ИМЕНАТА НА КОРАБИТЕ ОТ ВМС КАТО ЧАСТ ОТ
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА
АРМИЯ
Известно е, че началото на българския военен флот е поставено на 12 август 1879 г., когато в град Русе за първи път след освобождението от османско иго българският военноморски флаг се развява над подарените от Русия четири парахода, една шхуна, седем парни катера, една баржа и пет гребни лодки. Тези плавателни съдове влизат в строя на новосъздадения ни флот с техните руски имена. С тези имена те участват в Сръбско-българската война (1885 г.), въпреки че руските офицери напускат Дунавската флотилия и Морската част. Едва след потушаването на бунтовете на българските офицери-русофили (1887 г.) с Приказ по Военното ведомство № 199 от 10 май 1887 г. всички подарени от Русия плавателни съдове получават български имена: параходът „Голубчик” – „Крум”; параходът „Опыт” – „Симеон Великий”; параходът „Взрыв” – „Асен”, катерът „Ракета” – „Войвода”; катерът „Мотала” – „Стефан Караджа”; „Бавария” – „Борис”; катерът „Олафчик” – „Раковски”, катерът „Фардинг” – „Любен Каравелов”, катерът „Птичка” – „Райна”; катерът „Варна” – „Хаджи Димитър”; миноноската „Бычок” – „Христо Ботев”; миноноската „Черепаха” – „Левски”.(1)
С този акт се поставя началото на традицията българските военни кораби да получават имена, с които да се демонстрира тяхната национална идентичност като част от Българската армия. В това начало се очертават две основни линии. Първата: да се припомня за величието на България по времето на успешните нейни владетели: Хан (Кан) Крум (803 – 814), Цар Борис I – Михаил (852 – 889) Цар Симеон Велики (893 – 927), Цар Иван Асен I (1186 – 1196). Втората: отдаването на почит към идеолозите и деятелите на национално-освободителното движение за освобождението на България от османско иго: Георги Раковски и Любен Каравелов, войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, поетът-революционер Христо Ботев, Апостола на свободата Васил Левски и смелата българка Райна Княгиня. Тези две основни линии имат своето по-нататъшно продължение и разширение.
Параходът „Асен” през 1891 г. е преустроен във ветроход и е в строя до 1904 г. Неговото име получава следващия български учебен ветроход, който е в строя от 1931 до 1956 г. Може да се приеме, че в продължение на тази линия са имената на моторните миночистачни лодки „Балик”, „Добротич”, „Калацерка” (доставени по време на Първата световна война) и на парния катер „Калиакра” (построен в Русе през 1898 г.), свързани с деспот Балик - основател на Добруджанското деспотство (също Карвунско деспотство, а по-късно - княжество), брат му Добротица и тяхната крепост Калиакра (Калацерка).(2) Афиширането на тези имена показва и постоянната и недвусмислена позиция на българската държава по отношение на това, че Южна Добруджа винаги е била и ще бъде част от нея. След възстановяването на дивизиона миночистачни кораби във Военноморска база Варна през 1970 г. един от тях получава името „Добротич” и продължава да е в строя и до днес. В състава на Беломорския флот (1941 – 1944 г.) е моторната лодка „Цар Симеон”.(3)
След дълголетната служба на миноноската „Христо Ботев” (1887 – 1936), нейното име е предадено на миночистач, който взема активно участие във Втората световна война при миночистенето на река Дунав през периода от 19 ноември 1944 до 3 юли 1945 г.(4) Този кораб, пребазиран през 1949 г. във Военноморска база Варна, продължава да служи и днес като влекач. Така името „Христо Ботев” продължава да бъде носено от български военен кораб вече 115 години. Кораб с името „Васил Левски” също участва в миночистенето на река Дунав през есента на 1944 г. В състава на Беломорския флот (1941 – 1944 г.) служат едновременно и миночистачен кораб „Левски”, и моторна лодка „Левски”.(5)
В две световни войни участва миночистачната лодка „Момчил”, именувана в памет на Момчил войвода (Момчил юнак), загинал геройски на бойното поле срещу османските нашественици. Моторният катер „Момчил” служи до 60-те години на миналия век.(6) През 50-те години на миналия век във военноморските бази във Варна и в Бургас служи влекачът „Стефан Караджа”. Интересен е фактът, че както името на влекача-миночистач „Христо Ботев”, така и името на влекача „Стефан Караджа” са дадени по инициатива на екипажите на двата кораба.
Посочените първи две линии на развитие в именуването на българските военни кораби имат и своята пресечна точка. След бракуването на катера „Раковски”, неговото име е дадено на основно ремонтирания катер „Борис”.(7)
Създаването на българския военен флот на река Дунав и получаването през 1880 г. на баржата „Янтра” и на още две речни баржи в състава на Дунавската флотилия и Морската част през 1893 г. с името „Марица” и „Тунджа” е началото на традицията част от нашите военни кораби да носят имена на реки, които минават през България. Полученият през 1907 г. в състава на Черноморския флот минен заградител (а така също хидрографски, водолазен и учебен кораб) „Де Ромас” две години по-късно е преименуван на „Камчия”, който е в строя до 1952 г. В миночистенето на река Дунав през периода 8 септември 1944 г. – 1 май 1945 г. взема участие миночистачът „Искър”. По-късно, през 70-те години на миналия век това име приема миночистач във Военноморска база Варна, който е в строя е до днес. Интересен е произходът на името на миночистача „Цибър”, който взема участие в миночистенето на река Дунав през 1944- 1945 г. Той носи името не само на река Цибрица, а и на селищата Горни Цибър и Долни Цибър. Името „Цибър” носи миночистач от Военноморска база Варна, приет на въоръжение през 1970 г. и бил в строя до 2004 г.(8) Пет години по-късно името „Цибър” бе дадено на най-новото попълнение на Военноморска база Варна – минен ловец, получен от ВМС на Кралство Белгия.
