АНТИЧНИЯТ ДЕУЛТУМ. СРЕДНОВЕКОВНИЯТ
ДЕВЕЛТ
Бележка на редакцията:
Честит рожден ден уважаеми професор Карайотов! Гордеем с това, че сте наш приятел и автор! „Морски вестник” Ви желае непрекъснато творческо вдъхновение, мъжко дълголетие, изследователски страсти и нови забележителни постижения!
Само на 18 км югозападно от Бургас, при днешното село Дебелт се намират археологическите останки на античния Деултум, средновековния Девелт. Според древноримския писател Плиний Стари и според други източници, на ветераните, заселени тук, императорът предоставил по 50 югера (около 150 дка) земя и заедно с това правото да владеят „заблатената територия” - Develton cum stagno, quod nunc Deultum vocatur veteranorum - „Дебелтон с блатото, който днес Деултум наричат ветераните” (Plin. Nat. Hist, 4,45). Сведението на Плиний е ценно и с това, че той ни дава старото тракийско име на мястото. Съвременните езиковеди смятат, че „Дебелтон” означава “Двублатие”. Дали в случая става дума само за долните течения на Средецка и Русокастренска река или обозначението се простира още по-надалеч и достига Бургаската лагуна - Вая?
Малка е вероятността границата между територията на Анхиало и Деултум да е преминавала по средата на езерото Вая. Това би породило спорове при използването на големите рибни ресурси и затова много по-сигурно е, че границата е на северният бряг, където в района на старата бургаска жп гара е открит краткият, но многозначителен надпис F(ines) C(oloniae) D(eultensium).
Колонията Деултум е била основана при управлението на Флавиевата династия и по-точно в годините на Тит Флавий Веспасиан. В негова чест тя приема епитета Flavia, а обстоятелството, че владетелят е издигнал в Рим храм на богинята на мира Pax през 71 г. след Хр. е причина за другата характеристика на града с термина Pacis, което означава, че той е бил посветен на мира. Построяването на храма в 71 г. може да се приеме като terminus post quem - дата, след която това събитие е станало. Но на нас ни е известна и датата, преди която се е състояло това важно събитие - т.е. имаме и terminus ante quem - 77 г. Можем да приемем, че колонията е била основана веднага след 71 г. и затова е приела в името си съставката Pacis. Другата точна дата, която ни е известна - 82 г. след Хр. - се съдържа в един надпис, открит в самия Рим.
Останките на античния Деултум, както е добре известно, се намират на брега на Мандренското езеро. Оттук произхожда най-голямото у нас, а може би и в света съкровище от бронзови монети на македонския цар Филип II (359-336) и Александър Велики (336-323). Както ни съобщава нумизматът Никола Мушмов, то е тежало цели 15 кг.
Друго по-късно сребърно съкровище отново свидетелствува за бурните години през първата четвърт на I в. пр. Хр., когато са се водели войните между Рим и Митридат VI Евпатор. То съдържа тетрадрахми на Бизантион, градът на Босфора, и неговото заравяне може да се свърже по-точно с Първата Митридатова война (88-85 г. пр. Хр.). Към него сигурно се е отнасяла и една рядка тетрадрахма на витинския цар Никомед II Епифан (149-128 г. пр. Хр), по хронология съвсем близка до тетрадрахмите на Бизантион. С времето на заравянето на това съкровище от Дебелт сега можем да свържем и голямото Синеморско съкровище, открито през тази година. В античното градище на Деултум се откриват единични монети на Месамбрия, а преди няколко години тук беше открит и един екземпляр, сечен в тракийския град Кабиле около средата на III в. пр. Хр.
