ОБИТАТЕЛИТЕ НА ХЪЛМИСТАТА ПЛАНИНА (КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА СТРАНДЖА)
Сред богатата биосфера на парк „Странджа” се е развила и богата ноосфера или антропосфера, както се изразяват Тейар дьо Шарден и Лев Гумильов. Обитателите на планината са ни оставили забележителни следи от меднокаменната епоха до наши дни. Разположението на Странджа в триъгълника между Черно море и Пропонтида (Мраморно морe), а също така и близо до Босфора, определя основните характеристики на древните култури, разцъфтявали тук.
Странджа и морето - това е вековечна взаимовръзка, която се отразява през всички исторически епохи. Източната част на планината е била обтичана от културни влияния, идващи от Анатолия по посока на Добруджа и Долнодунавската област. Това е ставало още през неолитната епоха (шестото хилядолетие пр. Хр.). Странджа и Черно море - оттогава насетне това ще стане лайтмотив в развитието на културата. Шумът на прибоя се чува и в разказите на древните за тракийските пиратства при Салмидесос. Тайнствената дума „Салмидесос” не е била само древното име на Мидия (днес Каиккьой). Така, според Венедиков, се е казвала цялата Централна и Южна Странджа през епохата на бронза и ранножелязните векове - XII - VI в. пр. Хр. Шумът на прибоя усещаме и като импулс за античния металодобив, за средновековния дърводобив и по-късното въглищарство, предизвикани от близостта на Константинопол, станал по-късно Цариград за българите. Морето е ужасът от лазите и надеждите в Русия, изживени от странджанското население. Най-красноречивото доказателство, че траките и българите никога не са загърбвали морето е самата Странджа и нейните обитатели през вековете. Тази Странджа, която древните наричали: Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт и Парория. …
Сред богатата биосфера на парк „Странджа” се е развила и богата ноосфера или антропосфера, както се изразяват Тейар дьо Шарден и Лев Гумильов. Обитателите на планината са ни оставили забележителни следи от меднокаменната епоха до наши дни. Разположението на Странджа в триъгълника между Черно море и Пропонтида (Мраморно морe), а също така и близо до Босфора, определя основните характеристики на древните култури, разцъфтявали тук.
Странджа и морето - това е вековечна взаимовръзка, която се отразява през всички исторически епохи. Източната част на планината е била обтичана от културни влияния, идващи от Анатолия по посока на Добруджа и Долнодунавската област. Това е ставало още през неолитната епоха (шестото хилядолетие пр. Хр.). Странджа и Черно море - оттогава насетне това ще стане лайтмотив в развитието на културата. Шумът на прибоя се чува и в разказите на древните за тракийските пиратства при Салмидесос. Тайнствената дума „Салмидесос” не е била само древното име на Мидия (днес Каиккьой). Така, според Венедиков, се е казвала цялата Централна и Южна Странджа през епохата на бронза и ранножелязните векове - XII - VI в. пр. Хр. Шумът на прибоя усещаме и като импулс за античния металодобив, за средновековния дърводобив и по-късното въглищарство, предизвикани от близостта на Константинопол, станал по-късно Цариград за българите. Морето е ужасът от лазите и надеждите в Русия, изживени от странджанското население. Най-красноречивото доказателство, че траките и българите никога не са загърбвали морето е самата Странджа и нейните обитатели през вековете. Тази Странджа, която древните наричали: Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт и Парория. …
Пълният текст можете да прочетете в PDF-формат