прилагане на Закона за гражданска мобилизация. Варна, чието население е набъбнало от бежанските вълни на сънародници след фаталния край на Илинденското въстание, Балканските и Европейската войни, живее в трепетно очакване на важна новина, защото в най-жежките летни дни се водят и тайни, и явни преговори по Добруджанския въпрос (който, всъщност, е възникнал още след Освободителната руско-турска война 1877/8 г.). Само след седмици, преди да е отшумяло лятното въодушевление, красивият град ще се превърне в разпределителен център на огромна маса изселници от север. А за четири години войната ще погуби целия ни търговски флот.
Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. се отразява пряко върху нашето корабоплаване [3]. Незабавно секват туристическите потоци от европейци и българи до Цариград и Близкия изток. Поскъпват всички материали, вдигат се застраховките за морски риск, най-вече военния. По отношение на товарите е по-различно - поради недостигащ тонаж, особено в Средиземно море, се вдигат навлата. БТПД не пропуска тази благоприятна конюнктура, макар че точно тогава на нашите кораби, плаващи между Близкия изток и Марсилия, избухва стачка за увеличение на заплатите. Поради опасната военна обстановка обаче още на 15 май 1940 г. на всички български търговски параходи, намиращи се в района на Средиземно и Адриатическо морета, е телеграфически наредено да се завърнат в базата си във Варна, а на намиращите се в Черно море кораби е забранено да го напускат. Заповедта е изпълнена своевременно. Закъснява само п/х “Родина”, който ще се прибере с пълен товар едва на 9 юли, след ремонт в бомбардираната от италианците Александрия и след напрегнато промъкване през минни полета. Събраните във Варна кораби остават на вързала (тогава БТПД организира крайбрежните излети), после са закотвени във Варненското езеро. По договор в такъв период държавна субсидия за БТПД не се полага. На екипажите е възложено да извършат належащи ремонти и основно почистване. Разрешено им е ползването на законен отпуск. Възможност за раздвижване в района на Черно море се появява едва в началото на есента – за размяна на стоки между черноморските държави. Междувременно, заради разширяващите се военни действия и прегрупирането на силите започват международни сондажи, консултации и преговори за някои поправки в Ньойския договор от 1919 г. В полезрението на политиците и дипломатите влиза и Добруджанският въпрос, а също и Трансилвания. Въпреки че Европа постепенно се превръща във врящ котел, вследствие на което отминава в историята и Балканското споразумение с неговите гаранти на статуквото, България се надява на мирно обединение. На първо място в националната й програма, изработена в навечерието на войната, е връщането на Южна Добруджа, отнета й с Букурещкия договор от 10 август 1913 г. [4 ].
След като се изясняват становищата на Англия, СССР, Германия и САЩ (поради военната ситуация Франция е в невъзможност да влияе [5]), а също и претенциите и готовността за отстъпки от страна на засегнатите държави и след предварителната среща на германски, румънски и български представители, състояла се на 27 юли 1940 г. в Залцбург, в началото на август 1940 г. започват тежки двустранни преговори между Румъния и България, после - между Румъния и Унгария [6]. На 19 август 1940 г., когато над атлантическите брегове на Европа валят бомби, а в САЩ са свикани на обучение над един милион войници, с кораб от Видин за Калафат, а оттам с влак за Крайова отпътува българска делегация, оглавена от пълномощния министър Поменов и началника на Варненския гарнизон ген. Г. Попов. На 22 август притиснатата от събитията Румъния се съгласява на териториална отстъпка от 7696 кв. км. Особено трудни са разискванията по размяната на населението от български национален произход с населението от румънски произход. Политиката го налага, основанията се търсят в статистически, етнографски и географски данни. След 1919 г., когато се провежда Парижката мирна конференция, на отнети от българите земи в Южна Добруджа Румъния е настанявала свои поданици, главно румънци и цинцари. Сега румънците позволяват изселване само на онези българи, които са се регистрирали като такива при преброяването през 1930 г. Това ще породи нова трагедия – изоставя се дом, имот в изконно българска земя, за да се тръгне към майката родина, която младите не познават. Ще доведе до несъгласия, вражди и раздяла, защото са многобройни семействата от смесени бракове [7]. На 24 август на дневен ред са стопанските и техническите въпроси. Сроковете се уточняват и във връзка с предстоящото прибиране на реколтата. В края на август Румъния предлага отлагане на българската окупация в Южна Добруджа, но това се отхвърля. Приема се да бъдат принудително изселени, т.е. разменени българите от Тулчански и Кюстенджански окръзи и колонистите румънци от Доростолски и Калиакренски окръзи. По това време се провежда конференция по Балканските проблеми във Виена, Румъния се задължава при нужда да допуска германски войски на територията си. Септември 1940 г. идва на Балканите с неочакван сняг и студ – замръзват Преспанското и Костурското езера. На 2 септември пресата съобщава за протести срещу отстъпването на Трансилвания и за постигнато ново споразумение между СССР и Германия. На 5 септември са възобновени преговорите в Крайова. Постига се съгласие, че границата между Румъния и България, декларирана в подготвяния документ (всъщност старата – до 1913 г.), е окончателна и вечна. България се задължава да плати на Румъния компенсация от 1 млр. леи за изоставените румънски имоти (по-късно въпросът е уреден чрез борсова валутна операция), поема обезателства за паметника на загиналите румънски войници в Гривица, за румънските вили в Балчишко и др.
Двустранният договор и съпътстващите го документи (спогодби и приложения) са подписани в Крайова на 7 септември 1940 г., ратификацията трябва да се извърши до 16 септември.
В Румъния ситуацията става драматична: абдикира крал Карол, клетва полага крал Михай; след осуетен преврат са арестувани генерали и бивши министри.
В България въодушевлението е всеобщо. На 10 септември 1940 г. на жп гарата във Варна с военна музика е посрещнат пратеникът ген. Г. Попов. Хилядното шествие стига до Общината. Тук генералът произнася слово, в което подчертава, че постигнатият в Крайова успех е дело на целокупния български народ. Вечерта ритуално е положен венец пред Портала паметник на загиналите от Осми пехотен полк (3000 на брой - много от тях, паднали по бранните полета на Добруджа). Посланикът ни в Москва изказва благодарност на съветското правителство за подкрепата при преговорите за Добруджа. Варненското търговско съсловие, за което връщането на Златна Добруджа означава съживяване на стопанския живот, в най-близко време – на износа на житни товари, отправя благодарствен адрес до композитора Александър Кръстев и поета Любомир Бобевски, създали марша “О, Добруджански край” през тъжната 1914 г. Тази песен сега звучи по нов начин.
Прилагането на Крайовската спогодба ще се ръководи от двустранна смесена комисия в състав трима българи и трима румънци с пълномощия да решават всички въпроси, за които в договора не е предвидена специална процедура. Смесените подкомисии са 25. Румънците подготвят оттеглянето си от Южна Добруджа. В България подготовката по изпълнение на решенията започва с определянето на две служби към Дирекцията за гражданска мобилизация, които ще отговарят съответно за прибирането на реколтата и есенното засяване (в полската работа ще помагат трудовите войски) и за размяната на населенията.
С ратификацията на Крайовския договор (указът под номер 35 е публикуван в Държавен вестник на 12 септември 1940 г.) започват практическите действия по неговото изпълнение. За Добрич заминават топографи и администратори (с тях е и началникът на варненското пристанище Н. Найденов), свещеници и учители; лекари (началникът на хирургическото отделение на Варненската първокласна държавна болница е назначен за временен управител на Държавната болница в Добрич).
На 18 септември със заповед на командващия Трета армия се възлага на Флота да заеме прибрежната ивица с пристанищните градове на Черно море и Дунава. Пристанищата в Балчик и Каварна, фаровете на нос Калиакра и Шабла и всички останали пътеводни знаци по брега трябва да бъдат приети от българските власти. Сформиран е окупационен отряд под командването на кап. II ранг Т. Цицелков, началник на Морската учебна част. Отрядът включва сборна пристанищна дружина в Балчик, пристанищна рота в Каварна, гранична рота за бреговата ивица и охрана от торпедоносци, торпедни катери и миночистачи. Важна роля (само за Балчик, в I окупационна зона) се отрежда на рота от Морското училище (ученици от III и II курс) с командир мичман I ранг Тремол Иванов [8]. Българските войски ще заемат възвърнатата територия поетапно на 21, 25 и 28 септември и на 1 октомври 1940 г. Градовете Балчик и Тутракан очертават линията на първата зона, Добрич и Каварна – на втората зона. Варна, която отстои твърде близко до междата, отнела ни през 1913 г. плодородната добруджанска земя, става изходна точка и за част от сухопътните български войски, и за военноморския ни флот. Оттук ще тръгнат и параходите на БТПД, които ще пренесат изселниците и техния инвентар, добитък и багаж. Най-големият пристанищен град по Българското крайбрежие ще се превърне и в главен разпределителен пункт за севернодобруджанците.
