ИТАЛИАНСКИ ВОЕННОМОРСКИ ПОСЕЩЕНИЯ ДО
1929 Г.
Още нещо за загадъчното посещение на италиански водосамолети във Варна през 1928 г.
Статията „Италианската хидропланна ескадра във Варна” от 6 януари т.г. съдържа интересни сведения за историята на чуждестранните военноморски посещения в България, особено като се отчете фактът, че за тях е писано малко и данните са разпилени тук-там. Най-голям интерес представлява всъщност твърдението, че през пролетта на 1928 г. ескадра от 64 италиански хидроплана посещава Варна. При това то е подкрепено с два солидни аргумента: мнението на видния морски учен, публицист, историограф и авиатор Сава Иванов (по-късно - контраадмирал) и снимки от посещението. Дръзвам да изразя съмнение в достоверността на тези аргументи, но за това - след малко. Преди това - малко допълнение към италианските военноморски визити у нас и българо-италианското авиационно сътрудничество до 1929 г.
1897 г., 20 август (1 септември). В Двореца Евксиноград княз Фердинанд І дава аудиенция на коменданта на новопристигналия италиански стационер в Цариград „Galileo Galilei” и на един от неговите лейтенанти, после князът посещава кораба. На 25 август (6 септември) княз Фердинанд І дава вечеря на италианския комендант, в която участват италианският вицеконсул във Варна, 4 лейтенанти и главният машинист на „Galileo Galilei”. На следващия ден князът и княгинята правят с италианския стационер разходка в Черно море. Това е първото известно посещение на италиански военен кораб в българско пристанище след Освобождението 1878 г. Основни технически данни: тип авизо, влиза в кралския военен флот на Италия през октомври 1888 г.; пълна водоизместимост 886 т, дължина най-голяма 77 м, широчина 8,03 м, газене 3,75 м; една вертикална парна машина с тройно разширение 1384 к.с., един гребен винт, 12 възела, екипаж 73. През периода септември 1896 - май 1898 г. изпълнява функциите на италиански стационер в Цариград.
1906 г., 18 (31) май. В тържественото откриване на новото варненско пристанище участва и италианският стационер „Archimede”. Основни технически данни: тип авизо (от една серия с „Galileo Galilei”), влиза в кралския военен флот на Италия през февруари 1888 г.; пълна водоизместимост 966 т, дължина най-голяма 77 м, широчина 8,03 м, газене 3,75 м; една вертикална парна машина с тройно разширение 1411 к.с., един гребен винт, 11,9 възела, екипаж 73. През периода ноември 1904 - юли 1907 г. изпълнява функциите на италиански стационер в Цариград.
1922 г., 15 юли. На път от Италия за Цариград, край Захарната фабрика (по това време извън София) каца италиански самолет тип „Breda”.
1922 г., 4 август. Столичният вестник „Мир” съобщава: „За италиански морски военен аташе в София е назначен г. капитан Федерико Кастракани. Постоянното седалище на аташето ще бъде в Букурещ.”
1922 г., 19 октомври. Вестник „Варненска поща” съобщава, че италианска авиационна компания е представила на българското правителство условията си за организирането на въздушни съобщения в страната.
1922 г., 9 ноември. На път от Италия за Цариград, на летището Божурище (край София) каца италианският самолет тип „Breda”. Непосредствено след това при полета му до Цариград той е пилотиран от българския летец М. Манов, а пътници са италианският авиоконструктор инж. Сарри, един механик и редакторът на в. „Слово”. При обратния полет от Цариград италианският самолет лети през Варна, Кюстенджа и Букурещ.
1925 г., началото на май. Италианските военни кораби „Конфиенцо” и „Дел Греко” под командването на кап. ІІ р. Силвио Салца (по-късно - вице-адмирал) посещават варненското пристанище.
1925 г., 2 октомври. В кино „Модерен театър” в София е премиерата на българския документален филм „Италианска аеропланна ескадра в София” [1].
1927 г., началото. Началникът на Дирекция „Въздухоплаване” майор Пеньо Попкръстев пристига в Рим „със задача да установи контакт с ръководителите на италианската авиация и да обсъди някои въпроси, между които и за приемането на български летци в Италианската авиационна академия” [2, с. 143].
