КОЙ КОЙ Е ПРИ ЩАБНИТЕ КОРАБИ, ПРОЕКТ 589?
Историята на военното корабостроене в българските граждански корабостроителни заводи през периода 1944 - 1989 г. е едно от най-слабо проучените направления в историографията на корабостроенето. В значителна степен това се дължи на традиционно труднодостъпната документация за този тип кораби. Нищо чудно, че за проектирането и производството им или изобщо не са публикувани сведения, или са разпространени противоречиви версии. Във връзка с това особено показателен е случаят с двата щабни кораба, построени по проект 589. Позволявам си да насоча вниманието на читателите към тях, защото преди повече от четири десетилетия участвах в проектирането им и имам основание да засегна някои различия, срещани в морскоисторическата литература. Предварително правя обаче уговорката, че макар да ползвам документи от края на 60-те години на миналия век, сиреч източници с висока степен на достоверност, все пак при част от твърденията ми става дума за спомени с всичката произтичаща от това несигурност.
На 1 март 1968 г. започнах работа като конструктор в отдел „Механизми” на Научно-изследователския и проектно-конструкторски институт по корабостроене (НИПКИК) във Варна и ми възложиха да отговарям за разработването на техническата документация за корабните валопроводи, както и за закрепването и монтажа на главните двигатели на проектираните в института кораби. През октомври с. г. ми поставиха задачата да изготвя работната документация на корабния валопровод на проект 589 - щабен кораб.
Кой е главният конструктор на кораба?
Разработването на техническия проект на кораба започва през май 1967 г. и завършва около края на с. г., като негов главен конструктор е инж. Георги В. Тошев. Името му фигурира като главен конструктор на този кораб и в широко известния каталог със сини корици „Институт по корабостроене - Варна” (издаден 1989 г., представя корабите, построени във Варна, Русе и Бургас през периода 1952 - 1987 г.) и така е възприето в морскоисторическата литература. Отлично помня обаче, че работният проект беше изготвен под ръководството на главния конструктор инж. Никола Калудов (1926 - 1987 г.), а имайки предвид тогавашната практика, най-вероятно той е ръководил и авторския контрол от страна на НИПКИК по време на строителството на кораба, респ. под негово ръководство е изработена и отчетната документация по проекта.
Колко и какви са главните двигатели?
В морскоисторическата литература от 2003 г. (книгата „Българските военни кораби” от Илия Тодоров, с. 215) досега е прието, че щабният кораб по пр. 589 има три дизелови двигателя 30 Д с обща мощност 7500 к. с. и три гребни винта. Според синия каталог от 1989 г. (с. 66) главните двигатели са само два тип Д 23/30 с единична мощност 2500 к.с. при 780 об./мин.
Според документа № 589-024-07 „Изчисления на валопровода” от техническия проект (6 октомври 1967 г.), корабът има само два главни двигателя тип 40 Д с ефективна мощност по 2200 к.с. при 750 об./мин., т.е. обща ефективна мощност 4400 к.с. Тъкмо този тип е заложен, защото за прототип на щабния кораб са служили малките противоподводникови кораби (съветският проект 201 М), постъпили на въоръжение във Военноморския флот през 1963 г., а те имат три главни двигателя тип 40 Д. По онова време поради специалното предназначение на кораба и като млад конструктор нямах представа нито за прототипа на пр. 589, нито за избора на два главни двигателя вместо три. От друга страна, съмнявам се тази промяна да е направена от главния конструктор на техническия проект, т. к. по правило подобно принципно проектантско решение се предопределя още от възложителя с техническото задание за проекта.
Всички изчисления са правени при единична ефективна мощност на главните двигатели 2200 к.с. при 750 об./мин., а валопроводите са два, като този на десния борд е по-къс. Освен това корабът е двувинтов, а не тривинтов. Не си спомням при изготвянето на работния проект на машинното отделение да е правена смяна на типа на двигателите, нито пък да е променяна концепцията на главната енергетична уредба и вместо два да са поставени три главни двигателя.
Каква е скоростта на щабния кораб?