Междувременно, на 19 и 20 септември влекачът “Раковски” транспортира технически лица от Варна и
70 години от възвръщането на Южна Добруджа
Ако разлистим някои от вътрешните страници на варненските вестници от лятото на 1940 г., бихме могли да останем с впечатлението, че всичко в морския град е насочено към привличане на повече летовници, към обогатяване на културната програма и умножаване на развлеченията и приходите от курорта. Тогава се провежда Деветата международна стопанска изложба, посетена от 178000 души[1]. За гостите на града е открита изложба на художника Наполеон Алеков. Българското търговско параходно дружество (БТПД) организира поредица от излети по Варненското крайбрежие. На пръв поглед – безметежно лято в летния рай на България; в действителност – кратко затишие преди взрива от съдбоносни за страната събития. През есента на 1939 г. е започнала нова война и тя ще се развихри в непознат мащаб и на сушата, и по моретата. Според статистиката на загубите от войната [2], до средата на 1940 г. са потънали 790 чуждестранни транспортни кораби! Борбата за петрола прехвърля огъня от Европа към Близкия Изток. Обмислят се съюзи и произтичащи от това претенции за ревизия на стари договори. На 25 юни 1940 г. Министерският съвет на Царство България приема постановление за прилагане на Закона за гражданска мобилизация. Варна, чието население е набъбнало от бежанските вълни на сънародници след фаталния край на Илинденското въстание, Балканските и Европейската войни, живее в трепетно очакване на важна новина, защото в най-жежките летни дни се водят и тайни, и явни преговори по Добруджанския въпрос (който, всъщност, е възникнал още след Освободителната руско-турска война 1877/8 г.). Само след седмици, преди да е отшумяло лятното въодушевление, красивият град ще се превърне в разпределителен център на огромна маса изселници от север. А за четири години войната ще погуби целия ни търговски флот.
Избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. се отразява пряко върху нашето корабоплаване [3]. Незабавно секват туристическите потоци от европейци и българи до Цариград и Близкия изток. Поскъпват всички материали, вдигат се застраховките за морски риск, най-вече военния. По отношение на товарите е по-различно - поради недостигащ тонаж, особено в Средиземно море, се вдигат навлата. БТПД не пропуска тази благоприятна конюнктура, макар че точно тогава на нашите кораби, плаващи между Близкия изток и Марсилия, избухва стачка за увеличение на заплатите. Поради опасната военна обстановка обаче още на 15 май 1940 г. на всички български търговски параходи, намиращи се в района на Средиземно и Адриатическо морета, е телеграфически наредено да се завърнат в базата си във Варна, а на намиращите се в Черно море кораби е забранено да го напускат. Заповедта е изпълнена своевременно. Закъснява само п/х “Родина”, който ще се прибере с пълен товар едва на 9 юли, след ремонт в бомбардираната от италианците Александрия и след напрегнато промъкване през минни полета. Събраните във Варна кораби остават на вързала (тогава БТПД организира крайбрежните излети), после са закотвени във Варненското езеро. По договор в такъв период държавна субсидия за БТПД не се полага. На екипажите е възложено да извършат належащи ремонти и основно почистване. Разрешено им е ползването на законен отпуск. Възможност за раздвижване в района на Черно море се появява едва в началото на есента – за размяна на стоки между черноморските държави. Междувременно, заради разширяващите се военни действия и прегрупирането на силите започват международни сондажи, консултации и преговори за някои поправки в Ньойския договор от 1919 г. В полезрението на политиците и дипломатите влиза и Добруджанският въпрос, а също и Трансилвания. Въпреки че Европа постепенно се превръща във врящ котел, вследствие на което отминава в историята и Балканското споразумение с неговите гаранти на статуквото, България се надява на мирно обединение. На първо място в националната й програма, изработена в навечерието на войната, е връщането на Южна Добруджа, отнета й с Букурещкия договор от 10 август 1913 г. [4 ].
След като се изясняват становищата на Англия, СССР, Германия и САЩ (поради военната ситуация Франция е в невъзможност да влияе [5]), а също и претенциите и готовността за отстъпки от страна на засегнатите държави и след предварителната среща на германски, румънски и български представители, състояла се на 27 юли 1940 г. в Залцбург, в началото на август 1940 г. започват тежки двустранни преговори между Румъния и България, после - между Румъния и Унгария [6]. На 19 август 1940 г., когато над атлантическите брегове на Европа валят бомби, а в САЩ са свикани на обучение над един милион войници, с кораб от Видин за Калафат, а оттам с влак за Крайова отпътува българска делегация, оглавена от пълномощния министър Поменов и началника на Варненския гарнизон ген. Г. Попов. На 22 август притиснатата от събитията Румъния се съгласява на териториална отстъпка от 7696 кв. км. Особено трудни са разискванията по размяната на населението от български национален произход с населението от румънски произход. Политиката го налага, основанията се търсят в статистически, етнографски и географски данни. След 1919 г., когато се провежда Парижката мирна конференция, на отнети от българите земи в Южна Добруджа Румъния е настанявала свои поданици, главно румънци и цинцари. Сега румънците позволяват изселване само на онези българи, които са се регистрирали като такива при преброяването през 1930 г. Това ще породи нова трагедия – изоставя се дом, имот в изконно българска земя, за да се тръгне към майката родина, която младите не познават. Ще доведе до несъгласия, вражди и раздяла, защото са многобройни семействата от смесени бракове [7]. На 24 август на дневен ред са стопанските и техническите въпроси. Сроковете се уточняват и във връзка с предстоящото прибиране на реколтата. В края на август Румъния предлага отлагане на българската окупация в Южна Добруджа, но това се отхвърля. Приема се да бъдат принудително изселени, т.е. разменени българите от Тулчански и Кюстенджански окръзи и колонистите румънци от Доростолски и Калиакренски окръзи. По това време се провежда конференция по Балканските проблеми във Виена, Румъния се задължава при нужда да допуска германски войски на територията си. Септември 1940 г. идва на Балканите с неочакван сняг и студ – замръзват Преспанското и Костурското езера. На 2 септември пресата съобщава за протести срещу отстъпването на Трансилвания и за постигнато ново споразумение между СССР и Германия. На 5 септември са възобновени преговорите в Крайова. Постига се съгласие, че границата между Румъния и България, декларирана в подготвяния документ (всъщност старата – до 1913 г.), е окончателна и вечна. България се задължава да плати на Румъния компенсация от 1 млр. леи за изоставените румънски имоти (по-късно въпросът е уреден чрез борсова валутна операция), поема обезателства за паметника на загиналите румънски войници в Гривица, за румънските вили в Балчишко и др.
Двустранният договор и съпътстващите го документи (спогодби и приложения) са подписани в Крайова на 7 септември 1940 г., ратификацията трябва да се извърши до 16 септември.
В Румъния ситуацията става драматична: абдикира крал Карол, клетва полага крал Михай; след осуетен преврат са арестувани генерали и бивши министри.
В България въодушевлението е всеобщо. На 10 септември 1940 г. на жп гарата във Варна с военна музика е посрещнат пратеникът ген. Г. Попов. Хилядното шествие стига до Общината. Тук генералът произнася слово, в което подчертава, че постигнатият в Крайова успех е дело на целокупния български народ. Вечерта ритуално е положен венец пред Портала паметник на загиналите от Осми пехотен полк (3000 на брой - много от тях, паднали по бранните полета на Добруджа). Посланикът ни в Москва изказва благодарност на съветското правителство за подкрепата при преговорите за Добруджа. Варненското търговско съсловие, за което връщането на Златна Добруджа означава съживяване на стопанския живот, в най-близко време – на износа на житни товари, отправя благодарствен адрес до композитора Александър Кръстев и поета Любомир Бобевски, създали марша “О, Добруджански край” през тъжната 1914 г. Тази песен сега звучи по нов начин.
