ЗА КОРАБИТЕ „ЦАР ИВ. АСЕН”, „ЦАР ИВ. ШИШМАН”, „ЦАР ИВ. АЛЕКСАНДЪР”, „ЦАР ИВ. АСЕН ІІ”, „ИВ. АСЕН”, „ИВ. ШИШМАН” И „ЕМОНА”
Информацията във връзка с пощенската картичка, публикувана на 9 юни т. г. в сайта на „Морски вестник”, е повод да поставя въпроса за необходимостта от уточнения и относно строежа на „Емона”. Въпреки че е един от най-известните български пътнически кораби, сведенията за ранната му история в морскоисторическата литература и интернет са оскъдни и противоречиви. Разпространена е версията, че това бил проектът „Иван Шишман”, според едни корабът бил завършен края на 1945 г., а за други това се случва през 1946 г., данната 217 т се среща като водоизместване, дедуейт и брутна регистрова вместимост и очевидно за не един автор това са синонимни термини, а не три различни понятия. Не мога да предложа пълни сведения за строежа на „Емона”, но поне се опитвам да засегна някои противоречия и неясноти.
В архивната документация на Държавна корабостроителница - Варна е съхранен „Списък на корабите, построени и заложени в Държавна корабостроителница - Варна”, който не е датиран, но предполагам, че е съставен ок. 1942 г. В него е посочен туристически моторен кораб „Цар Ив. Шишман” (в някои документи и източници е описан като „Ц. Ив. Шишман”, „Цар Шишман”, „Цар Иван Шишман”), но графата „Години на строеж” не е попълнена и вероятно към момента на съставянето на списъка корабът само е проектиран и не е започнат строежът му. Според този списък основните технически данни на кораба са: водоизместимост 35 т, дължина 20,00 м, широчина 4,50 м, височина 1,50 м, мощност 100 к.с., скорост 9 възела [1]. През 1960 г. Марко Вълканов съобщава, че строежът на „Цар Ив. Шишман” бил завършен през 1942 г. в Русе, но не посочва източник [2, с.74]. През 2002 г. Тодор Парушев, позовавайки се на архивен източник, приема, че корабът е построен до 1944 г., но във
Информацията във връзка с пощенската картичка, публикувана на 9 юни т. г. в сайта на „Морски вестник”, е повод да поставя въпроса за необходимостта от уточнения и относно строежа на „Емона”. Въпреки че е един от най-известните български пътнически кораби, сведенията за ранната му история в морскоисторическата литература и интернет са оскъдни и противоречиви. Разпространена е версията, че това бил проектът „Иван Шишман”, според едни корабът бил завършен края на 1945 г., а за други това се случва през 1946 г., данната 217 т се среща като водоизместване, дедуейт и брутна регистрова вместимост и очевидно за не един автор това са синонимни термини, а не три различни понятия. Не мога да предложа пълни сведения за строежа на „Емона”, но поне се опитвам да засегна някои противоречия и неясноти.
В архивната документация на Държавна корабостроителница - Варна е съхранен „Списък на корабите, построени и заложени в Държавна корабостроителница - Варна”, който не е датиран, но предполагам, че е съставен ок. 1942 г. В него е посочен туристически моторен кораб „Цар Ив. Шишман” (в някои документи и източници е описан като „Ц. Ив. Шишман”, „Цар Шишман”, „Цар Иван Шишман”), но графата „Години на строеж” не е попълнена и вероятно към момента на съставянето на списъка корабът само е проектиран и не е започнат строежът му. Според този списък основните технически данни на кораба са: водоизместимост 35 т, дължина 20,00 м, широчина 4,50 м, височина 1,50 м, мощност 100 к.с., скорост 9 възела [1]. През 1960 г. Марко Вълканов съобщава, че строежът на „Цар Ив. Шишман” бил завършен през 1942 г. в Русе, но не посочва източник [2, с.74]. През 2002 г. Тодор Парушев, позовавайки се на архивен източник, приема, че корабът е построен до 1944 г., но във
Пътническият кораб „Емона” отплава от кей, на който е застанал и пътническият кораб „Васил Коларов”. Снимката е направена след 1959 г., когато „Васил Коралов” влиза в експлоатация, и преди 1979 г., когато „Емона” е пренесен в язовир „Кърджали”.