В морскоисторическата литература от 2003 г. (книгата „Българските военни кораби” от Илия Тодоров, с. 215) досега е прието, че щабният кораб по пр. 589 има скорост 28 възела. Според документа № 589-024-07 „Изчисления на валопровода” скоростта е 20 възела. Тази скорост изглежда по-логична, като се отчете фактът, че прототипът (проект 201 М) има скорост 28 възела при мощност 7500 к.с., докато при приблизително същите основни размери на корпуса щабният кораб има само 4 400 к.с.
Кой е производителят?
В литературата битуват две версии: ККЗ „Иван Димитров” - Русе (днес „Русенска корабостроителница” АД) или ККЗ „Илия Бояджиев” - Бургас (днес „Бургаски корабостроителници” АД). Възможно е поне за първия кораб да са верни и двете версии, т.е. той да е спуснат на вода в Русе, а достройката да е извършена в Бургас. По онова време бях предвидил центровката на валопроводите да се извърши по динамометричния метод, т.е. в зависимост от допустимите натоварвания на лагерите, а не по традиционната дотогава в нашето гражданско корабостроене технология на пречупване и сместване на фланците. Доколкото си спомням, от ККЗ „Ив. Димитров”- Русе при мен идваха технолози да търсят допълнителна информация за този нов за тях метод, за да извършат своевременна техническа подготовка за строежа на кораба.
Кога са построени щабните кораби?
За първия кораб (стр. № 358) се срещат твърденията 1972, 1976 и дори 1983 г., а за втория (стр. № 359) - 1977 и 1979 г. За достоверни приемам данните от каталога „Институт по корабостроене - Варна” (1989 г.) - 1972 и 1977 г. Те се потвърждават и от наскоро излязлата книга „Под синия флаг на спомагателните кораби”:
с. 208 - приемо-предателният протокол за първия кораб е с дата 14 ноември 1972 г. Той е приет в състава на флота с името „Генерал Владимир Заимов” и бордов № 350;
с. 211 - приемната комисия за втория кораб е назначена на 14 декември 1976 г., на 22 юли 1977 г. му е дадено името „Капитан І ранг Кирил Халачев”.
Каква е съдбата на щабните кораби?
Историята на двата кораба през близо двайсетгодишната им служба е твърде неясна. Посочвам само два примера:
- за втория кораб се твърди, че имал бордов № 350, докато публикуваната на няколко места снимка на щабен кораб с този бордов номер ясно показва, че той носи името „Генерал Владимир Заимов”, а не „Капитан І ранг Кирил Халачев”;
- според един автор двата кораба „След 1989 г. са изведени от строя на ВМС”, според втори - „През 1989 г. и двата кораба са бракувани”, трети приемат, че са „Изведени от строя и бракувани след 1989 г.”, а по данни от интернет - „Бракувани са и продадени за нарязване през 1994 г.” При подобни противоречия със сигурност мога да твърдя само това, че на 10 януари 1994 г. варненски вестник помести съобщение на поделение 34400 -Варна за насрочване на търг с явно наддаване за продажба на кораби, собственост на Министерството на отбраната, включително:
1. В под. 32140 - Варна: самоходен кораб, проект 589, № 425 - за „в движение” (подч. И.А.), начална цена 100 000 щ. долара (без ДДС);
2. В под. 32890 - Атия: самоходен кораб, проект 589, № 301 - за „в движение” (подч. И.А.), начална цена 100 000 щ. долара (без ДДС).
Съобщението за търга съдържа и кораби, за които изрично е посочено, че се предлагат „за скрап” и тяхната начална цена е многократно по-ниска от корабите, предлагани за „в движение”. Въз основа на това допускам, че към началото на 1994 г. двата щабни кораба са били годни за експлоатация. Друг е въпросът дали на търга за тях са се явили кандидати или не, вследствие на което при евентуален следващ търг са обявени вече „за скрап”. Истината е в документацията за търга, а извън нея са волните авторски предположения...
Иска ми се да вярвам, че флотски специалисти, служили на един или друг от щабните кораба, ще откликнат за изясняването на тяхната история, в която все още има твърде много несигурни и неизвестни сведения.
