СПИРАЛОВИДНИ ГРИВНИ И ПРЪСТЕНИ ОТ
ТЕРИТОРИЯТА НА МЕСАМБРИЯ
Змиевидните пръстени от некропола на Месамбрия многократно са публикувани и коментирани. Две бронзови спираловидни гривни от хората на мегарската колония също отдавна са влезли в научно обръщение. Находките, които се натрупаха през последните години са малко, но те са многозначителни и затова заслужават отново да се занимаем с този проблем
През месец февруари 2002 г. двама жители на село Порой ми показаха спираловиден златен пръстен, открит на западния бряг на язовир „Порой” недалеч от Порой (Фиг. 1). Според откривателите, пръстенът се е показал вследствие размиването на брега от водите на язовира. Той е направен от висококаратова масивна златна тел, състои се от четири намотки. В горния край облата тел придобива плоско сечение и намотката завършва със змийска глава, украсена с кръстосана двойка врязани линии. По дължината на главата те образуват т. нар. „андреевски кръст” с формата на латинско „Х” или славянско „Х”. Най-горната полунамотка на спиралата е украсена със ситни нарези от външната страна (Диам. 22 мм. 18 грама, масивно злато).
Точни аналогии пръстенът от Порой няма. Наистина от некропола на Месамбрия имаме два змиевидни пръстена, но по структура и украса, те са съвсем различни. Единият от тях, публикуван още от Гълъбов, е украсен с полускъпоценни камъни (Фиг. 2А) и представлява „морско чудовище”, което, според мене би могло да бъде митичното същество, което аргонавтите срещнали сред Понтос Еуксейнос по пътя към Колхида. Това „морско чудовище би могъл да е и прорицателят Главк, който дал ценни съвети и напътствия на аргонавтите. Другият пръстен, публикуван от Жана Чимбулева, представлява навита змия и на вид е по-близък до находката от Порой (Фиг 2Б). И двата месамбрийски пръстена обаче са от златна лента, а не от груба тел и това е съществена разлика, която сигурно се дължи на различната датировка. Несебърските пръстени се датират в ІІІ в. пр. Хр., а пръстенът от Порой явно е по-ранен и сигурно принадлежи на V - ІV в. пр. Хр. Новата находка е близка донякъде до орнаменталните обеци от село Бериево, Севлиевско (Фиг. 3), които сега се намират в колекцията на Националния исторически музей, София. Бериевските обеци са от златна лента с триъгълно сечение и са датирани във VІІ век пр. Хр. Явно златният пръстен от Порой заема междинно място между находките от Бериево и Несебър. Остава да подчертаем, че и бронзовата змиевидна гривна от Руен, за която ще стане дума, също е от бронзова тел. При главата на змията тя преминава в лента.
Мястото на находката, горният край на язовир „Порой”, има, според мене, голямо значение. Всъщност новата находка произлиза от самата хора на Месамбрия. В миналото тук е бил открит един посветителен надпис на тракийския конник и нашите предшественици са локализирали тук пътната станция Казалет. Един късен пътен надпис обаче тласка към заключението, че Казалет се е намирала на 5 - 6 км от местонахождението на пръстена в местността „Бейкьой” между селата Порой и Бата. Там и сега могат да се видят останките на стар каптаж, около който се откриват елинистически и римски монети. Късният пътен надпис е нанесен върху мраморен архитрав от елинистическата епоха, който е украсен с черепни букрании и розети. По стил той значително превъзхожда архитрава на тракийската гробница при Свещари, повече прилича на аналогичните паметници от Пергамон и сигурно датира от ранния ІІІ век пр. Хр.
От територията на Месамбрия произхождат много повече змиевидни гривни. Те, както посочих, в някои случаи са от бронзова тел, а в някои от бронзова лента. В археологическата литература най-напред са влезли гривните от село Каменар (Аликария), Поморийско (Фиг. 4). Тук заедно с фрагментиран чернофирнисов лекит, два фрагмента от сивочерна купа и две фрагментирани бронзови фибули през 20-те години на ХХ век са били открити две бронзови гривни. Погребението е датирано от Рафаил Попов въз основа на фибулите в V век пр. Хр.
