ОКОЛОПОНТИЙСКИ НУМИЗМАТИЧНИ ПАРАЛЕЛИ
Още през VІ - V в. пр. Хр. три общопонтийски символа са белези на черноморското единство - стрелите-пари, бронзовите делфини и монетния тип „Морски орел, кълвящ делфин”. През VІІ век пр. Хр. западнопойнтийските градове Аполония и Истрия отливат стрели-монети и те стават първото домонетно средство за размяна с местните траки. Тези стрели (SNG, XI, Pl. II, 23-29) са просто слитъци, които само наподобяват използваните за стрелба с лък бронзови върхове - заострени не само отпред, но и по ръбовете на триъгълното сечение. Същата домонетна форма се е използвала и при търговията между Олбия и скитите преди олбиотите да започнат да отливат слитъци с формата на малки делфинчета (SNG, IX, Pl. XIII, 359-376). Останките от тази милетска колония се намират на Северозапания бряг на Понта. Морският орелът пък е характерен за най-ранния тип сребърни монети на Синопе, която е разположена на южния бряг. Там се появява впоследствие типът „Орел, кълвящ делфин”, станал спорадично емблема в Олбия и постоянен герб на другата милетска колония - Истрия.
Последните открития в западнопонтийските градове Истрия, Одесос, Месамбрия и Аполония, а също така и в непосредствените им територии доказаха всеобщото разпространение по черноморските брегове не само на стрелите-монети, но и на бронзовите делфини. В миналото те бяха свързвани само с Олбия, където се откриват и в архаичните и в елинистическите културни напластявания. Сега вече имаме находки от района на античния Одесос (Варна) и от градовете Месамбрия и Аполония. Едно делфинче наскоро беше намерено и в градището на римския град Деултум.
Нов момент имаме и при стрелите-монети. Една стреличка от района на Варна има аполонийското изображение на изправена котва и буквата “А” (Обр. 1), а върху десетки други се среща същият буквен знак, гравиран самостоятелно (Karayotov 1995, 398, Fig.3). След откриването на стреличка с колело с четири спици на територията на Истрия (Oppermann 2004, T.26,1b) (Обр. 2) няма никакво съмнение, че домонетната разменна форма стрели-пари е била произвеждана и употребявана през VІІ - V век пр. Хр. и в трите милетски колонии - Аполония, Истрия и Олбия. Защото „колело с четири спици” може да се види и върху опакото на най-ранните истрийски монети (SNG, IX, 220-224) (Обр. 3).
Много по-широк периметър на разпространение има монетният тип “Морски орел, кълвящ делфин”. Виждаме го върху ранни емисии на Синопе, Олбия и Истрия. „Глава на орел” е характерно лицево изображение за най-ранните емисии на Синопе (SNG, IX, Pl. L, 1359-1366) (Обр. 4). То се появява в началото на V в. пр. Хр. и се съчетава с врязан квадрат на опакото. През втората половина на века върху лицето на сребърните синопски монети се появява глава на нимфата Синопе, а върху опакото „Орел, кълвящ делфин” (SNG, IX, Pl. LI, 1374-1404) (Обр. 5). В синопския вариант орелът напада делфина. Оттогава насетне това изображение става емблема (парасемон) на града и можем да го видим върху амфорни печати и върху керемиди, произведени в града. Около 365 г. Синопе била завладяна от персийския сатрап Датамес и неговото име фигурира върху сребърни монети „Нимфата Синопе - Орел върху делфин”
По едно и също време, в края на V в. пр. Хр., типът “Орел, кълвящ делфин” става емблема на Истрия - милетска колония, чийто развалини се намират южно от делтата на Дунав (древният Истрос) на около 60 км. северно от днешна Констанца. Върху лицето на нейните сребърни монети има две юношески глави, композирани една срещу друга (SNG, IX, Pl. IX,237-264) (Обр. 6). Някои изследователи приемат, че това са близнаците Диоскури, чийто име буквално означава „момчета на Зевс”. Истрийското опако „орел - делфин” продължава и през III - II в. пр. Хр., но вече съчетано с Аполон, Атина, Деметра и глава на рогат мъж върху лицевата страна на монетите. Морският орел в Истрия е представен в момент, когато орелът и делфинът вече са в смъртоносна хватка.
