ЗЛАТЕН МЕДАЛ С ИЗОБРАЖЕНИЕ НА БУРГАС
Много пъти вече съм публикувал руския медал, отсечен по случай Одринския мир, сключен след Руско-турската война от 1828/29 година. Досега обаче ми бяха известни само сребърни и бронзови екземпляри от този забележителен паметник, свързан с една ярка страница от историята на нашия град. Сега за първи път благодарение широката осведоменост на младия специалист по нумизматика, моят приятел Евгени Паунов, успях да се снабдя с фотография на един златен екземпляр от този медал (медальон). Според един немски Аукцион, проведен в Лайпциг, той е бил продаден, като при наддаването се е стигнало до космическата за нас сума от 70 000 евро (Leipziger Munzhandlung und Auktion Heidrun Hohn, Auction 60-61, 17 May 2008, № 1990). Медалът е с диаметър 64,3 мм. и тежи 171,73 г. и би могъл да се нарече медальон. Получих информация също, че на следващата година същият медал, но от сребро, е бил продаден в Германия за 14 000 евро (Fritz Rudolf Kunker GmbH & Co. KG. 161, 1. окт. 2009, № 6491).
У нас, доколкото ми е известно, в Националния археологически музей има един сребърен екземпляр от този ценен за Бургас паметник. През 1978 г. той беше публикуван от Анастасия Стефанова в списание „Нумизматика” (кн. 2, с. 29-31). Преди няколко години на корицата на историческото списание „Минало” (кн. 3, 2002, се появи един бронзов екземпляр, постъпил в Националния исторически музей и публикуван от Цвета Райчевска. Само Бургас, който е гравиран върху руския медал, и досега е лишен от възможността да го притежава и да пропагандира своето важно място в историята на България и Европа още в началото на ХIХ век.
Стратегическото значение на Бургас е било оценено от русите десетина години преди Руско-Турската война в 1828/1829 г. Това е направено в едно описание на пътя Тулча - Варна - Бургас - Мидия - Цариград, което според публикацията на проф. Борис Йоцов (1894 - 1945) датира от 1819 г. Ето самото описание: “(Бургас) доставя възможност да се направи диверсия в тила на турската армия в това време, когато тази ще оспорва прехода на нашите (руските) войски през Балкана. Бургас в това отношение е изгоден за руската армия, преминала Балкана, както сега Варна за турците, защото остава първото важно пристанище зад веригите на тия планини.”
Тази оценка се потвърждава десет години след това във войната. Тогава пълководецът Дибич за първи път минава през Балкана и получава съответно прозвището „Забалкански”. Данни за Бургас от 1829 г. намираме у Феликс Фонтон (1801-?). Той констатира, че в града имало много празни и полусрутени къщи. Руските офицери и войници се възползвали от това и използвали дъските и гредите от тези къщи за горене. Може би това е косвено свидетелство, че в началото на XIX век тук са вилнели кърджалийските разбойници.
След като осъзнало стратегическото значение на Бургас, руското командване разположило тук своя щаб. От 1829 г. датира и първото графично изображение на града, с което разполагаме. Това е гравюрата на френския художник Огюст Дезарно (Auguste-Joseph Desarnod, l’Ancien; 1778-1840 г.), който заедно с репортера С. Сейже, придружавал армията на Дибич Забалкански, за да отразява нейните победи и спасителната й роля в историята на балканските християнски народи: българи, гърци, сърби и др.
Върху гравюрата на Дезарно на преден план е изобразен голям залив, няколко големи и малки платнохода. Следва един врязан в морето нос с високи, стръмни брегове, разположен вдясно на гравюрата, и един по-малък нос, вляво. В дъното на заливчето, оформено от тях, се вижда самият град. Ясно се открояват минаретата на две джамии, издигащи се непосредствено зад бреговата ивица. Едната, според намерените надгробни надписи на османотурски език, се е намирала вдясно от сградата на митницата в района на сега несъществуващата морската гара, а другата - при спортната площадка на ул. „Александър Батенберг”. Преди около 30 години се откриха основите на втората джамия. Тяхната ширина беше 2.50 м. Спойката беше от водонепропусклив хоросан. Характерен белег за него е силната наситеност със счукана тухла или керемида. Вдясно от втората джамия на гравюрата се вижда голяма сграда с ъглови кули. Вероятно това е казарма.
