ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ИСТОРИЯТА НА ТАНКЕРИТЕ „ТЮЛЕНОВО” И „БЕЛОСЛАВ”
В статията 25 октомври 2012 г. Снимка на 300-тонния танкер „Белослав” по време на ремонт редакцията на „Морски вестник” основателно изтъква противоречията и неяснотите в историята на строителството на танкерите „Белослав” и „Тюленово”, както и на свързаните с нея данни за проектите 415 и 503, битуващи в морскоисторическата литература [1]. Те се дължат най-вече на незадоволителното проучване на развитието на българското корабостроене през периода от септември 1944 до началото на 60-те години на миналия век. Ще си позволя да допълня и евентуално уточня част от засегнатите в статията въпроси.
През май 1949 г. българо-съветската Комплексна геоложка експедиция „започва интензивни геофизични изследвания за нефт и газ край Варна”. Към края на 1950 г. интензивното й търсене не дава резултат и в началото на следващата година тя започва „сондажи по линията запад-изток от с. Горуня до с. Тюленово”. На 31 май 1951 г. при с. Тюленово (днес в Община Шабла на Област Добрич) „При вадене на сондажния инструмент [...] започва свободно фонтаниране на чист газ. На 01 юни 1951 г. заедно с газовата струя започва появяването на първите следи от нефт и фонтанът преминава в газонефтен”. Първото българско газонефтено находище получава името Тюленовско [2, с. 162-163], през периода 1954-2003 г. от него са добити 3,2 млн. тона нефт, но интензивния добив е предимно от 1955 до 1970 г. [3, с. 219].
Вероятно към 1950-1951 г. съветско-българското корабостроително дружество КОРБСО във Варна получава съветския проект 415 за 250-тонна несамоходна нефтоналивна баржа с нитована конструкция. От нея през периода 1952-1953 г. са произведени 16 бр. (1952 г. - 6 и 1953 г. - 10) [4]. Баржата по този проект има брутна регистрова вместимост 225,6 рег. т, дедуейт 297 т и водоизместимост 475 т. [5]. Руски сайт определя плавателните съдове по пр. 415 и 415 С като рейдови несамоходни наливни баржи с дължина 39,38 м, широчина 6,40 м, газене 2,47 м и товароподемност 250 т [6]. Съветският проект 415 С е 250-тонна несамоходна нефтоналивна баржа със заваръчна конструкция. По него през периода 1954-1957 г. във Варна са произведени 34 бр. (1954 г. - 7 бр., 1955 г. - 11 бр., 1956 г. - 11 бр. и 1957 г. - 5 бр.). Баржите по този проект имат същата брутна регистрова вместимост и водоизместимост, но дедуейтът е 339 т., което вероятно се дължи най-вече на олекотяването на корпуса поради отпадането на нитованата конструкция. В крайна сметка през периода 1952 - 1957 г. по двата варианта на проекта наистина са произведени общо 50 кораба, като всичките са за СССР.
В статията 25 октомври 2012 г. Снимка на 300-тонния танкер „Белослав” по време на ремонт редакцията на „Морски вестник” основателно изтъква противоречията и неяснотите в историята на строителството на танкерите „Белослав” и „Тюленово”, както и на свързаните с нея данни за проектите 415 и 503, битуващи в морскоисторическата литература [1]. Те се дължат най-вече на незадоволителното проучване на развитието на българското корабостроене през периода от септември 1944 до началото на 60-те години на миналия век. Ще си позволя да допълня и евентуално уточня част от засегнатите в статията въпроси.
През май 1949 г. българо-съветската Комплексна геоложка експедиция „започва интензивни геофизични изследвания за нефт и газ край Варна”. Към края на 1950 г. интензивното й търсене не дава резултат и в началото на следващата година тя започва „сондажи по линията запад-изток от с. Горуня до с. Тюленово”. На 31 май 1951 г. при с. Тюленово (днес в Община Шабла на Област Добрич) „При вадене на сондажния инструмент [...] започва свободно фонтаниране на чист газ. На 01 юни 1951 г. заедно с газовата струя започва появяването на първите следи от нефт и фонтанът преминава в газонефтен”. Първото българско газонефтено находище получава името Тюленовско [2, с. 162-163], през периода 1954-2003 г. от него са добити 3,2 млн. тона нефт, но интензивния добив е предимно от 1955 до 1970 г. [3, с. 219].