1927 г., април. Варненският вестник „Черноморска камбана” съобщава, че се отлага посещението на италианските крайцерите „Пиза” и „Франческо Феручио”.
1928 г. Посещава ли италианска хидропланна ескадра Варна? Според статията от 6 януари 2012 г. в сайта на „Морски вестник”, авторът на съобщението в „Морски сговор”, 1929, № 7-8 (Сава Иванов) още в първото изречение твърдял, че „във Варна „италианска хидропланна ескадра” е идвала два пъти: през пролетта на 1928 г. и на 7 юни 1929 г. Първият път съставът на ескадрата е повече от внушителен: 64 летателни машини!” (подч. И.А.). В действителност обаче въпросното първо изречение известява нещо съвсем друго: „Подобно на това, както през пролетта на 1928 година 64 италиански хидроплана направиха съвместно летение в западната част на Средиземно море, като посетиха испанските авиационни бази...” (подч. И.А.). Следователно изобщо не става дума за посещение в България, а на противоположния край на Европата. Тъкмо за това събитие С. Иванов съобщава в „Морски сговор” една година по-рано (1928 г., № 8, с. 15), като там хидропланите са 61 и това е точният брой, но пък е сгрешена посетената страна, като са посочени италиански летища. По онова време (25 май - 2 юни 1928 г.) тази първа по рода си италианска експедиция е изключително събитие в световната авиация, отразена е широко както в тогавашния печат, така и днес в интернет. И тъй като тя посещава Западна Европа (Испания и Франция), това обяснява факта, че нито сп. „Морски сговор”, нито варненският и софийският печат съобщават за идването й във Варна. Ако на публикуваните на 6 т.м. стари снимки има надписи 1928 г., те положително са поставени години по-късно на памет.
1929 г., 7 юни. Италианската хидропланна ескадра от 35 машини с общо 136 души пристига във Варна на три групи: І група - 4 хидроплана, ІІ група - 16 хидроплана и ІІІ група - 15 хидроплана. Ескадрата е под командването на ген. Итало Балбо (от септември с. г. - министър на авиацията на Италия). Маршрутът на полета е Орбетелло (италианска авиационна база) - Таранто - Атина - Цариград - Варна - Одеса - Кюстенджа - Цариград - Атина - Таранто - Орбетелло. Общата дължина на полета е 5 300 км (малко по-дълъг от полета в Западна Европа през предната година). При посрещането му във Варна ген. Балбо държи реч, с която уверява, че „пламъкът, който грее в България, ще бъде подкрепен от мощния огън на фашистка Италия”, като насърчава по този начин стремежа на България към Македония. Тази реч предизвиква много коментари, особено в Румъния [2, с.144], където по-късно при посещението му в Кюстенджа на ген. Балбо се налага да уточнява, че думите му в България не са разбрани правилно [3]. На снимката, публикувана на 6 т. м. с надпис „Италианските гости и техните домакини - ... ”, ген. Балбо е офицерът с бялата униформа. За отбелязване е, че в комунистическа Одеса посрещат изключително радушно представителите на фашистка Италия, но това е друга тема. Посрещането на италианската хидропланна ескадра е документирано на филмова лента, която за съжаление не е съхранена до наши дни.
Литература и бележки
1. Дължа благодарност за отзивчивостта на известния киноисторик д-р Петър Кърджилов от София, който ми съобщи точната дата на филма „Италианска аеропланна ескадра в София” от 1925 г.
2. Димитров, Илчо. Българо-италиански политически отношения 1922-1943. С., Тилиа, 1996. 384 с.
3.https://books.google.bg/books (с.206).
Иван АЛЕКСИЕВ
1929 Г.
Още нещо за загадъчното посещение на италиански водосамолети във Варна през 1928 г.