Гравюрата на Дезарно може да бъде съпоставена с руския медальон, сечен, както сега се оказа от злато, сребро и от бронз през 1829 г. в чест на победата във войната с Турция и сключването на мир в Одрин на 2 септември.
Върху лицевата страна на този медальон (медал) на преден план е изобразена джамия с четири минарета. В отреза има надпис, който гласи: АДРІАНОПОЛЪ и дата 2 септември 1829 г. В полето над джамията е отразено събитието, в чест на което е отсечен комеморативният медальон: МИР СЪ ТУРЦIЕЮ - т.е. Одринския мир. Според първата изследователка на медальона Анастасия Стефанова, върху неговата лицева страна е изобразена джамията „Селиме”, строена от султан Селим ІІ (1524-1574) между 1569 и 1575 г.
По-интересно за нас е изображението върху опакото на този медальон, отсечен от два благородни и един неблагороден метал. Тук е изобразен голям крайбрежен град и от надписа в отреза: БУРГАСЪ става ясно кой е той. На преден план са изобразени една джамия с две минарета (вляво) и една с едно минаре (вдясно). В общи линии тяхното разположение повтаря разположението на тези култови паметници върху гравюрата на Огюст Дезарно. На заден план забелязваме голяма сграда с ъглови кули и кубе. Може би това е корелат на сградата от гравюрата, която нарекохме казарма. Стефанова успя да прочете името на гравьора на опакото на медальона - В. В. Алексеев. Изображението на Адрианопол върху сребърната емисия е дело на Р. А. Клепиков, а на бронзовата - М. См. Зорский. Независимо от различното авторство, двете изображения са еднакви. Публикуваният сега в Германия сребърен медальон има диаметър 64,05 мм, 120,42 г. Вероятно гравьорите на златния екземпляр са същите, но по снимката, която е публикувана тук, те не могат да бъдат установени.
Но да се върнем към изображението на Бургас върху опакото на този изключително интересен паметник. Зад града в залива са гравирани още три полуострова. Вероятно това са: Анхиало, Месемврия и Емине. В лявата страна е гравирана планина, а горе в центъра е разположен двуглав орел под царска корона. В клюновете виждаме лаврови клонки. Доколкото ми е известно, засега Бургас е единственият град, изобразен под символа на Руската империя, който преди това е бил хералдически знак на Константинополската вселенска патриаршия.
Гравьорът не е пропуснал да изобрази и кораби, които
Много пъти вече съм публикувал руския медал, отсечен по случай Одринския мир, сключен след Руско-турската война от 1828/29 година. Досега обаче ми бяха известни само сребърни и бронзови екземпляри от този забележителен паметник, свързан с една ярка страница от историята на нашия град. Сега за първи път благодарение широката осведоменост на младия специалист по нумизматика, моят приятел Евгени Паунов, успях да се снабдя с фотография на един златен екземпляр от този медал (медальон). Според един немски Аукцион, проведен в Лайпциг, той е бил продаден, като при наддаването се е стигнало до космическата за нас сума от 70 000 евро (Leipziger Munzhandlung und Auktion Heidrun Hohn, Auction 60-61, 17 May 2008, № 1990). Медалът е с диаметър 64,3 мм. и тежи 171,73 г. и би могъл да се нарече медальон. Получих информация също, че на следващата година същият медал, но от сребро, е бил продаден в Германия за 14 000 евро (Fritz Rudolf Kunker GmbH & Co. KG. 161, 1. окт. 2009, № 6491).
У нас, доколкото ми е известно, в Националния археологически музей има един сребърен екземпляр от този ценен за Бургас паметник. През 1978 г. той беше публикуван от Анастасия Стефанова в списание „Нумизматика” (кн. 2, с. 29-31). Преди няколко години на корицата на историческото списание „Минало” (кн. 3, 2002, се появи един бронзов екземпляр, постъпил в Националния исторически музей и публикуван от Цвета Райчевска. Само Бургас, който е гравиран върху руския медал, и досега е лишен от възможността да го притежава и да пропагандира своето важно място в историята на България и Европа още в началото на ХIХ век.