През различни години в градището на Деултум са били откривани изключително ценни паметници, които говорят за интензивен градски живот в колонията, която през тази далечна епоха е била пристанище. Косвено за това говорят няколко емисии монети с изображение на кораби. Сред тях особено внимание заслужава една емисия на Гордиан III (238-244), върху чийто реверс виждаме полулегнала наляво жена - персонификация на морето (Таласа), която с дясната си ръка държи кораб с платна, а срещу нея на повърхността на водата се появява Речен бог, който с едната ръка държи кораб с мачта и платно, а с другата урна с течаща вода.
Едни от най-ценните паметници са били придобити от Бургаското археологическо дружество „Деултум” още през 30-те години. Това е забележителната глава на богиня с корона, оформена като крепостна стена. Тя се възприема като покровителка на града и би могла да бъде Кибела. Нейната корона символизира закрила, сигурност и спокойствие. А самата тя има източни корени и е едновременно с това Богиня-майка, която се грижи за плодородието и за благоденствието на тези, които й се покланят. Приемаме, че това е фригийската богиня Кибела, защото от градището произлиза и един мраморен лъв, който директно може да се свърже с иконографията на тази богиня. Заедно с лъв я виждаме и върху монети, сечени по времето на Север Александър (222 -235 г.), Максимин (235-238 г.) и Гордиан III (238-244 г.)
От градището произхожда и една статуя на богиня Артемида или Диана, както са я наричали римляните. Макар да е фрагментирана (липсва главата) тя не може да бъде смесена с друго божество, защото е препасана с небрида (колан от сърнешка кожа), облечена е в къса, препасана дреха и дълъг хитон. Стои фронтално с малко изнесен напред, свит в коляното, десен крак. В лявата си ръка богинята дължи факла. Дясната е отчупена и сега може само да се тълкува какъв атрибут е имало в нея.
Много находки има и от некрополите на Деултум. Още през 1926 г. в бургаското археологическо дружество „Дебелт” са постъпили бронзови апликации, открити в могилно погребение при прокарването на шосеен път. Една от тях представлява вакханка, представена във фас. По-късно през 1950 г. в колекцията на музея са постъпили една бронзова ваза и ойнохое (съд с устие, оформено като трилистна детелина) с фигурна украса. Ойнохоето датира от I в. и дръжката му също е украсена с персонаж от свитата на бога на плодородието Дионис. От вътрешната страна тя завършва с главата на млад силен. През 1973 г. в самото село, в двора на Вътьо Катъров, беше открита голяма тухлена гробница с правоъгълна форма, ориентирана изток - запад. Стените й имаха широчина 60 см и отвътре бяха измазани с двойна мазилка. Вътрешният пласт беше силно наситен с прах от счукани тухли, за да бъде непромокаем, а повърхностният - от фин, бял хоросан. Гробницата беше покрита с три мраморни плочи, които бяха изгладени от вътрешната страна и груби отвън. Камерата имаше височина 1.22 м. В югоизточния ъгъл се натъкнахме на стар отвор, прокаран от древни иманяри, ограбили гробницата. В нея се откриха само разпръснати кости, а от външната страна на югозападния й ъгъл открихме погребение. Наличието на бронзови обеци ни позволи да определим, че сме се натъкнали на погребение на жена.
Богато и интересно е монетосеченето на Деултум. Тук са сечени монети от император Траян (98-117) до съвместното управление на Филип Стари и Филип Млади (247-249) с големи прекъсвания.
От времето на Траян са известни малко по брой монети. Проф. Юрукова е описала само 5 екземпляра и всички те са от типа „глава на бик с част от врата, обърната надясно”. Не са изобилни и монетите на Юлия Домна, от която има четири типа: „Артемида ловджийка”, „Атина с щит”, „Хигия, хранеща змия”, „Капитолийската вълчица, кърмеща Ромул и Рем”. При втората жена на Септимий Север се появява един типичен за Деултум тип - „сатира Марсий”, който често ще се появява и при следващите императори.
