ПЕТЪР ИВ. ТЪРНОВСКИ И МОРСКА БЪЛГАРИЯ
Проявих интерес към живота и делото на Петър Иванов Търновски още в началото на 80-те години на миналия век и по онова време направих опит да получа сведения за него от сестра му, която живееше на ул. „Сава Радулов” 12 във Варна. Вероятно заради някакви наследствени истории, тя беше изключително неотзивчива (меко казано), не пожела дори да съобщи софийския адрес на семейството на брат си, камо ли да предостави някаква информация за него. Тъй като дейността му е назаслужено загърбена от морската историография, днес сведенията за него са изключително оскъдни и за биографията му можем да съдим най-вече по неговите публикации.
Роден е в Малко Търново. Липсват сведения за образованието му, но според негови твърдения, известно време е практикувал адвокатска професия и юрисконсулт [1, с. V]. Същевременно се заема и с журналистика. Най-ранните статии от него, които успях да открия, са от 1930 г. [2] до [11]. Те веднага правят впечатление с разнообразието на темите (предимно морски) и значимостта на засегнатите въпроси. Вероятно по същото време става член на Варненското журналистическо дружество, но през 1933 г. е изключен от него [12].
На 24 декември 1930 г. в зала „Съединение” във Варна по инициатива на П. Търновски е проведено събрание с цел образуването на Варненско икономическо дружество. При откриването на събранието неговият инициатор обосновава ролята на Варна като морски търговски център, в обсъждането на идеята участват личности като Евтим Воденичаров - председател на Окръжния съд, Калоян Манолов - народен представител и др., но учредяването на предлаганото дружество е отложено, за да се проведат подготвителни срещи с представители на заинтересованите от дейността му организации [13].
В началото на януари 1931 г. във Варна П. Търновски започва да издава народния независим вестник „Народен глас”. По съдържание това е морско периодично издание, но поради неморското звучене на заглавието му то остава незабелязано при прегледи на морския периодичен печат, макар че националната библиография още през 1966 г. загатва характера на варненския вестник: „Националистически, със своеобразни идеи по корабоплаването” (подч. И.А.). Според нея „Народен глас” е издаван през периода 4 януари 1931 - 10 юни 1932 г. и излиза само в 56 броя при тираж 1000 - 1200 екз. [14, с. 11]. В Регионалната библиотека „П. П. Славейков” - Варна (РБПС) се съхраняват обаче бр. 100 от 11 декември 1932 г. и бр. 105 от 15 януари 1933 г. Доколкото изданието е седмично, вероятно третата му годишнина започва с брой 104 от 8 януари 1933 г. Значителна част от колекцията от този вестник в РБПС липсва, останалите броеве са в окаяно състояние, но все пак дават ясна представа за категорично морския му характер. Той е изтъкнат от „главния редактор-издател-основател” П. Търновски още в уводната статия на първия брой: „ще се засягат (третират) въпроси от чисто научен характер със следните отдели: морски (защита водните проблеми на България), економически, законодателни, търговски, културно-политически, занаятчийски, рибарски, театрални, спортни, преглед на българския (столичен и провинциален) и чуждестранен печат, хроники, злободневни въпроси и т.п.” [15]. Според подзаглавните данни, на вестника сътрудничат „видни общественици и специалисти”, но това очевидно е останало само добро желание на издателя, защото комай повечето материали са списвани от него.
Вестник „Народен глас” наистина съдържа сведения изключително на морска тема. Значителна част от тях са посветени на българското корабоплаване и най-вече на Българското търговско параходно дружество (критични статии против неговия директор инж. Боян Кънев, назначенията на чужденци вместо български морски специалисти, снабдяването на параходите с въглища, купуването на нови параходи, необходимостта от одържавяването на дружеството), недостатъци в Закона за търговското корабоплаване, предложението от ноември 1930 г. на Едуард Сасонов от Браила за създаването на Българско търговско параходно дружество за речни и морски транспорти „Сасонов”, скандалното потъване на кораба „Кооператор”. Обширна статия призовава за подкрепа на Българското народно кооперативно дунавско и морско параходно дружество „Обединена България”, основано във Варна на 1 януари 1933 г. Интерес представляват и материалите на теми като пристанища, необходимостта от основаването на морска спасителна станция във Варна, дейността на АД „Кораловаг”, незавидното състояние на рибарството, Рибарското училище в Созопол, българският излаз на Бяло море, Морският музей във Варна и др. Уводната статия в броя от 19 април 1931 г. е адресирана към министъра на железниците, пощите и телеграфите Петко Стайнов с питане защо все още няма отговор на критични въпроси в 42 материала на морски теми, публикувани във вестника. Към известните досега подзаглавия на вестника добавям и това, че според брой 100 от 11 декември 1932 г. той е вече „Орган на Българската народно-творческа партия” (БНТП) и в издателското каре П. Търновски е документирал схващането си, че „В България трябва да има само 3 партии: Българска народно-творческа, буржоазна и работническа”. Доколкото за неговата БНТП не открих никакви сведения, най-вероятно в нея е членувал само П. Търновски...