Стратегическото значение на Бургас е било оценено от русите десетина години преди Руско-Турската война в 1828/1829 г. Това е направено в едно описание на пътя Тулча - Варна - Бургас - Мидия - Цариград, което според публикацията на проф. Борис Йоцов (1894 - 1945) датира от 1819 г. Ето самото описание: “(Бургас) доставя възможност да се направи диверсия в тила на турската армия в това време, когато тази ще оспорва прехода на нашите (руските) войски през Балкана. Бургас в това отношение е изгоден за руската армия, преминала Балкана, както сега Варна за турците, защото остава първото важно пристанище зад веригите на тия планини.”
Тази оценка се потвърждава десет години след това във войната. Тогава пълководецът Дибич за първи път минава през Балкана и получава съответно прозвището „Забалкански”. Данни за Бургас от 1829 г. намираме у Феликс Фонтон (1801-?). Той констатира, че в града имало много празни и полусрутени къщи. Руските офицери и войници се възползвали от това и използвали дъските и гредите от тези къщи за горене. Може би това е косвено свидетелство, че в началото на XIX век тук са вилнели кърджалийските разбойници.
След като осъзнало стратегическото значение на Бургас, руското командване разположило тук своя щаб. От 1829 г. датира и първото графично изображение на града, с което разполагаме. Това е гравюрата на френския художник Огюст Дезарно (Auguste-Joseph Desarnod, l’Ancien; 1778-1840 г.), който заедно с репортера С. Сейже, придружавал армията на Дибич Забалкански, за да отразява нейните победи и спасителната й роля в историята на балканските християнски народи: българи, гърци, сърби и др.
Върху гравюрата на Дезарно на преден план е изобразен голям залив, няколко големи и малки платнохода. Следва един врязан в морето нос с високи, стръмни брегове, разположен вдясно на гравюрата, и един по-малък нос, вляво. В дъното на заливчето, оформено от тях, се вижда самият град. Ясно се открояват минаретата на две джамии, издигащи се непосредствено зад бреговата ивица. Едната, според намерените надгробни надписи на османотурски език, се е намирала вдясно от сградата на митницата в района на сега несъществуващата морската гара, а другата - при спортната площадка на ул. „Александър Батенберг”. Преди около 30 години се откриха основите на втората джамия. Тяхната ширина беше 2.50 м. Спойката беше от водонепропусклив хоросан. Характерен белег за него е силната наситеност със счукана тухла или керемида. Вдясно от втората джамия на гравюрата се вижда голяма сграда с ъглови кули. Вероятно това е казарма.
Гравюрата на Дезарно може да бъде съпоставена с руския медальон, сечен, както сега се оказа от злато, сребро и от бронз през 1829 г. в чест на победата във войната с Турция и сключването на мир в Одрин на 2 септември.
Върху лицевата страна на този медальон (медал) на преден план е изобразена джамия с четири минарета. В отреза има надпис, който гласи: АДРІАНОПОЛЪ и дата 2 септември 1829 г. В полето над джамията е отразено събитието, в чест на което е отсечен комеморативният медальон: МИР СЪ ТУРЦIЕЮ - т.е. Одринския мир. Според първата изследователка на медальона Анастасия Стефанова, върху неговата лицева страна е изобразена джамията „Селиме”, строена от султан Селим ІІ (1524-1574) между 1569 и 1575 г.
По-интересно за нас е изображението върху опакото на този медальон, отсечен от два благородни и един неблагороден метал. Тук е изобразен голям крайбрежен град и от надписа в отреза: БУРГАСЪ става ясно кой е той. На преден план са изобразени една джамия с две минарета (вляво) и една с едно минаре (вдясно). В общи линии тяхното разположение повтаря разположението на тези култови паметници върху гравюрата на Огюст Дезарно. На заден план забелязваме голяма сграда с ъглови кули и кубе. Може би това е корелат на сградата от гравюрата, която нарекохме казарма. Стефанова успя да прочете името на гравьора на опакото на медальона - В. В. Алексеев. Изображението на Адрианопол върху сребърната емисия е дело на Р. А. Клепиков, а на бронзовата - М. См. Зорский. Независимо от различното авторство, двете изображения са еднакви. Публикуваният сега в Германия сребърен медальон има диаметър 64,05 мм, 120,42 г. Вероятно гравьорите на златния екземпляр са същите, но по снимката, която е публикувана тук, те не могат да бъдат установени.