Без да бъде копирана абсолютно същата композиция фигурира и върху летите бронзови монети на северопонтийската Олбия. Още през V в. пр. този град-държава (полития) отлива монети с Медуза върху лицето и летящ орел, носещ делфин върху опакото (SNG, IX, Pl. XV, 381-383) (Обр. 7). Тези монети имат надпис АРІХ. В Олбия орел с делфин се среща само върху монети, докато в Истрия и Синопе тази емблема е характерна и за други паметници: оловни тежести, строителна керамика и т. н.
През IV в. пр. Хр. се появява друга серия лети монети с лицево изображение - Деметра и опако „Орел върху делфин”. Същият монетен тип е бил отсичан и от сребро с теглото на дидрахми и драхми. Те циркулирали синхронно с бронзовите лети монети. Тогава единствено Олбия отсякла златни монети с малък номинал. Те също имат Деметра на лицето, но опакото е опростено и се свежда само до присъствието на познатия ни олбийски делфин.
Следователно темата „Орел, кълвящ делфин” обхваща един много широк периметър от Черноморските области. Докато стрелите-пари и бронзовите делфини са разпространени само по западното и северозападното крайбрежие, орелът „прелита” над морските талази и добавя към тях южния бряг на морето. Появата му е почти синхронна, но самостоятелното му изобразяване върху монети на Синопе, естествено, дава предимство на тази милетска колония.
Нимфата Синопе върху сребърните драхми от V в. пр. Хр. е епоним на града, носещ нейното име. Тя била една от дванадесетте дъщери на Асоп и Метопа. Останалите сестри на тази легендарна двойка също са дали имена на редица гръцки градове и острови.
Преди да устои на щенията на Зевс, Синопе била обладана от Аполон и, според Диодор Сицилийски, родила Сир, който станал основател на сирийския етнос. Впоследствие към нея насочил желанията си речния бог Халис, но и той като Гръмовержеца останал на сухо, макар че името му носи една пълноводна река.
Орелът, кълвящ делфин, символизира двете главни гръцки божества, свързани с Черно море - Зевс и Аполон. Зевс бил почитан от капитаните, водачите на колонисти и моряците в светилището, което се намирало на малоазийския бряг на Босфора точно на входа на Понтос Еуксейнос (Гостоприемното море). Тук плаващите към Понт правели жертвоприношения в чест на Зевс Уриос - Зевс на попътния вятър и се надявали той да им осигури безметежно плаване. Делфинът пък е морското същество на Аполон Делфиниос, който се считал за предводител на колонистите и на благополучното приставане на брега.
Разпространението на този единен сюжет по южния, западния и северозападния бряг на Понтос Еуксейнос е едно от косвените свидетелства за ранните връзки между градовете, разположени по тези брегове (Максимова 1954, 45-57; Лазаров 2009, 123-156) . Според древните още в далечните митични времена амазонките, живеещи на южния бряг, случайно доплавали до северния. При една война с гърците те се оказали победени и пленени. Пътувайки с кораб тези жени „мъжеубийки” станали господарки на плавателния съд. Но те били избили екипажа и корабът им станал играчка на морските талази. Накрая стигнали „езерото” Меотида (Азовско море) и тук се сражавали със скитите, които първо ги помислили за млади мъже. Чак след като вече имало няколко трупа, дивите обитатели на Северното Черноморие успели да се убедят, че имат насреща си девойки. Това, естествено, довело до любовни приключения и до бракове, сключени под диктовката на властните
Още през VІ - V в. пр. Хр. три общопонтийски символа са белези на черноморското единство - стрелите-пари, бронзовите делфини и монетния тип „Морски орел, кълвящ делфин”. През VІІ век пр. Хр. западнопойнтийските градове Аполония и Истрия отливат стрели-монети и те стават първото домонетно средство за размяна с местните траки. Тези стрели (SNG, XI, Pl. II, 23-29) са просто слитъци, които само наподобяват използваните за стрелба с лък бронзови върхове - заострени не само отпред, но и по ръбовете на триъгълното сечение. Същата домонетна форма се е използвала и при търговията между Олбия и скитите преди олбиотите да започнат да отливат слитъци с формата на малки делфинчета (SNG, IX, Pl. XIII, 359-376). Останките от тази милетска колония се намират на Северозапания бряг на Понта. Морският орелът пък е характерен за най-ранния тип сребърни монети на Синопе, която е разположена на южния бряг. Там се появява впоследствие типът „Орел, кълвящ делфин”, станал спорадично емблема в Олбия и постоянен герб на другата милетска колония - Истрия.