Особено интензивно е монетосеченето на Деултум през двегодишното управление на Макрин. Наред с изброените типове се появяват: „гол Дионис с високи ботуши”, „гол Хермес”, „Срамежливата Афродита”, бога на здравето Асклепий, богинята на справедливостта Немезида-Еквитас, императорът като жрец, Херакъл, Аполон и местния Речен бог, изливащ плодородие върху града. Съвсем рядък е типът Персей и Андромеда.
Едногодишното управление на Диадумениан също е изключително богато. И при него продължават повечето от изброените типове, но се появява още едно здравеносно божество - Телесфор. Още по-интензивно Дебелтската монетарница работи при управлението на Север Александър. Тогава са отсечени и редица емисии, посветени на императорската майка Юлия Мамея. Следват сериите на император Максимин I и неговия син Максим като цезар. Най-много монетни емисии са излезли от Деултум при Гордиан III и жена му Транквилина, като образите им върху всички познати дебелтски монети са самостоятелни. Същото се отнася за Филип Стари и Отацилия Севера, които емитират последните серии на града.
ДЕВЕЛТ
Бележка на редакцията:
Честит рожден ден уважаеми професор Карайотов! Гордеем с това, че сте наш приятел и автор! „Морски вестник” Ви желае непрекъснато творческо вдъхновение, мъжко дълголетие, изследователски страсти и нови забележителни постижения!
Само на 18 км югозападно от Бургас, при днешното село Дебелт се намират археологическите останки на античния Деултум, средновековния Девелт. Според древноримския писател Плиний Стари и според други източници, на ветераните, заселени тук, императорът предоставил по 50 югера (около 150 дка) земя и заедно с това правото да владеят „заблатената територия” - Develton cum stagno, quod nunc Deultum vocatur veteranorum - „Дебелтон с блатото, който днес Деултум наричат ветераните” (Plin. Nat. Hist, 4,45). Сведението на Плиний е ценно и с това, че той ни дава старото тракийско име на мястото. Съвременните езиковеди смятат, че „Дебелтон” означава “Двублатие”. Дали в случая става дума само за долните течения на Средецка и Русокастренска река или обозначението се простира още по-надалеч и достига Бургаската лагуна - Вая?
Малка е вероятността границата между територията на Анхиало и Деултум да е преминавала по средата на езерото Вая. Това би породило спорове при използването на големите рибни ресурси и затова много по-сигурно е, че границата е на северният бряг, където в района на старата бургаска жп гара е открит краткият, но многозначителен надпис F(ines) C(oloniae) D(eultensium).
Колонията Деултум е била основана при управлението на Флавиевата династия и по-точно в годините на Тит Флавий Веспасиан. В негова чест тя приема епитета Flavia, а обстоятелството, че владетелят е издигнал в Рим храм на богинята на мира Pax през 71 г. след Хр. е причина за другата характеристика на града с термина Pacis, което означава, че той е бил посветен на мира. Построяването на храма в 71 г. може да се приеме като terminus post quem - дата, след която това събитие е станало. Но на нас ни е известна и датата, преди която се е състояло това важно събитие - т.е. имаме и terminus ante quem - 77 г. Можем да приемем, че колонията е била основана веднага след 71 г. и затова е приела в името си съставката Pacis. Другата точна дата, която ни е известна - 82 г. след Хр. - се съдържа в един надпис, открит в самия Рим.
Останките на античния Деултум, както е добре известно, се намират на брега на Мандренското езеро. Оттук произхожда най-голямото у нас, а може би и в света съкровище от бронзови монети на македонския цар Филип II (359-336) и Александър Велики (336-323). Както ни съобщава нумизматът Никола Мушмов, то е тежало цели 15 кг.