Всъщност, традицията миночистачни кораби да носят имената на български реки е с по-ранна дата. В Беломорския флот (1941 – 1944 г.) има четири такива кораба, построени през 1943 г.: „Марица”, „Струма”, „Места” и „Вардар”. Голяма част от отбранителните минни заграждения в българските териториални води в Черно море по време на Втората световна война са направени с участието на минния заградител „Дунав”.(9) След връщането на този кораб на неговите собственици (той е пленен по време на Втората световна война от германците югославски кораб), в състава на Торпедната флотилия на Черноморския флот на 6 юли 1946 г. е зачислена произведената през 1942 г. в Германия моторна лодка „Дунав”.(10) Български военни кораби с имена на реки има и в други периоди от развитието на ВМС. Плаващата база на Дунавския флот през 50-те години на миналия век се нарича „Огоста”,(11) а в състава на Военноморска база Бургас и днес служи противопожарният кораб „Ахелой”, построен във Варна през 1996 г. Последният обаче носи името не само на река Ахелой, но и напомня за славната победа на цар Симеон Велики в битката му с византийците на 20 август 917 г.
Особено важна традиция, която продължава и през ХХI век, е именуването на нашите бойни кораби с характерни качества и достойнства на българския войник, проявени в битките за целостта и независимостта на Отечеството. Това начало е поставено с именуването на шестте торпедоносеца, доставени от Франция и монтирани у нас през 1907-1908 г. Първите три получават имената си и са тържествено осветени на 23 август 1907 г.: „Дръзки”, „Смели”, „Храбри”. Вторите три са именувани година по-късно: „Шумни”, „Летящи”, „Строги”. Дръзки, смели и храбри са българските воини, когато защитават родината. Шумни са, когато атакуват с бойния си вик „Ура!” Летящи са в своите устремни атаки българските кавалеристи. Строги, но справедливи са повечето то българските офицери – командири. Само няколко години по-късно четири от шестте торпедоносеца („Дръзки”, „Смели”, „Строги” и „Летящи”) напълно оправдават имената, изписани на техните бордове: на 8/21 ноември 1912 г. под командването на капитан II ранг Димитър Добрев те атакуват турския брониран крайцер „Хамидие”, като записват в бойния летопис на флота първата българска морска победа.(12) През 1925 г. моторен катер от Дунавската флотилия е именуван „8/21 ноември 1912 г.”
Тези традиции са запазени независимо от промените в обществено-икономическото развитие на страната след 1944 г. Получените през 1957 и 1958 г. стражеви кораби (фрегати) от съветския проект 50 са именувани съответно „Дръзки” и „Смели”, а кръстник на първия е командирът на легендарния торпедоносец „Дръзки” капитан II ранг о.з. Георги Купов. „Смели” е „подновен” през 1991 г., като името е дадено на фрегата от съветския проект 1159, а „Дръзки” – през 2005 г., като щафетата е поета от фрегата от белгийския проект Е-71.
Имената „Строги”, „Храбри” и „Летящи” са дадени на приети през 70-те и през 80-те години на миналия век кораби за борба с подводници (корвети) от съветския проект 204. Именно при приемането на корабите от този проект традицията получава и своето развитие. Три от тях са назовани „Безстрашни”, „Напористи” и „Бдителни” - също важни за българския воин качества в боя. Точно по време на началото на прехода към демократизация тази традиция е продължена с именуването съответно през 1989 и 1992 г. на двете новоприети патрулни корвети от съветския проект 1241.2 „Решителни” и „Бодри” (последният продължава името на стражевия кораб, служил във Военноморска база Варна през периода 1985 – 1992 г.).(13) Пренасянето на традицията в ХХI век, направено от „Дръзки”, бе последвано от разширяването й с именуването на 20 март 2009 г. на двете новополучени фрегати от Белгия проект Е-71 „Верни” и „Горди”.
Идеята за възвръщането на отнетото след Първата световна война беломорско крайбрежие и за възстановяването на българското военноморско присъствие в този регион (като част от националната идея за обединението на всички българи) е афиширана с именуването на закупените през 1921 г. от Франция два преследвача на подводници (шасьори) „Беломорец” и „Черноморец”. Дори датата на министерската заповед за това не е случайна: 21 ноември, свързана с победоносната атака на отряда български торпедоносци през 1912 г.(14) Шасьорът „Беломорец” приема името си от моторния катер „Беломорец”, участвал в извършването на минни заграждения пред Дедеагач на 16 и 26 юни 1913 г.(15)
След Първата световна война в българските ВМС се поставя началото и на още една традиция в именуването на плавателни съдове: да се популяризират имената на военновременни и мирновременни флотски герои. Началото е поставено при покупката на четири малки преследвача на подводници (ведети) от Франция през 1921 г. Двата от тях са именувани „Капитан-лейтенант Минков” и „Кондуктор Докузанов”. Капитан-лейтенант Кирил Минков загива при миночистене в Батовския залив на 26 септември 1916 г. Кондуктор (най-високото старшинско звание във флота по това време) Делчо Докузанов загива при миночистене на 1 август 1916 г. в Бургаския залив. Не случайно другите два малки преследвача на подводници получават имената „Взрив” и „Миньор”.