Статията „Италианската хидропланна ескадра във Варна” от 6 януари т.г. съдържа интересни сведения за историята на чуждестранните военноморски посещения в България, особено като се отчете фактът, че за тях е писано малко и данните са разпилени тук-там. Най-голям интерес представлява всъщност твърдението, че през пролетта на 1928 г. ескадра от 64 италиански хидроплана посещава Варна. При това то е подкрепено с два солидни аргумента: мнението на видния морски учен, публицист, историограф и авиатор Сава Иванов (по-късно - контраадмирал) и снимки от посещението. Дръзвам да изразя съмнение в достоверността на тези аргументи, но за това - след малко. Преди това - малко допълнение към италианските военноморски визити у нас и българо-италианското авиационно сътрудничество до 1929 г.
1897 г., 20 август (1 септември). В Двореца Евксиноград княз Фердинанд І дава аудиенция на коменданта на новопристигналия италиански стационер в Цариград „Galileo Galilei” и на един от неговите лейтенанти, после князът посещава кораба. На 25 август (6 септември) княз Фердинанд І дава вечеря на италианския комендант, в която участват италианският вицеконсул във Варна, 4 лейтенанти и главният машинист на „Galileo Galilei”. На следващия ден князът и княгинята правят с италианския стационер разходка в Черно море. Това е първото известно посещение на италиански военен кораб в българско пристанище след Освобождението 1878 г. Основни технически данни: тип авизо, влиза в кралския военен флот на Италия през октомври 1888 г.; пълна водоизместимост 886 т, дължина най-голяма 77 м, широчина 8,03 м, газене 3,75 м; една вертикална парна машина с тройно разширение 1384 к.с., един гребен винт, 12 възела, екипаж 73. През периода септември 1896 - май 1898 г. изпълнява функциите на италиански стационер в Цариград.
1906 г., 18 (31) май. В тържественото откриване на новото варненско пристанище участва и италианският стационер „Archimede”. Основни технически данни: тип авизо (от една серия с „Galileo Galilei”), влиза в кралския военен флот на Италия през февруари 1888 г.; пълна водоизместимост 966 т, дължина най-голяма 77 м, широчина 8,03 м, газене 3,75 м; една вертикална парна машина с тройно разширение 1411 к.с., един гребен винт, 11,9 възела, екипаж 73. През периода ноември 1904 - юли 1907 г. изпълнява функциите на италиански стационер в Цариград.
1922 г., 15 юли. На път от Италия за Цариград, край Захарната фабрика (по това време извън София) каца италиански самолет тип „Breda”.
1922 г., 4 август. Столичният вестник „Мир” съобщава: „За италиански морски военен аташе в София е назначен г. капитан Федерико Кастракани. Постоянното седалище на аташето ще бъде в Букурещ.”
1922 г., 19 октомври. Вестник „Варненска поща” съобщава, че италианска авиационна компания е представила на българското правителство условията си за организирането на въздушни съобщения в страната.
1922 г., 9 ноември. На път от Италия за Цариград, на летището Божурище (край София) каца италианският самолет тип „Breda”. Непосредствено след това при полета му до Цариград той е пилотиран от българския летец М. Манов, а пътници са италианският авиоконструктор инж. Сарри, един механик и редакторът на в. „Слово”. При обратния полет от Цариград италианският самолет лети през Варна, Кюстенджа и Букурещ.
1925 г., началото на май. Италианските военни кораби „Конфиенцо” и „Дел Греко” под командването на кап. ІІ р. Силвио Салца (по-късно - вице-адмирал) посещават варненското пристанище.
1925 г., 2 октомври. В кино „Модерен театър” в София е премиерата на българския документален филм „Италианска аеропланна ескадра в София” [1].
1927 г., началото. Началникът на Дирекция „Въздухоплаване” майор Пеньо Попкръстев пристига в Рим „със задача да установи контакт с ръководителите на италианската авиация и да обсъди някои въпроси, между които и за приемането на български летци в Италианската авиационна академия” [2, с. 143].
1927 г., април. Варненският вестник „Черноморска камбана” съобщава, че се отлага посещението на италианските крайцерите „Пиза” и „Франческо Феручио”.