Друго по-късно сребърно съкровище отново свидетелствува за бурните години през първата четвърт на I в. пр. Хр., когато са се водели войните между Рим и Митридат VI Евпатор. То съдържа тетрадрахми на Бизантион, градът на Босфора, и неговото заравяне може да се свърже по-точно с Първата Митридатова война (88-85 г. пр. Хр.). Към него сигурно се е отнасяла и една рядка тетрадрахма на витинския цар Никомед II Епифан (149-128 г. пр. Хр), по хронология съвсем близка до тетрадрахмите на Бизантион. С времето на заравянето на това съкровище от Дебелт сега можем да свържем и голямото Синеморско съкровище, открито през тази година. В античното градище на Деултум се откриват единични монети на Месамбрия, а преди няколко години тук беше открит и един екземпляр, сечен в тракийския град Кабиле около средата на III в. пр. Хр.
През различни години в градището на Деултум са били откривани изключително ценни паметници, които говорят за интензивен градски живот в колонията, която през тази далечна епоха е била пристанище. Косвено за това говорят няколко емисии монети с изображение на кораби. Сред тях особено внимание заслужава една емисия на Гордиан III (238-244), върху чийто реверс виждаме полулегнала наляво жена - персонификация на морето (Таласа), която с дясната си ръка държи кораб с платна, а срещу нея на повърхността на водата се появява Речен бог, който с едната ръка държи кораб с мачта и платно, а с другата урна с течаща вода.
Едни от най-ценните паметници са били придобити от Бургаското археологическо дружество „Деултум” още през 30-те години. Това е забележителната глава на богиня с корона, оформена като крепостна стена. Тя се възприема като покровителка на града и би могла да бъде Кибела. Нейната корона символизира закрила, сигурност и спокойствие. А самата тя има източни корени и е едновременно с това Богиня-майка, която се грижи за плодородието и за благоденствието на тези, които й се покланят. Приемаме, че това е фригийската богиня Кибела, защото от градището произлиза и един мраморен лъв, който директно може да се свърже с иконографията на тази богиня. Заедно с лъв я виждаме и върху монети, сечени по времето на Север Александър (222 -235 г.), Максимин (235-238 г.) и Гордиан III (238-244 г.)
От градището произхожда и една статуя на богиня Артемида или Диана, както са я наричали римляните. Макар да е фрагментирана (липсва главата) тя не може да бъде смесена с друго божество, защото е препасана с небрида (колан от сърнешка кожа), облечена е в къса, препасана дреха и дълъг хитон. Стои фронтално с малко изнесен напред, свит в коляното, десен крак. В лявата си ръка богинята дължи факла. Дясната е отчупена и сега може само да се тълкува какъв атрибут е имало в нея.
Много находки има и от некрополите на Деултум. Още през 1926 г. в бургаското археологическо дружество „Дебелт” са постъпили бронзови апликации, открити в могилно погребение при прокарването на шосеен път. Една от тях представлява вакханка, представена във фас. По-късно през 1950 г. в колекцията на музея са постъпили една бронзова ваза и ойнохое (съд с устие, оформено като трилистна детелина) с фигурна украса. Ойнохоето датира от I в. и дръжката му също е украсена с персонаж от свитата на бога на плодородието Дионис. От вътрешната страна тя завършва с главата на млад силен. През 1973 г. в самото село, в двора на Вътьо Катъров, беше открита голяма тухлена гробница с правоъгълна форма, ориентирана изток - запад. Стените й имаха широчина 60 см и отвътре бяха измазани с двойна мазилка. Вътрешният пласт беше силно наситен с прах от счукани тухли, за да бъде непромокаем, а повърхностният - от фин, бял хоросан. Гробницата беше покрита с три мраморни плочи, които бяха изгладени от вътрешната страна и груби отвън. Камерата имаше височина 1.22 м. В югоизточния ъгъл се натъкнахме на стар отвор, прокаран от древни иманяри, ограбили гробницата. В нея се откриха само разпръснати кости, а от външната страна на югозападния й ъгъл открихме погребение. Наличието на бронзови обеци ни позволи да определим, че сме се натъкнали на погребение на жена.