Пътническият кораб „Емона” в язовир „Кърджали”. Снимката е направена през 2004 г.
Варна, и не коментира противоречието с твърдението на М. Вълканов [3, с. 105]. В неофициален списък на корабите, построени през периода 1937-1998 г. във фирмата „Булярд Корабостроителна индустрия”, под № 15 е посочен м/к „Ц. Ив. Шишман”, завършен през 1942 г., но за ранната история на фирмата източникът не е благонадежден. Досега в морскоисторическата литература не успях да издиря сведения за експлоатацията на този кораб, не го открих и в регистровите книги на БКР. Ако наистина е построен, след 9 септември 1944 г. положително са му променили името, но какво ли е то? Може да се приеме обаче за доказан фактът, че корабът „Цар Ив. Шишман” не е предшественик на „Емона”, т. к. основните технически данни на двата кораба съществено се различават.
В споменатия вече архивен списък от ок. 1942 г. фигурира и туристическият кораб „Цар Ив. Асен”, при който не е посочена годината на строеж, но са отбелязани следните технически данни: водоизместимост 215 т, дължина 38,80 м, широчина 6,80 м, височина 3,00 м, мощност 300 к.с., скорост 11 възела [1]. Очевидно това е „Емона”, доказват го и други източници от онова време. През 1983 г. беше съобщено, че през 1942 г. в Държавната корабостроителница - Варна е заложен „Цар Ив. Асен ІІ” [4, с. 79], но авторите не посочват източник. Имайки предвид популярната морскоисторическа литература от периода 1920-1944 г., допускам, че този кораб наистина е наречен на втория български цар с името Иван Асен, а не на някой от останалите трима български царе със същото име.
Поради натоварването на Държавната корабостроителница - Варна с военни поръчки строежът на кораба до 1944 г. продължава епизодично и е възстановен едва през 1945 г. Вследствие на настъпилите след 9 септември 1944 г. антимонархически настроения името му е променено на безличното „Иван Асен”, като за новите управници изглежда е било досадна подробност, че в българската история това име са носили четири царе и един княз. То остава до края на август 1946 г., когато са завършени пробните изпитания. На 1 септември с. г. корабът тържествено е осветен и получава името „Емона”, като негов кръстник е инж. Цв. Вълков - пом.-директор на БДЖ. На тържеството проф. Бойчо Бойчев - ректор на Държавния университет „Св. Кирил Славянобългарски” - Варна (днес Икономически университет - Варна), поздравява корабостроителите и пожелава Държавната корабостроителница -Варна и корабостроителният отдел при Техническия факултет на Университета да вървят ръка за ръка за възхода на българското корабостроене.
Корабът е построен по български проект, като при разработването му е приложен моделният метод - изпитанията са извършени в Опитния басейн във Виена. По данни от тогавашния печат „Емона” има 40 спални места (І кл. - 20 и ІІ кл. - 20), а І кл. разполага и с летен салон. Първият комендант на кораба е Ангел Прокопиев. Извършените по-късно преустройства са отделна тема, но от морскоисторическо гледище особен интерес представлява фактът, че в наши дни „Емона” е един от най-старите плавателни съдове с нитована конструкция в България.
Колкото до кораба „Цар Иван Александър”, сведенията за него са повече от оскъдни. От план за пред-деветосептемврийското съревнование през 1945 г. в Държавната корабостроителница - Варна се вижда, че към юни с. г. там работят по него, но все още не е публикувана информация за завършването на строежа му. Възможно е да е влязъл в експлоатация под друго име, но засега историята му остава голяма загадка.
И така, при седемте кораба, споменати в заглавието на този материал, става дума всъщност за три плавателни съда. Историята на кораба „Емона” е сравнително по-добре осветлена, докато за „Цар Иван Шишман” и „Цар Иван Александър” липсват достоверни сведения дали строежът е завършен и под какво име плават след 9 септември 1944 г.