Последните открития в западнопонтийските градове Истрия, Одесос, Месамбрия и Аполония, а също така и в непосредствените им територии доказаха всеобщото разпространение по черноморските брегове не само на стрелите-монети, но и на бронзовите делфини. В миналото те бяха свързвани само с Олбия, където се откриват и в архаичните и в елинистическите културни напластявания. Сега вече имаме находки от района на античния Одесос (Варна) и от градовете Месамбрия и Аполония. Едно делфинче наскоро беше намерено и в градището на римския град Деултум.
Нов момент имаме и при стрелите-монети. Една стреличка от района на Варна има аполонийското изображение на изправена котва и буквата “А” (Обр. 1), а върху десетки други се среща същият буквен знак, гравиран самостоятелно (Karayotov 1995, 398, Fig.3). След откриването на стреличка с колело с четири спици на територията на Истрия (Oppermann 2004, T.26,1b) (Обр. 2) няма никакво съмнение, че домонетната разменна форма стрели-пари е била произвеждана и употребявана през VІІ - V век пр. Хр. и в трите милетски колонии - Аполония, Истрия и Олбия. Защото „колело с четири спици” може да се види и върху опакото на най-ранните истрийски монети (SNG, IX, 220-224) (Обр. 3).
Много по-широк периметър на разпространение има монетният тип “Морски орел, кълвящ делфин”. Виждаме го върху ранни емисии на Синопе, Олбия и Истрия. „Глава на орел” е характерно лицево изображение за най-ранните емисии на Синопе (SNG, IX, Pl. L, 1359-1366) (Обр. 4). То се появява в началото на V в. пр. Хр. и се съчетава с врязан квадрат на опакото. През втората половина на века върху лицето на сребърните синопски монети се появява глава на нимфата Синопе, а върху опакото „Орел, кълвящ делфин” (SNG, IX, Pl. LI, 1374-1404) (Обр. 5). В синопския вариант орелът напада делфина. Оттогава насетне това изображение става емблема (парасемон) на града и можем да го видим върху амфорни печати и върху керемиди, произведени в града. Около 365 г. Синопе била завладяна от персийския сатрап Датамес и неговото име фигурира върху сребърни монети „Нимфата Синопе - Орел върху делфин”
По едно и също време, в края на V в. пр. Хр., типът “Орел, кълвящ делфин” става емблема на Истрия - милетска колония, чийто развалини се намират южно от делтата на Дунав (древният Истрос) на около 60 км. северно от днешна Констанца. Върху лицето на нейните сребърни монети има две юношески глави, композирани една срещу друга (SNG, IX, Pl. IX,237-264) (Обр. 6). Някои изследователи приемат, че това са близнаците Диоскури, чийто име буквално означава „момчета на Зевс”. Истрийското опако „орел - делфин” продължава и през III - II в. пр. Хр., но вече съчетано с Аполон, Атина, Деметра и глава на рогат мъж върху лицевата страна на монетите. Морският орел в Истрия е представен в момент, когато орелът и делфинът вече са в смъртоносна хватка.
Без да бъде копирана абсолютно същата композиция фигурира и върху летите бронзови монети на северопонтийската Олбия. Още през V в. пр. този град-държава (полития) отлива монети с Медуза върху лицето и летящ орел, носещ делфин върху опакото (SNG, IX, Pl. XV, 381-383) (Обр. 7). Тези монети имат надпис АРІХ. В Олбия орел с делфин се среща само върху монети, докато в Истрия и Синопе тази емблема е характерна и за други паметници: оловни тежести, строителна керамика и т. н.
През IV в. пр. Хр. се появява друга серия лети монети с лицево изображение - Деметра и опако „Орел върху делфин”. Същият монетен тип е бил отсичан и от сребро с теглото на дидрахми и драхми. Те циркулирали синхронно с бронзовите лети монети. Тогава единствено Олбия отсякла златни монети с малък номинал. Те също имат Деметра на лицето, но опакото е опростено и се свежда само до присъствието на познатия ни олбийски делфин.