На 12 юли 1931 г. във в. „Народен глас” е поместено съобщение, че се открива подписка за набиране на средства с цел издаването на „шест научни книги из стопанския, културния, политическия и обществен живот на България” от П. Търновски. Според библиографията на българската книжнина през периода 1878-1944 г., издадена през 1981 г., той е автор обаче на 29 книги [16, с. 498-500], от които, съдейки по заглавията и приложените към тях анотации, 25 са на морска тема, 4 - на други теми. Досега в морскоисторическата литература и интернет издирих ползването на само четири заглавия:
- Българското корабоплавателно дело. С., печ. Художник, [1938]. 86 с. [17, с. 242];
- Водните пътища и пристанищата. С., печ. Художник, [1938]. 90 с. [17, с. 242];
- Как се насърчава корабоплаването и корабостроенето. С., печ. Художник, [1940]. 14 с. [17, с.242];
- Българското дунавско параходно дело. Защо не успя едно велико кооперативно дело. С., печ. Художник, [1938]. 6, 4, 64 с. [18] и др.
Това подсказва, че преобладаващата част от публикациите на П. Търновски на практика остават неизвестни и неизползвани в морската историография. Не открих нито една публикация, в която да е цитирано неговото основно и най-важно съчинение - книгата „Где е стопанското, финансовото и търговско бъдеще на България (от международно, междудържавно и национално гледище)” [1], която е обемисто морско произведение. Преди да представя съдържанието му ще засегна една съществена особеност на останалите 24 морски книги. От тях на практика 22 са отпечатъци на отделни глави от основното му съчинение и само две са нови книги [19], [20]. Сиреч, морските книги на автора са само три. Допускам, че в книгата „Ролята на печата в миналото и днес” е представен и морският периодичен печат, имайки предвид предпочитанията на автора и издаването й като част от „Библиотека на Института за морскоправни и стопански проучвания” [21], но за това е необходимо допълнително проучване по оригиналния текст.
Към 1934 г. П. Търновски планира книгата „Где е...” да бъде написана в два тома и „всеки том в десет части” [1, с. V]. Понастоящем изданията на тази книга са крайно неясни. В националната библиография са публикувани пет описания на 6 издания на част І от том І, но съставителите от НБ „Св. Св. Кирил и Методий” приемат, че „Фактически има само едно единствено изд., вероятно от 1934 г. (екземпляр от него не е намерен). Всички останали „издания” са фиктивни” (подч. И.А.) [14, с. 498]. А без наличието на екземпляри от съответните издания наистина е невъзможно достоверно да се уточнят библиографските им описания и да се прави сравнителен анализ на текстовете им. Може да се приеме обаче, че частите от 2 до 10 от том І и вторият том не са издадени. Друг е въпросът дали авторът е оставил някакъв ръкопис на поне нещо от втората част на първия том. Имайки предвид склонността му през периода 1938 - 1940 г. да предлага на книжния пазар изключително „фиктивни” издания, едва ли е написал нещо повече по замисления обемист морски труд. С тези уговорки по-нататък при разглеждането на книгата „Где е...” става дума само за първата част от първия том. Тук предлагам обаче основни моменти от текста на две издания, които физически съществуват и лично съм видял:
1. Второто поправено и допълнено издание с предг. от 1934 г. [22]. Един екземпляр от това издание, определен от НБКМ през 1981 г. като „дефектен”, притежава и РБПС. То наистина завършва на с. 496 и създава впечатление за дефектност, но все пак текстът му предлага някои сведения за историята на книгата. Екземплярът съдържа и предговор към второто издание, датиран на 1 ноември 1937 г. [22, с. Х]. Нещо повече, в него като т. 7 от глава V (с. 373 - 402, вкл.), е разгледан въпросът „Историческо събитие със съдбоносно значение за нашето корабоплаване по Дунава. Широкият полет на мисълта и държ. усет за нуждата от български параходи по целия Дунав”. Тази точка не е отбелязана обаче в съдържанието на изданието, но не по-малко интересно е и това, че тя съобщава и за събития през юли 1938 г. Ако се отчете фактът, че предговорът към третото издание е от 3 октомври 1938 г. (за него след малко), вероятно второто поправено и допълнено издание е отпечатано през периода август - септември 1938 г., а не през 1934 или 1937 г. Освен това, според съдържанието му, текстът на изданието би трябвало да има поне 900 страници и това действително създава впечатление, че екземплярът е дефектен и от него липсват близо 400 страници. Сравнението на заглавията и страниците от съдържанието със заглавията и страниците от основния текст на екземпляра показа, че те отговарят само до с. 162, след което напълно се разминават: последната разгледана точка е „Какви корабостроителници да имаме?” и тя е представена от с. 488 до 496, но според съдържанието читателят би трябвало да я намери между с. 770 и 780. Предполагам, че обемът на второто поправено и допълнено издание е значително по-малък от обема на третото издание и в този смисъл може да се приеме, че наистина има поне две различни издания, а дефектът не е толкова в липсата на страници, колкото в това, че авторът е поставил грешно съдържание (планирано за третото издание).