Прилагането на Крайовската спогодба ще се ръководи от двустранна смесена комисия в състав трима българи и трима румънци с пълномощия да решават всички въпроси, за които в договора не е предвидена специална процедура. Смесените подкомисии са 25. Румънците подготвят оттеглянето си от Южна Добруджа. В България подготовката по изпълнение на решенията започва с определянето на две служби към Дирекцията за гражданска мобилизация, които ще отговарят съответно за прибирането на реколтата и есенното засяване (в полската работа ще помагат трудовите войски) и за размяната на населенията.
С ратификацията на Крайовския договор (указът под номер 35 е публикуван в Държавен вестник на 12 септември 1940 г.) започват практическите действия по неговото изпълнение. За Добрич заминават топографи и администратори (с тях е и началникът на варненското пристанище Н. Найденов), свещеници и учители; лекари (началникът на хирургическото отделение на Варненската първокласна държавна болница е назначен за временен управител на Държавната болница в Добрич).
На 18 септември със заповед на командващия Трета армия се възлага на Флота да заеме прибрежната ивица с пристанищните градове на Черно море и Дунава. Пристанищата в Балчик и Каварна, фаровете на нос Калиакра и Шабла и всички останали пътеводни знаци по брега трябва да бъдат приети от българските власти. Сформиран е окупационен отряд под командването на кап. II ранг Т. Цицелков, началник на Морската учебна част. Отрядът включва сборна пристанищна дружина в Балчик, пристанищна рота в Каварна, гранична рота за бреговата ивица и охрана от торпедоносци, торпедни катери и миночистачи. Важна роля (само за Балчик, в I окупационна зона) се отрежда на рота от Морското училище (ученици от III и II курс) с командир мичман I ранг Тремол Иванов [8]. Българските войски ще заемат възвърнатата територия поетапно на 21, 25 и 28 септември и на 1 октомври 1940 г. Градовете Балчик и Тутракан очертават линията на първата зона, Добрич и Каварна – на втората зона. Варна, която отстои твърде близко до междата, отнела ни през 1913 г. плодородната добруджанска земя, става изходна точка и за част от сухопътните български войски, и за военноморския ни флот. Оттук ще тръгнат и параходите на БТПД, които ще пренесат изселниците и техния инвентар, добитък и багаж. Най-големият пристанищен град по Българското крайбрежие ще се превърне и в главен разпределителен пункт за севернодобруджанците.
Междувременно, на 19 и 20 септември влекачът “Раковски” транспортира технически лица от Варна и
Откриване на Международната стопанска изложба във Варна, 1940 г. Оригиналът се съхранява в Държавен архив – Варна.
Посрещане на българските войски в Добрич, септември 1940 г. Оригиналът се съхранява в Държавен архив – Варна.
Генерал Г. Попов сред официални лица в Добрич, 25. 09. 1940 г. Оригиналът се съхранява в Държавен архив – Варна.
Важна роля (само за Балчик, в I окупационна зона) се отрежда на рота от Морското училище (ученици от III и II курс) с командир мичман I ранг Тремол Иванов. Оригиналът е от личния фотоархив на к.д.п. Петър Софийски.
Параходът “Бургас” отплава от Варна, за да поеме курс към Балчик. Оригиналът се съхранява във Военноморския музей.
Разместването на ротата от Морското училище на борда на парахода “Бургас”. Оригиналът се съхранява във Военноморския музей.
Командирът на Морската дивизия капитан I ранг Асен Тошев на борда на “Бургас”. Оригиналът се съхранява във Военноморския музей.
Посрещането на парахода “Бургас” в Балчик. Оригиналът е от личния фотоархив на
к.д.п. Петър Софийски.
к.д.п. Петър Софийски.
Ротата от Морското училище (ученици от III и II курс), строена в Балчик. Оригиналът е от личния фотоархив на к.д.п. Петър Софийски.
Ученици от Морското училище помагат при събирането на реколтата край Балчик. Оригиналът е от личния фотоархив на к.д.п. Петър Софийски.
Параходът “Бургас” на Българското търговско параходно дружество играе важна роля при изпълнението на клаузите на Крайовския договор (1940 г.). Оригиналът се съхранява във Военноморския музей.
материали за поправка на Балчишкото пристанище, чието изграждане е започнало през 1936 г., без да бъде финализирано.
На 21 септември тръгват влаковете за Добрич. Сухопътните войски навлизат в Добруджа, в 10 часа са посрещнати в Балчик. Съпровождат ги чужди военни аташета и кореспонденти. Рано сутринта е бил подменен караулът в Двореца в Балчик. (Взводът е докаран от влекача “Раковски”.) В 11:30 часа на същия ден от варненското пристанище, където се е стекло цялото гражданство, за Балчик най-тържествено са изпратени товаро-пътническият п/х “Бургас” от БТПД и конвоиращите го торпедни лодки и миноносци от Военноморския флот. На борда на “Бургас” са командирът на Морската дивизия кап. I ранг А. Тошев и десантният отряд под бойното знаме на Морското училище. Прекосяването на старата граница е отбелязано с корабната сирена. Посрещането в Балчик, залят от национални знамена (шити са вечер, тайно) и озвучен от сирените на корабите, е трогателно [9]! Множеството понася на ръце ген. Г. Попов (дарил 10000 лв. за бедни балчиклии), съветниците д-р Пенаков, Айдемирски и композитора Ал. Кръстев. Сред скъпите гости на празнично пременените граждани в Белия град са поетесите Елисавета Багряна и Дора Габе, добруджанка.
Каварна посреща българските моряци, поведени от началника на флота кап. I ранг А. Тошев, на 25 септември със запомнящ се ритуал на кея, с военна церемония и флотска музика на площада и с трапеза “с епически размери” в Градската градина [10]. Следва обхождане от дивизиона торпедни кораби на цялото възвърнато крайбрежие - от север на юг. (Според договора черноморската ни граница започва на 8 км южно от Мангалия.)
Събитието е подобаващо отбелязано по цялото Черноморие. По случай влизането на българските войски в Южна Добруджа на 21 септември в Ахтопол са организирани гребни състезания между риболовните аламани. Във Варна на 28 септември известната пианистка Мара Петкова, бъдещ професор в Консерваторията, изнася концерт в театъра. Градската автобусна служба организира ежедневни екскурзии до Добрич, Балчик и Каварна за групи над 25 души. Неделният излет с п/х “Бургас” до Балчик, планиран от БТПД за 29 септември, обаче е отменен от военните. На тази дата малкото пристанище ще бъде ангажирано с друг вид работа.
В края на септември 1940 г. БТПД се включва най-активно в изпълнението на Крайовските решения, подпомагайки държавата в различни по характер транспортни операции. На 29 септември п/х “Шипка” (нов, построен в Рощок през 1938 г., 3010-тонен, с обем на хамбарите 5234 куб. м и с 10 първокласни пасажерски кабини [11]) потегля от Бургас за Балчик с товар от 100 трактори и други селскостопански машини, а и с други товари, необходими за есенната оран. Такава задача изпълнява и “Варна” (построен в Рощок през 1937 г., почти близнак на “Шипка”) . На 11 октомври “Шипка” връща във Варна военни части от Осми полк и Флота, които са тържествено посрещнати с цветя и шпалир от учащи и граждани. След като са помогнали в прибирането на слънчогледа от изоставените от румънците ниви, към средата на октомври се връщат и курсантите - започва новата учебна година [12]. Управителният съвет на БТПД с председател Петко Кирчев прави постъпки за откриване на редовна каботажна линия за превоз на товари между Варна и Бургас и новоприсъединените пристанища Балчик и Каварна. От 21 октомври движението от и за Добруджа се нормализира - хора и товари пътуват свободно.
Според първоначалния график изселническата кампания за българите от Северна Добруджа трябва да приключи в тримесечен срок след ратифицирането, но с оглед на предстоящата есенна сеитба и поради ранното застудяване впоследствие се вземат мерки за съкращаване на този срок. На суша операцията започва на 1 ноември - с влакове и каруци, при тежки метеорологични условия.
Що се отнася до превоза по вода - по Черно море и река Дунав, за осъществяване на връзката между Смесената комисия по преселването от Северна Добруджа и съответните подкомисии, от една страна, и параходствата БТПД и Българско речно плаване - от друга, е натоварен началникът на Отделение “Корабоплаване” кап. Георги Купов, прославил се като командир на торпедоносеца „Дръзки“ при атаката над турския крайцер „Хамидие“ през 1912 г. Съгласно заповедта на министъра на железниците, пощите и телеграфите от 17.10.1940 г. правата на кап. Купов като правителствен делегат са да насочва рейсовете на корабите, товаренето и разтоварването. Очакват го напрегнати дни и командировки между столиците, пристанищата и областните центрове на двете балкански съседки.