1928 г. Посещава ли италианска хидропланна ескадра Варна? Според статията от 6 януари 2012 г. в сайта на „Морски вестник”, авторът на съобщението в „Морски сговор”, 1929, № 7-8 (Сава Иванов) още в първото изречение твърдял, че „във Варна „италианска хидропланна ескадра” е идвала два пъти: през пролетта на 1928 г. и на 7 юни 1929 г. Първият път съставът на ескадрата е повече от внушителен: 64 летателни машини!” (подч. И.А.). В действителност обаче въпросното първо изречение известява нещо съвсем друго: „Подобно на това, както през пролетта на 1928 година 64 италиански хидроплана направиха съвместно летение в западната част на Средиземно море, като посетиха испанските авиационни бази...” (подч. И.А.). Следователно изобщо не става дума за посещение в България, а на противоположния край на Европата. Тъкмо за това събитие С. Иванов съобщава в „Морски сговор” една година по-рано (1928 г., № 8, с. 15), като там хидропланите са 61 и това е точният брой, но пък е сгрешена посетената страна, като са посочени италиански летища. По онова време (25 май - 2 юни 1928 г.) тази първа по рода си италианска експедиция е изключително събитие в световната авиация, отразена е широко както в тогавашния печат, така и днес в интернет. И тъй като тя посещава Западна Европа (Испания и Франция), това обяснява факта, че нито сп. „Морски сговор”, нито варненският и софийският печат съобщават за идването й във Варна. Ако на публикуваните на 6 т.м. стари снимки има надписи 1928 г., те положително са поставени години по-късно на памет.
1929 г., 7 юни. Италианската хидропланна ескадра от 35 машини с общо 136 души пристига във Варна на три групи: І група - 4 хидроплана, ІІ група - 16 хидроплана и ІІІ група - 15 хидроплана. Ескадрата е под командването на ген. Итало Балбо (от септември с. г. - министър на авиацията на Италия). Маршрутът на полета е Орбетелло (италианска авиационна база) - Таранто - Атина - Цариград - Варна - Одеса - Кюстенджа - Цариград - Атина - Таранто - Орбетелло. Общата дължина на полета е 5 300 км (малко по-дълъг от полета в Западна Европа през предната година). При посрещането му във Варна ген. Балбо държи реч, с която уверява, че „пламъкът, който грее в България, ще бъде подкрепен от мощния огън на фашистка Италия”, като насърчава по този начин стремежа на България към Македония. Тази реч предизвиква много коментари, особено в Румъния [2, с.144], където по-късно при посещението му в Кюстенджа на ген. Балбо се налага да уточнява, че думите му в България не са разбрани правилно [3]. На снимката, публикувана на 6 т. м. с надпис „Италианските гости и техните домакини - ... ”, ген. Балбо е офицерът с бялата униформа. За отбелязване е, че в комунистическа Одеса посрещат изключително радушно представителите на фашистка Италия, но това е друга тема. Посрещането на италианската хидропланна ескадра е документирано на филмова лента, която за съжаление не е съхранена до наши дни.
Литература и бележки
1. Дължа благодарност за отзивчивостта на известния киноисторик д-р Петър Кърджилов от София, който ми съобщи точната дата на филма „Италианска аеропланна ескадра в София” от 1925 г.
2. Димитров, Илчо. Българо-италиански политически отношения 1922-1943. С., Тилиа, 1996. 384 с.
3.https://books.google.bg/books (с.206).
Иван АЛЕКСИЕВ
Италианският стационер „Galileo Galilei” - https://it.wikipedia.org/wiki/File:Avviso_Galilei1.jpg
Италианският стационер „Galileo Galilei”, ок. 1900 г. -
https://it.wikipedia.org/wiki/File:Avviso_Galilei3.jpg
https://it.wikipedia.org/wiki/File:Avviso_Galilei3.jpg
Италианският стационер „Archimede” - https://upload.wikimedia.org/wikipedia/it/e/e1/Avviso_Archimede.jpg
Вице-адмирал Силвио Салца - https://www.guardiacostiera.it/images/comandantigenerali/11.jpg
Карта на полета на италианската хидропланна ескадра през 1929 г. в Черноморския регион - https://books.google.bg/books? (картата e на с. 205).
Ген. Итало Балбо (1896 - 1940 г.) https://t3.gstatic.com/images
Ген. Итало Балбо (1896 - 1940 г.) https://it.wikipedia.org/wiki/File:Profilo_Italo_Balbo.jpg