Вероятно към 1950-1951 г. съветско-българското корабостроително дружество КОРБСО във Варна получава съветския проект 415 за 250-тонна несамоходна нефтоналивна баржа с нитована конструкция. От нея през периода 1952-1953 г. са произведени 16 бр. (1952 г. - 6 и 1953 г. - 10) [4]. Баржата по този проект има брутна регистрова вместимост 225,6 рег. т, дедуейт 297 т и водоизместимост 475 т. [5]. Руски сайт определя плавателните съдове по пр. 415 и 415 С като рейдови несамоходни наливни баржи с дължина 39,38 м, широчина 6,40 м, газене 2,47 м и товароподемност 250 т [6]. Съветският проект 415 С е 250-тонна несамоходна нефтоналивна баржа със заваръчна конструкция. По него през периода 1954-1957 г. във Варна са произведени 34 бр. (1954 г. - 7 бр., 1955 г. - 11 бр., 1956 г. - 11 бр. и 1957 г. - 5 бр.). Баржите по този проект имат същата брутна регистрова вместимост и водоизместимост, но дедуейтът е 339 т., което вероятно се дължи най-вече на олекотяването на корпуса поради отпадането на нитованата конструкция. В крайна сметка през периода 1952 - 1957 г. по двата варианта на проекта наистина са произведени общо 50 кораба, като всичките са за СССР.
Паметната плоча в с. Тюленово за откриването на Тюленовското газонефтено находище на 31 май 1951 г. - https://alexooo.blog.bg/photos/
Танкер „Тюленово” - https://picasaweb.google.com/
Танкер „Белослав” – Костов, Стоян П. Под роден флаг. С., 1967, стр.349.
Проект 503 е известен като 200-тонен наливен кораб или само като нефтоналивна баржа. По този проект са произведени три бр. (1953 г. - 1 бр и 1954 г. - 2 бр.). Основни технически данни: брутна регистрова вместимост 263 рег. т, дедуейт 262 т, водоизместимост 468 т. По проект 503 С през 1955 г. са произведени два броя, основни технически данни: брутна регистрова вместимост 263 рег. т, дедуейт 262 т, водоизместимост 456 т. Общо по двата варианта на проекта са произведени пет кораба (самоходни). Прави впечатление, че във вътрешнозаводския документ [5] са посочени кораби с военно предназначение (например бързоходни десантни баржи по пр. 502 Б, произведени през 1954-1955 г.), докато за баржите по пр. 503 и пр. 503 С в графата „Назначение” е отбелязано „товарен”. Като отчитам основната разлика в конструкциите на корпусите на баржите по пр. 415 (нитовани) и пр. 415 С (заваръчни), предполагам, че трите баржи по пр. 503 са нитовани, а двете по пр. 503 С - заваръчни (С от „Сварная” - заваръчна).
Съветско-българското корабостроително дружество КОРБСО във Варна функционира през периода юли 1950 - октомври 1954 г. За да бъде завършен строежът на танкерите МT 101 („Тюленово”) и MT 102 („Белослав”) [7, с.158] през 1955 г. [8, с.33 и 79], проектирането е започнало вероятно поне едно-две години по-рано, т.е. в Конструкторското бюро на КОРБСО. По онова време там са разполагали вече със съветския проект 415 и сравнението на основните размери на несамоходните баржи по този проект с основните размери на двата танкера подсказва, че при проектирането в значителна степен е взаимстван съветският проект: широчината на корпуса е същата, с един метър е увеличена дължината и с двайсетина сантиметра - газенето. Главният конструктор положително е инж. Любомир Веселинов, а не инж. Василев [9].
Първоначалното военно предназначение на двата танкера е вероятно причина те да не фигурират в съхранени производствени отчети без гриф за поверителност. Показателен е фактът, че те не са споменати в обширна научна студия за развитието на корабостроенето през периода 1944-1959 г., публикувана по повод 15-годишнината от 9 септември 1944 г. [10], т.е. само четири години след завършването на строежа им, липсват и в редица публикации по история на корабостроенето, появили се през последните три десетилетия. За строежа им няма нито ред и в излизащия през първата половина на 50-те години заводски вестник „Сталински корабостроител” (по-късно - „Корабостроител”), което вероятно в немалка степен се дължи на първоначалното военно предназначение, съчетано с обстоятелството, че са строени по времето на изграждането в Сталин (днес Варна) на засекретения Обект 586, сиреч Сухия док, чието първоначално предназначение е за военни цели - авариен ремонт на крупни бойни кораби [11, с. 42]. По онова време на страниците на заводския вестник рядко се появяват информации за строежа на конкретни плавателни съдове, а ако се появят, от тях обикновено изобщо не се разбира за какъв тип кораб се отнасят или в най-добрия случай той е означен с номер на обект.
Предполагам, че първият танкер от този тип е „Тюленово”. От една страна, логично е първият танкер, предназначен за превоз на българския нефт, да носи името на Тюленовското газонефтено находище. От друга, от двата танкера само единият е с нитована конструкция и обяснимо е той да е първият: базовият съветски проект 415 е получен по-рано и той е за баржи с нитован корпус. А нитован е корпусът само на „Тюленово” [8, с.79], [12, с.19], докато според Регистровите книги на Българския корабен регистър (БКР) корпусът на „Белослав” е заваръчен [8, с.33], [12, с.49].