Богато и интересно е монетосеченето на Деултум. Тук са сечени монети от император Траян (98-117) до съвместното управление на Филип Стари и Филип Млади (247-249) с големи прекъсвания.
От времето на Траян са известни малко по брой монети. Проф. Юрукова е описала само 5 екземпляра и всички те са от типа „глава на бик с част от врата, обърната надясно”. Не са изобилни и монетите на Юлия Домна, от която има четири типа: „Артемида ловджийка”, „Атина с щит”, „Хигия, хранеща змия”, „Капитолийската вълчица, кърмеща Ромул и Рем”. При втората жена на Септимий Север се появява един типичен за Деултум тип - „сатира Марсий”, който често ще се появява и при следващите императори.
Особено интензивно е монетосеченето на Деултум през двегодишното управление на Макрин. Наред с изброените типове се появяват: „гол Дионис с високи ботуши”, „гол Хермес”, „Срамежливата Афродита”, бога на здравето Асклепий, богинята на справедливостта Немезида-Еквитас, императорът като жрец, Херакъл, Аполон и местния Речен бог, изливащ плодородие върху града. Съвсем рядък е типът Персей и Андромеда.
Едногодишното управление на Диадумениан също е изключително богато. И при него продължават повечето от изброените типове, но се появява още едно здравеносно божество - Телесфор. Още по-интензивно Дебелтската монетарница работи при управлението на Север Александър. Тогава са отсечени и редица емисии, посветени на императорската майка Юлия Мамея. Следват сериите на император Максимин I и неговия син Максим като цезар. Най-много монетни емисии са излезли от Деултум при Гордиан III и жена му Транквилина, като образите им върху всички познати дебелтски монети са самостоятелни. Същото се отнася за Филип Стари и Отацилия Севера, които емитират последните серии на града.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
Граничната колона, маркираща границата между териториите на Деултум и Анхиалос, открита в Бургас.
Тетрадрахми на Бизантион от Дебелтското съкровище.
Тетрадрахми на Бизантион от Дебелтското съкровище.
Монетата с богинята на морето Таласа и речния бог на Деултум.
Глава на крепостна богиня, покровителка на града.
Мраморен лъв от антична скулптурна композиция.
Статуя на Артемида.
Освен споменатите вече реверсни типове, посветени на морски и речни божества, освен изображенията на кораби, морският дух се демонстрира и чрез изображенията на делфин и Ерос, яздещ делфин. Аграрният характер на колонията се проявява в реверсите, на които е изобразена волска глава и волски впряг, заедно с орач. Той може да се свърже и с ритуалното заораване при основаването на града. Не е без значение и фактът, че единствено монетите на Деултум в нашия район притежават надписи на латински език, защото ветераните от VIII Августов легион произхождали от Италийския полуостров и били латиноезични, за разлика от старите градове Месамбрия, Анхиало и Аполония, където при монетите се използва старогръцкия език. Едно от специфичните изображения за Деултум е пчелният кошер, който естествено говори, че колонистите са били прочути пчелари. За носталгията им по родината намеква твърде честото представяне на вълчицата, кърмеща Ромул и Рем - един сюжет, свързан с основаването на техния роден Рим.
През 80-те години в района на древния град Деултум бяха извършени мащабни археологически проучвания. Те бяха предизвикани от строителството на Дебелтския металургичен комбинат. Главен ръководите на проучванията беше покойният колега н. с. д-р Стефан Дамянов. Като негов помощник от името на Археологически музей - Бургас работи Петър Балабанов.
През първите археологически сезони беше изцяло проучен античният некропол с вкопани в скалата гробове, който се намира на хълма източно от средновековното укрепление. Тук бяха открити 10 погребения. Естествената скала е била използвана за издълбаването на нещо като стационарни саркофази. Ямите на гробовете са изрязани в скалата, имат правоъгълна форма и дълбочина до 1.50 м. В горната им част личат жлебове за поставяне на покривни каменни плочи. При внимателното изследване на гробовете са открити много керамични съдове, геми на пръстени и бронзови римски монети от императорската епоха. Те датират некропола през II - III в. след Хр.