През 1925 г., по идея тогавашния командир на Дунавската флотилия (официалното й название, заради клаузите на Ньойския договор от 1919 г., тогава е Дунавска полицейска служба) капитан I ранг Иван Михайлов няколко от моторните катери получават нови имена, свързани със значими личности от флотската ни история. Така построеният през 1921 г. в Русе катер „Планета” получава името „Генерал Кирков” в чест на генерал-майор Константин Кирков, командвал флота от 1914 до 1919 г. и допринесъл много за неговото развитие. Построеният през 1915 г. в Германия моторен катер „Русалка” става „Лейтенант Ляпчев” в памет на първия командир на българската водосамолетна авиация лейтенант Преслав Ляпчев, загинал по време на тренировъчен полет в Германия на 11 юни 1916 г. Друг моторен катер получава името „Мичман Саев” в памет на българския морски офицер мичман I ранг Тодор Саев, загинал като командир на чета в бой с турска потеря в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.
Тази традиция също получава развитие след 1944 г. При именуването на миночистачите в дивизиона, създаден през 1970 г. във Военноморска база Варна върху бордовете на три от тях са изписани: „Капитан-лейтенант Кирил Минков” (продължава името, дадено на ведетата след Първата световна война), „Капитан-лейтенант Евстати Винаров” (създател на първата българска морска мина) и „Капитан I ранг Димитър Паскалев” (активен участник в следвоенното миночистене на черноморските фарватери). През 1988 г. полученият от Полша новопостроен кораб-станция за размагнитване е именуван „Капитан I ранг Димитър Добрев” в памет на талантливия български флотоводец. Още един пример за приемственост на традицията в тази насока е и именуването през 1978 г. на военния транспорт „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров” в памет на мирновременния флотски герой, спасил от гибел бойния кораб, на който служи, но самият той загинал при потушаването на пожара на борда по време на това плаване.(16)
Акцент в тази насока са имената на моряци или на служили във военния флот, участвали активно в съпротивата през периода 1941 – 1944 г. срещу участието на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия. Такива са имената на моторните катери „Максим Илиев” и „Димитър Савов” (50-те години на ХХ век), на противопожарния кораб „Вълко Пушков” (приет във Военнноморска база Бургас през 1966 г.), на средния десантен кораб „Антон Иванов” (след 1991 г. – „Антарес”), на учебните кораби „Н. Й. Вапцаров” (1951 – 1982; 1982 – 1993 г.).
Появата на леките сили във флота (торпедни и ракетни катери) ражда и нови наименования. Макар че екипажите на тези кораби също (не без основание) се чувстват за наследници на торпедоносците тип „Дръзки”, тези имена вече са „заети”. Затова на ракетните катери са дадени имена, свързани с разрушителни природни сили във връзка и с мощното въоръжение, с което те разполагат на борда: „Мълния”, „Ураган”, „Буря”, „Гръм”, „Смерч”, „Светкавица”, Тайфун”. Торпедните катери получават имена на бързи хищници: „Ягуар”, „Барс” и „Пантера”, и на птици, които постигат високи скорости при преследване на своите жертви: „Орел”, „Ястреб” и „Албатрос”.(17) Такава е и практиката във военноморските сили в много други държави. Няма логично обяснение обаче за поредицата имена, дадени на миночистачите от дивизиона на Военноморска база Бургас през периода 1981 – 1985 г. „Бриз”, „Шквал”, „Прибой” и „Щорм”.(18) Вместо да се утвърждават тепърва имена, свързани с физически явления на (и над) морето, биха могли да се продължат традициите, свързани с героичните прояви на българските военни моряци в миночистенето след Първата и след Втората световна война.
Разбира се, в прегледа на наименованията на военните кораби на България не винаги могат да се открият последователност и приемственост, вярност към традициите и афиширане на национална идентичност. Например в имената на плавателните съдове на Беломорския флот (1941 – 1944 г.) има чувствително „дамско присъствие”: миночистачните кораби „Ана”, „Катерина”, „Ралица” и моторните лодки „Лада”, „Нина”, „Елена” и „Ида” (повечето от тях са с имената си преди мобилизацията им).(19) Такова присъствие има и в краткото съществуване на българската Охридска морска патрулна група (1943 – 1944 г.), в чийто състав за известно време е моторната лодка „Мис Х”.(20)
За начало на „дамското присъствие” в имената на военните плавателни съдове може да се счита първият построен в България самоходен плавателен съд „Амалия”, включен в състава на Дунавската флотилия през 1891 г., а веднага след това прехвърлен във Варна. Той носи името на „Августейшата на негово Ц. Височество сестра” (сестрата на княз Фердинад Сакс-Кобургготски).(21) Името на учебния крайцер „Надежда” обаче едва ли би могло да се свърже с дъщерята на княз Фердинанд княгиня Надежда, последното му дете от брака с княгиня Мария-Луиза. Надежда се ражда на 30 януари 1899 г., а корабът е осветен на 18 ноември 1898 г. в Бургас. Може да се предположи, че името „Надежда” е по-вероятно да се свързва с надеждата този кораб да е само началото на един бъдещ силен военен флот на България.