Литература и бележки
1. ТДА - Варна, ф. 11К, о. 2, а. е. 2, л. 36-37.
2. Вълканов, Марко. Развитие на корабостроенето и кораборемонта в България при условията на капитализма (1878-1944). Варна, Държ. издателство, 1960. 92 с.
3. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002. 264 с.
4. Иванова, Мария и Н. Флорев. Израстват кораби и хора. Варна, Г. Бакалов, 1983. 88 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
Снимките са от архива на МОРСКИ ВЕСТНИК
В споменатия вече архивен списък от ок. 1942 г. фигурира и туристическият кораб „Цар Ив. Асен”, при който не е посочена годината на строеж, но са отбелязани следните технически данни: водоизместимост 215 т, дължина 38,80 м, широчина 6,80 м, височина 3,00 м, мощност 300 к.с., скорост 11 възела [1]. Очевидно това е „Емона”, доказват го и други източници от онова време. През 1983 г. беше съобщено, че през 1942 г. в Държавната корабостроителница - Варна е заложен „Цар Ив. Асен ІІ” [4, с. 79], но авторите не посочват източник. Имайки предвид популярната морскоисторическа литература от периода 1920-1944 г., допускам, че този кораб наистина е наречен на втория български цар с името Иван Асен, а не на някой от останалите трима български царе със същото име.
Поради натоварването на Държавната корабостроителница - Варна с военни поръчки строежът на кораба до 1944 г. продължава епизодично и е възстановен едва през 1945 г. Вследствие на настъпилите след 9 септември 1944 г. антимонархически настроения името му е променено на безличното „Иван Асен”, като за новите управници изглежда е било досадна подробност, че в българската история това име са носили четири царе и един княз. То остава до края на август 1946 г., когато са завършени пробните изпитания. На 1 септември с. г. корабът тържествено е осветен и получава името „Емона”, като негов кръстник е инж. Цв. Вълков - пом.-директор на БДЖ. На тържеството проф. Бойчо Бойчев - ректор на Държавния университет „Св. Кирил Славянобългарски” - Варна (днес Икономически университет - Варна), поздравява корабостроителите и пожелава Държавната корабостроителница -Варна и корабостроителният отдел при Техническия факултет на Университета да вървят ръка за ръка за възхода на българското корабостроене.
Корабът е построен по български проект, като при разработването му е приложен моделният метод - изпитанията са извършени в Опитния басейн във Виена. По данни от тогавашния печат „Емона” има 40 спални места (І кл. - 20 и ІІ кл. - 20), а І кл. разполага и с летен салон. Първият комендант на кораба е Ангел Прокопиев. Извършените по-късно преустройства са отделна тема, но от морскоисторическо гледище особен интерес представлява фактът, че в наши дни „Емона” е един от най-старите плавателни съдове с нитована конструкция в България.
Колкото до кораба „Цар Иван Александър”, сведенията за него са повече от оскъдни. От план за пред-деветосептемврийското съревнование през 1945 г. в Държавната корабостроителница - Варна се вижда, че към юни с. г. там работят по него, но все още не е публикувана информация за завършването на строежа му. Възможно е да е влязъл в експлоатация под друго име, но засега историята му остава голяма загадка.
И така, при седемте кораба, споменати в заглавието на този материал, става дума всъщност за три плавателни съда. Историята на кораба „Емона” е сравнително по-добре осветлена, докато за „Цар Иван Шишман” и „Цар Иван Александър” липсват достоверни сведения дали строежът е завършен и под какво име плават след 9 септември 1944 г.
Литература и бележки
1. ТДА - Варна, ф. 11К, о. 2, а. е. 2, л. 36-37.
2. Вълканов, Марко. Развитие на корабостроенето и кораборемонта в България при условията на капитализма (1878-1944). Варна, Държ. издателство, 1960. 92 с.
3. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002. 264 с.
4. Иванова, Мария и Н. Флорев. Израстват кораби и хора. Варна, Г. Бакалов, 1983. 88 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
Снимките са от архива на МОРСКИ ВЕСТНИК