През 1980 г. изследователите хвърлиха усилията си в изследване на средновековната крепост, наречена от Карел Шкорпил „Малкото градище”. Неговата стратиграфия свидетелствува за два основни периода в съществуването му. Първият се датира в хронологическия отрязък IV-VII в. Това е времето веднага след преместването на столицата от Рим в Константинопол. Този акт е ознаменуван със серия бронзови монети, върху която се появява познатият ни сюжет - вълчица кърми Ромул и Рем, а върху лицето персонификацията Рома и надписа NEA ROMA (Новият Рим). И в Голямото и в Малкото градище това са едни от най-често срещаните монети поради близостта до града на Босфора. Вторият период се датира от Стефан Дамянов в периода XII - XIV в., т.е. той е от времето на Второто Българско царство.
Източно от средновековната крепост Девелт в местността „Костадин чешма”, откъдето, както свидетелствува Петко Росен, до началото на XX в. е преминавал пътят от Средец за Бургас, археолозите откриха средновековна църква и древна митница. Целенасочено споменаваме сведението на Росен, защото то е едно доказателство, че древните пътища трудно променят трасетата си. Според бургаския писател, „Костадин чешма” и в ново време е маркирала един етап от пътя към Бургас. От средновековната църква се откриха само основите от ломен камък, споен с бял хоросан. Както всички църкви, тя е ориентирана изток-запад (14.5 Х 12 м), има базиликален план, разчленен на три кораба и притвор от западната страна.
Вътре в църквата и около нея са били открити 34 християнски погребения. Покойниците са били полагани директно в земята с вдигнати десници в благославящ жест. Според изследователя Дамянов това означава, че погребаните са били свещенослужители. Погребален инвентар в повечето случаи липсва. Само върху три от скелетите на свещениците са открити големи, посребрени кръстове, датиращи от IX - X в. Голяма сензация са откритите 64 оловни печата, които, за съжаление, вече не са нито в Дебелтския, нито в Бургаския музей, а се намират в НИМ - София.
За нас най-важни са трите оловни печата на българския княз Борис, приел след покръстването в 865 г. християнското име Михаил. На лицевата страна е изобразен Христос с евангелие и благославяща десница. Изображението е опасано с два зрънчести кръга, между които се чете: „Христос, помагай на Михаил, архонт на България”. Върху опакото виждаме Божията майка и четем: „Богородице, помагай на Михаил, архонт на България”.
От писмените извори знаем, че ранносредновековният и средновековният Девелт е бил седалище на епископ Атанасий, който бил епископ на Девелт и Созопол в 431 г., е свещенодействувал най-рано от тях. В Третия вселенски събор през 451 г. взел участие девелтският епископ Ювенал. Известни са ни имената на Йовин, който взимал участие в заседания на Синода през 448, 451 и 459 г. и на Евстратий - участник в Никейския събор през 787 г. Специално споменаване заслужава епископ Георги, пленен от Крум в 812 г. и мъченически загинал в 814 г. Впоследствие православната църква го обявила за светец. По-нататък в периода 1186-1204 г. вече се говори за архиепископа на Девелт Василий, а от X - XI в. притежаваме печата на епископ Константин. В ново време тези факти са станали причина за възникване на настроения сред бургаското общество за обособяването на подновена „Дебелто-Бургаска митрополия”.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ
През 80-те години в района на древния град Деултум бяха извършени мащабни археологически проучвания. Те бяха предизвикани от строителството на Дебелтския металургичен комбинат. Главен ръководите на проучванията беше покойният колега н. с. д-р Стефан Дамянов. Като негов помощник от името на Археологически музей - Бургас работи Петър Балабанов.