2. Трето преработено издание от 1939 г. [1]. Притежавам екземпляр от това издание, което през 1993 г. беше предадено в една варненска фирма за вторична хартия, т.е. обречено на унищожаване. При това екземплярът е с автограф от П. Търновски: „На най-бедните, и най-героичните, смели и делови моряци на парахода „Евдокия” = скромен дар. Варна, 23.8.40. От автора”. Значителна част от него представлява интерес за морската история на България през периода 1878-1944 г., но тук представям съвсем накратко само част от сведенията: строежа на ферибот и мост на Дунав (с. 22-30, 360-373), основаното след І световна война Първо българско морско спасително кооперативно дружество „Водолаз” в Бургас (с. 50), списък на 65 морски нормативни акта (закони, наредби, правилници), издадени през периода 1889-1934 г. (с. 124-128), развитието на българското корабостроене (с. 143-158), подробни сведения за БТПД (с. 162-244), обширна информация по съдебното дело за потъването на парахода „Кооператор” през 1928 г. (с. 245-308), кратки, но малко известни данни за италиано-българското акционерно дружество за износ на земеделски произведения „Сердика” в София и едноименния му кораб (с. 308), списък на корабите, вписани в „Книгата за големите кораби” при пристанищата Бургас, Варна и Русе (с. 318), значението на Дунав за Европа и България (с. 319-373), излаза на България на Бяло море (с. 425-457), създаване и дейност на Българския народен морски сговор (с. 595-626), речник на морско-търговски и стопански термини (с. 629-638) и др.
Авторските усилия на П. Търновски не се изчерпват обаче с книгата „Где е ...” В РБПС се съхранява периодичното издание Библиотека „Народен глас”, което също е негово дело. В издателското каре до заглавието на изданието е написано „Търговско-морска, стопанско-историческа, економическа, политическа, финансова, военна, правна и работническа”, но съдържанието на запазените броеве доказва, че те са само на морска тема.
Проявих интерес към живота и делото на Петър Иванов Търновски още в началото на 80-те години на миналия век и по онова време направих опит да получа сведения за него от сестра му, която живееше на ул. „Сава Радулов” 12 във Варна. Вероятно заради някакви наследствени истории, тя беше изключително неотзивчива (меко казано), не пожела дори да съобщи софийския адрес на семейството на брат си, камо ли да предостави някаква информация за него. Тъй като дейността му е назаслужено загърбена от морската историография, днес сведенията за него са изключително оскъдни и за биографията му можем да съдим най-вече по неговите публикации.
Роден е в Малко Търново. Липсват сведения за образованието му, но според негови твърдения, известно време е практикувал адвокатска професия и юрисконсулт [1, с. V]. Същевременно се заема и с журналистика. Най-ранните статии от него, които успях да открия, са от 1930 г. [2] до [11]. Те веднага правят впечатление с разнообразието на темите (предимно морски) и значимостта на засегнатите въпроси. Вероятно по същото време става член на Варненското журналистическо дружество, но през 1933 г. е изключен от него [12].
На 24 декември 1930 г. в зала „Съединение” във Варна по инициатива на П. Търновски е проведено събрание с цел образуването на Варненско икономическо дружество. При откриването на събранието неговият инициатор обосновава ролята на Варна като морски търговски център, в обсъждането на идеята участват личности като Евтим Воденичаров - председател на Окръжния съд, Калоян Манолов - народен представител и др., но учредяването на предлаганото дружество е отложено, за да се проведат подготвителни срещи с представители на заинтересованите от дейността му организации [13].