Не разполагам със сигурен източник кога двата танкера излизат от състава на БМФ. Към ноември 1976 г. „Тюленово” е собственост на предприятието „Поддържане чистотата на морските води” [8, с. 79] и към юли 2009 г. все още е негово притежание като танкер за събиране на нефтоводни смеси с вместимост 200 куб. м, базиран на Кей 2 на Пристанище „ПЧМВ”-Варна [13]. „Белослав” към септември 1972 г. е собственост на „Трансимпекс” - Варна [8, с. 33] и към 2006 г. продължава да е негово притежание като водоналивен кораб [12, с. 19]. Според Регистровата книга на БКР за 2006 г., по това време и двата кораба плават с първите си главни двигатели.
Литература
1. https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/da_varna/25102012_300t.html
2. Палий, Александър и Иван Монахов. Половин век от откриването на първото газо-нефтено находище в България. - В: Международна научно-техническа конференция Проблеми на нефта и газа, Варна, 6-8 септември 2004. Сборник с доклади. [С.], НТС по минно дело: геология и металургия, 2004, 161-164.
3. Радев, Рашко, Т. Минчева и Ат. Минчев. Българските нефтове - добив и химичен състав. - В: Международна научно-техническа конференция Проблеми на нефта и газа, Варна, 6-8 септември 2004. Сборник с доклади. [С.], НТС по минно дело: геология и металургия, 2004, 218-225.
4. „Варненска корабостроителница” - ЕАД. История на построените кораби от 1937 година до 30.01.1996 година. Варна, [1996 ?]. Нефициално фирмено издание, без пагинация (ксерокопие).
5. Според неозаглавен и недатиран вътрешнозаводски документ на „Варненска корабостроителница”, който хронологично представя произведените кораби и вероятно е служил за определянето на обема на производството по брутна регистрова вместимост, дедуейт и водоизместимост. Ксерокопие от този документ (40 стр.), съставен ок. 1998 г., се съхранява в личния ми архив.
6. https://russian-ships.info/vspomog/415.htm (26 окт. 2012 г., 17:05 ч.).
7. Иванов, Тремол. Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. Варна, ИК „Галактика”, 1996. 383 с.
8. Регистрова книга на морските кораби 1977-78. Варна, БКР, [1978]. 116 с.
9. През 50-те години на ХХ в. в КОРБСО работи машинния инж. Васил Ат. Василев, но поне досега не е известен нито един документ за евентуално негово участие в проектирането на кораби, камо ли да е изпълнявал функциите на главен конструктор. Инж. Любомир Вeселинов е завършил корабостроене в Италия, през разглеждания период е главен конструктор на няколко проекта.
10. Вълканов, Марко. Развитие, постижения и перспективи на корабостроителната и кораборемонтна промишленост в НР България. С., Наука и изкуство, 1959. 79 с.
11. Алексиев, Иван. Защо, кога и как започна строителството на Сухия док във Варна. - В: Лазаров, Иван, Ив. Алексиев и Л. Живков. Очерци за историята на КРЗ „Одесос”. Варна, ИК „Морски свят”, 2004, 36-66.
12. Регистрова книга 2006. Варна, БКР, [2006]. 131 с.
13. План за приемане и обработване на отпадъци https://www.google.bg/ (26 окт. 2012 г., 18:35 ч.).
Иван АЛЕКСИЕВ
Съветско-българското корабостроително дружество КОРБСО във Варна функционира през периода юли 1950 - октомври 1954 г. За да бъде завършен строежът на танкерите МT 101 („Тюленово”) и MT 102 („Белослав”) [7, с.158] през 1955 г. [8, с.33 и 79], проектирането е започнало вероятно поне едно-две години по-рано, т.е. в Конструкторското бюро на КОРБСО. По онова време там са разполагали вече със съветския проект 415 и сравнението на основните размери на несамоходните баржи по този проект с основните размери на двата танкера подсказва, че при проектирането в значителна степен е взаимстван съветският проект: широчината на корпуса е същата, с един метър е увеличена дължината и с двайсетина сантиметра - газенето. Главният конструктор положително е инж. Любомир Веселинов, а не инж. Василев [9].
