начало
избор на брой
"Морски колекции"





Надписът на Авлудзенес, син на Авлудзенес, открит сред развалините на Анхиалос, сега в Ермитажа, Петербург.
Надписът от Истрия, в който за първи път се споменава „малката крепост” Анхиалон (II, в. пр. Хр.).
Златните бижута на Лесескепра, датиращи от времето на Октавиан Август (27 г. пр. Хр. – 14 г. след Хр.).
Детайл от обецата с името на Лесескепра.
Релефът на тракийския конник, от тракийското светилище на Аполон Карсенос на връх „Шилото” край Бургас.
ПРЕДРИМСКИЯТ АНХИАЛОС
Засега е трудно да се фиксира точната дата, когато гражданите на съседна Аполония (Созопол) са основали градчето (полихниона на старогръцки) Анхиалос. Историците и археолозите се колебаят в дълъг интервал между края на VI и целия IV пр. Хр. Трудността идва и от обстоятелството, че въпреки дългогодишните разкопки в Палеокастро, тук все още не са открити културни напластявания от тази ранна епоха. Сред римските старини на Анхиалос обаче са открити един предримски епиграфски паметник и един от епохата на последните тракийски царе, които са били във васални отношения с Рим.
Най-ранният надпис представлява поставка за статуарна група с посвещение на възприетите в античния свят египетски божества Сарапис и Изида. Той свидетелствува, че анхиалецът Пасиксенос, син на Антифилос е посветил статурната група, монтирана върху поставката в чест на своето излекуване от някаква болест, което той отдава на божествата. …

Пълният текст на статията на проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ в PDF-формат
Надписът, посветен на Сарапис и Изида, открит сред развалините на Анхиалос (II в. пр. Хр.).
Надписът на Гайос Юлиос, син на Ептайкеност, открит в градището на Анхиалос (38 г. сл. Хр).