Едната от змиевидните бронзови гривни от Каменар е украсена с отпечатани кръгчета и врязани линии. За съжаление през 70-те години на миналия век тя бе открадната от експозицията на Бургаския музей и сега ние разполагаме само със снимки и рисунки на този интересен паметник.
През 70-те години в подножието на Тракийското укрепление при село Руен беше открита още една змиевидна гривна от обла тел, завършваща с плоска змийска глава, а през последните години с помощта на металотърсачи бяха намерени още четири бронзови глави на змии, украсени с отпечатани кръгчета (Фиг. 5). Този орнамент ги сближава с орнаментиката на халщатската керамика в Тракия. Една от змийските главички, която беше подарена от колегата Лъчезар Лазаров на Бургаския музей, е била открита от Николай Митков сред развалините на месамбрийската катойкия „Оризаре”. Забележителното при нея е, че тя е украсена с отпечатани колелца, свързани с пунктирни линии (Фиг. 6). Тези колелца обаче се различават от другите. Те имат четири спици и са обградени с лъчи. Т. е. колелцата от бронзовата гривна от „Оризаре” имат в украсата си изображение, което повтаря най-разпространения реверс на месамбрийските сребърни и бронзови монети - колело с четири спици, обградено с венец от слънчеви лъчи. Този тип за опако се появява в самото начало на месамрийското монетосечене. През първата половина на V в. го виждаме върху уникалната драхма (Фиг. 7). При нея между колелото с четири спици липсват първите четири букви от името на града МЕТА, а в единия сектор е разположено миниатюрно изображение на легендарния тракийски основател на града Мелсас и в срещуположния сектор свастика или по-скоро тетраскеле, защото в края на раменете й има намек, че това са крака на силен.
Бронзова глава на змия от крайградското месамбрийско селище „Оризаре” е многозначителна. Тя е ярко доказателство за духовни взаимодействия между траките от територията на политията и колонистите, които са я основали. Те, както е добре известно, са запазили нейното тракийско име. В този фрагмент от гривна можем да видим съчетание на един хтоничен (подземен) култ с небесния култ към слънцето. Хтоничният елемент се изразява от змиевидната форма на гривната, а соларният - с колелата с четири спици и лъчистото сияние. При един по-ранен етап при гривните на местното население тези колела нямат спици, а само точка в центъра и не са обградени с лъчест орнамент.
Съвпадението между изображението на колело с четири спици, обградено с лъчи върху главата на змия от месамбрийската катойкия „Оризаре” и реверса на най-ранните и по-късните монети на Месамбрия ни говори много за общите индоевропейски корени на дорийските колонисти и населението от близкия хинтерланд на политията Месамбрия. В буквалния смисъл на думата тези изображения са доказателство за еднаквост на символиката, с която с сблъскваме върху тракийски и старогръцки паметници.
ТЕРИТОРИЯТА НА МЕСАМБРИЯ
Змиевидните пръстени от некропола на Месамбрия многократно са публикувани и коментирани. Две бронзови спираловидни гривни от хората на мегарската колония също отдавна са влезли в научно обръщение. Находките, които се натрупаха през последните години са малко, но те са многозначителни и затова заслужават отново да се занимаем с този проблем
През месец февруари 2002 г. двама жители на село Порой ми показаха спираловиден златен пръстен, открит на западния бряг на язовир „Порой” недалеч от Порой (Фиг. 1). Според откривателите, пръстенът се е показал вследствие размиването на брега от водите на язовира. Той е направен от висококаратова масивна златна тел, състои се от четири намотки. В горния край облата тел придобива плоско сечение и намотката завършва със змийска глава, украсена с кръстосана двойка врязани линии. По дължината на главата те образуват т. нар. „андреевски кръст” с формата на латинско „Х” или славянско „Х”. Най-горната полунамотка на спиралата е украсена със ситни нарези от външната страна (Диам. 22 мм. 18 грама, масивно злато).
