ИТАЛИАНСКИЯТ ПАТЕНТ ЗА ПЛЪЗГАЩ ЛАГЕР НА
НИКОЛА ДИМКОВ (1891 Г.)
В българската литература и особено в интернет Никола Димков (1861-1937 г.) е известен най-вече с недоказаната версия, като как той бил първовдъхновителят на идеята за създаването на днешното ООН [1]. Наистина наред с нея се споменават и негови изобретения, но значителна част от сведенията за тях също не са доказани, а и пропагандаторите на споменатата версия не проявяват кой знае какъв интерес към достоверно проучване и популяризиране на техническата му дейност, макар че тъкмо в това направление известният българин има съществени приноси. Един от тях е изобретеният от него „полутечен” лагер. Това е буквален превод на използвания от Н. Димков френски термин и, формално погледнато, за съвременния специалист той означава плъзгащ лагер със смесено (полутечно) триене, но в действителност главната конструктивна новост е поддържането на течно триене. По сведения от периодичния печат в края на ХІХ в. този лагер е бил предназначен преди всичко за приложение в тежко натоварените корабни парни машини с голяма мощност и бил патентован в следните страни:
- към октомври 1890 г.: в Турция, Франция, Белгия, Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Испания и Италия;
- до началото на 1891 г.: в Дания;
- до март 1892 г.: в Португалия, Швеция и Норвегия.
Тези вестникарски съобщения се нуждаят обаче от потвърждение въз основа на първоизточник за издаването на съответните патенти. Преди няколко месеца публикувах пряко доказателство за испанския патент № 10.304 от 2 януари 1890 г. [2]. Сега
НИКОЛА ДИМКОВ (1891 Г.)
В българската литература и особено в интернет Никола Димков (1861-1937 г.) е известен най-вече с недоказаната версия, като как той бил първовдъхновителят на идеята за създаването на днешното ООН [1]. Наистина наред с нея се споменават и негови изобретения, но значителна част от сведенията за тях също не са доказани, а и пропагандаторите на споменатата версия не проявяват кой знае какъв интерес към достоверно проучване и популяризиране на техническата му дейност, макар че тъкмо в това направление известният българин има съществени приноси. Един от тях е изобретеният от него „полутечен” лагер. Това е буквален превод на използвания от Н. Димков френски термин и, формално погледнато, за съвременния специалист той означава плъзгащ лагер със смесено (полутечно) триене, но в действителност главната конструктивна новост е поддържането на течно триене. По сведения от периодичния печат в края на ХІХ в. този лагер е бил предназначен преди всичко за приложение в тежко натоварените корабни парни машини с голяма мощност и бил патентован в следните страни:
- към октомври 1890 г.: в Турция, Франция, Белгия, Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Испания и Италия;
- до началото на 1891 г.: в Дания;
- до март 1892 г.: в Португалия, Швеция и Норвегия.
Тези вестникарски съобщения се нуждаят обаче от потвърждение въз основа на първоизточник за издаването на съответните патенти. Преди няколко месеца публикувах пряко доказателство за испанския патент № 10.304 от 2 януари 1890 г. [2]. Сега
„Главата” от челната страница на бр. 127 от 2 юни 1891 г. на „Официален вестник на Кралство Италия”. Източник: Gazzetta Ufficiale del Regno https://www.google.bg/url
Част от стр. 2190, т. 27 на „Официален вестник на Кралство Италия”, където фигурира сертификатът № 28762, издаден на Никола Димков и Тодор Бурмов от Париж за „полутечен лагер, който автоматично се регулира при движението на вала, и който може да работи като обикновен лагер в случай на необходимост”. Източник: Gazzetta Ufficiale del Regno https://www.google.bg/url?sa=t&rct
предлагам издирения наскоро източник за италианския патент.