В началото на януари 1931 г. във Варна П. Търновски започва да издава народния независим вестник „Народен глас”. По съдържание това е морско периодично издание, но поради неморското звучене на заглавието му то остава незабелязано при прегледи на морския периодичен печат, макар че националната библиография още през 1966 г. загатва характера на варненския вестник: „Националистически, със своеобразни идеи по корабоплаването” (подч. И.А.). Според нея „Народен глас” е издаван през периода 4 януари 1931 - 10 юни 1932 г. и излиза само в 56 броя при тираж 1000 - 1200 екз. [14, с. 11]. В Регионалната библиотека „П. П. Славейков” - Варна (РБПС) се съхраняват обаче бр. 100 от 11 декември 1932 г. и бр. 105 от 15 януари 1933 г. Доколкото изданието е седмично, вероятно третата му годишнина започва с брой 104 от 8 януари 1933 г. Значителна част от колекцията от този вестник в РБПС липсва, останалите броеве са в окаяно състояние, но все пак дават ясна представа за категорично морския му характер. Той е изтъкнат от „главния редактор-издател-основател” П. Търновски още в уводната статия на първия брой: „ще се засягат (третират) въпроси от чисто научен характер със следните отдели: морски (защита водните проблеми на България), економически, законодателни, търговски, културно-политически, занаятчийски, рибарски, театрални, спортни, преглед на българския (столичен и провинциален) и чуждестранен печат, хроники, злободневни въпроси и т.п.” [15]. Според подзаглавните данни, на вестника сътрудничат „видни общественици и специалисти”, но това очевидно е останало само добро желание на издателя, защото комай повечето материали са списвани от него.
Вестник „Народен глас” наистина съдържа сведения изключително на морска тема. Значителна част от тях са посветени на българското корабоплаване и най-вече на Българското търговско параходно дружество (критични статии против неговия директор инж. Боян Кънев, назначенията на чужденци вместо български морски специалисти, снабдяването на параходите с въглища, купуването на нови параходи, необходимостта от одържавяването на дружеството), недостатъци в Закона за търговското корабоплаване, предложението от ноември 1930 г. на Едуард Сасонов от Браила за създаването на Българско търговско параходно дружество за речни и морски транспорти „Сасонов”, скандалното потъване на кораба „Кооператор”. Обширна статия призовава за подкрепа на Българското народно кооперативно дунавско и морско параходно дружество „Обединена България”, основано във Варна на 1 януари 1933 г. Интерес представляват и материалите на теми като пристанища, необходимостта от основаването на морска спасителна станция във Варна, дейността на АД „Кораловаг”, незавидното състояние на рибарството, Рибарското училище в Созопол, българският излаз на Бяло море, Морският музей във Варна и др. Уводната статия в броя от 19 април 1931 г. е адресирана към министъра на железниците, пощите и телеграфите Петко Стайнов с питане защо все още няма отговор на критични въпроси в 42 материала на морски теми, публикувани във вестника. Към известните досега подзаглавия на вестника добавям и това, че според брой 100 от 11 декември 1932 г. той е вече „Орган на Българската народно-творческа партия” (БНТП) и в издателското каре П. Търновски е документирал схващането си, че „В България трябва да има само 3 партии: Българска народно-творческа, буржоазна и работническа”. Доколкото за неговата БНТП не открих никакви сведения, най-вероятно в нея е членувал само П. Търновски...
На 12 юли 1931 г. във в. „Народен глас” е поместено съобщение, че се открива подписка за набиране на средства с цел издаването на „шест научни книги из стопанския, културния, политическия и обществен живот на България” от П. Търновски. Според библиографията на българската книжнина през периода 1878-1944 г., издадена през 1981 г., той е автор обаче на 29 книги [16, с. 498-500], от които, съдейки по заглавията и приложените към тях анотации, 25 са на морска тема, 4 - на други теми. Досега в морскоисторическата литература и интернет издирих ползването на само четири заглавия:
- Българското корабоплавателно дело. С., печ. Художник, [1938]. 86 с. [17, с. 242];
- Водните пътища и пристанищата. С., печ. Художник, [1938]. 90 с. [17, с. 242];
- Как се насърчава корабоплаването и корабостроенето. С., печ. Художник, [1940]. 14 с. [17, с.242];
- Българското дунавско параходно дело. Защо не успя едно велико кооперативно дело. С., печ. Художник, [1938]. 6, 4, 64 с. [18] и др.
Това подсказва, че преобладаващата част от публикациите на П. Търновски на практика остават неизвестни и неизползвани в морската историография. Не открих нито една публикация, в която да е цитирано неговото основно и най-важно съчинение - книгата „Где е стопанското, финансовото и търговско бъдеще на България (от международно, междудържавно и национално гледище)” [1], която е обемисто морско произведение. Преди да представя съдържанието му ще засегна една съществена особеност на останалите 24 морски книги. От тях на практика 22 са отпечатъци на отделни глави от основното му съчинение и само две са нови книги [19], [20]. Сиреч, морските книги на автора са само три. Допускам, че в книгата „Ролята на печата в миналото и днес” е представен и морският периодичен печат, имайки предвид предпочитанията на автора и издаването й като част от „Библиотека на Института за морскоправни и стопански проучвания” [21], но за това е необходимо допълнително проучване по оригиналния текст.