Точни аналогии пръстенът от Порой няма. Наистина от некропола на Месамбрия имаме два змиевидни пръстена, но по структура и украса, те са съвсем различни. Единият от тях, публикуван още от Гълъбов, е украсен с полускъпоценни камъни (Фиг. 2А) и представлява „морско чудовище”, което, според мене би могло да бъде митичното същество, което аргонавтите срещнали сред Понтос Еуксейнос по пътя към Колхида. Това „морско чудовище би могъл да е и прорицателят Главк, който дал ценни съвети и напътствия на аргонавтите. Другият пръстен, публикуван от Жана Чимбулева, представлява навита змия и на вид е по-близък до находката от Порой (Фиг 2Б). И двата месамбрийски пръстена обаче са от златна лента, а не от груба тел и това е съществена разлика, която сигурно се дължи на различната датировка. Несебърските пръстени се датират в ІІІ в. пр. Хр., а пръстенът от Порой явно е по-ранен и сигурно принадлежи на V - ІV в. пр. Хр. Новата находка е близка донякъде до орнаменталните обеци от село Бериево, Севлиевско (Фиг. 3), които сега се намират в колекцията на Националния исторически музей, София. Бериевските обеци са от златна лента с триъгълно сечение и са датирани във VІІ век пр. Хр. Явно златният пръстен от Порой заема междинно място между находките от Бериево и Несебър. Остава да подчертаем, че и бронзовата змиевидна гривна от Руен, за която ще стане дума, също е от бронзова тел. При главата на змията тя преминава в лента.
Мястото на находката, горният край на язовир „Порой”, има, според мене, голямо значение. Всъщност новата находка произлиза от самата хора на Месамбрия. В миналото тук е бил открит един посветителен надпис на тракийския конник и нашите предшественици са локализирали тук пътната станция Казалет. Един късен пътен надпис обаче тласка към заключението, че Казалет се е намирала на 5 - 6 км от местонахождението на пръстена в местността „Бейкьой” между селата Порой и Бата. Там и сега могат да се видят останките на стар каптаж, около който се откриват елинистически и римски монети. Късният пътен надпис е нанесен върху мраморен архитрав от елинистическата епоха, който е украсен с черепни букрании и розети. По стил той значително превъзхожда архитрава на тракийската гробница при Свещари, повече прилича на аналогичните паметници от Пергамон и сигурно датира от ранния ІІІ век пр. Хр.
От територията на Месамбрия произхождат много повече змиевидни гривни. Те, както посочих, в някои случаи са от бронзова тел, а в някои от бронзова лента. В археологическата литература най-напред са влезли гривните от село Каменар (Аликария), Поморийско (Фиг. 4). Тук заедно с фрагментиран чернофирнисов лекит, два фрагмента от сивочерна купа и две фрагментирани бронзови фибули през 20-те години на ХХ век са били открити две бронзови гривни. Погребението е датирано от Рафаил Попов въз основа на фибулите в V век пр. Хр.
Едната от змиевидните бронзови гривни от Каменар е украсена с отпечатани кръгчета и врязани линии. За съжаление през 70-те години на миналия век тя бе открадната от експозицията на Бургаския музей и сега ние разполагаме само със снимки и рисунки на този интересен паметник.
През 70-те години в подножието на Тракийското укрепление при село Руен беше открита още една змиевидна гривна от обла тел, завършваща с плоска змийска глава, а през последните години с помощта на металотърсачи бяха намерени още четири бронзови глави на змии, украсени с отпечатани кръгчета (Фиг. 5). Този орнамент ги сближава с орнаментиката на халщатската керамика в Тракия. Една от змийските главички, която беше подарена от колегата Лъчезар Лазаров на Бургаския музей, е била открита от Николай Митков сред развалините на месамбрийската катойкия „Оризаре”. Забележителното при нея е, че тя е украсена с отпечатани колелца, свързани с пунктирни линии (Фиг. 6). Тези колелца обаче се различават от другите. Те имат четири спици и са обградени с лъчи. Т. е. колелцата от бронзовата гривна от „Оризаре” имат в украсата си изображение, което повтаря най-разпространения реверс на месамбрийските сребърни и бронзови монети - колело с четири спици, обградено с венец от слънчеви лъчи. Този тип за опако се появява в самото начало на месамрийското монетосечене. През първата половина на V в. го виждаме върху уникалната драхма (Фиг. 7). При нея между колелото с четири спици липсват първите четири букви от името на града МЕТА, а в единия сектор е разположено миниатюрно изображение на легендарния тракийски основател на града Мелсас и в срещуположния сектор свастика или по-скоро тетраскеле, защото в края на раменете й има намек, че това са крака на силен.