При подготовката за кампанията още на 1 октомври БТПД уведомява Дирекцията на водните съобщения - София, за направения оглед на пристанищата в Балчик и Каварна [13]. Построеният от румънците вълнолом в Балчик не позволява разтоварване освен в извънредно хубаво време, съвършено тихо море и пълно безветрие и то на кораби с газене под 14 фута. Образуваното зад вълнолома частично прикрито пристанище не е достатъчно дълбоко, не е драгирано и се засипва от стичащи се от дерето наноси. Липсва кейова стена. Към средата на вълнолома има дървен пристан върху релса с лице 10 метра, който е непригоден за очакваните разтоварни операции. Няма шамандури, които да служат за задържане и предпазване на кораба от западни ветрове, а също и при излизане на кораба. Липсва кнехт или какво да е друго средство за завързване на кораба на брега. Предлага се като начало, веднага, да се поставят две шамандури (румънците са отнесли съществувалите) и зазидан кнехт или блок на брега. Да се направи още един пристан на вълнолома, на линията на съществуващия, но на подходящо разстояние от него към морето, така че да могат да се разтоварват няколко, а не един хамбар на кораби с дължина 100-110 м, а също и да се избегне докосване на дъното при маневра. В района на пристанището има потънал съд, който трябва да се заобикаля. Исканите шамандури са и с оглед на тази опасност. На пристанището в Каварна липсват каквито и да е съоръжения. Съществувалият на края на пристана кран за товари до 1500 кг е бил отнесен при отстъплението на румънците. (Някога - преди войните - около това пристанище в подножието на нос Чиракман е кипяла оживена търговия, няколко фурни са изхранвали ежедневната върволица от търговци, колари и товарачи. При богата реколта каруците, спуснали се от платото към скелята в малкото заливче, наброявали от 1000 до 2000 дневно!)
БТПД отправя искане за своевременни доставки на въглища за участващите в кампанията параходи. Преговорите за нужните количества и претенциите за предимство ще се проточат до 18 ноември, но мина „Бъдеще“ при гара Плачковци и управлението на железниците проявяват разбиране и осигуряват и въглища, и вагони.
На 21 октомври БТПД нарежда на генералния си агент за румънските дунавски пристанища и за Кюстенджа Едуард Сасонов да влезе във връзка с кап. Купов. На следващия ден уведомява и Дирекцията на водните съобщения в София, че по мнение на агента в Балчик (агенцията е на братята Желязко и Никола Събеви) разтоварването на изселниците в това пристанище представлява голямо неудобство и от гледна точка на подслоняването на хората и добитъка им (животните подлежат на ваксиниране) - липсат всякакви помещения. (Такава е ситуацията и в Каварна - там, въпреки това, по-късно ще бъдат настанени няколко стотици семейства от Тулча и Конгас.) Предлага се това да става във Варна, където има и жилища, и обширни държавни и частни обори. (Износът от пристанище Варна на животни за Близкия Изток, Египет, Малта, та дори и до далечната Абисиния, просперира от години.) Оттам разпращането на хората по местоназначение (по селата или по градовете - според занятието) ще се извършва с влак или моторни средства. На 23 октомври БТПД уведомява агента Сасонов за готовността си да транспортира преселници с параходите “Бургас”, “Цар Фердинанд” и “България”, от края на ноември - и с “Варна”, който е на ремонт. (Останалите кораби не са свободни.) Определените за изселниците кораби предлагат добри условия: пригодени са за екскурзии зад граница, разполагат с легла, ресторанти и бюфети за пътници. (По-заможни преселници ще пожелаят да доплатят за по-комфортна кабина, но много от севернодобруджанците ще се качат за първи път в живота си на кораб и лошото море ще бъде голямо изпитание за тях.) Параход “Бургас” е построен през 1900 г. в Триест, 3575-тонен е, с обем на хамбарите 4200 куб. м и с 3 класи пасажерски кабини, общо 137 на брой. “Цар Фердинанд” е построен през 1913 г. в Ливорно, 2273-тонен е, с обем на хамбарите 2545 куб. м и с 3 класи пасажерски кабини, общо 138 на брой. “България” е построен през 1894 г. в Нюкасъл - Англия, 1270-тонен е, с обем на хамбарите 1565 куб м и с 3 класи пасажерски кабини, общо 84 на брой. Товарният п/х “Варна” е 3050-тонен, с обем на хамбарите 5250 куб. м, има 10 първокласни пасажерски кабини. В кампанията се включват и румънските кораби “Сучава” и “Алба Юлия”.
Във връзка с преценката на кап. Г. Купов, че 5 ноември 1940 г. е реална дата за начало на транспортните операции, на 24 октомври БТПД потвърждава готовността на трите парахода с молба предвиденият в протокола наем да започва именно от дата 24 октомври, откогато заради ангажимента по Крайовската спогодба са отказани предложения от други афретьори. (По-късно нарочната комисия ще приеме като начална датата 31 октомври 1940 г., т.е. 48 часа преди отплаването на параходите за първи изселнически рейс.) От своя страна, оглавяващият Дирекцията на железниците и пристанищата кап. Г. Славянов изпраща до дружествените капитани специални наставления за мерки за недопускане на големи евентуални нещастия с изселниците. Във връзка с изискването за командироване по корабите на медицински лица, от Държавната първостепенна болница - Варна, за придружители на преселниците са определени лекарите д-р Станев, д-р Любомир Иванов, д-р Никола Василев и медсестрите М. Георгиева, П. Михайлова и Д. Попова. Следва подробна инструкция до БТПД относно правото на преселниците да изнесат и своите запаси от зърнени храни (жито, слънчоглед, царевица и др.). Трябва неотклонно да се спазва правилото зърното да е или в чували, или - ако е в насипно състояние - да се претегля и приема от специално лице, а при разтоварването да се оставя на едно място в пристанищния склад срещу издадена на собственика квитанция. Предоставя се и възможност органите на храноизноса да изкупуват веднага зърното на собствениците. На 28 октомври БТПД предупреждава, че при Сулина има минно заграждение. Капитан Купов нарежда корабите “Бургас” и “Цар Фердинанд” да бъдат в Тулча на 5 ноември, “България” - в Кюстенджа. Трябва да се осигури валута за пристанищни такси. Също и за такса за правопреминаване през Сулинския канал. (Тълкуването на съответния текст относно категорията на кораба е спорно, затова на 2 ноември се обръща внимание на командантите на трите кораба, че е желателно имуществото и стоката на преселниците да се транспортират с “Варна” и “Балкан”). Разходите по товаренето и разтоварването са за сметка на държавата (превозните такси и тарифи са одобрени с ПМС от 29.10.1940 г.) На командантите се напомня да внушават на целия екипаж, че трябва да бъдат най-внимателни и услужливи спрямо изселниците. Всяко оплакване за некоректно държание ще бъде най-строго наказано. (Основаното през 1892 г. параходно дружество има богат опит с подобни задачи. След края на Балканските войни и Първата световна война неговите кораби са пренесли хиляди наши и чужди военнопленници, а също и български изселници.) Параходите ще се агентират от редовните агенти на БТПД в Румъния. За п/х “Бургас” се установява радиовръзка с Дирекцията на БТПД - през полицейската радиостанция във Варна. Радиограми ще се изпращат от/в морето, извън чуждите териториални води. При невъзможност за връзка належащи съобщения ще се предават чрез радиото в Кюстенджа.
Параходите “Бургас” и “Цар Фердинанд” отплават на 2 ноември 1940 г. в 16:40 ч., с КК 75° и 69° съответно. Работата по товаренето на борда им (първо - багаж, после - животни, накрая - пътници) в залятата от изселници Тулча започва на 5 ноември.
Параход „България“ с командант Г. Боев отплава през нощта на 4 срещу 5 ноември и в 11:28 ч. вече е на кея в Кюстенджа. Товаренето му обаче започва в 8:00 ч. на следващия ден. На 8 ноември корабът докарва 141 изселници в Балчик и 94 във Варна. Оказва се, че в пристанището на Балчик дори и “България” се развърта трудно. (Междувременно, на 2 ноември, БТПД поисква от Дирекцията на водните съобщения за корабите с изселници в Балчик да бъдат осигурени един влекач на постоянна стоянка, два шалана и евентуално една бига, които да подпомагат разтоварването при лошо време и въобще да го ускоряват.)