Към 1934 г. П. Търновски планира книгата „Где е...” да бъде написана в два тома и „всеки том в десет части” [1, с. V]. Понастоящем изданията на тази книга са крайно неясни. В националната библиография са публикувани пет описания на 6 издания на част І от том І, но съставителите от НБ „Св. Св. Кирил и Методий” приемат, че „Фактически има само едно единствено изд., вероятно от 1934 г. (екземпляр от него не е намерен). Всички останали „издания” са фиктивни” (подч. И.А.) [14, с. 498]. А без наличието на екземпляри от съответните издания наистина е невъзможно достоверно да се уточнят библиографските им описания и да се прави сравнителен анализ на текстовете им. Може да се приеме обаче, че частите от 2 до 10 от том І и вторият том не са издадени. Друг е въпросът дали авторът е оставил някакъв ръкопис на поне нещо от втората част на първия том. Имайки предвид склонността му през периода 1938 - 1940 г. да предлага на книжния пазар изключително „фиктивни” издания, едва ли е написал нещо повече по замисления обемист морски труд. С тези уговорки по-нататък при разглеждането на книгата „Где е...” става дума само за първата част от първия том. Тук предлагам обаче основни моменти от текста на две издания, които физически съществуват и лично съм видял:
1. Второто поправено и допълнено издание с предг. от 1934 г. [22]. Един екземпляр от това издание, определен от НБКМ през 1981 г. като „дефектен”, притежава и РБПС. То наистина завършва на с. 496 и създава впечатление за дефектност, но все пак текстът му предлага някои сведения за историята на книгата. Екземплярът съдържа и предговор към второто издание, датиран на 1 ноември 1937 г. [22, с. Х]. Нещо повече, в него като т. 7 от глава V (с. 373 - 402, вкл.), е разгледан въпросът „Историческо събитие със съдбоносно значение за нашето корабоплаване по Дунава. Широкият полет на мисълта и държ. усет за нуждата от български параходи по целия Дунав”. Тази точка не е отбелязана обаче в съдържанието на изданието, но не по-малко интересно е и това, че тя съобщава и за събития през юли 1938 г. Ако се отчете фактът, че предговорът към третото издание е от 3 октомври 1938 г. (за него след малко), вероятно второто поправено и допълнено издание е отпечатано през периода август - септември 1938 г., а не през 1934 или 1937 г. Освен това, според съдържанието му, текстът на изданието би трябвало да има поне 900 страници и това действително създава впечатление, че екземплярът е дефектен и от него липсват близо 400 страници. Сравнението на заглавията и страниците от съдържанието със заглавията и страниците от основния текст на екземпляра показа, че те отговарят само до с. 162, след което напълно се разминават: последната разгледана точка е „Какви корабостроителници да имаме?” и тя е представена от с. 488 до 496, но според съдържанието читателят би трябвало да я намери между с. 770 и 780. Предполагам, че обемът на второто поправено и допълнено издание е значително по-малък от обема на третото издание и в този смисъл може да се приеме, че наистина има поне две различни издания, а дефектът не е толкова в липсата на страници, колкото в това, че авторът е поставил грешно съдържание (планирано за третото издание).
2. Трето преработено издание от 1939 г. [1]. Притежавам екземпляр от това издание, което през 1993 г. беше предадено в една варненска фирма за вторична хартия, т.е. обречено на унищожаване. При това екземплярът е с автограф от П. Търновски: „На най-бедните, и най-героичните, смели и делови моряци на парахода „Евдокия” = скромен дар. Варна, 23.8.40. От автора”. Значителна част от него представлява интерес за морската история на България през периода 1878-1944 г., но тук представям съвсем накратко само част от сведенията: строежа на ферибот и мост на Дунав (с. 22-30, 360-373), основаното след І световна война Първо българско морско спасително кооперативно дружество „Водолаз” в Бургас (с. 50), списък на 65 морски нормативни акта (закони, наредби, правилници), издадени през периода 1889-1934 г. (с. 124-128), развитието на българското корабостроене (с. 143-158), подробни сведения за БТПД (с. 162-244), обширна информация по съдебното дело за потъването на парахода „Кооператор” през 1928 г. (с. 245-308), кратки, но малко известни данни за италиано-българското акционерно дружество за износ на земеделски произведения „Сердика” в София и едноименния му кораб (с. 308), списък на корабите, вписани в „Книгата за големите кораби” при пристанищата Бургас, Варна и Русе (с. 318), значението на Дунав за Европа и България (с. 319-373), излаза на България на Бяло море (с. 425-457), създаване и дейност на Българския народен морски сговор (с. 595-626), речник на морско-търговски и стопански термини (с. 629-638) и др.
Авторските усилия на П. Търновски не се изчерпват обаче с книгата „Где е ...” В РБПС се съхранява периодичното издание Библиотека „Народен глас”, което също е негово дело. В издателското каре до заглавието на изданието е написано „Търговско-морска, стопанско-историческа, економическа, политическа, финансова, военна, правна и работническа”, но съдържанието на запазените броеве доказва, че те са само на морска тема.