Иван АЛЕКСИЕВ
Историята на военното корабостроене в българските граждански корабостроителни заводи през периода 1944 - 1989 г. е едно от най-слабо проучените направления в историографията на корабостроенето. В значителна степен това се дължи на традиционно труднодостъпната документация за този тип кораби. Нищо чудно, че за проектирането и производството им или изобщо не са публикувани сведения, или са разпространени противоречиви версии. Във връзка с това особено показателен е случаят с двата щабни кораба, построени по проект 589. Позволявам си да насоча вниманието на читателите към тях, защото преди повече от четири десетилетия участвах в проектирането им и имам основание да засегна някои различия, срещани в морскоисторическата литература. Предварително правя обаче уговорката, че макар да ползвам документи от края на 60-те години на миналия век, сиреч източници с висока степен на достоверност, все пак при част от твърденията ми става дума за спомени с всичката произтичаща от това несигурност.
На 1 март 1968 г. започнах работа като конструктор в отдел „Механизми” на Научно-изследователския и проектно-конструкторски институт по корабостроене (НИПКИК) във Варна и ми възложиха да отговарям за разработването на техническата документация за корабните валопроводи, както и за закрепването и монтажа на главните двигатели на проектираните в института кораби. През октомври с. г. ми поставиха задачата да изготвя работната документация на корабния валопровод на проект 589 - щабен кораб.
Кой е главният конструктор на кораба?
Разработването на техническия проект на кораба започва през май 1967 г. и завършва около края на с. г., като негов главен конструктор е инж. Георги В. Тошев. Името му фигурира като главен конструктор на този кораб и в широко известния каталог със сини корици „Институт по корабостроене - Варна” (издаден 1989 г., представя корабите, построени във Варна, Русе и Бургас през периода 1952 - 1987 г.) и така е възприето в морскоисторическата литература. Отлично помня обаче, че работният проект беше изготвен под ръководството на главния конструктор инж. Никола Калудов (1926 - 1987 г.), а имайки предвид тогавашната практика, най-вероятно той е ръководил и авторския контрол от страна на НИПКИК по време на строителството на кораба, респ. под негово ръководство е изработена и отчетната документация по проекта.
Колко и какви са главните двигатели?
В морскоисторическата литература от 2003 г. (книгата „Българските военни кораби” от Илия Тодоров, с. 215) досега е прието, че щабният кораб по пр. 589 има три дизелови двигателя 30 Д с обща мощност 7500 к. с. и три гребни винта. Според синия каталог от 1989 г. (с. 66) главните двигатели са само два тип Д 23/30 с единична мощност 2500 к.с. при 780 об./мин.
Според документа № 589-024-07 „Изчисления на валопровода” от техническия проект (6 октомври 1967 г.), корабът има само два главни двигателя тип 40 Д с ефективна мощност по 2200 к.с. при 750 об./мин., т.е. обща ефективна мощност 4400 к.с. Тъкмо този тип е заложен, защото за прототип на щабния кораб са служили малките противоподводникови кораби (съветският проект 201 М), постъпили на въоръжение във Военноморския флот през 1963 г., а те имат три главни двигателя тип 40 Д. По онова време поради специалното предназначение на кораба и като млад конструктор нямах представа нито за прототипа на пр. 589, нито за избора на два главни двигателя вместо три. От друга страна, съмнявам се тази промяна да е направена от главния конструктор на техническия проект, т. к. по правило подобно принципно проектантско решение се предопределя още от възложителя с техническото задание за проекта.
Всички изчисления са правени при единична ефективна мощност на главните двигатели 2200 к.с. при 750 об./мин., а валопроводите са два, като този на десния борд е по-къс. Освен това корабът е двувинтов, а не тривинтов. Не си спомням при изготвянето на работния проект на машинното отделение да е правена смяна на типа на двигателите, нито пък да е променяна концепцията на главната енергетична уредба и вместо два да са поставени три главни двигателя.
Каква е скоростта на щабния кораб?