Но да се върнем към изображението на Бургас върху опакото на този изключително интересен паметник. Зад града в залива са гравирани още три полуострова. Вероятно това са: Анхиало, Месемврия и Емине. В лявата страна е гравирана планина, а горе в центъра е разположен двуглав орел под царска корона. В клюновете виждаме лаврови клонки. Доколкото ми е известно, засега Бургас е единственият град, изобразен под символа на Руската империя, който преди това е бил хералдически знак на Константинополската вселенска патриаршия.
Гравьорът не е пропуснал да изобрази и кораби, които
Златният медал (медальон) с изображение на Бургас.
Бронзов екземпляр от същия медал.
Сребърен екземпляр от руския медал с Бургас.
Бургас върху гравюрата на Огюст Дезарно.
Картата на Франц фон Вайс от 1828 г. с обозначение на пътищата, по които е минала руската армия.
Портрет на Дибич Забалкански.
Писмо на Дибич Забалкански, изпратено от Бургас.
плават в далечината на Залива. Това ми напомня високата оценка на Бургаския залив, направена през 1833 г. от английския специалист по корабоплаване Адолф Слайд. Според него в този просторен залив би могъл да се побере целият световен флот.
Изображението на Бургас и на медальона и на гравюрата е продиктувано от обстоятелството, че в нашия град е бил щабът на генерал-фелдмаршал Дибич Забалкански (с рождено име Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch; 1785-1831 г.). Неговият пруски произход не му попречил да има голяма влияние в руския царски двор и както се вижда от портрета му, той многократно е получавал високи военни отличия. Първото преминаване на Балкана също се считало за изключителен подвиг и това явно е оказало влияние върху автора на гравюрата и гравьорите на медала. Именно с преодоляването на това стратегическо препятствие трябва да се свърже хиперболизирането на Балкана на фона на гравюрата и хералдическото преувеличение върху изображението на Бургас на триметалния медал. С това авторите на двата вида паметници явно са искали да се харесат на главнокомандващия Дибич, който сигурно се е ласкаел от прозвището „Забалкански”. Върху неговата военна кореспонденция името на Бургас също съществува и това по един естествен начин допълва информацията, която ни дават изображенията върху тези паметници.
Проф. д.и.н Иван КАРАЙОТОВ
_________________
* В книгата „Бургас. Вечното пристанище”, която през 2000 г. издадохме с моите колеги от Археологическия музей Петя Кияшкина и Константин Господинов, на стр. 101 като автор на най-старата гравюра с изображение на Бургас е посочен С. Сейже, който в действителност е автор на текста в издаденият през 1831 г. пътеписен албум (C. Sayger, A. Desarnod. Album d'un voyage en Turquie, fait par ordre de Sa Majeste l'Empereur, en 1828 et 1830, 1831, 102 страници и Seyger, C. Relation d’un voyage en Roumelie. Paris, 1834. 184 p.).
Изображението на Бургас и на медальона и на гравюрата е продиктувано от обстоятелството, че в нашия град е бил щабът на генерал-фелдмаршал Дибич Забалкански (с рождено име Hans Karl Friedrich Anton von Diebitsch; 1785-1831 г.). Неговият пруски произход не му попречил да има голяма влияние в руския царски двор и както се вижда от портрета му, той многократно е получавал високи военни отличия. Първото преминаване на Балкана също се считало за изключителен подвиг и това явно е оказало влияние върху автора на гравюрата и гравьорите на медала. Именно с преодоляването на това стратегическо препятствие трябва да се свърже хиперболизирането на Балкана на фона на гравюрата и хералдическото преувеличение върху изображението на Бургас на триметалния медал. С това авторите на двата вида паметници явно са искали да се харесат на главнокомандващия Дибич, който сигурно се е ласкаел от прозвището „Забалкански”. Върху неговата военна кореспонденция името на Бургас също съществува и това по един естествен начин допълва информацията, която ни дават изображенията върху тези паметници.
Проф. д.и.н Иван КАРАЙОТОВ
_________________
* В книгата „Бургас. Вечното пристанище”, която през 2000 г. издадохме с моите колеги от Археологическия музей Петя Кияшкина и Константин Господинов, на стр. 101 като автор на най-старата гравюра с изображение на Бургас е посочен С. Сейже, който в действителност е автор на текста в издаденият през 1831 г. пътеписен албум (C. Sayger, A. Desarnod. Album d'un voyage en Turquie, fait par ordre de Sa Majeste l'Empereur, en 1828 et 1830, 1831, 102 страници и Seyger, C. Relation d’un voyage en Roumelie. Paris, 1834. 184 p.).