Първоначалното военно предназначение на двата танкера е вероятно причина те да не фигурират в съхранени производствени отчети без гриф за поверителност. Показателен е фактът, че те не са споменати в обширна научна студия за развитието на корабостроенето през периода 1944-1959 г., публикувана по повод 15-годишнината от 9 септември 1944 г. [10], т.е. само четири години след завършването на строежа им, липсват и в редица публикации по история на корабостроенето, появили се през последните три десетилетия. За строежа им няма нито ред и в излизащия през първата половина на 50-те години заводски вестник „Сталински корабостроител” (по-късно - „Корабостроител”), което вероятно в немалка степен се дължи на първоначалното военно предназначение, съчетано с обстоятелството, че са строени по времето на изграждането в Сталин (днес Варна) на засекретения Обект 586, сиреч Сухия док, чието първоначално предназначение е за военни цели - авариен ремонт на крупни бойни кораби [11, с. 42]. По онова време на страниците на заводския вестник рядко се появяват информации за строежа на конкретни плавателни съдове, а ако се появят, от тях обикновено изобщо не се разбира за какъв тип кораб се отнасят или в най-добрия случай той е означен с номер на обект.
Предполагам, че първият танкер от този тип е „Тюленово”. От една страна, логично е първият танкер, предназначен за превоз на българския нефт, да носи името на Тюленовското газонефтено находище. От друга, от двата танкера само единият е с нитована конструкция и обяснимо е той да е първият: базовият съветски проект 415 е получен по-рано и той е за баржи с нитован корпус. А нитован е корпусът само на „Тюленово” [8, с.79], [12, с.19], докато според Регистровите книги на Българския корабен регистър (БКР) корпусът на „Белослав” е заваръчен [8, с.33], [12, с.49].
Не разполагам със сигурен източник кога двата танкера излизат от състава на БМФ. Към ноември 1976 г. „Тюленово” е собственост на предприятието „Поддържане чистотата на морските води” [8, с. 79] и към юли 2009 г. все още е негово притежание като танкер за събиране на нефтоводни смеси с вместимост 200 куб. м, базиран на Кей 2 на Пристанище „ПЧМВ”-Варна [13]. „Белослав” към септември 1972 г. е собственост на „Трансимпекс” - Варна [8, с. 33] и към 2006 г. продължава да е негово притежание като водоналивен кораб [12, с. 19]. Според Регистровата книга на БКР за 2006 г., по това време и двата кораба плават с първите си главни двигатели.
Литература
1. https://morskivestnik.com/mor_kolekcii/da_varna/25102012_300t.html
2. Палий, Александър и Иван Монахов. Половин век от откриването на първото газо-нефтено находище в България. - В: Международна научно-техническа конференция Проблеми на нефта и газа, Варна, 6-8 септември 2004. Сборник с доклади. [С.], НТС по минно дело: геология и металургия, 2004, 161-164.
3. Радев, Рашко, Т. Минчева и Ат. Минчев. Българските нефтове - добив и химичен състав. - В: Международна научно-техническа конференция Проблеми на нефта и газа, Варна, 6-8 септември 2004. Сборник с доклади. [С.], НТС по минно дело: геология и металургия, 2004, 218-225.
4. „Варненска корабостроителница” - ЕАД. История на построените кораби от 1937 година до 30.01.1996 година. Варна, [1996 ?]. Нефициално фирмено издание, без пагинация (ксерокопие).
5. Според неозаглавен и недатиран вътрешнозаводски документ на „Варненска корабостроителница”, който хронологично представя произведените кораби и вероятно е служил за определянето на обема на производството по брутна регистрова вместимост, дедуейт и водоизместимост. Ксерокопие от този документ (40 стр.), съставен ок. 1998 г., се съхранява в личния ми архив.
6. https://russian-ships.info/vspomog/415.htm (26 окт. 2012 г., 17:05 ч.).
7. Иванов, Тремол. Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава. Варна, ИК „Галактика”, 1996. 383 с.
8. Регистрова книга на морските кораби 1977-78. Варна, БКР, [1978]. 116 с.
9. През 50-те години на ХХ в. в КОРБСО работи машинния инж. Васил Ат. Василев, но поне досега не е известен нито един документ за евентуално негово участие в проектирането на кораби, камо ли да е изпълнявал функциите на главен конструктор. Инж. Любомир Вeселинов е завършил корабостроене в Италия, през разглеждания период е главен конструктор на няколко проекта.
10. Вълканов, Марко. Развитие, постижения и перспективи на корабостроителната и кораборемонтна промишленост в НР България. С., Наука и изкуство, 1959. 79 с.
11. Алексиев, Иван. Защо, кога и как започна строителството на Сухия док във Варна. - В: Лазаров, Иван, Ив. Алексиев и Л. Живков. Очерци за историята на КРЗ „Одесос”. Варна, ИК „Морски свят”, 2004, 36-66.
12. Регистрова книга 2006. Варна, БКР, [2006]. 131 с.
13. План за приемане и обработване на отпадъци https://www.google.bg/ (26 окт. 2012 г., 18:35 ч.).
Иван АЛЕКСИЕВ