В морскоисторическата литература от 2003 г. (книгата „Българските военни кораби” от Илия Тодоров, с. 215) досега е прието, че щабният кораб по пр. 589 има скорост 28 възела. Според документа № 589-024-07 „Изчисления на валопровода” скоростта е 20 възела. Тази скорост изглежда по-логична, като се отчете фактът, че прототипът (проект 201 М) има скорост 28 възела при мощност 7500 к.с., докато при приблизително същите основни размери на корпуса щабният кораб има само 4 400 к.с.
Кой е производителят?
В литературата битуват две версии: ККЗ „Иван Димитров” - Русе (днес „Русенска корабостроителница” АД) или ККЗ „Илия Бояджиев” - Бургас (днес „Бургаски корабостроителници” АД). Възможно е поне за първия кораб да са верни и двете версии, т.е. той да е спуснат на вода в Русе, а достройката да е извършена в Бургас. По онова време бях предвидил центровката на валопроводите да се извърши по динамометричния метод, т.е. в зависимост от допустимите натоварвания на лагерите, а не по традиционната дотогава в нашето гражданско корабостроене технология на пречупване и сместване на фланците. Доколкото си спомням, от ККЗ „Ив. Димитров”- Русе при мен идваха технолози да търсят допълнителна информация за този нов за тях метод, за да извършат своевременна техническа подготовка за строежа на кораба.
Кога са построени щабните кораби?
За първия кораб (стр. № 358) се срещат твърденията 1972, 1976 и дори 1983 г., а за втория (стр. № 359) - 1977 и 1979 г. За достоверни приемам данните от каталога „Институт по корабостроене - Варна” (1989 г.) - 1972 и 1977 г. Те се потвърждават и от наскоро излязлата книга „Под синия флаг на спомагателните кораби”:
с. 208 - приемо-предателният протокол за първия кораб е с дата 14 ноември 1972 г. Той е приет в състава на флота с името „Генерал Владимир Заимов” и бордов № 350;
с. 211 - приемната комисия за втория кораб е назначена на 14 декември 1976 г., на 22 юли 1977 г. му е дадено името „Капитан І ранг Кирил Халачев”.
Каква е съдбата на щабните кораби?
Историята на двата кораба през близо двайсетгодишната им служба е твърде неясна. Посочвам само два примера:
- за втория кораб се твърди, че имал бордов № 350, докато публикуваната на няколко места снимка на щабен кораб с този бордов номер ясно показва, че той носи името „Генерал Владимир Заимов”, а не „Капитан І ранг Кирил Халачев”;
- според един автор двата кораба „След 1989 г. са изведени от строя на ВМС”, според втори - „През 1989 г. и двата кораба са бракувани”, трети приемат, че са „Изведени от строя и бракувани след 1989 г.”, а по данни от интернет - „Бракувани са и продадени за нарязване през 1994 г.” При подобни противоречия със сигурност мога да твърдя само това, че на 10 януари 1994 г. варненски вестник помести съобщение на поделение 34400 -Варна за насрочване на търг с явно наддаване за продажба на кораби, собственост на Министерството на отбраната, включително:
1. В под. 32140 - Варна: самоходен кораб, проект 589, № 425 - за „в движение” (подч. И.А.), начална цена 100 000 щ. долара (без ДДС);
2. В под. 32890 - Атия: самоходен кораб, проект 589, № 301 - за „в движение” (подч. И.А.), начална цена 100 000 щ. долара (без ДДС).
Съобщението за търга съдържа и кораби, за които изрично е посочено, че се предлагат „за скрап” и тяхната начална цена е многократно по-ниска от корабите, предлагани за „в движение”. Въз основа на това допускам, че към началото на 1994 г. двата щабни кораба са били годни за експлоатация. Друг е въпросът дали на търга за тях са се явили кандидати или не, вследствие на което при евентуален следващ търг са обявени вече „за скрап”. Истината е в документацията за търга, а извън нея са волните авторски предположения...
Иска ми се да вярвам, че флотски специалисти, служили на един или друг от щабните кораба, ще откликнат за изясняването на тяхната история, в която все още има твърде много несигурни и неизвестни сведения.
Иван АЛЕКСИЕВ
Скица на щабен кораб проект 589, съхранява се във фонда на Военноморския музей - Варна.