Без да изброяваме всички имена на български военни кораби, можем да направим извода, че когато името на борда отразява националната, а не конюнкурната (свързана с конкретна обществено-икономическа и политическа ситуация) идентичност, то е израз на трайна традиция. Тази традиция не зависи от това кой и как управлява България, а от това как се пренасят посланията от близкото или далечното минало към настоящите поколения и към тези, които ще ги възприемат и развиват в бъдещето. Защото винаги ще бъде важно това какво име носи корабът, над който се развява българският военноморски флаг.
Капитан II ранг о.р. д-р Атанас ПАНАЙОТОВ
Изследването е представено на 17-та Международна научна конференция по военна история на тема „Военни традиции и национална идентичност на европейските армии през ХIХ и ХХ век”, София, 26-27 октомври 2010 г.
_____________________
1. Боев, Р. Военният флот на България (1879 – 1900), ДВИ, С., 1969, с. 28
2. Учебник за моряка, Флот на Н.В., Варна, 1920, с. 530
3. Вълканов, В. Българският беломорски флот, Варна, 2007, с. 172
4. Антонов, Г. Българският военноморски флот през Отечествената война 1944 – 1945 г., В., 1985, с. 124 - 135
5. Вълканов, В. Българският беломорски флот, Варна, 2007, с. 172
6. Държавен военноисторически архив – Велико Търново (ДВИА), ф. 1027, оп. 1, а.е. 616, л. 96; Военноморски музей – Варна (ВММ), НА, III, с. 470
7. Панайотов, Ат., М. Кръстева, Проблеми на българското военно корабостроене и кораборемонт. В: Годишник на Военноморския музей – Варна, т. II, В., 2002, с. 79
8. Българските военноморски сили 1879 – 2006 г., Варна, 2006, съст. М. Кръстева и Ат. Панайотов, с. 38
9. Кръстева, М. Ат. Панайотов, Бургас като пункт за базиране на военния флот и мястото му в отбранителната система на България. В: Панайотов, Ат., Кръстева М., Парушев, Т., Страници от историята на Военноморска база Бургас, В., 2004, с. 37
10. ДВИА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 593, л. 66
11. Военноморски музей – Варна (ВММ), НА, III, с. 470
12. Павлов, Вл. Развитие на Българския военноморски флот 1897 – 1913 г., С., ДВИ, 1970, с. 60-61, 168-171
13. Българските военноморски сили 1879 – 2006 г., Варна, 2006, съст. М. Кръстева и Ат. Панайотов, с. 25-27, 30-31
14. Панайотов, Ат. Контраадмирал Сава Стефанов (1884 – 1970). В: Годишник на Военноморския музей – Варна, т. VII, Варна, 2009, с. 55
15. ВММ, НА, сб. ІІІ, инв. 69
16. История на Българския военноморски флот, ВИ, С., 1981, с. 258
17. Миланов, М. Бригадата леки сили в годините на прехода към демократично общество. В: На боен курс, Варна, 2000, с. 177
18. Панайотов, Ат., М. Кръстева, Поделенията на Военноморска база Бургас. В: Панайотов, Ат., Кръстева М., Парушев, Т., Страници от историята на Военноморска база Бургас, В., 2004, с. 110
19. ДВИА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 547, л. 51; Вълканов, В. Българският беломорски флот, Варна, 2007, с. 172
20. Панайотов, Ат. Българска морска патрулна група на Охридското езеро (1943 – 1944 г.). Във: Военноисторически сборник, кн. 1, С., 2004 г., с. 54
21. Алексиев, Ив. Омаяни от кораби мъже, том 1, Варна, 2006, с. 327
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА
АРМИЯ
Известно е, че началото на българския военен флот е поставено на 12 август 1879 г., когато в град Русе за първи път след освобождението от османско иго българският военноморски флаг се развява над подарените от Русия четири парахода, една шхуна, седем парни катера, една баржа и пет гребни лодки. Тези плавателни съдове влизат в строя на новосъздадения ни флот с техните руски имена. С тези имена те участват в Сръбско-българската война (1885 г.), въпреки че руските офицери напускат Дунавската флотилия и Морската част. Едва след потушаването на бунтовете на българските офицери-русофили (1887 г.) с Приказ по Военното ведомство № 199 от 10 май 1887 г. всички подарени от Русия плавателни съдове получават български имена: параходът „Голубчик” – „Крум”; параходът „Опыт” – „Симеон Великий”; параходът „Взрыв” – „Асен”, катерът „Ракета” – „Войвода”; катерът „Мотала” – „Стефан Караджа”; „Бавария” – „Борис”; катерът „Олафчик” – „Раковски”, катерът „Фардинг” – „Любен Каравелов”, катерът „Птичка” – „Райна”; катерът „Варна” – „Хаджи Димитър”; миноноската „Бычок” – „Христо Ботев”; миноноската „Черепаха” – „Левски”.(1)
С този акт се поставя началото на традицията българските военни кораби да получават имена, с които да се демонстрира тяхната национална идентичност като част от Българската армия. В това начало се очертават две основни линии. Първата: да се припомня за величието на България по времето на успешните нейни владетели: Хан (Кан) Крум (803 – 814), Цар Борис I – Михаил (852 – 889) Цар Симеон Велики (893 – 927), Цар Иван Асен I (1186 – 1196). Втората: отдаването на почит към идеолозите и деятелите на национално-освободителното движение за освобождението на България от османско иго: Георги Раковски и Любен Каравелов, войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, поетът-революционер Христо Ботев, Апостола на свободата Васил Левски и смелата българка Райна Княгиня. Тези две основни линии имат своето по-нататъшно продължение и разширение.