Следователно темата „Орел, кълвящ делфин” обхваща един много широк периметър от Черноморските области. Докато стрелите-пари и бронзовите делфини са разпространени само по западното и северозападното крайбрежие, орелът „прелита” над морските талази и добавя към тях южния бряг на морето. Появата му е почти синхронна, но самостоятелното му изобразяване върху монети на Синопе, естествено, дава предимство на тази милетска колония.
Нимфата Синопе върху сребърните драхми от V в. пр. Хр. е епоним на града, носещ нейното име. Тя била една от дванадесетте дъщери на Асоп и Метопа. Останалите сестри на тази легендарна двойка също са дали имена на редица гръцки градове и острови.
Преди да устои на щенията на Зевс, Синопе била обладана от Аполон и, според Диодор Сицилийски, родила Сир, който станал основател на сирийския етнос. Впоследствие към нея насочил желанията си речния бог Халис, но и той като Гръмовержеца останал на сухо, макар че името му носи една пълноводна река.
Орелът, кълвящ делфин, символизира двете главни гръцки божества, свързани с Черно море - Зевс и Аполон. Зевс бил почитан от капитаните, водачите на колонисти и моряците в светилището, което се намирало на малоазийския бряг на Босфора точно на входа на Понтос Еуксейнос (Гостоприемното море). Тук плаващите към Понт правели жертвоприношения в чест на Зевс Уриос - Зевс на попътния вятър и се надявали той да им осигури безметежно плаване. Делфинът пък е морското същество на Аполон Делфиниос, който се считал за предводител на колонистите и на благополучното приставане на брега.
Разпространението на този единен сюжет по южния, западния и северозападния бряг на Понтос Еуксейнос е едно от косвените свидетелства за ранните връзки между градовете, разположени по тези брегове (Максимова 1954, 45-57; Лазаров 2009, 123-156) . Според древните още в далечните митични времена амазонките, живеещи на южния бряг, случайно доплавали до северния. При една война с гърците те се оказали победени и пленени. Пътувайки с кораб тези жени „мъжеубийки” станали господарки на плавателния съд. Но те били избили екипажа и корабът им станал играчка на морските талази. Накрая стигнали „езерото” Меотида (Азовско море) и тук се сражавали със скитите, които първо ги помислили за млади мъже. Чак след като вече имало няколко трупа, дивите обитатели на Северното Черноморие успели да се убедят, че имат насреща си девойки. Това, естествено, довело до любовни приключения и до бракове, сключени под диктовката на властните
Бронзова стреличка с емблемата на Аполония - котва, аверс.
Бронзова стреличка с емблемата на Аполония - котва, реверс.
Бронзова стреличка с най-ранната емблема на Истрия - колело с четири спици.
Бронзова монета на Истрия с лице от типа „колело с четири спици (втора половина на V в. Пр. Хр.), аверс и реверс.
Сребърна драхма на Синопе с глава на орел, аверс и реверс.
Сребърна монета на Синопе от типа „Нимфата Синопе - орел, нападащ делфин, аверс и реверс.
Сребърна драхма на Истрия от типа „Две юношески глави - орел, кълвящ делфин”, аверс и реверс.
Лята бронзова монета на Олбия от типа „Медуза - орел, понесъл делфин, аверс и реверс.
Орелът на Зевс изтезава Прометей, изображение върху античен съд.
пришълки. И така от скитските юноши и амазонките се родило племето савромати, в което жените запазили мъжките си навици да ловуват и перфектно да владеят оръжието. (По Херодот, ІV, 110 - 117).
Разстоянието от върха на Синопския полуостров до Крим е само 280 км. Според Полибий, Понтос Еуксейнос има „формата на бъбрек” . Тя се дължи на това негово стесняване именно по оста, свързваща Синопския с Кримския полуостров. Краткият маршрут е давал възможност на древните корабоплаватели да не се придържат към безопасното каботажно (крайбрежно) плаване, а смело да пресичат морето и да достигат до северния бряг. Така дотам стигнали не само амфори, пълни с зехтин, продукт на топлия малоазийски климат. Човек има чувството, че и зевсовият орел, забил клюна си в аполоновия делфин, го пренася над черноморските талази.