Първите големи групи изселници отпътуват от Тулча за Варна на 7 и 10 ноември, съответно с “Цар Фердинанд” (397 изселници) и с “Бургас” (369 изселници). Част от товара тръгва с “Балкан” (построен през 1911 г. в Порт де Бук - Франция, 5030- тонен, с обем на хамбарите 6628 куб. м и с 3 класи пасажерски кабини с общ брой 68). Товаренето, общо взето, върви нормално. За беда, на 10 ноември 1940 г. катастрофално земетресение разлюлява Румъния. Има срутени сгради, хиляди жертви, прекъснати телефонни линии. Последствия има и във Варна. България изказва готовност за финансова помощ на Румъния.
Параход “Бургас” с командант Д. Фурнаджиев пристига във Варна на 11 ноември 1940 г. след два дни липса на радиовръзка. (В Дирекцията на БТПД са предположили, че заради лошото време корабът изчаква в Дунава.) Освен пътниците, са пренесени 18 коня и 2600 куб. м покъщнина. В описа на товарите са изредени каруци (28 на брой!), шейни, дикани, станове, шевни машини, печки, каси, кошове, торби, кревати, маси, пейки и столове, бъчви, корита, кантари, стълби, детски колички, рогозки, вили, дъски, плугове, 18 коня, 8 кочини с общо 14 прасета и др. (Опазването на покъщнината и домашните животни изисква специални мерки. Товаренето трябва да се извършва само в присъствието на български представител от смесените подкомисии, и само след като румънците удовлетворят основателните рекламации на изселниците. На капитаните е наредено да проявяват най-енергично своите права и да оказват възможната защита на изселниците в случаи на грабеж и произвол.)
Изселниците са пътували в бурно море, но с висок дух - според пресата. Ентусиазираното им стъпване на българска земя обаче е охладено от недобре организираното посрещане. Настанени са в училище “Митрополит Симеон”. (За целта са разместени варненските ученици.) Търговецът и акционер в БТПД Бл. Фанев (син на комита от Костурско, та затова бежанец във Варна след Илинденското въстание и сам започнал от нищо - като каруцар с подарен му кон!) прави благотворителен жест: подарява един вол и една свиня за кухните, организирани за изхранване на пристигащите сънародници.
Пак на 11 ноември БТПД отговаря на Сасонов в Букурещ, че с въпроса предложение за превоз на 1000-2000 изселници на юг, вероятно евреи, може да се занимае само след привършване транспортирането на българските преселници.
На 13 ноември “България” и “Цар Фердинанд” заминават на втори изселнически рейс. Командантът Г. Боев още на 11 ноември е подал рапорт, че скелята в Балчик не е достатъчно широка, разрушена е по лицевата страна и е крайно опасна. Бреговият блок за връзване на въжета е на неподходящо далечно място и при освобождаване въжето се закача по камъните. Голям е рискът при силни северни, югозападни и северозападни ветрове корабът да бъде хвърлен на камъните или да разруши скелята. Няма влекач, няма и подготвени пристанищни работници, а единственият наличен шалан е крайно недостатъчен за успешна работа.
На 15 ноември командваният от кап. П. Абаджиев п/х “Варна” тръгва от Кюстенджа за Варна с 433 пътници, 3 коня, 1700 куб. м багаж в хамбарите, един автомобил на палубата и други предмети. При втория си рейс п/х “Бургас” докарва 278 изселници, Цар Фердинанд“ - 433, „България“ - 244. В рапорт от 18 ноември командантът Боев съобщава, че п/х “България” е била посетен от ген. Соларов, който се е осведомил за хода на товаренето. Този път ролята на пом.-капитаните е била улеснена заради предварително изготвените списъци на пътниците и заради подобрената организация при разпределение на преселниците по кораби и пристанища. В товаренето са участвали и румънски войници, което е ускорило операциите.
На 19 ноември агентът Сасонов съобщава на БТПД, че в момента изселници няма. (Емигрантите от Мачин ще бъдат изпратени с шлепове по Дунава до Силистра и Тутракан.) Данните към дата 26 ноември 1940 г. са за 22000 души, пътували с влак по суша, и 20000 души, пътували по море. Операцията става все по-трудна заради големите студове (-15°С!), а и заради приближаването на войната - в България вече се правят въздушни тревоги, в нощните часове се затъмняват жилищата.
На 3 декември 1940 г. п/х “Бургас” докарва от Кюстенджа 191 изселници (и 12 коня), които са настанени в училищни сгради. Пътували са мъчително, в много бурно море. Между тях е Георги Урумов, талантлив и вече известен художник. На 4 декември кап. Г. Купов уведомява БТПД за приключване на кампанията. Превозът на преселници по море се преустановява. След последното разтоварване във Варна параходите “България”, “Цар Фердинанд” и “Бургас” остават на разположение на БТПД, но два от тях следва да се изпращат на кратки рейсове, та при необходимост да се пренасочат отново за преселници. Параходството прави рекапитулация на разходите (застрахователни такси и военен риск, горива, заплати, храна и вода, агентийни комисиони; карантинни, фарови, пристанищни и пилотски такси, лодки, реморкаж,герб и др.). Приключването на сметките се забавя. Към дата 20 февруари 1941 г. държавата все още дължи на БТПД около 1.7 млн. лв.
Данните за изселническата кампания към 19 декември 1940 г. (ден, бележещ края на изселническата кампания, но запомнен и с незапомнен в Черно море ураган!) са следните: около 84000 румънци са отишли в Северна Добруджа, в Южна Добруджа са дошли около 67000 българи; съответното съотношение на земите е 220000 ха към 120000 ха.
След изселване следва заселване, след връщане на територия следва преустрояване. Освободената добруджанска територия е обособена като отделна административна единица и за уреждането й са отпуснати специални средства [14]. На длъжностите, освободени от румънците, трябва да бъдат назначени българи, най-напред - кметове, които да подхванат работата по места и да организират осъществяването на промените. Предстои тежка борба за оцеляване и приобщаване на засегнатите от спогодбата съотечественици. Севернодобруджанците ще започнат всичко от самото начало, в нови условия, независимо от това, с какво се занимават. За тях са отпуснати средства за безлихвен кредит за изхранване на добитъка, а също и за старт в търговията и занаятите. Организират се и се откриват различни професионални курсове, също и безплатни вечерни курсове за ограмотяване. (Макар и опазили българската си националност, част от добруджанците по различни причини не са учили, други са посещавали румънски училища.) Предизвикателствата са тежки и за държавата. На десетки хиляди хора трябва да се осигури подслон, препитание, земя, медицинска помощ, обучение, възможност за упражняване на професията. Предстои огромна законотворческа дейност. Първи, с Указ № 260/16.11.1940 г., е приет Законът за уреждане на българското поданство в Добруджа (то се придобива по произход, по натурализация и по женитба). Следват закони и наредби за освобождаване от такси и мита; признаване правото на пенсия; уреждане положението на бившите държавни, общински и обществени служители и лица със свободна професия, на техници с висше и средно образование; на учителите, занаятчиите, търговците, юристите, агрономите, лесовъдите, ветеринарите, лекарите, зъболекарите, фармацевтите, медсестрите, фелшерите и акушерките; за лечение на бедните преселници; за морските лица; за образованието и образователните документи; за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа; за снабдяването на преселниците с жилища и стопански сгради. Сезонът е необичайно тежък, а войната вече е обхванала и Балканите.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. С Постановление на Министерския съвет № 26/28.04.1941 г. моряците от БТПД са милитаризирани, а корабите - един по един, заедно с екипажа - са отдадени под наем като германски военен транспорт. Започват рисковани рейсове до черноморски, дунавски и гръцки пристанища, при непрекъсната заплаха от мини, торпеда, авиационни атаки и пр. Общите събрания на акционерите от БТПД, пък, започват с минута мълчание в памет на междувременно понесените човешки жертви от редиците на плавсъстава и с изреждане на материалните загуби. И така - до началото на септември 1944 г., когато морска България остава напълно без търговски параходи.
Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА
Ползвани източници:
1. В. “Черно море”, Варна, 01.07.1940 г. По-нататък информацията за събитията в гр. Варна през есента на 1940 г. е от съответните броеве на същия вестник, освен ако не е посочен друг източник.