Параходът „Асен” през 1891 г. е преустроен във ветроход и е в строя до 1904 г. Неговото име получава следващия български учебен ветроход, който е в строя от 1931 до 1956 г. Може да се приеме, че в продължение на тази линия са имената на моторните миночистачни лодки „Балик”, „Добротич”, „Калацерка” (доставени по време на Първата световна война) и на парния катер „Калиакра” (построен в Русе през 1898 г.), свързани с деспот Балик - основател на Добруджанското деспотство (също Карвунско деспотство, а по-късно - княжество), брат му Добротица и тяхната крепост Калиакра (Калацерка).(2) Афиширането на тези имена показва и постоянната и недвусмислена позиция на българската държава по отношение на това, че Южна Добруджа винаги е била и ще бъде част от нея. След възстановяването на дивизиона миночистачни кораби във Военноморска база Варна през 1970 г. един от тях получава името „Добротич” и продължава да е в строя и до днес. В състава на Беломорския флот (1941 – 1944 г.) е моторната лодка „Цар Симеон”.(3)
След дълголетната служба на миноноската „Христо Ботев” (1887 – 1936), нейното име е предадено на миночистач, който взема активно участие във Втората световна война при миночистенето на река Дунав през периода от 19 ноември 1944 до 3 юли 1945 г.(4) Този кораб, пребазиран през 1949 г. във Военноморска база Варна, продължава да служи и днес като влекач. Така името „Христо Ботев” продължава да бъде носено от български военен кораб вече 115 години. Кораб с името „Васил Левски” също участва в миночистенето на река Дунав през есента на 1944 г. В състава на Беломорския флот (1941 – 1944 г.) служат едновременно и миночистачен кораб „Левски”, и моторна лодка „Левски”.(5)
В две световни войни участва миночистачната лодка „Момчил”, именувана в памет на Момчил войвода (Момчил юнак), загинал геройски на бойното поле срещу османските нашественици. Моторният катер „Момчил” служи до 60-те години на миналия век.(6) През 50-те години на миналия век във военноморските бази във Варна и в Бургас служи влекачът „Стефан Караджа”. Интересен е фактът, че както името на влекача-миночистач „Христо Ботев”, така и името на влекача „Стефан Караджа” са дадени по инициатива на екипажите на двата кораба.
Посочените първи две линии на развитие в именуването на българските военни кораби имат и своята пресечна точка. След бракуването на катера „Раковски”, неговото име е дадено на основно ремонтирания катер „Борис”.(7)
Създаването на българския военен флот на река Дунав и получаването през 1880 г. на баржата „Янтра” и на още две речни баржи в състава на Дунавската флотилия и Морската част през 1893 г. с името „Марица” и „Тунджа” е началото на традицията част от нашите военни кораби да носят имена на реки, които минават през България. Полученият през 1907 г. в състава на Черноморския флот минен заградител (а така също хидрографски, водолазен и учебен кораб) „Де Ромас” две години по-късно е преименуван на „Камчия”, който е в строя до 1952 г. В миночистенето на река Дунав през периода 8 септември 1944 г. – 1 май 1945 г. взема участие миночистачът „Искър”. По-късно, през 70-те години на миналия век това име приема миночистач във Военноморска база Варна, който е в строя е до днес. Интересен е произходът на името на миночистача „Цибър”, който взема участие в миночистенето на река Дунав през 1944- 1945 г. Той носи името не само на река Цибрица, а и на селищата Горни Цибър и Долни Цибър. Името „Цибър” носи миночистач от Военноморска база Варна, приет на въоръжение през 1970 г. и бил в строя до 2004 г.(8) Пет години по-късно името „Цибър” бе дадено на най-новото попълнение на Военноморска база Варна – минен ловец, получен от ВМС на Кралство Белгия.
Всъщност, традицията миночистачни кораби да носят имената на български реки е с по-ранна дата. В Беломорския флот (1941 – 1944 г.) има четири такива кораба, построени през 1943 г.: „Марица”, „Струма”, „Места” и „Вардар”. Голяма част от отбранителните минни заграждения в българските териториални води в Черно море по време на Втората световна война са направени с участието на минния заградител „Дунав”.(9) След връщането на този кораб на неговите собственици (той е пленен по време на Втората световна война от германците югославски кораб), в състава на Торпедната флотилия на Черноморския флот на 6 юли 1946 г. е зачислена произведената през 1942 г. в Германия моторна лодка „Дунав”.(10) Български военни кораби с имена на реки има и в други периоди от развитието на ВМС. Плаващата база на Дунавския флот през 50-те години на миналия век се нарича „Огоста”,(11) а в състава на Военноморска база Бургас и днес служи противопожарният кораб „Ахелой”, построен във Варна през 1996 г. Последният обаче носи името не само на река Ахелой, но и напомня за славната победа на цар Симеон Велики в битката му с византийците на 20 август 917 г.
