В КОЙ МАНАСТИР Е БИЛ ЗАТВОРЕН
ДЕТРОНИРАНИЯТ КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР І?
След като на 9 (21) август 1886 г. заклелите се някога във вярност към княз Александър І офицери Радко Димитриев и Петър Груев го принуждават „да подпише акт за своята абдикация ... под стража той бил отведен по маршрута: буховския манастир „Св. Михаил” (подч. И.А.) - Враца - Оряхово - Рени, с предназначение Одеса - Петербург” [1, с. 238]. Маршрутът Оряхово - Рени е тясно свързан с морската история и е добре изяснен в литературата, но почти нищо не се знае за престоя му в един от българските манастири. Не уточнявам името му, защото в съвременната литература случаят не е изяснен. В специализирани източници за история на българските манастири и в интернет се споменават всъщност два буховски манастира, в които за кратко е затворен детронираният български княз: „Св. Архангел Михаил” и „Св. Мария Магдалина”.От друга страна, за редица автори в Бухово има само един манастир и те твърдят, че княз Александър І бил отведен в Буховския манастир.
А какво разказва детронираният княз непосредствено след събитието пред дворцовия пастор Адолф Кох, който още през 1887 г. издава на немски книгата „Княз Александър Български”: „Най-напред потеглихме (от София - И.А.) по Орханийското шосе, но после свихме вдясно и спряхме на около петнадесет мили от София в един мизерен манастир в Етрополския балкан (подч. И.А.). Натикаха ни в малка мрачна стая, пълна с бълхи, дървеници и други насекоми. Нямаше нито стол, нито маса в нея. Събудиха ме в два часа през нощта. Бяха ми донесли цивилни дрехи от София. В ранни зори потеглихме... към Враца. Пристигнахме в десет вечерта... Прекарахме нощта в един мизерен хан. В пет и половина сутринта поехме отново... В три часа следобед стигнахме Дунава близо до Ряхово... Бях принуден да се кача в собствената си яхта... В полунощ минахме край Русчук, а в два часа на другия ден и покрай Галац...” [2, с. 215].
Този разказ, ако и да е от самия участник в събитието, предлага обаче нови загадки. В близост до Етрополския Балкан наистина има манастир, но той е „Св. Троица”. Освен това разстоянието от София до Етрополе е 90 км, а князът твърди, че до манастира са пътували 15 мили, което при една сухопътна миля от 1,6 км прави ок. 24 км. По онова време той положително не е бил в състояние да определи точно разстоянието, но все пак, отчитайки го вероятно по времето, което са пътували и приетата от него средна скорост на колата, става дума за порядък 20-30 км. От това гледище, манастирът „Св. Троица” отпада, защото той е на три пъти по-голямо разстояние от София.
Припомням и спомен на виден съвременник на събитието. Става дума за пътеписа „Мургаш” от Иван Вазов, публикуван през 1897 г.: „От него (село Бухово - И.А.) захванахме да се катерим по планината, като оставихме отдире си сиромашкия буховски манастир „Св. Георгий” (подч. И.А.), станал исторически у нас по гостоприемството за една нощ, което бе дал на покойния княз Александър на 10 август 1886 г. при откарването му за Рени... ”[3, с. 100]. Това е написано само 11 години след събитието. Авторът на бележките към Вазовите пътеписи не е видял нищо смущаващо в този текст и относно манастира добавя само „уточнението”, че князът „бил отведен в Буховския манастир” [3, с. 413]. Нищо повече. А истината е, че манастирът „Св. Георгий Победоносец” е при Кремиковци.
Но кой е все пак въпросният исторически манастир - „Св. Архангел Михаил”, „Св. Мария Магдалина” или „Св. Георгий Победоносец”?
Преди време преглеждах стара периодика и в бр. 4240 от 23 август 1933 г. на вестник „Зора” попаднах на кратката бележка „Годишнина от детронирането на
ДЕТРОНИРАНИЯТ КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР І?