Титулната страница на книгата „Где е...” (с автографа на П. Търновски, даден на моряците от парахода „Евдокия”), „трето преработено издание”.
Автографът на П. Търновски, даден на моряците от парахода „Евдокия”
Вестник „Народен глас”, г. І, бр. 1 от 4 януари 1931, стр. 1
Публикация във в. „Народен глас”, г. І, бр. 1 от 4 януари 1931, стр. 1, критикуваща назначаването на инж. Боян Кънев - бивш директор на Пристанище Варна, за директор на Българското търговско параходно дружество (БТПД).
Титулната страница на книгата „Водните пътища и пристанищата”
Титулната страница на книгата „Българското корабоплавателно дело”
Титулната страница на книгата „Где е...”, „второ поправено и допълнено издание”
Титулната страница на книгата „Насърдчение корабоплаването и корабостроенето”.
Вестник „Народен глас”, г. І, бр. 12 от 20 март 1931, стр. 1
Публикация във в. „Народен глас”, г. І, бр. 12 от 20 март 1931, стр. 1, критикуваща организацията на вахтената служба в параходите на БТПД.
Корицата на книгата „Дунавът в миналото и днес”
Издателското каре на библиотеката „Народен глас”
Фондът на РБПС съдържа 15 книги в общо пет броя (№№ 1-2, 3-5, 6-7, 8-10 и 11-15), отпечатани през 1938 г. В интерес на истината броевете на тази библиотека са описани като книги в националната библиография [16, с. 498-500], но П. Търновски, който в подзаглавните данни на броевете се представя като главен редактор-основател, е оформил броевете (книгите) като периодично издание и положително затова в РБПС те от години са описани като периодика. Този въпрос (книги или периодика) представлява интерес само за съвсем тесен кръг специалисти по библиография. Далеч по-съществено е съдържанието на тези броеве, а се оказва, че те са буквални отпечатъци на някои от точките и главите на книгата „Где е ...” В историята на българската морска литература това е уникален случай, но едва ли има такава чудесия и в други направления на българската литература: отделни части на една книга са издавани като нови книги и за трети път същият текст е отпечатан и предлаган като периодично издание.
На корицата на книга 3-5 П. Търновски уверява евентуалните абонати, че библиотеката ще излезе в 40 книги. Освен споменатите вече 15 книги, известни са обаче още 15: №№ 16-20, 21-25 и 26-30 [16, с. 498-499], които също са отпечатъци на отделни глави от книгата „Где е...”
На 8 май 1938 г. тържествено е открит Институтът за изучаване търговията, морското законодателство и борсово дело на страните от Черноморския басейн при Висшето търговско училище във Варна. През периода 1938-1940 г. този Институт издава Списание за морска търговия, морско право и борсово дело, в което известни специалисти като проф. Иосиф Фаденхехт, проф. Станчо Чолаков, доц. Янко Сираков, д-р Горан Иванов и др. публикуват оригинални трудове, които и днес представляват интерес за морската история на България. По някаква причина техните усилия изглежда не са се понравили на П. Търновски и по-късно (вероятно през 1943 г.) той създава собствен институт с подобен предмет на дейност - Институт за морскоправни и стопански проучвания „Петър Иванов Търновски” (Централа София и клонове - Варна, Бургас, Русе, Дедеагач, Кавала, Охрид). Нещо повече - започва да издава Библиотека на Института за морскоправни и стопански проучвания, от която през 1943-1944 г. излизат два броя [19], [21]. Не изключвам възможността в централата и клоновете на тази широкомащабно замислена морскоправна институция да е работил само един човек - нейният основател и патрон, но книгата му, посветена на дейността на неговия Институт [20], липсва във фонда на РБПС.
Морският публицист, общественик и издател Петър Ив. Търновски оставя впечатляваща следа в историята на българската морска литература с един вестник и две библиотечни поредици на морска тема, както и с морските си книги. Начинът на издаването на немалко от тях е необичаен за днешните ни представи, но той сигурно е правил това с убеждението да бъде полезен на Морска България. Част от съчиненията имат компилативен характер, но като цяло те съдържат полезни и днес сведения за българската морска история.
Литература
1. Търновски, Петър. Где е стопанското, финансово и търговско бъдеще на България (от международно, междудържавно и национално гледище). Т. І. Ч. І. 3. прераб. изд. [С.], 1939. ХІІІ, 638 с.
2. Търновски, Петър. Дунавският въпрос в миналото и настоящето от международно и национално гледище. - Отечество, № 468, 26 апр. 1930, с. 4.
3. Търновски, Петър. Грижи за българските академици-журналисти. - Черно море (Варна), № 358, 16 авг. 1930, с. 2.
4. Търновски, Петър. Какво трябва да се направи за правилния развой на България и каква трябва да бъде бъдещата държавна просветно морска и речна политика в сравнение с другите държави. - Варн. новини, № 2202, 23 авг. 1930, с. 2.