Особено важна традиция, която продължава и през ХХI век, е именуването на нашите бойни кораби с характерни качества и достойнства на българския войник, проявени в битките за целостта и независимостта на Отечеството. Това начало е поставено с именуването на шестте торпедоносеца, доставени от Франция и монтирани у нас през 1907-1908 г. Първите три получават имената си и са тържествено осветени на 23 август 1907 г.: „Дръзки”, „Смели”, „Храбри”. Вторите три са именувани година по-късно: „Шумни”, „Летящи”, „Строги”. Дръзки, смели и храбри са българските воини, когато защитават родината. Шумни са, когато атакуват с бойния си вик „Ура!” Летящи са в своите устремни атаки българските кавалеристи. Строги, но справедливи са повечето то българските офицери – командири. Само няколко години по-късно четири от шестте торпедоносеца („Дръзки”, „Смели”, „Строги” и „Летящи”) напълно оправдават имената, изписани на техните бордове: на 8/21 ноември 1912 г. под командването на капитан II ранг Димитър Добрев те атакуват турския брониран крайцер „Хамидие”, като записват в бойния летопис на флота първата българска морска победа.(12) През 1925 г. моторен катер от Дунавската флотилия е именуван „8/21 ноември 1912 г.”
Тези традиции са запазени независимо от промените в обществено-икономическото развитие на страната след 1944 г. Получените през 1957 и 1958 г. стражеви кораби (фрегати) от съветския проект 50 са именувани съответно „Дръзки” и „Смели”, а кръстник на първия е командирът на легендарния торпедоносец „Дръзки” капитан II ранг о.з. Георги Купов. „Смели” е „подновен” през 1991 г., като името е дадено на фрегата от съветския проект 1159, а „Дръзки” – през 2005 г., като щафетата е поета от фрегата от белгийския проект Е-71.
Имената „Строги”, „Храбри” и „Летящи” са дадени на приети през 70-те и през 80-те години на миналия век кораби за борба с подводници (корвети) от съветския проект 204. Именно при приемането на корабите от този проект традицията получава и своето развитие. Три от тях са назовани „Безстрашни”, „Напористи” и „Бдителни” - също важни за българския воин качества в боя. Точно по време на началото на прехода към демократизация тази традиция е продължена с именуването съответно през 1989 и 1992 г. на двете новоприети патрулни корвети от съветския проект 1241.2 „Решителни” и „Бодри” (последният продължава името на стражевия кораб, служил във Военноморска база Варна през периода 1985 – 1992 г.).(13) Пренасянето на традицията в ХХI век, направено от „Дръзки”, бе последвано от разширяването й с именуването на 20 март 2009 г. на двете новополучени фрегати от Белгия проект Е-71 „Верни” и „Горди”.
Идеята за възвръщането на отнетото след Първата световна война беломорско крайбрежие и за възстановяването на българското военноморско присъствие в този регион (като част от националната идея за обединението на всички българи) е афиширана с именуването на закупените през 1921 г. от Франция два преследвача на подводници (шасьори) „Беломорец” и „Черноморец”. Дори датата на министерската заповед за това не е случайна: 21 ноември, свързана с победоносната атака на отряда български торпедоносци през 1912 г.(14) Шасьорът „Беломорец” приема името си от моторния катер „Беломорец”, участвал в извършването на минни заграждения пред Дедеагач на 16 и 26 юни 1913 г.(15)
След Първата световна война в българските ВМС се поставя началото и на още една традиция в именуването на плавателни съдове: да се популяризират имената на военновременни и мирновременни флотски герои. Началото е поставено при покупката на четири малки преследвача на подводници (ведети) от Франция през 1921 г. Двата от тях са именувани „Капитан-лейтенант Минков” и „Кондуктор Докузанов”. Капитан-лейтенант Кирил Минков загива при миночистене в Батовския залив на 26 септември 1916 г. Кондуктор (най-високото старшинско звание във флота по това време) Делчо Докузанов загива при миночистене на 1 август 1916 г. в Бургаския залив. Не случайно другите два малки преследвача на подводници получават имената „Взрив” и „Миньор”.
През 1925 г., по идея тогавашния командир на Дунавската флотилия (официалното й название, заради клаузите на Ньойския договор от 1919 г., тогава е Дунавска полицейска служба) капитан I ранг Иван Михайлов няколко от моторните катери получават нови имена, свързани със значими личности от флотската ни история. Така построеният през 1921 г. в Русе катер „Планета” получава името „Генерал Кирков” в чест на генерал-майор Константин Кирков, командвал флота от 1914 до 1919 г. и допринесъл много за неговото развитие. Построеният през 1915 г. в Германия моторен катер „Русалка” става „Лейтенант Ляпчев” в памет на първия командир на българската водосамолетна авиация лейтенант Преслав Ляпчев, загинал по време на тренировъчен полет в Германия на 11 юни 1916 г. Друг моторен катер получава името „Мичман Саев” в памет на българския морски офицер мичман I ранг Тодор Саев, загинал като командир на чета в бой с турска потеря в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.