В най-старите митове орелът често се свързва със Зевс. Господарят на гръцкия пантеон много пъти търпял метаморфози и се превръщал в различни животни. Така той дошъл да се сватосва с финикийската девойка Европа като бик. Зевсовата птица е изиграла зловеща роля спрямо Прометей. Този път тя прелетяла Понта не за да кълве аполоновия делфин, а за да впие клюна си в божествения черен дроб на Прометей (Обр. 8). И това е продължило, докато дошъл героят Херакъл, за да облекчи съдбата на големия приятел на човечеството, прикован към скалите на Кавказ.
Морският орел (Haliаеtus albicilla - белоопашат орел) от монетите на понтийските градове е един от пернатите представители на черноморската фауна. Латинското му название представлява заемка от гръцки. Първата съставка на съчетанието буквално означава „морски орел”. Той и до днес облита понтийските талази и се характеризира с пролетен и есенен прелет. Съвсем е естествено черноморските градове да възприемат като емблема неговото изображение и да го съчетаят с аполоновия делфин. Това, както отбелязах, са милетски колонии. Основаването на Синопе датира още през първата половина на VII век, а Олбия и Истрия са възникнали около средата на VII пр. Хр. Преселения и от север на юг са осъществени още през тази ранна епоха. Според Херодот кимерийците, подгонени от скитите, стигнали до Синопския полуостров и го заселили. Той споменава Синопе и във връзка с войната между пословично богатия лидийски цар Крез и персийския Кир І. Около 630 г. пр. Хр. в Синопе пристигнала втора вълна гръцки колонисти. Понесъл сериозни удари при персийското нашествие в средата на VІ век пр. Хр. градът достигнал голям разцвет през V - ІV век. През класическия период и особено след плаването на прочутия атински адмирал Перикъл около 437 г. пр. Хр. в пределите на Гостоприемното море, Синопе е достигнал връхна точка в развитието си. От тогава са многобройните синопски амфори, откривани по всички брегове на Понта и особено в античните градове, разположени на Таврическия (Кримския) полуостров. Синопе е най-забележителен с това, че през 183 г. е станал столица на Понтийското царство и тук някъде, според древните, се намира гроба на прочутия понтийски цар Митридат VІ Евпатор. През първата четвърт на І век пр. Хр. той успял да създаде мощна коалиция срещу Рим, в която влизали и нашите градове Аполония, Месамбрия и Одесос. Тогава почти всички градове, разположени около Гостоприемното море, са секли бронзови монети от типа „Зевс - орел, кацнал върху светкавица”. Върху опакото с орела винаги се отбелязва името на града, отсякъл съответната емисия с благоволението на Митридат VI Евпатор. „Орелът, кацнал върху светкавица” обаче е вече конвенционално изображение. То се среща в целия античен свят и не носи специфичната понтийска характеристика на старата емблема на милетските колонии Синопе, Истрия и Олбия - „Орел, кълвящ делфин”.
Знаменитата поема на Аполоний Родоски „Аргонавтика” е посветена на пътуването на Язон и други древни герои до източния бряг на Понтос Еуксейнос в търсене на златното руно. Малко преди да стигне Синопе корабът “Арго” се понесъл над вълните на Черно море като същински сокол:
После отново на борда качиха се те.
Вятърът сам ги подтикна да вдигнат платно
и да го опнат изкусно от двете страни.
Както сокол, разперил крила, в небесата се носи,
на крилата на вятъра корабът им полетя
(Аргонавтика, Песен II, 930-934).
Тези митични представи на древните са намерили реализация в директните плавания през средата на Понтос Еуксейнос още през V, а според Ростовцев през VІ в. пр. Хр. (Rostovtzeff 1922, 63). Именно през V в. пр. Хр. монетният тип „Орел, кълвящ делфин” получил широко разпространение около бреговете на Понтос Еуксейност, за да пренесе през вековете свидетелството за една типична черта на черноморска култура.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов
Публикувано в: Иван Карайотов. Околопонтийски нумизматични паралели. - В. Сборник „Морето - граница или врата”, Бургас, 2009, с. 38-41.
Разстоянието от върха на Синопския полуостров до Крим е само 280 км. Според Полибий, Понтос Еуксейнос има „формата на бъбрек” . Тя се дължи на това негово стесняване именно по оста, свързваща Синопския с Кримския полуостров. Краткият маршрут е давал възможност на древните корабоплаватели да не се придържат към безопасното каботажно (крайбрежно) плаване, а смело да пресичат морето и да достигат до северния бряг. Така дотам стигнали не само амфори, пълни с зехтин, продукт на топлия малоазийски климат. Човек има чувството, че и зевсовият орел, забил клюна си в аполоновия делфин, го пренася над черноморските талази.