След като на 9 (21) август 1886 г. заклелите се някога във вярност към княз Александър І офицери Радко Димитриев и Петър Груев го принуждават „да подпише акт за своята абдикация ... под стража той бил отведен по маршрута: буховския манастир „Св. Михаил” (подч. И.А.) - Враца - Оряхово - Рени, с предназначение Одеса - Петербург” [1, с. 238]. Маршрутът Оряхово - Рени е тясно свързан с морската история и е добре изяснен в литературата, но почти нищо не се знае за престоя му в един от българските манастири. Не уточнявам името му, защото в съвременната литература случаят не е изяснен. В специализирани източници за история на българските манастири и в интернет се споменават всъщност два буховски манастира, в които за кратко е затворен детронираният български княз: „Св. Архангел Михаил” и „Св. Мария Магдалина”.От друга страна, за редица автори в Бухово има само един манастир и те твърдят, че княз Александър І бил отведен в Буховския манастир.
А какво разказва детронираният княз непосредствено след събитието пред дворцовия пастор Адолф Кох, който още през 1887 г. издава на немски книгата „Княз Александър Български”: „Най-напред потеглихме (от София - И.А.) по Орханийското шосе, но после свихме вдясно и спряхме на около петнадесет мили от София в един мизерен манастир в Етрополския балкан (подч. И.А.). Натикаха ни в малка мрачна стая, пълна с бълхи, дървеници и други насекоми. Нямаше нито стол, нито маса в нея. Събудиха ме в два часа през нощта. Бяха ми донесли цивилни дрехи от София. В ранни зори потеглихме... към Враца. Пристигнахме в десет вечерта... Прекарахме нощта в един мизерен хан. В пет и половина сутринта поехме отново... В три часа следобед стигнахме Дунава близо до Ряхово... Бях принуден да се кача в собствената си яхта... В полунощ минахме край Русчук, а в два часа на другия ден и покрай Галац...” [2, с. 215].
Този разказ, ако и да е от самия участник в събитието, предлага обаче нови загадки. В близост до Етрополския Балкан наистина има манастир, но той е „Св. Троица”. Освен това разстоянието от София до Етрополе е 90 км, а князът твърди, че до манастира са пътували 15 мили, което при една сухопътна миля от 1,6 км прави ок. 24 км. По онова време той положително не е бил в състояние да определи точно разстоянието, но все пак, отчитайки го вероятно по времето, което са пътували и приетата от него средна скорост на колата, става дума за порядък 20-30 км. От това гледище, манастирът „Св. Троица” отпада, защото той е на три пъти по-голямо разстояние от София.
Припомням и спомен на виден съвременник на събитието. Става дума за пътеписа „Мургаш” от Иван Вазов, публикуван през 1897 г.: „От него (село Бухово - И.А.) захванахме да се катерим по планината, като оставихме отдире си сиромашкия буховски манастир „Св. Георгий” (подч. И.А.), станал исторически у нас по гостоприемството за една нощ, което бе дал на покойния княз Александър на 10 август 1886 г. при откарването му за Рени... ”[3, с. 100]. Това е написано само 11 години след събитието. Авторът на бележките към Вазовите пътеписи не е видял нищо смущаващо в този текст и относно манастира добавя само „уточнението”, че князът „бил отведен в Буховския манастир” [3, с. 413]. Нищо повече. А истината е, че манастирът „Св. Георгий Победоносец” е при Кремиковци.
Но кой е все пак въпросният исторически манастир - „Св. Архангел Михаил”, „Св. Мария Магдалина” или „Св. Георгий Победоносец”?
