ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ ТИП „СОПОТ”
Интересните сведения за серията кораби тип „Сопот”, поместени в сайта на „Морски вестник” на 24 октомври т. г. (24 октомври 2011 г. Завършва ли „кариерата си” моторен кораб „Сопот” като OLD FATHER?) са повод за добавки и въпроси по тяхната история. Още повече че става дума за „сполучлива голяма серия” кораби, построени в българска корабостроителница.
В историята на корабостроенето тези плавателни съдове са известни като 1500/2200-тонен сухотоварен кораб по проект 546/546 А. Проектът е разработен в Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по корабостроене - Варна (НИПКИК) под ръководството на главния конструктор инж. Георги Василев Тошев.
В ККЗ „Иван Димитров” - Русе разкроят на корпусните детайли започва на 19 декември 1962 г. По организационно-технически причини (забавен монтаж на 15-тонен стапелен кран) обаче първият кораб е заложен на стапел на 7 юни 1964 г., а на 3 септември 1965 г. е спуснат на вода и именуван „Сопот”. Според историята на русенската корабостроителница, издадена през 1971 г., той е предаден на Параходство БМФ на 24 април 1966 г. [1, с. 193], но авторите на изданието не посочват какъв източник ползват. Възможно е тогава да са уредени приемо-предавателните документи, а обичайната тържествена церемония по вдигането на флага на кораба и предаването му за експлоатация да е станала на 5 май с. г.
Съществува неяснота и по броя на произведените кораби и разпределението им по двата клиента - БМФ и Китай. Според „Синия каталог”, серията се състои от 19 кораба, от които 14 за БМФ и 5 за Китай [2, с. 77]. Четири години след издаването му Лиляна Ковачева, която е ползвала заводска архивна документация, прие 15 кораба, от които 12 за БМФ и три за Китай [3]. През 1997 г. друг автор обяви, че „От тази серия за Китай са построени 6 кораба...” [4, с. 280]. Той не
Интересните сведения за серията кораби тип „Сопот”, поместени в сайта на „Морски вестник” на 24 октомври т. г. (24 октомври 2011 г. Завършва ли „кариерата си” моторен кораб „Сопот” като OLD FATHER?) са повод за добавки и въпроси по тяхната история. Още повече че става дума за „сполучлива голяма серия” кораби, построени в българска корабостроителница.
В историята на корабостроенето тези плавателни съдове са известни като 1500/2200-тонен сухотоварен кораб по проект 546/546 А. Проектът е разработен в Научноизследователския и проектно-конструкторски институт по корабостроене - Варна (НИПКИК) под ръководството на главния конструктор инж. Георги Василев Тошев.
В ККЗ „Иван Димитров” - Русе разкроят на корпусните детайли започва на 19 декември 1962 г. По организационно-технически причини (забавен монтаж на 15-тонен стапелен кран) обаче първият кораб е заложен на стапел на 7 юни 1964 г., а на 3 септември 1965 г. е спуснат на вода и именуван „Сопот”. Според историята на русенската корабостроителница, издадена през 1971 г., той е предаден на Параходство БМФ на 24 април 1966 г. [1, с. 193], но авторите на изданието не посочват какъв източник ползват. Възможно е тогава да са уредени приемо-предавателните документи, а обичайната тържествена церемония по вдигането на флага на кораба и предаването му за експлоатация да е станала на 5 май с. г.
Съществува неяснота и по броя на произведените кораби и разпределението им по двата клиента - БМФ и Китай. Според „Синия каталог”, серията се състои от 19 кораба, от които 14 за БМФ и 5 за Китай [2, с. 77]. Четири години след издаването му Лиляна Ковачева, която е ползвала заводска архивна документация, прие 15 кораба, от които 12 за БМФ и три за Китай [3]. През 1997 г. друг автор обяви, че „От тази серия за Китай са построени 6 кораба...” [4, с. 280]. Той не
Моторен кораб „Елена” от типа „Сопот” в Пристанище Варна-изток, м. декември 2003 г.