Бронзова глава на змия от крайградското месамбрийско селище „Оризаре” е многозначителна. Тя е ярко доказателство за духовни взаимодействия между траките от територията на политията и колонистите, които са я основали. Те, както е добре известно, са запазили нейното тракийско име. В този фрагмент от гривна можем да видим съчетание на един хтоничен (подземен) култ с небесния култ към слънцето. Хтоничният елемент се изразява от змиевидната форма на гривната, а соларният - с колелата с четири спици и лъчистото сияние. При един по-ранен етап при гривните на местното население тези колела нямат спици, а само точка в центъра и не са обградени с лъчест орнамент.
Съвпадението между изображението на колело с четири спици, обградено с лъчи върху главата на змия от месамбрийската катойкия „Оризаре” и реверса на най-ранните и по-късните монети на Месамбрия ни говори много за общите индоевропейски корени на дорийските колонисти и населението от близкия хинтерланд на политията Месамбрия. В буквалния смисъл на думата тези изображения са доказателство за еднаквост на символиката, с която с сблъскваме върху тракийски и старогръцки паметници.
Фиг. 2А. Пръстенът от Несебър, моделиран като дракон (3 в. пр. Хр).
Фиг. 8. Релеф № 2 от Месамбрия с изображение на месамбрийските стратези (края на 2 - началото на 1 в. пр. Хр.).
Фиг. 1. Златният пръстен от село Порой, Поморийска община (5 в. пр. Хр.).
Фиг. 2Б. Златен змиевиден пръстен от Несебър (3 в. пр. Хр.).
Фиг 3. Златните обеци от с. Бериево, Севлиевско (7 в. пр. Хр.).
Фиг. 4. Бронзовите гривни от с. Каменар, община Поморие ( 5 в. пр. Хр.).
Фиг. 5. Бронзова гривна (фрагмент) с отпечатани колелца, открита в долината на река Хаджийка (5 в. пр. Хр.).
Фиг. 6. Бронзова гривна (фрагмент) от месамбрийска катойкия “Оризаре” (5 в. пр. Хр.).
Фиг. 7. Драхма на Месамбрия от първата половина на 5 в. пр. Хр. (опако).
Обстоятелството, че срещаме този орнамент върху глави на бронзови змии ме кара да потърся връзката му с един важен паметник на месамбрийската пластика. Това е Релеф № 2 на месамбрийските стратези открит през 1972 г. и за първи път публикуван от проф. Иван Венедиков (Фиг. 8).
Между фигурите на стратезите, в средата на релефното поле при този паметник е разположена малка едикула (къщичка). Сред първенците на града, които извършват жертвоприношение пред каменен олтар могат да се видят и по-малките фигурки на техните наследници - сигурно бъдещи стратези. Жертвеникът прилича на саркофаг и така беше определен при първите публикации. Напоследък обаче Йохана Фабрициус, на базата на аналогии, успя да уточни, че това не е саркофаг, а именно жертвеник.
Прави впечатление обстоятелството, че едикулата е разположена сред скален терен и това е нарочно подчертано от ваятеля.. Между жертвеника и едикулата има дърво, наподобяващо колона и по него се вие змия. Тази едикула явно може да бъде определена като хероон - светилище на конкретен херос, вероятно Мелсас. Най-съществената част от тялото на змията - главата, е насочена към хероона.
Получават се два многозначителни елемента - скалите, определящи конкретното място на хероона и змията, посредник между жертвеника и почитания херос. Следователно в релеф № 2 на месамбрийските стратези е засвидетелствана тясната взаимовръзка “змия - Херос” (Херос - окистес, основател на града). Тук трябва да припомня, че според Павзаний в самата Олимпия под змийски образ бил почитан херосът Сосиполис. А именно за „героя Сосиполис” става дума в надписа на месамбрийския релеф. Фабрициус също подчертава, че релефите на стратезите говорят за култ към „един достолепен Херос - спасител на града”.