В най-старите митове орелът често се свързва със Зевс. Господарят на гръцкия пантеон много пъти търпял метаморфози и се превръщал в различни животни. Така той дошъл да се сватосва с финикийската девойка Европа като бик. Зевсовата птица е изиграла зловеща роля спрямо Прометей. Този път тя прелетяла Понта не за да кълве аполоновия делфин, а за да впие клюна си в божествения черен дроб на Прометей (Обр. 8). И това е продължило, докато дошъл героят Херакъл, за да облекчи съдбата на големия приятел на човечеството, прикован към скалите на Кавказ.
Морският орел (Haliаеtus albicilla - белоопашат орел) от монетите на понтийските градове е един от пернатите представители на черноморската фауна. Латинското му название представлява заемка от гръцки. Първата съставка на съчетанието буквално означава „морски орел”. Той и до днес облита понтийските талази и се характеризира с пролетен и есенен прелет. Съвсем е естествено черноморските градове да възприемат като емблема неговото изображение и да го съчетаят с аполоновия делфин. Това, както отбелязах, са милетски колонии. Основаването на Синопе датира още през първата половина на VII век, а Олбия и Истрия са възникнали около средата на VII пр. Хр. Преселения и от север на юг са осъществени още през тази ранна епоха. Според Херодот кимерийците, подгонени от скитите, стигнали до Синопския полуостров и го заселили. Той споменава Синопе и във връзка с войната между пословично богатия лидийски цар Крез и персийския Кир І. Около 630 г. пр. Хр. в Синопе пристигнала втора вълна гръцки колонисти. Понесъл сериозни удари при персийското нашествие в средата на VІ век пр. Хр. градът достигнал голям разцвет през V - ІV век. През класическия период и особено след плаването на прочутия атински адмирал Перикъл около 437 г. пр. Хр. в пределите на Гостоприемното море, Синопе е достигнал връхна точка в развитието си. От тогава са многобройните синопски амфори, откривани по всички брегове на Понта и особено в античните градове, разположени на Таврическия (Кримския) полуостров. Синопе е най-забележителен с това, че през 183 г. е станал столица на Понтийското царство и тук някъде, според древните, се намира гроба на прочутия понтийски цар Митридат VІ Евпатор. През първата четвърт на І век пр. Хр. той успял да създаде мощна коалиция срещу Рим, в която влизали и нашите градове Аполония, Месамбрия и Одесос. Тогава почти всички градове, разположени около Гостоприемното море, са секли бронзови монети от типа „Зевс - орел, кацнал върху светкавица”. Върху опакото с орела винаги се отбелязва името на града, отсякъл съответната емисия с благоволението на Митридат VI Евпатор. „Орелът, кацнал върху светкавица” обаче е вече конвенционално изображение. То се среща в целия античен свят и не носи специфичната понтийска характеристика на старата емблема на милетските колонии Синопе, Истрия и Олбия - „Орел, кълвящ делфин”.
Знаменитата поема на Аполоний Родоски „Аргонавтика” е посветена на пътуването на Язон и други древни герои до източния бряг на Понтос Еуксейнос в търсене на златното руно. Малко преди да стигне Синопе корабът “Арго” се понесъл над вълните на Черно море като същински сокол:
После отново на борда качиха се те.
Вятърът сам ги подтикна да вдигнат платно
и да го опнат изкусно от двете страни.
Както сокол, разперил крила, в небесата се носи,
на крилата на вятъра корабът им полетя
(Аргонавтика, Песен II, 930-934).
Тези митични представи на древните са намерили реализация в директните плавания през средата на Понтос Еуксейнос още през V, а според Ростовцев през VІ в. пр. Хр. (Rostovtzeff 1922, 63). Именно през V в. пр. Хр. монетният тип „Орел, кълвящ делфин” получил широко разпространение около бреговете на Понтос Еуксейност, за да пренесе през вековете свидетелството за една типична черта на черноморска култура.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов
Публикувано в: Иван Карайотов. Околопонтийски нумизматични паралели. - В. Сборник „Морето - граница или врата”, Бургас, 2009, с. 38-41.