уточни от колко кораба е цялата серия, но ако се приеме публикуваното преди него твърдение на Л. Ковачева за 12 кораба на БМФ, тогава цялата серия би трябвало да се състои от 18 кораба. През 1998 г. Тремол Иванов съобщи, че по пр. 546 са произведени 10 кораба, а по пр. 546 А - пет, т.е. общо 15 кораба, но според него пък на Китай са продадени два кораба, от което следва, че БМФ получава 13 [5, с.189]. И тъй като никой автор не е коментирал написаното преди него, на читателя е предоставена възможността да избира: за общия брой на корабите в серията - 15, 18 или 19, за корабите на БМФ - 12, 13 или 14, за корабите на Китай - два, три, пет или 6...
Сравнителният анализ на „Синия каталог” и книгата на Л. Ковачева дава основание да приема, че сигурните кораби от тази серия, предадени на БМФ през периода 1966-1972 г., са: „Сопот”, „Калофер”, „Батак”, „Перущица”, „Брацигово”, „Котел”, „Троян”, „Елена”, „Жеравна”, „Клисура”, „Самоков” и „Златоград”, т. е. общо 12. На 2 август 1968 г. е спуснат на вода корабът „Червено знаме-191”, който след завършването му плава до Китай с български екипаж под името „Мелник”, а на 29 октомври с.г. е спуснат на вода „Червено знаме-192”, който плава до Китай под името „Разлог” [1, с. 261]. С двата плавателни съда за китайски клиент общият брой на корабите тип „Сопот” достига 14. Остава неясно твърдението дали наистина е построен още един кораб за Китай. От друга страна, ако е вярно написаното от Тр. Иванов, че са произведени общо 15 кораба и само два от тях са за Китай, тогава на БМФ са предадени 13 кораба, но пък не е известно името на 13-ия, още повече че в списъка на корабния парк на БМФ през периода 1944-1985 г., публикуван от този автор, подобен кораб не фигурира [5, с. 348-352].
Според „Синия каталог”, предназначението на корабите тип „Сопот” е за превоз на генерални и насипни товари с приемане на 50 т товар на горна палуба извън люковете при район на плаване Черно море и Средиземно море. Дедуейтът (по проект) при отворен шелтърдек е 1500 т, при затворен шелтърдек - 2200 т. Главният двигател е Зулцер тип 6TAD36, 1320 к. с. при 250 об./мин, но при първите пет кораба за БМФ той е югославско производство, а за останалите кораби (от „Котел” до края на серията) - доставка от полския производител „Zgoda”. При тези кораби русенските корабостроители за пръв път в практиката си прилагат стъклопластмасова облицовка на балера и дейдвудния вал. В края на 1966 г., по време на строежа на „Калофер”, на места с установени значителни вибрации на челния кораб, за пръв път в българското корабостроене са монтирани корабни прегради от вулканит - нов български материал за изолация на корабни противопожарни прегради, създаден от Научноизследователския институт по силикатна промишленост и строителни материали - София и НИПКИК - Варна.
Благодарение на серията 1500/2200-тонни сухотоварни кораби в ККЗ „Ив. Димитров” - Русе се утвърждава производството на по-големи самоходни кораби.
Литература
1. Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971. 336 с.
2. Институт по корабостроене - Варна. Варна, [1989]. 108 с.
3. Ковачева, Лиляна. Професионализъм и дръзновение (Хронология на постигнатото). Русе, Дунав прес, 1993. Без пагинация.
Русенската краеведка Л. Ковачева е преподавател в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване в Русе през 1965-1989 г. Книгата й е посветена на историята на „Русенска корабастроителница”.
4. Чонев, Чони. КОРАБИТЕ. Научнопопулярна поредица в 5 тома. Т. 5 Морска България. С., Литера Прима, 1997. 488 с.
5. Иванов, Тремол. Страници от историята на българското корабостроене. Варна, 1998. 364 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
Снимки: Архив „Морски вестник”
Бележка на редакцията: Публикацията „Завършва ли „кариерата си” моторен кораб „Сопот” като OLD FATHER?” събуди читателския интерес и „Морски вестник” благодари на всички, които ни писаха. Един от първите бе нашият читател инж. Илиян Траянов (главен механик), според който „Сопот” (OLD FATHER) е извършил последния си рейс през 1992 г. (вероятно) до турското пристанище Мармара. Други ни припомниха за аферата, в която бе замесен „Елена” - единият от корабите от типа „Сопот”, в началото на м. декември 2003 г. Впрочем, от тогава, до днес този кораб стои на стапел в Бургаската корабостроителница. Има няколко съобщения за продажбата му от съдия изпълнител - за сега без успех. Публикуваме снимки на „Елена” от началото на м. декември 2003 г. в Пристанище Варна-изток и очакваме вашите нови писма.