Култът към местните герои не е бил чужд на гърците още през първите векове на колонизацията. Аполоний Родоски пише, че аргонавтите, тези par excellence литературни герои, антиципатори на колонизацията, винаги са отдавали почит на героите (херосите) и „божествата на мястото”:
„С чаша златна възлияние стори Язон
в чистите речни води сипа вино, подобно на мед
в чест на Гея-Земята, на местните богове и герои.
Свил колене, той ги помоли благосклонни да бъдат
Към моряците и към Арго, пристанал на техния бряг.” (Apoll. Rod. II, 1271-1274).
Броят на змиевидните пръстени и гривни от тракийската територия недалеч от Месамбрия и Аполония вероятно ще се увеличава и в бъдеще. Такова бронзово бижу беше открито през 2004 г. при разкопките на магистралата Бургас - София в ямно тракийско светилище между селата Кръстина и Винарско, община Камено. Тези находки ни показват, че на индоевропейска основа са съществували общи представи и вярвания, които в една или друга степен са сближавали дошлите колонисти от Мегара, Бизантион, Калхедон и Милет със заварените в днешното Южно Черноморие траки. Първите градове по днешното българско крайбрежие обаче, не само са донесли първия урбанистичен импулс по нашите земи, но в твърде голяма степен пришълците, които са ги създали, са били повлияни от местното население.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов
Между фигурите на стратезите, в средата на релефното поле при този паметник е разположена малка едикула (къщичка). Сред първенците на града, които извършват жертвоприношение пред каменен олтар могат да се видят и по-малките фигурки на техните наследници - сигурно бъдещи стратези. Жертвеникът прилича на саркофаг и така беше определен при първите публикации. Напоследък обаче Йохана Фабрициус, на базата на аналогии, успя да уточни, че това не е саркофаг, а именно жертвеник.
Прави впечатление обстоятелството, че едикулата е разположена сред скален терен и това е нарочно подчертано от ваятеля.. Между жертвеника и едикулата има дърво, наподобяващо колона и по него се вие змия. Тази едикула явно може да бъде определена като хероон - светилище на конкретен херос, вероятно Мелсас. Най-съществената част от тялото на змията - главата, е насочена към хероона.
Получават се два многозначителни елемента - скалите, определящи конкретното място на хероона и змията, посредник между жертвеника и почитания херос. Следователно в релеф № 2 на месамбрийските стратези е засвидетелствана тясната взаимовръзка “змия - Херос” (Херос - окистес, основател на града). Тук трябва да припомня, че според Павзаний в самата Олимпия под змийски образ бил почитан херосът Сосиполис. А именно за „героя Сосиполис” става дума в надписа на месамбрийския релеф. Фабрициус също подчертава, че релефите на стратезите говорят за култ към „един достолепен Херос - спасител на града”.
Култът към местните герои не е бил чужд на гърците още през първите векове на колонизацията. Аполоний Родоски пише, че аргонавтите, тези par excellence литературни герои, антиципатори на колонизацията, винаги са отдавали почит на героите (херосите) и „божествата на мястото”:
„С чаша златна възлияние стори Язон
в чистите речни води сипа вино, подобно на мед
в чест на Гея-Земята, на местните богове и герои.
Свил колене, той ги помоли благосклонни да бъдат
Към моряците и към Арго, пристанал на техния бряг.” (Apoll. Rod. II, 1271-1274).
Броят на змиевидните пръстени и гривни от тракийската територия недалеч от Месамбрия и Аполония вероятно ще се увеличава и в бъдеще. Такова бронзово бижу беше открито през 2004 г. при разкопките на магистралата Бургас - София в ямно тракийско светилище между селата Кръстина и Винарско, община Камено. Тези находки ни показват, че на индоевропейска основа са съществували общи представи и вярвания, които в една или друга степен са сближавали дошлите колонисти от Мегара, Бизантион, Калхедон и Милет със заварените в днешното Южно Черноморие траки. Първите градове по днешното българско крайбрежие обаче, не само са донесли първия урбанистичен импулс по нашите земи, но в твърде голяма степен пришълците, които са ги създали, са били повлияни от местното население.
Проф. д.и.н. Иван Карайотов