В бр. 127 от 2 юни 1891 г. на „Официален вестник на Кралство Италия”, в раздела на Министерството на селското стопанство, индустрията и търговията, е поместен списък на издадените през първото тримесечие на 1891 г. сертификати за частна индустриална собственост. В него на стр. 2190 под № 27 фигурира сертификатът № 28762, издаден на Никола Димков и Тодор Бурмов от Париж за „полутечен лагер, който автоматично се регулира при движението на вала, и който може да работи като обикновен лагер в случай на необходимост”. И в този случай, както при испанския патент, като съавтор на изобретението е посочен Тодор Бурмов, но той положително участва изключително чрез финансиране на необходимите разходи по уреждането на заявката пред италианското ведомство и заплащането на таксите за поддържането на сертификата, но не и като технически специалист при разработването на конструкцията.
Прави впечатление и още нещо. Заявката за издаването на сертификата е постъпила в италианското министерство на 23 декември 1890 г., докато два месеца по-рано в български вестник е съобщено, че този сертификат вече е издаден. Днес обаче е невъзможно да се уточни дали по онова време Н. Димков е подал неточна информация или редакцията на вестника прибързано е поукрасила съобщението. Все пак от дистанцията на времето същественото е, че наличието на италиански сертификат се потвърждава по първоизточник.
Иска ми се да вярвам, че макар и трудно, след време ще бъдат открити първоизточници за патентите за „полутечния” лагер на Н. Димков, издадени в Турция, Франция, Белгия, Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Дания, Португалия, Швеция и Норвегия.
Литература
1. Алексиев, Иван. Кой все пак е инж. Никола Димков? ІІІ. Даде ли Н. Димков на света ООН? Или за необходимостта от трезво проучване на неговата книга „Звезда на съгласието”. - https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/dimkoff3.html (31 ян. 2012 г.).
2. Алексиев, Иван. Кой все пак е инж. Никола Димков? V. Морската техническа дейност на Н. Димков. - https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/dimkoff5.html (2 февр. 2012 г.).
Иван АЛЕКСИЕВ
В бр. 127 от 2 юни 1891 г. на „Официален вестник на Кралство Италия”, в раздела на Министерството на селското стопанство, индустрията и търговията, е поместен списък на издадените през първото тримесечие на 1891 г. сертификати за частна индустриална собственост. В него на стр. 2190 под № 27 фигурира сертификатът № 28762, издаден на Никола Димков и Тодор Бурмов от Париж за „полутечен лагер, който автоматично се регулира при движението на вала, и който може да работи като обикновен лагер в случай на необходимост”. И в този случай, както при испанския патент, като съавтор на изобретението е посочен Тодор Бурмов, но той положително участва изключително чрез финансиране на необходимите разходи по уреждането на заявката пред италианското ведомство и заплащането на таксите за поддържането на сертификата, но не и като технически специалист при разработването на конструкцията.
Прави впечатление и още нещо. Заявката за издаването на сертификата е постъпила в италианското министерство на 23 декември 1890 г., докато два месеца по-рано в български вестник е съобщено, че този сертификат вече е издаден. Днес обаче е невъзможно да се уточни дали по онова време Н. Димков е подал неточна информация или редакцията на вестника прибързано е поукрасила съобщението. Все пак от дистанцията на времето същественото е, че наличието на италиански сертификат се потвърждава по първоизточник.
Иска ми се да вярвам, че макар и трудно, след време ще бъдат открити първоизточници за патентите за „полутечния” лагер на Н. Димков, издадени в Турция, Франция, Белгия, Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Дания, Португалия, Швеция и Норвегия.
Литература
1. Алексиев, Иван. Кой все пак е инж. Никола Димков? ІІІ. Даде ли Н. Димков на света ООН? Или за необходимостта от трезво проучване на неговата книга „Звезда на съгласието”. - https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/dimkoff3.html (31 ян. 2012 г.).
2. Алексиев, Иван. Кой все пак е инж. Никола Димков? V. Морската техническа дейност на Н. Димков. - https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/dimkoff5.html (2 февр. 2012 г.).
Иван АЛЕКСИЕВ