Сравнителният анализ на „Синия каталог” и книгата на Л. Ковачева дава основание да приема, че сигурните кораби от тази серия, предадени на БМФ през периода 1966-1972 г., са: „Сопот”, „Калофер”, „Батак”, „Перущица”, „Брацигово”, „Котел”, „Троян”, „Елена”, „Жеравна”, „Клисура”, „Самоков” и „Златоград”, т. е. общо 12. На 2 август 1968 г. е спуснат на вода корабът „Червено знаме-191”, който след завършването му плава до Китай с български екипаж под името „Мелник”, а на 29 октомври с.г. е спуснат на вода „Червено знаме-192”, който плава до Китай под името „Разлог” [1, с. 261]. С двата плавателни съда за китайски клиент общият брой на корабите тип „Сопот” достига 14. Остава неясно твърдението дали наистина е построен още един кораб за Китай. От друга страна, ако е вярно написаното от Тр. Иванов, че са произведени общо 15 кораба и само два от тях са за Китай, тогава на БМФ са предадени 13 кораба, но пък не е известно името на 13-ия, още повече че в списъка на корабния парк на БМФ през периода 1944-1985 г., публикуван от този автор, подобен кораб не фигурира [5, с. 348-352].
Според „Синия каталог”, предназначението на корабите тип „Сопот” е за превоз на генерални и насипни товари с приемане на 50 т товар на горна палуба извън люковете при район на плаване Черно море и Средиземно море. Дедуейтът (по проект) при отворен шелтърдек е 1500 т, при затворен шелтърдек - 2200 т. Главният двигател е Зулцер тип 6TAD36, 1320 к. с. при 250 об./мин, но при първите пет кораба за БМФ той е югославско производство, а за останалите кораби (от „Котел” до края на серията) - доставка от полския производител „Zgoda”. При тези кораби русенските корабостроители за пръв път в практиката си прилагат стъклопластмасова облицовка на балера и дейдвудния вал. В края на 1966 г., по време на строежа на „Калофер”, на места с установени значителни вибрации на челния кораб, за пръв път в българското корабостроене са монтирани корабни прегради от вулканит - нов български материал за изолация на корабни противопожарни прегради, създаден от Научноизследователския институт по силикатна промишленост и строителни материали - София и НИПКИК - Варна.
Благодарение на серията 1500/2200-тонни сухотоварни кораби в ККЗ „Ив. Димитров” - Русе се утвърждава производството на по-големи самоходни кораби.
Литература
1. Петров, Костадин, Г. Иванова и Пр. Бенчев. Дунавски корабостроители. Исторически очерк. С., Профиздат, 1971. 336 с.
2. Институт по корабостроене - Варна. Варна, [1989]. 108 с.
3. Ковачева, Лиляна. Професионализъм и дръзновение (Хронология на постигнатото). Русе, Дунав прес, 1993. Без пагинация.
Русенската краеведка Л. Ковачева е преподавател в Техникума по речно корабостроене и корабоплаване в Русе през 1965-1989 г. Книгата й е посветена на историята на „Русенска корабастроителница”.
4. Чонев, Чони. КОРАБИТЕ. Научнопопулярна поредица в 5 тома. Т. 5 Морска България. С., Литера Прима, 1997. 488 с.
5. Иванов, Тремол. Страници от историята на българското корабостроене. Варна, 1998. 364 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
Снимки: Архив „Морски вестник”
Бележка на редакцията: Публикацията „Завършва ли „кариерата си” моторен кораб „Сопот” като OLD FATHER?” събуди читателския интерес и „Морски вестник” благодари на всички, които ни писаха. Един от първите бе нашият читател инж. Илиян Траянов (главен механик), според който „Сопот” (OLD FATHER) е извършил последния си рейс през 1992 г. (вероятно) до турското пристанище Мармара. Други ни припомниха за аферата, в която бе замесен „Елена” - единият от корабите от типа „Сопот”, в началото на м. декември 2003 г. Впрочем, от тогава, до днес този кораб стои на стапел в Бургаската корабостроителница. Има няколко съобщения за продажбата му от съдия изпълнител - за сега без успех. Публикуваме снимки на „Елена” от началото на м. декември 2003 г. в Пристанище Варна-изток и очакваме вашите нови писма.