Тази традиция също получава развитие след 1944 г. При именуването на миночистачите в дивизиона, създаден през 1970 г. във Военноморска база Варна върху бордовете на три от тях са изписани: „Капитан-лейтенант Кирил Минков” (продължава името, дадено на ведетата след Първата световна война), „Капитан-лейтенант Евстати Винаров” (създател на първата българска морска мина) и „Капитан I ранг Димитър Паскалев” (активен участник в следвоенното миночистене на черноморските фарватери). През 1988 г. полученият от Полша новопостроен кораб-станция за размагнитване е именуван „Капитан I ранг Димитър Добрев” в памет на талантливия български флотоводец. Още един пример за приемственост на традицията в тази насока е и именуването през 1978 г. на военния транспорт „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров” в памет на мирновременния флотски герой, спасил от гибел бойния кораб, на който служи, но самият той загинал при потушаването на пожара на борда по време на това плаване.(16)
Акцент в тази насока са имената на моряци или на служили във военния флот, участвали активно в съпротивата през периода 1941 – 1944 г. срещу участието на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия. Такива са имената на моторните катери „Максим Илиев” и „Димитър Савов” (50-те години на ХХ век), на противопожарния кораб „Вълко Пушков” (приет във Военнноморска база Бургас през 1966 г.), на средния десантен кораб „Антон Иванов” (след 1991 г. – „Антарес”), на учебните кораби „Н. Й. Вапцаров” (1951 – 1982; 1982 – 1993 г.).
Появата на леките сили във флота (торпедни и ракетни катери) ражда и нови наименования. Макар че екипажите на тези кораби също (не без основание) се чувстват за наследници на торпедоносците тип „Дръзки”, тези имена вече са „заети”. Затова на ракетните катери са дадени имена, свързани с разрушителни природни сили във връзка и с мощното въоръжение, с което те разполагат на борда: „Мълния”, „Ураган”, „Буря”, „Гръм”, „Смерч”, „Светкавица”, Тайфун”. Торпедните катери получават имена на бързи хищници: „Ягуар”, „Барс” и „Пантера”, и на птици, които постигат високи скорости при преследване на своите жертви: „Орел”, „Ястреб” и „Албатрос”.(17) Такава е и практиката във военноморските сили в много други държави. Няма логично обяснение обаче за поредицата имена, дадени на миночистачите от дивизиона на Военноморска база Бургас през периода 1981 – 1985 г. „Бриз”, „Шквал”, „Прибой” и „Щорм”.(18) Вместо да се утвърждават тепърва имена, свързани с физически явления на (и над) морето, биха могли да се продължат традициите, свързани с героичните прояви на българските военни моряци в миночистенето след Първата и след Втората световна война.
Разбира се, в прегледа на наименованията на военните кораби на България не винаги могат да се открият последователност и приемственост, вярност към традициите и афиширане на национална идентичност. Например в имената на плавателните съдове на Беломорския флот (1941 – 1944 г.) има чувствително „дамско присъствие”: миночистачните кораби „Ана”, „Катерина”, „Ралица” и моторните лодки „Лада”, „Нина”, „Елена” и „Ида” (повечето от тях са с имената си преди мобилизацията им).(19) Такова присъствие има и в краткото съществуване на българската Охридска морска патрулна група (1943 – 1944 г.), в чийто състав за известно време е моторната лодка „Мис Х”.(20)
За начало на „дамското присъствие” в имената на военните плавателни съдове може да се счита първият построен в България самоходен плавателен съд „Амалия”, включен в състава на Дунавската флотилия през 1891 г., а веднага след това прехвърлен във Варна. Той носи името на „Августейшата на негово Ц. Височество сестра” (сестрата на княз Фердинад Сакс-Кобургготски).(21) Името на учебния крайцер „Надежда” обаче едва ли би могло да се свърже с дъщерята на княз Фердинанд княгиня Надежда, последното му дете от брака с княгиня Мария-Луиза. Надежда се ражда на 30 януари 1899 г., а корабът е осветен на 18 ноември 1898 г. в Бургас. Може да се предположи, че името „Надежда” е по-вероятно да се свързва с надеждата този кораб да е само началото на един бъдещ силен военен флот на България.
Без да изброяваме всички имена на български военни кораби, можем да направим извода, че когато името на борда отразява националната, а не конюнкурната (свързана с конкретна обществено-икономическа и политическа ситуация) идентичност, то е израз на трайна традиция. Тази традиция не зависи от това кой и как управлява България, а от това как се пренасят посланията от близкото или далечното минало към настоящите поколения и към тези, които ще ги възприемат и развиват в бъдещето. Защото винаги ще бъде важно това какво име носи корабът, над който се развява българският военноморски флаг.
Капитан II ранг о.р. д-р Атанас ПАНАЙОТОВ
Изследването е представено на 17-та Международна научна конференция по военна история на тема „Военни традиции и национална идентичност на европейските армии през ХIХ и ХХ век”, София, 26-27 октомври 2010 г.