През първите археологически сезони беше изцяло проучен античният некропол с вкопани в скалата гробове, който се намира на хълма източно от средновековното укрепление. Тук бяха открити 10 погребения. Естествената скала е била използвана за издълбаването на нещо като стационарни саркофази. Ямите на гробовете са изрязани в скалата, имат правоъгълна форма и дълбочина до 1.50 м. В горната им част личат жлебове за поставяне на покривни каменни плочи. При внимателното изследване на гробовете са открити много керамични съдове, геми на пръстени и бронзови римски монети от императорската епоха. Те датират некропола през II - III в. след Хр.
През 1980 г. изследователите хвърлиха усилията си в изследване на средновековната крепост, наречена от Карел Шкорпил „Малкото градище”. Неговата стратиграфия свидетелствува за два основни периода в съществуването му. Първият се датира в хронологическия отрязък IV-VII в. Това е времето веднага след преместването на столицата от Рим в Константинопол. Този акт е ознаменуван със серия бронзови монети, върху която се появява познатият ни сюжет - вълчица кърми Ромул и Рем, а върху лицето персонификацията Рома и надписа NEA ROMA (Новият Рим). И в Голямото и в Малкото градище това са едни от най-често срещаните монети поради близостта до града на Босфора. Вторият период се датира от Стефан Дамянов в периода XII - XIV в., т.е. той е от времето на Второто Българско царство.
Източно от средновековната крепост Девелт в местността „Костадин чешма”, откъдето, както свидетелствува Петко Росен, до началото на XX в. е преминавал пътят от Средец за Бургас, археолозите откриха средновековна църква и древна митница. Целенасочено споменаваме сведението на Росен, защото то е едно доказателство, че древните пътища трудно променят трасетата си. Според бургаския писател, „Костадин чешма” и в ново време е маркирала един етап от пътя към Бургас. От средновековната църква се откриха само основите от ломен камък, споен с бял хоросан. Както всички църкви, тя е ориентирана изток-запад (14.5 Х 12 м), има базиликален план, разчленен на три кораба и притвор от западната страна.
Вътре в църквата и около нея са били открити 34 християнски погребения. Покойниците са били полагани директно в земята с вдигнати десници в благославящ жест. Според изследователя Дамянов това означава, че погребаните са били свещенослужители. Погребален инвентар в повечето случаи липсва. Само върху три от скелетите на свещениците са открити големи, посребрени кръстове, датиращи от IX - X в. Голяма сензация са откритите 64 оловни печата, които, за съжаление, вече не са нито в Дебелтския, нито в Бургаския музей, а се намират в НИМ - София.
За нас най-важни са трите оловни печата на българския княз Борис, приел след покръстването в 865 г. християнското име Михаил. На лицевата страна е изобразен Христос с евангелие и благославяща десница. Изображението е опасано с два зрънчести кръга, между които се чете: „Христос, помагай на Михаил, архонт на България”. Върху опакото виждаме Божията майка и четем: „Богородице, помагай на Михаил, архонт на България”.
От писмените извори знаем, че ранносредновековният и средновековният Девелт е бил седалище на епископ Атанасий, който бил епископ на Девелт и Созопол в 431 г., е свещенодействувал най-рано от тях. В Третия вселенски събор през 451 г. взел участие девелтският епископ Ювенал. Известни са ни имената на Йовин, който взимал участие в заседания на Синода през 448, 451 и 459 г. и на Евстратий - участник в Никейския събор през 787 г. Специално споменаване заслужава епископ Георги, пленен от Крум в 812 г. и мъченически загинал в 814 г. Впоследствие православната църква го обявила за светец. По-нататък в периода 1186-1204 г. вече се говори за архиепископа на Девелт Василий, а от X - XI в. притежаваме печата на епископ Константин. В ново време тези факти са станали причина за възникване на настроения сред бургаското общество за обособяването на подновена „Дебелто-Бургаска митрополия”.
Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