2. Рубрика Новини. - Морски сговор, кн.1/1941.
3. Отчет на УС на БТПД за 1940 г. пред 47-то ОС на акционерите, 26.01.1941. ДА - Варна, ф. 3К - БТПД, оп.1, а.е 73.
4. Трифонов, Ст. Добруджанският въпрос (1878-1944).- В сб. „Очерци по българска история (1878-1948)“, съст. М. Радева, С., 1992.
5. Спасов, Л. България, Великите сили и Балканските държави (1933-1939). С., 1993, с. 93-111.
6. Милачков, В. Добруджанският проблем (1919-1940).- В сб. доклади на Националната научна конференция по повод 85-годишнината на Ньойския диктат. Сф., 2004.
7. Впечатления на А. Кемилев за севернодобруджанските българи през време на тяхното преселване в Южна Добруджа, 1940 г. - В сб. „Северна Добруджа. Пътеписни бележки и спомени за българите (1878-1940)“, съст. Ж. Попов, С., 1993, с. 366.
8. Колев, К. 120 години Морско училище. Хроника на една вековна традиция. Варна, 2001.
9. Кънчев, Кр. Българските моряци в свободна Добруджа. - Морски сговор, кн. 8/1940.
10. Бегажев, Ал. Освобождението на Каварна. - Морски сговор, кн. 8/1940.
11. Тук и по-нататък данните за основните характеристики на параходите са по: Иванов, Тр. Морското търговско корабоплаване на третата българска държава. Варна, 1996, Приложение за корабния парк на БТПД до 1944 г., с. 338.
12. За хората в морето и на брега. Спомени на кдп П. Софийски. - МВ, бр. 2/2004.
13. Тук и по-нататък информацията за участието на БТПД в изселническата кампания е от архива на дружеството в ДА – Варна, ф. 3к – БТПД, а.е. 142 – Добруджанските изселници .
14. Манджуков, Хр. За някои социално-икономически и културно-просветни мероприятия на българската власт в Южна Добруджа през 1940-1942 г. - - В сб. статии „Добруджа - 2“, Варна, 1985, с. 146.
На 21 септември тръгват влаковете за Добрич. Сухопътните войски навлизат в Добруджа, в 10 часа са посрещнати в Балчик. Съпровождат ги чужди военни аташета и кореспонденти. Рано сутринта е бил подменен караулът в Двореца в Балчик. (Взводът е докаран от влекача “Раковски”.) В 11:30 часа на същия ден от варненското пристанище, където се е стекло цялото гражданство, за Балчик най-тържествено са изпратени товаро-пътническият п/х “Бургас” от БТПД и конвоиращите го торпедни лодки и миноносци от Военноморския флот. На борда на “Бургас” са командирът на Морската дивизия кап. I ранг А. Тошев и десантният отряд под бойното знаме на Морското училище. Прекосяването на старата граница е отбелязано с корабната сирена. Посрещането в Балчик, залят от национални знамена (шити са вечер, тайно) и озвучен от сирените на корабите, е трогателно [9]! Множеството понася на ръце ген. Г. Попов (дарил 10000 лв. за бедни балчиклии), съветниците д-р Пенаков, Айдемирски и композитора Ал. Кръстев. Сред скъпите гости на празнично пременените граждани в Белия град са поетесите Елисавета Багряна и Дора Габе, добруджанка.
Каварна посреща българските моряци, поведени от началника на флота кап. I ранг А. Тошев, на 25 септември със запомнящ се ритуал на кея, с военна церемония и флотска музика на площада и с трапеза “с епически размери” в Градската градина [10]. Следва обхождане от дивизиона торпедни кораби на цялото възвърнато крайбрежие - от север на юг. (Според договора черноморската ни граница започва на 8 км южно от Мангалия.)
Събитието е подобаващо отбелязано по цялото Черноморие. По случай влизането на българските войски в Южна Добруджа на 21 септември в Ахтопол са организирани гребни състезания между риболовните аламани. Във Варна на 28 септември известната пианистка Мара Петкова, бъдещ професор в Консерваторията, изнася концерт в театъра. Градската автобусна служба организира ежедневни екскурзии до Добрич, Балчик и Каварна за групи над 25 души. Неделният излет с п/х “Бургас” до Балчик, планиран от БТПД за 29 септември, обаче е отменен от военните. На тази дата малкото пристанище ще бъде ангажирано с друг вид работа.
В края на септември 1940 г. БТПД се включва най-активно в изпълнението на Крайовските решения, подпомагайки държавата в различни по характер транспортни операции. На 29 септември п/х “Шипка” (нов, построен в Рощок през 1938 г., 3010-тонен, с обем на хамбарите 5234 куб. м и с 10 първокласни пасажерски кабини [11]) потегля от Бургас за Балчик с товар от 100 трактори и други селскостопански машини, а и с други товари, необходими за есенната оран. Такава задача изпълнява и “Варна” (построен в Рощок през 1937 г., почти близнак на “Шипка”) . На 11 октомври “Шипка” връща във Варна военни части от Осми полк и Флота, които са тържествено посрещнати с цветя и шпалир от учащи и граждани. След като са помогнали в прибирането на слънчогледа от изоставените от румънците ниви, към средата на октомври се връщат и курсантите - започва новата учебна година [12]. Управителният съвет на БТПД с председател Петко Кирчев прави постъпки за откриване на редовна каботажна линия за превоз на товари между Варна и Бургас и новоприсъединените пристанища Балчик и Каварна. От 21 октомври движението от и за Добруджа се нормализира - хора и товари пътуват свободно.
Според първоначалния график изселническата кампания за българите от Северна Добруджа трябва да приключи в тримесечен срок след ратифицирането, но с оглед на предстоящата есенна сеитба и поради ранното застудяване впоследствие се вземат мерки за съкращаване на този срок. На суша операцията започва на 1 ноември - с влакове и каруци, при тежки метеорологични условия.
Що се отнася до превоза по вода - по Черно море и река Дунав, за осъществяване на връзката между Смесената комисия по преселването от Северна Добруджа и съответните подкомисии, от една страна, и параходствата БТПД и Българско речно плаване - от друга, е натоварен началникът на Отделение “Корабоплаване” кап. Георги Купов, прославил се като командир на торпедоносеца „Дръзки“ при атаката над турския крайцер „Хамидие“ през 1912 г. Съгласно заповедта на министъра на железниците, пощите и телеграфите от 17.10.1940 г. правата на кап. Купов като правителствен делегат са да насочва рейсовете на корабите, товаренето и разтоварването. Очакват го напрегнати дни и командировки между столиците, пристанищата и областните центрове на двете балкански съседки.
При подготовката за кампанията още на 1 октомври БТПД уведомява Дирекцията на водните съобщения - София, за направения оглед на пристанищата в Балчик и Каварна [13]. Построеният от румънците вълнолом в Балчик не позволява разтоварване освен в извънредно хубаво време, съвършено тихо море и пълно безветрие и то на кораби с газене под 14 фута. Образуваното зад вълнолома частично прикрито пристанище не е достатъчно дълбоко, не е драгирано и се засипва от стичащи се от дерето наноси. Липсва кейова стена. Към средата на вълнолома има дървен пристан върху релса с лице 10 метра, който е непригоден за очакваните разтоварни операции. Няма шамандури, които да служат за задържане и предпазване на кораба от западни ветрове, а също и при излизане на кораба. Липсва кнехт или какво да е друго средство за завързване на кораба на брега. Предлага се като начало, веднага, да се поставят две шамандури (румънците са отнесли съществувалите) и зазидан кнехт или блок на брега. Да се направи още един пристан на вълнолома, на линията на съществуващия, но на подходящо разстояние от него към морето, така че да могат да се разтоварват няколко, а не един хамбар на кораби с дължина 100-110 м, а също и да се избегне докосване на дъното при маневра. В района на пристанището има потънал съд, който трябва да се заобикаля. Исканите шамандури са и с оглед на тази опасност. На пристанището в Каварна липсват каквито и да е съоръжения. Съществувалият на края на пристана кран за товари до 1500 кг е бил отнесен при отстъплението на румънците. (Някога - преди войните - около това пристанище в подножието на нос Чиракман е кипяла оживена търговия, няколко фурни са изхранвали ежедневната върволица от търговци, колари и товарачи. При богата реколта каруците, спуснали се от платото към скелята в малкото заливче, наброявали от 1000 до 2000 дневно!)