5. Търновски, Петър. Тракийският въпрос в неговата цялост от правно-политическо и стопанско гледище. - Черно море (Варна), № 361, 20 авг. 1930, с.2.
6. Търновски, Петър. Разбиранията на българите по дунавския въпрос и неговата съдба в миналото и днес от международно и национално гледище. - Варн. новини, № 2208, 30 авг. 1930, с. 2.
7. Търновски, Петър. Мост на Дунава. - Варн. новини, № 2211, 2 септ. 1930, с.2.
8. Търновски, Петър. Какъв трябва да бъде бъдещият директор на Бълг. Търг. П. Д-во „Постоянство” във Варна. - Варн. новини, № 2220, 11 септ. 1930, с. 2.
9. Търновски, Петър. Морските музеи в странство. Какви са и какви трябва да бъдат? Как трябва да се създаде и организира у нас държавният морски музей? - Варн. новини, № 2221, 12 септ. 1930, с.2; № 2222, 13 септ. 1930, с. 2.
10. Търновски, Петър. Уставът изисква едно, а причината е съвсем друга в Б. Т. П. Д-во „Постоянство” във Варна. - Варн. новини, № 2228, 19 септ. 1930, с. 2
11. Търновски, Петър. Изкуствено променявание физиономията на земната площ в чуждите държави. - Черно море (Варна), № 405, 10 окт. 1930, с. 2.
12. Из Съюза на журналистите в България. - Съюзен вестник на вестниците (Варна), № 5, 29 май 1933, с. 3
13. Економически подем и обнова в[ъв] Варна. Идеята за образуване Варненско Економическо Дружество. - Нар. глас (Варна), № 1, 4 ан. 1931, с. 2
14. Български периодичен печат 1844 - 1944. В 3 т. Т. 2. С., Наука и изкуство, 1966.
15. Нашите цели и задачи. - Нар. глас (Варна), № 1, 4 ян. 1931, с.1.
16. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. В 7 т. Т. V. С., НБКМ, 1981. 504 с.
17. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002. 264 с.
18. https://www.pan.bg (1 юни 2012, 22:10 ч.).
19. Търновски , Петър. Намесата на съвременната държава в народното стопанство. С., [печ. Художник, 1943?]. 14 с. - Библ. на Института за морскоправни и стопански проучвания [16, с.499].
20. Търновски , Петър. Поява и значение на Института за морскоправни и стопански проучвания „Петър Иванов Търновски” (Централа София и клонове - Варна, Бургас, Русе, Дедагач, Кавала, Охрид). [С., печ. Художник, 1944]. 42 с. [16, с.499-500].
21. Търновски , Петър. Ролята на печата в миналото и днес. [С., печ. Художник, 1943?]. 11 с. - Библ. на Института за морскоправни и стопански проучвания [16, с.500].
22. Търновски, Петър. Где е стопанското, финансово и търговско бъдеще на България. Т. І. Ч. І. 2. попр. и доп. изд. С., [1938?]. ХVІ, 496 с.
23. В третото преработено издание на книгата „Где е ...” П. Търновски също е допуснал разминаване между съдържанието и основния текст, но тук то е между заглавията от стр. 600 до 900, които в текста са между с. 536 и 629. От друга страна, всички заглавия в съдържанието са представени с текст, но очевидно в по-малък обем в сравнение с плана на автора за това издание.
Иван АЛЕКСИЕВ
На корицата на книга 3-5 П. Търновски уверява евентуалните абонати, че библиотеката ще излезе в 40 книги. Освен споменатите вече 15 книги, известни са обаче още 15: №№ 16-20, 21-25 и 26-30 [16, с. 498-499], които също са отпечатъци на отделни глави от книгата „Где е...”
На 8 май 1938 г. тържествено е открит Институтът за изучаване търговията, морското законодателство и борсово дело на страните от Черноморския басейн при Висшето търговско училище във Варна. През периода 1938-1940 г. този Институт издава Списание за морска търговия, морско право и борсово дело, в което известни специалисти като проф. Иосиф Фаденхехт, проф. Станчо Чолаков, доц. Янко Сираков, д-р Горан Иванов и др. публикуват оригинални трудове, които и днес представляват интерес за морската история на България. По някаква причина техните усилия изглежда не са се понравили на П. Търновски и по-късно (вероятно през 1943 г.) той създава собствен институт с подобен предмет на дейност - Институт за морскоправни и стопански проучвания „Петър Иванов Търновски” (Централа София и клонове - Варна, Бургас, Русе, Дедеагач, Кавала, Охрид). Нещо повече - започва да издава Библиотека на Института за морскоправни и стопански проучвания, от която през 1943-1944 г. излизат два броя [19], [21]. Не изключвам възможността в централата и клоновете на тази широкомащабно замислена морскоправна институция да е работил само един човек - нейният основател и патрон, но книгата му, посветена на дейността на неговия Институт [20], липсва във фонда на РБПС.