Преди време преглеждах стара периодика и в бр. 4240 от 23 август 1933 г. на вестник „Зора” попаднах на кратката бележка „Годишнина от детронирането на
Княз Александър І
https://www.bg-history.info/i/gal/118.jpg
https://www.bg-history.info/i/gal/118.jpg
Буховски манастир „Св. Архангел Михаил”
https://4coolpics.com/pics/0411/202030411441.jpg
https://4coolpics.com/pics/0411/202030411441.jpg
Буховски манастир „Св. Архангел Михаил”
https://images4.btv.bg/usernews/2010/
https://images4.btv.bg/usernews/2010/
Яхтата „Александър І”, с която детронираният български княз е откаран в Рени през август 1886 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Батенберг”. Според нея княз Александър І е бил затворен в „Буховския манастир”. Далеч по-интересно е обаче съобщението, че в манастирската стая, в която е пренощувал князът, към 1933 г. има паметна плоча с текст, който предавам на отчасти осъвременен от мен език и правопис:
„В тази малка и тъмна стая е престоял един ден и пренощувал две нощи Български[ят] Княз Александр Батемберг при свалянието му от Българския престол през 1886 г. 9 Август. Тук му е свалена и военната форма и от тук направо заминал през Орхание, Вратца за Ромъния. Този незабравим за Българския народ Княз, който прослави Българското оръжие на Сливница, Драгоман, Пирот и който през 1885 г. 8 Ноември [на]чело с Българските офицери и войници посрами крал Милана с неговите генерали и войници”.
Съществуването на тази паметна плоча е документирано с фотография, приложена към вестникарското съобщение от 23 август 1933 г. Вероятно след 9 септември 1944 г. тя е демонтирана и унищожена, вследствие на което остава неизвестна досега. Към фотографията на плочата е приложена снимка на част от манастира. Сравнението й със съвременни фотографии на двата буховски манастира дава основание да приема, че става дума за манастира „Св. Архангел Михаил”. Бухово се намира на 25 км от София и това разстояние съвпада с разказа на княз Александър І.
Иска ми се да вярвам, че ще се намерят компетентни органи, които да възстановят плочата с оригиналния текст и да я монтират на подходящо място в манастира „Св. Архангел Михаил”.
Литература
1. История на България. Т. 7. С., Изд-во на БАН, 1991. 559 с.
2. Кох, Адолф. Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му в България. С., Пет плюс, [1994]. 223 с.
За пръв път на бълг. език книгата е издадена през 1895 г. в превод от румънски език и поради големия интерес е преиздадена още през следваща година. Българското издание от 1994 г. е превод от английското, отпечатано още през 1887 г.
3. Вазов, Иван. Събрани съчинения. Т. 12. Пътеписи. С., Бълг. писател, 1977, 512 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
„В тази малка и тъмна стая е престоял един ден и пренощувал две нощи Български[ят] Княз Александр Батемберг при свалянието му от Българския престол през 1886 г. 9 Август. Тук му е свалена и военната форма и от тук направо заминал през Орхание, Вратца за Ромъния. Този незабравим за Българския народ Княз, който прослави Българското оръжие на Сливница, Драгоман, Пирот и който през 1885 г. 8 Ноември [на]чело с Българските офицери и войници посрами крал Милана с неговите генерали и войници”.
Съществуването на тази паметна плоча е документирано с фотография, приложена към вестникарското съобщение от 23 август 1933 г. Вероятно след 9 септември 1944 г. тя е демонтирана и унищожена, вследствие на което остава неизвестна досега. Към фотографията на плочата е приложена снимка на част от манастира. Сравнението й със съвременни фотографии на двата буховски манастира дава основание да приема, че става дума за манастира „Св. Архангел Михаил”. Бухово се намира на 25 км от София и това разстояние съвпада с разказа на княз Александър І.
Иска ми се да вярвам, че ще се намерят компетентни органи, които да възстановят плочата с оригиналния текст и да я монтират на подходящо място в манастира „Св. Архангел Михаил”.
Литература
1. История на България. Т. 7. С., Изд-во на БАН, 1991. 559 с.
2. Кох, Адолф. Княз Александър Батенберг. Истината за царуването му в България. С., Пет плюс, [1994]. 223 с.
За пръв път на бълг. език книгата е издадена през 1895 г. в превод от румънски език и поради големия интерес е преиздадена още през следваща година. Българското издание от 1994 г. е превод от английското, отпечатано още през 1887 г.
3. Вазов, Иван. Събрани съчинения. Т. 12. Пътеписи. С., Бълг. писател, 1977, 512 с.
Иван АЛЕКСИЕВ