БТПД отправя искане за своевременни доставки на въглища за участващите в кампанията параходи. Преговорите за нужните количества и претенциите за предимство ще се проточат до 18 ноември, но мина „Бъдеще“ при гара Плачковци и управлението на железниците проявяват разбиране и осигуряват и въглища, и вагони.
На 21 октомври БТПД нарежда на генералния си агент за румънските дунавски пристанища и за Кюстенджа Едуард Сасонов да влезе във връзка с кап. Купов. На следващия ден уведомява и Дирекцията на водните съобщения в София, че по мнение на агента в Балчик (агенцията е на братята Желязко и Никола Събеви) разтоварването на изселниците в това пристанище представлява голямо неудобство и от гледна точка на подслоняването на хората и добитъка им (животните подлежат на ваксиниране) - липсат всякакви помещения. (Такава е ситуацията и в Каварна - там, въпреки това, по-късно ще бъдат настанени няколко стотици семейства от Тулча и Конгас.) Предлага се това да става във Варна, където има и жилища, и обширни държавни и частни обори. (Износът от пристанище Варна на животни за Близкия Изток, Египет, Малта, та дори и до далечната Абисиния, просперира от години.) Оттам разпращането на хората по местоназначение (по селата или по градовете - според занятието) ще се извършва с влак или моторни средства. На 23 октомври БТПД уведомява агента Сасонов за готовността си да транспортира преселници с параходите “Бургас”, “Цар Фердинанд” и “България”, от края на ноември - и с “Варна”, който е на ремонт. (Останалите кораби не са свободни.) Определените за изселниците кораби предлагат добри условия: пригодени са за екскурзии зад граница, разполагат с легла, ресторанти и бюфети за пътници. (По-заможни преселници ще пожелаят да доплатят за по-комфортна кабина, но много от севернодобруджанците ще се качат за първи път в живота си на кораб и лошото море ще бъде голямо изпитание за тях.) Параход “Бургас” е построен през 1900 г. в Триест, 3575-тонен е, с обем на хамбарите 4200 куб. м и с 3 класи пасажерски кабини, общо 137 на брой. “Цар Фердинанд” е построен през 1913 г. в Ливорно, 2273-тонен е, с обем на хамбарите 2545 куб. м и с 3 класи пасажерски кабини, общо 138 на брой. “България” е построен през 1894 г. в Нюкасъл - Англия, 1270-тонен е, с обем на хамбарите 1565 куб м и с 3 класи пасажерски кабини, общо 84 на брой. Товарният п/х “Варна” е 3050-тонен, с обем на хамбарите 5250 куб. м, има 10 първокласни пасажерски кабини. В кампанията се включват и румънските кораби “Сучава” и “Алба Юлия”.
Във връзка с преценката на кап. Г. Купов, че 5 ноември 1940 г. е реална дата за начало на транспортните операции, на 24 октомври БТПД потвърждава готовността на трите парахода с молба предвиденият в протокола наем да започва именно от дата 24 октомври, откогато заради ангажимента по Крайовската спогодба са отказани предложения от други афретьори. (По-късно нарочната комисия ще приеме като начална датата 31 октомври 1940 г., т.е. 48 часа преди отплаването на параходите за първи изселнически рейс.) От своя страна, оглавяващият Дирекцията на железниците и пристанищата кап. Г. Славянов изпраща до дружествените капитани специални наставления за мерки за недопускане на големи евентуални нещастия с изселниците. Във връзка с изискването за командироване по корабите на медицински лица, от Държавната първостепенна болница - Варна, за придружители на преселниците са определени лекарите д-р Станев, д-р Любомир Иванов, д-р Никола Василев и медсестрите М. Георгиева, П. Михайлова и Д. Попова. Следва подробна инструкция до БТПД относно правото на преселниците да изнесат и своите запаси от зърнени храни (жито, слънчоглед, царевица и др.). Трябва неотклонно да се спазва правилото зърното да е или в чували, или - ако е в насипно състояние - да се претегля и приема от специално лице, а при разтоварването да се оставя на едно място в пристанищния склад срещу издадена на собственика квитанция. Предоставя се и възможност органите на храноизноса да изкупуват веднага зърното на собствениците. На 28 октомври БТПД предупреждава, че при Сулина има минно заграждение. Капитан Купов нарежда корабите “Бургас” и “Цар Фердинанд” да бъдат в Тулча на 5 ноември, “България” - в Кюстенджа. Трябва да се осигури валута за пристанищни такси. Също и за такса за правопреминаване през Сулинския канал. (Тълкуването на съответния текст относно категорията на кораба е спорно, затова на 2 ноември се обръща внимание на командантите на трите кораба, че е желателно имуществото и стоката на преселниците да се транспортират с “Варна” и “Балкан”). Разходите по товаренето и разтоварването са за сметка на държавата (превозните такси и тарифи са одобрени с ПМС от 29.10.1940 г.) На командантите се напомня да внушават на целия екипаж, че трябва да бъдат най-внимателни и услужливи спрямо изселниците. Всяко оплакване за некоректно държание ще бъде най-строго наказано. (Основаното през 1892 г. параходно дружество има богат опит с подобни задачи. След края на Балканските войни и Първата световна война неговите кораби са пренесли хиляди наши и чужди военнопленници, а също и български изселници.) Параходите ще се агентират от редовните агенти на БТПД в Румъния. За п/х “Бургас” се установява радиовръзка с Дирекцията на БТПД - през полицейската радиостанция във Варна. Радиограми ще се изпращат от/в морето, извън чуждите териториални води. При невъзможност за връзка належащи съобщения ще се предават чрез радиото в Кюстенджа.
Параходите “Бургас” и “Цар Фердинанд” отплават на 2 ноември 1940 г. в 16:40 ч., с КК 75° и 69° съответно. Работата по товаренето на борда им (първо - багаж, после - животни, накрая - пътници) в залятата от изселници Тулча започва на 5 ноември.
Параход „България“ с командант Г. Боев отплава през нощта на 4 срещу 5 ноември и в 11:28 ч. вече е на кея в Кюстенджа. Товаренето му обаче започва в 8:00 ч. на следващия ден. На 8 ноември корабът докарва 141 изселници в Балчик и 94 във Варна. Оказва се, че в пристанището на Балчик дори и “България” се развърта трудно. (Междувременно, на 2 ноември, БТПД поисква от Дирекцията на водните съобщения за корабите с изселници в Балчик да бъдат осигурени един влекач на постоянна стоянка, два шалана и евентуално една бига, които да подпомагат разтоварването при лошо време и въобще да го ускоряват.)
Първите големи групи изселници отпътуват от Тулча за Варна на 7 и 10 ноември, съответно с “Цар Фердинанд” (397 изселници) и с “Бургас” (369 изселници). Част от товара тръгва с “Балкан” (построен през 1911 г. в Порт де Бук - Франция, 5030- тонен, с обем на хамбарите 6628 куб. м и с 3 класи пасажерски кабини с общ брой 68). Товаренето, общо взето, върви нормално. За беда, на 10 ноември 1940 г. катастрофално земетресение разлюлява Румъния. Има срутени сгради, хиляди жертви, прекъснати телефонни линии. Последствия има и във Варна. България изказва готовност за финансова помощ на Румъния.
Параход “Бургас” с командант Д. Фурнаджиев пристига във Варна на 11 ноември 1940 г. след два дни липса на радиовръзка. (В Дирекцията на БТПД са предположили, че заради лошото време корабът изчаква в Дунава.) Освен пътниците, са пренесени 18 коня и 2600 куб. м покъщнина. В описа на товарите са изредени каруци (28 на брой!), шейни, дикани, станове, шевни машини, печки, каси, кошове, торби, кревати, маси, пейки и столове, бъчви, корита, кантари, стълби, детски колички, рогозки, вили, дъски, плугове, 18 коня, 8 кочини с общо 14 прасета и др. (Опазването на покъщнината и домашните животни изисква специални мерки. Товаренето трябва да се извършва само в присъствието на български представител от смесените подкомисии, и само след като румънците удовлетворят основателните рекламации на изселниците. На капитаните е наредено да проявяват най-енергично своите права и да оказват възможната защита на изселниците в случаи на грабеж и произвол.)