_____________________
1. Боев, Р. Военният флот на България (1879 – 1900), ДВИ, С., 1969, с. 28
2. Учебник за моряка, Флот на Н.В., Варна, 1920, с. 530
3. Вълканов, В. Българският беломорски флот, Варна, 2007, с. 172
4. Антонов, Г. Българският военноморски флот през Отечествената война 1944 – 1945 г., В., 1985, с. 124 - 135
5. Вълканов, В. Българският беломорски флот, Варна, 2007, с. 172
6. Държавен военноисторически архив – Велико Търново (ДВИА), ф. 1027, оп. 1, а.е. 616, л. 96; Военноморски музей – Варна (ВММ), НА, III, с. 470
7. Панайотов, Ат., М. Кръстева, Проблеми на българското военно корабостроене и кораборемонт. В: Годишник на Военноморския музей – Варна, т. II, В., 2002, с. 79
8. Българските военноморски сили 1879 – 2006 г., Варна, 2006, съст. М. Кръстева и Ат. Панайотов, с. 38
9. Кръстева, М. Ат. Панайотов, Бургас като пункт за базиране на военния флот и мястото му в отбранителната система на България. В: Панайотов, Ат., Кръстева М., Парушев, Т., Страници от историята на Военноморска база Бургас, В., 2004, с. 37
10. ДВИА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 593, л. 66
11. Военноморски музей – Варна (ВММ), НА, III, с. 470
12. Павлов, Вл. Развитие на Българския военноморски флот 1897 – 1913 г., С., ДВИ, 1970, с. 60-61, 168-171
13. Българските военноморски сили 1879 – 2006 г., Варна, 2006, съст. М. Кръстева и Ат. Панайотов, с. 25-27, 30-31
14. Панайотов, Ат. Контраадмирал Сава Стефанов (1884 – 1970). В: Годишник на Военноморския музей – Варна, т. VII, Варна, 2009, с. 55
15. ВММ, НА, сб. ІІІ, инв. 69
16. История на Българския военноморски флот, ВИ, С., 1981, с. 258
17. Миланов, М. Бригадата леки сили в годините на прехода към демократично общество. В: На боен курс, Варна, 2000, с. 177
18. Панайотов, Ат., М. Кръстева, Поделенията на Военноморска база Бургас. В: Панайотов, Ат., Кръстева М., Парушев, Т., Страници от историята на Военноморска база Бургас, В., 2004, с. 110
19. ДВИА, ф. 1027, оп. 1, а.е. 547, л. 51; Вълканов, В. Българският беломорски флот, Варна, 2007, с. 172
20. Панайотов, Ат. Българска морска патрулна група на Охридското езеро (1943 – 1944 г.). Във: Военноисторически сборник, кн. 1, С., 2004 г., с. 54
21. Алексиев, Ив. Омаяни от кораби мъже, том 1, Варна, 2006, с. 327
Параходът „Крум” (екс-„Голубчик”). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Параходът „Симеон Велики” (екс-„Опыт”). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Бившият параход „Асен” (екс-„Взрыв”), преустроен като учебен ветроход. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Парният катер „Райна” (екс-„Птичка”). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Парният катер „Хаджи Димитър” (екс-„Варна“). Снимката е от колекцията на Михаил Заимов.
Моторната миночистачна лодка „Балик”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Влекачът „Христо Ботев”. Снимка матрос Андрей Каменов
Миноноската „Христо Ботев”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Базовият миночистач „Искър”. Снимка „Морски вестник”
Полученият през 1907 г. в състава на Черноморския флот минен заградител (а така също хидрографски, водолазен и учебен кораб) „Де Ромас” две години по-късно е преименуван на „Камчия”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Базовият миночистач „Искър”. Снимка „Морски вестник”
Противопожарният кораб „Ахелой”. Снимка „Морски вестник”
Торпедоносците „Дръзки”, „Строги” и „Смели” с екипажите на борда. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Победоносната атака на торпедоносците „Дръзки”, „Смели”, „Строги” и „Летящи” срещу турския крайцер „Хамидие” (8/21 ноември 1912 г.) е увековечена с картината на художника Тихомир Радинов
Стражевият кораб „Дръзки”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Стражевият кораб „Смели”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Фрегатата „Смели”. Снимката е от архива на „Морски вестник”
Корабът за борба с подводници (корвета) „Бдителни”. Снимката е от архива на „Морски вестник”
Патрулната корвета „Бодри”. Снимката е от архива на „Морски вестник”
Фрегатата „Дръзки”. Снимката е от архива на „Морски вестник”
Фрегатата „Верни”. Снимка Пресиян Панайотов
Базовият миночистач „Капитан-лейтенант Евстати Винаров”.
Снимката е от архива на „Морски вестник”
Снимката е от архива на „Морски вестник”
Корабът-станция за размагнитване „Капитан I ранг Димитър Добрев”. Снимката е от архива на „Морски вестник”
Учебният кораб „Н. Й. Вапцаров” (екс-ветроходът „Горянин”). Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Учебният кораб „Н. Й. Вапцаров” (екс-базов миночистач). Снимката ни е предоставена от о.р. капитан I ранг Христо Б. Димитров (Чони).
Ракетният катер „Гръм”. Снимката е от архива на „Морски вестник”
Винаги ще бъде важно това какво име носи корабът, над който се развява българският военноморски флаг. Картината на художника-маринист Георги Велчев е притежание на наследниците на контраадмирал Иван Вариклечков.