Морският публицист, общественик и издател Петър Ив. Търновски оставя впечатляваща следа в историята на българската морска литература с един вестник и две библиотечни поредици на морска тема, както и с морските си книги. Начинът на издаването на немалко от тях е необичаен за днешните ни представи, но той сигурно е правил това с убеждението да бъде полезен на Морска България. Част от съчиненията имат компилативен характер, но като цяло те съдържат полезни и днес сведения за българската морска история.
Литература
1. Търновски, Петър. Где е стопанското, финансово и търговско бъдеще на България (от международно, междудържавно и национално гледище). Т. І. Ч. І. 3. прераб. изд. [С.], 1939. ХІІІ, 638 с.
2. Търновски, Петър. Дунавският въпрос в миналото и настоящето от международно и национално гледище. - Отечество, № 468, 26 апр. 1930, с. 4.
3. Търновски, Петър. Грижи за българските академици-журналисти. - Черно море (Варна), № 358, 16 авг. 1930, с. 2.
4. Търновски, Петър. Какво трябва да се направи за правилния развой на България и каква трябва да бъде бъдещата държавна просветно морска и речна политика в сравнение с другите държави. - Варн. новини, № 2202, 23 авг. 1930, с. 2.
5. Търновски, Петър. Тракийският въпрос в неговата цялост от правно-политическо и стопанско гледище. - Черно море (Варна), № 361, 20 авг. 1930, с.2.
6. Търновски, Петър. Разбиранията на българите по дунавския въпрос и неговата съдба в миналото и днес от международно и национално гледище. - Варн. новини, № 2208, 30 авг. 1930, с. 2.
7. Търновски, Петър. Мост на Дунава. - Варн. новини, № 2211, 2 септ. 1930, с.2.
8. Търновски, Петър. Какъв трябва да бъде бъдещият директор на Бълг. Търг. П. Д-во „Постоянство” във Варна. - Варн. новини, № 2220, 11 септ. 1930, с. 2.
9. Търновски, Петър. Морските музеи в странство. Какви са и какви трябва да бъдат? Как трябва да се създаде и организира у нас държавният морски музей? - Варн. новини, № 2221, 12 септ. 1930, с.2; № 2222, 13 септ. 1930, с. 2.
10. Търновски, Петър. Уставът изисква едно, а причината е съвсем друга в Б. Т. П. Д-во „Постоянство” във Варна. - Варн. новини, № 2228, 19 септ. 1930, с. 2
11. Търновски, Петър. Изкуствено променявание физиономията на земната площ в чуждите държави. - Черно море (Варна), № 405, 10 окт. 1930, с. 2.
12. Из Съюза на журналистите в България. - Съюзен вестник на вестниците (Варна), № 5, 29 май 1933, с. 3
13. Економически подем и обнова в[ъв] Варна. Идеята за образуване Варненско Економическо Дружество. - Нар. глас (Варна), № 1, 4 ан. 1931, с. 2
14. Български периодичен печат 1844 - 1944. В 3 т. Т. 2. С., Наука и изкуство, 1966.
15. Нашите цели и задачи. - Нар. глас (Варна), № 1, 4 ян. 1931, с.1.
16. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. В 7 т. Т. V. С., НБКМ, 1981. 504 с.
17. Парушев, Тодор. Морското стопанство на България 1918-1944. Варна, Зограф, 2002. 264 с.
18. https://www.pan.bg (1 юни 2012, 22:10 ч.).
19. Търновски , Петър. Намесата на съвременната държава в народното стопанство. С., [печ. Художник, 1943?]. 14 с. - Библ. на Института за морскоправни и стопански проучвания [16, с.499].
20. Търновски , Петър. Поява и значение на Института за морскоправни и стопански проучвания „Петър Иванов Търновски” (Централа София и клонове - Варна, Бургас, Русе, Дедагач, Кавала, Охрид). [С., печ. Художник, 1944]. 42 с. [16, с.499-500].
21. Търновски , Петър. Ролята на печата в миналото и днес. [С., печ. Художник, 1943?]. 11 с. - Библ. на Института за морскоправни и стопански проучвания [16, с.500].
22. Търновски, Петър. Где е стопанското, финансово и търговско бъдеще на България. Т. І. Ч. І. 2. попр. и доп. изд. С., [1938?]. ХVІ, 496 с.
23. В третото преработено издание на книгата „Где е ...” П. Търновски също е допуснал разминаване между съдържанието и основния текст, но тук то е между заглавията от стр. 600 до 900, които в текста са между с. 536 и 629. От друга страна, всички заглавия в съдържанието са представени с текст, но очевидно в по-малък обем в сравнение с плана на автора за това издание.
Иван АЛЕКСИЕВ