Изселниците са пътували в бурно море, но с висок дух - според пресата. Ентусиазираното им стъпване на българска земя обаче е охладено от недобре организираното посрещане. Настанени са в училище “Митрополит Симеон”. (За целта са разместени варненските ученици.) Търговецът и акционер в БТПД Бл. Фанев (син на комита от Костурско, та затова бежанец във Варна след Илинденското въстание и сам започнал от нищо - като каруцар с подарен му кон!) прави благотворителен жест: подарява един вол и една свиня за кухните, организирани за изхранване на пристигащите сънародници.
Пак на 11 ноември БТПД отговаря на Сасонов в Букурещ, че с въпроса предложение за превоз на 1000-2000 изселници на юг, вероятно евреи, може да се занимае само след привършване транспортирането на българските преселници.
На 13 ноември “България” и “Цар Фердинанд” заминават на втори изселнически рейс. Командантът Г. Боев още на 11 ноември е подал рапорт, че скелята в Балчик не е достатъчно широка, разрушена е по лицевата страна и е крайно опасна. Бреговият блок за връзване на въжета е на неподходящо далечно място и при освобождаване въжето се закача по камъните. Голям е рискът при силни северни, югозападни и северозападни ветрове корабът да бъде хвърлен на камъните или да разруши скелята. Няма влекач, няма и подготвени пристанищни работници, а единственият наличен шалан е крайно недостатъчен за успешна работа.
На 15 ноември командваният от кап. П. Абаджиев п/х “Варна” тръгва от Кюстенджа за Варна с 433 пътници, 3 коня, 1700 куб. м багаж в хамбарите, един автомобил на палубата и други предмети. При втория си рейс п/х “Бургас” докарва 278 изселници, Цар Фердинанд“ - 433, „България“ - 244. В рапорт от 18 ноември командантът Боев съобщава, че п/х “България” е била посетен от ген. Соларов, който се е осведомил за хода на товаренето. Този път ролята на пом.-капитаните е била улеснена заради предварително изготвените списъци на пътниците и заради подобрената организация при разпределение на преселниците по кораби и пристанища. В товаренето са участвали и румънски войници, което е ускорило операциите.
На 19 ноември агентът Сасонов съобщава на БТПД, че в момента изселници няма. (Емигрантите от Мачин ще бъдат изпратени с шлепове по Дунава до Силистра и Тутракан.) Данните към дата 26 ноември 1940 г. са за 22000 души, пътували с влак по суша, и 20000 души, пътували по море. Операцията става все по-трудна заради големите студове (-15°С!), а и заради приближаването на войната - в България вече се правят въздушни тревоги, в нощните часове се затъмняват жилищата.
На 3 декември 1940 г. п/х “Бургас” докарва от Кюстенджа 191 изселници (и 12 коня), които са настанени в училищни сгради. Пътували са мъчително, в много бурно море. Между тях е Георги Урумов, талантлив и вече известен художник. На 4 декември кап. Г. Купов уведомява БТПД за приключване на кампанията. Превозът на преселници по море се преустановява. След последното разтоварване във Варна параходите “България”, “Цар Фердинанд” и “Бургас” остават на разположение на БТПД, но два от тях следва да се изпращат на кратки рейсове, та при необходимост да се пренасочат отново за преселници. Параходството прави рекапитулация на разходите (застрахователни такси и военен риск, горива, заплати, храна и вода, агентийни комисиони; карантинни, фарови, пристанищни и пилотски такси, лодки, реморкаж,герб и др.). Приключването на сметките се забавя. Към дата 20 февруари 1941 г. държавата все още дължи на БТПД около 1.7 млн. лв.
Данните за изселническата кампания към 19 декември 1940 г. (ден, бележещ края на изселническата кампания, но запомнен и с незапомнен в Черно море ураган!) са следните: около 84000 румънци са отишли в Северна Добруджа, в Южна Добруджа са дошли около 67000 българи; съответното съотношение на земите е 220000 ха към 120000 ха.
След изселване следва заселване, след връщане на територия следва преустрояване. Освободената добруджанска територия е обособена като отделна административна единица и за уреждането й са отпуснати специални средства [14]. На длъжностите, освободени от румънците, трябва да бъдат назначени българи, най-напред - кметове, които да подхванат работата по места и да организират осъществяването на промените. Предстои тежка борба за оцеляване и приобщаване на засегнатите от спогодбата съотечественици. Севернодобруджанците ще започнат всичко от самото начало, в нови условия, независимо от това, с какво се занимават. За тях са отпуснати средства за безлихвен кредит за изхранване на добитъка, а също и за старт в търговията и занаятите. Организират се и се откриват различни професионални курсове, също и безплатни вечерни курсове за ограмотяване. (Макар и опазили българската си националност, част от добруджанците по различни причини не са учили, други са посещавали румънски училища.) Предизвикателствата са тежки и за държавата. На десетки хиляди хора трябва да се осигури подслон, препитание, земя, медицинска помощ, обучение, възможност за упражняване на професията. Предстои огромна законотворческа дейност. Първи, с Указ № 260/16.11.1940 г., е приет Законът за уреждане на българското поданство в Добруджа (то се придобива по произход, по натурализация и по женитба). Следват закони и наредби за освобождаване от такси и мита; признаване правото на пенсия; уреждане положението на бившите държавни, общински и обществени служители и лица със свободна професия, на техници с висше и средно образование; на учителите, занаятчиите, търговците, юристите, агрономите, лесовъдите, ветеринарите, лекарите, зъболекарите, фармацевтите, медсестрите, фелшерите и акушерките; за лечение на бедните преселници; за морските лица; за образованието и образователните документи; за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа; за снабдяването на преселниците с жилища и стопански сгради. Сезонът е необичайно тежък, а войната вече е обхванала и Балканите.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. С Постановление на Министерския съвет № 26/28.04.1941 г. моряците от БТПД са милитаризирани, а корабите - един по един, заедно с екипажа - са отдадени под наем като германски военен транспорт. Започват рисковани рейсове до черноморски, дунавски и гръцки пристанища, при непрекъсната заплаха от мини, торпеда, авиационни атаки и пр. Общите събрания на акционерите от БТПД, пък, започват с минута мълчание в памет на междувременно понесените човешки жертви от редиците на плавсъстава и с изреждане на материалните загуби. И така - до началото на септември 1944 г., когато морска България остава напълно без търговски параходи.
Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА
Ползвани източници:
1. В. “Черно море”, Варна, 01.07.1940 г. По-нататък информацията за събитията в гр. Варна през есента на 1940 г. е от съответните броеве на същия вестник, освен ако не е посочен друг източник.
2. Рубрика Новини. - Морски сговор, кн.1/1941.
3. Отчет на УС на БТПД за 1940 г. пред 47-то ОС на акционерите, 26.01.1941. ДА - Варна, ф. 3К - БТПД, оп.1, а.е 73.
4. Трифонов, Ст. Добруджанският въпрос (1878-1944).- В сб. „Очерци по българска история (1878-1948)“, съст. М. Радева, С., 1992.
5. Спасов, Л. България, Великите сили и Балканските държави (1933-1939). С., 1993, с. 93-111.
6. Милачков, В. Добруджанският проблем (1919-1940).- В сб. доклади на Националната научна конференция по повод 85-годишнината на Ньойския диктат. Сф., 2004.
7. Впечатления на А. Кемилев за севернодобруджанските българи през време на тяхното преселване в Южна Добруджа, 1940 г. - В сб. „Северна Добруджа. Пътеписни бележки и спомени за българите (1878-1940)“, съст. Ж. Попов, С., 1993, с. 366.
8. Колев, К. 120 години Морско училище. Хроника на една вековна традиция. Варна, 2001.
9. Кънчев, Кр. Българските моряци в свободна Добруджа. - Морски сговор, кн. 8/1940.
10. Бегажев, Ал. Освобождението на Каварна. - Морски сговор, кн. 8/1940.
11. Тук и по-нататък данните за основните характеристики на параходите са по: Иванов, Тр. Морското търговско корабоплаване на третата българска държава. Варна, 1996, Приложение за корабния парк на БТПД до 1944 г., с. 338.
12. За хората в морето и на брега. Спомени на кдп П. Софийски. - МВ, бр. 2/2004.
13. Тук и по-нататък информацията за участието на БТПД в изселническата кампания е от архива на дружеството в ДА – Варна, ф. 3к – БТПД, а.е. 142 – Добруджанските изселници .
14. Манджуков, Хр. За някои социално-икономически и културно-просветни мероприятия на българската власт в Южна Добруджа през 1940-1942 г. - - В сб. статии „Добруджа - 2“, Варна, 1985, с. 146.