БЪЛГАРИЯ И ВОДНИТЕ СПОРТОВЕ НА
ОЛИМПИАДИТЕ 1924-1936 Г.
През 1904 г. в Габрово е издадена книгата „Плаването” от местния учител по гимнастика П. Белев. Националната библиография уверява, че собственото му име било Петър [2, с. 156], и от години така е възприето в историческата литература. В самата книга обаче то не е отбелязано. Допускам, че авторът е всъщност Панайот Белев - един от четиримата гимнастици, които Министерството на народното просвещение командирова за участие в Първите олимпийски игри през 1896 г. в Атина [3, с. 139], [4]. В историята на книгата му има още две олимпийски следи: Жорж дьо Сен-Клер, чиято методика използва П. Белев, е основоположник на Съюза на френските дружества за атлетични спортове, който има значителен принос за възраждането на олимпийските игри. Оригиналното френско издание „Плуването” е издадено през 1896 г. и вероятно в него е отразен опитът на участниците в олимпийските състезания по плуване през същата година. От друга страна, в предисловието на книгата си П. Белев ясно изтъква, че целта му е да предостави методика за обучение, с помощта на която българските плувци да се подготвят за олимпийски постижения: „Ний искаме да видим разпространени тези курсове по плаването и от нашите гимнастически дружества, та при следующия юнашки събор, който може да стане в някой дунавски или приморски град, да се разшири програмата на юнашките игри и с номера надбягване в плаване, както това беше поместено в програмата на последните олимпийски игри в Атина през 1896 год., за да може да се констатира силата на българските мишци и гърди в борбата с водата” (подч. И.А.) [1, с. VІ].
Българският олимпийски комитет (БОК) е основан на 30 март 1923 г. и се състои от 20 членове, от които 15 съветници по различни видове спорт. Един от тях е Димитър Добрев [7, с. 205]. Доколкото между учредителите на БОК е и Българският народен морски сговор (БНМС), този съветник положително е видният флотски деец кап. І р. Д. Добрев. Това става ясно и от отчета на БОК за първите четири години от основаването му, в който изрично е посочено, че тогава „г-н [Димитър] Добрев” е представител на БНМС [7, с. 208].
Във връзка с подготовката на българското участие в VІІІ Олимпиада в Париж май-юли 1924 г. Българската национална спортна федерация (БНСФ), която е член на БОК, възлага на своите поделения през март същата година да издирят талантливи спортисти, които да представят страната. За резултатите от това проучване в историческата литература са публикувани само три имена (другите издирени остават в групата на „и т.н.”): един фехтовач и двама плувци - Васил Стоянов Цветков от Ловеч и Петър Х. Димитров от Видин. Пак през март с.г. е поставен въпросът „за участието на България в олимпийските игри с колоездачи и плувци”, а БНМС призовава членовете си да обмислят възможността „за участието на българските плувци в олимпиадата” [5, с. 53]. По-късно обаче България участва „само във футбола, лека[та] атлетика, конен спорт и колоездене” [7, с. 210].
На 23 ноември 1927 г. БОК провежда общо събрание, което потвърждава „решението на България да бъде представена в Амстердам [на ІХ олимпийски игри 1928 г.] от футбол, атлетика, колоездачи, конен спорт, гимнастика, плуване и фехтовка” [8]. На 2 декември с.г. ново общо събрание на БОК избира техническа комисия, която да подготви участието на страната в тази олимпиада, като в нейния състав влиза и представителят на БНМС Манчо Димитров [9]. Седмица по-късно е публикувано съобщение, че новоизбраната Техническа комисия при БОК на 9 декември е провела първото си заседание, на което взема решение България да участва със 75 души, включително в плуването [10]. През януари следващата година Главното управително тяло на БНМС обявява, че организацията ще участва в олимпиадата в Амстердам „с наблюдатели, плувци и в надпреварванията с едно-екипажни платноходки. Със специално окръжно се съобщава програмата за състезанията и необходимите сведения, нужни за клоновете, за да могат да подготвят своите представители за случая” [11]. През март 1928 г. БОК все още уверява, че България ще има олимпийско участие и в плуването [12], а към началото на април, само месец преди откриването на игрите, в рамките на БНМС е в ход „подготовката на състезателите, които ще се явят на конкурсните изпити” [13]. Не успях да изясня дали те наистина са проведени и какви са резултатите от тях, но е факт, че заради последвалото на 14 април 1928 г. Чирпанско земетресение участието на български спортисти е силно ограничено (пет спортисти) най-вече по финансови причини.
През ноември 1929 г. БОК взема решение „България да участва в Х олимпиада (в Лос Анджелис, САЩ - И.А.) във всички видове спорт”, а през април 1930 г. предлага устройването на „Балканска олимпиада” през 1931 г. в София, като целта е тя да се използва за подбор на българското олимпийско участие през следващата година [5, с. 66]. Състезанията по воден спорт в рамките на Балканиадата са проведени на 28-29 септември 1931 г. на новооткрития плувен басейн „Дианабад” в София, като участват само отбори на Гърция и България. На 3 и 5 септември с.г. БНМС организира подборни състезания, при които са определени 18 плувци от клоновете му във Варна, София, Русе, Пловдив, Видин и Лом. Вследствие на внезапното силно застудяване отпадат сериите и се пристъпва направо към финалите, журито е с председател инж. Георги Даракчиев. В състезанията по плуване печели отборът на Гърция, по скокове във вода - България. В крайното класиране на първо място е Гърция с 33 точки, на второ - България с 31 точки [14].
По финансови причини български спортисти не участват в нито една дисциплина на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1932 г. Непосредствено след завършването им вестник „Спорт” помества критичен анализ на състоянието на плувния спорт
ОЛИМПИАДИТЕ 1924-1936 Г.
През 1904 г. в Габрово е издадена книгата „Плаването” от местния учител по гимнастика П. Белев. Националната библиография уверява, че собственото му име било Петър [2, с. 156], и от години така е възприето в историческата литература. В самата книга обаче то не е отбелязано. Допускам, че авторът е всъщност Панайот Белев - един от четиримата гимнастици, които Министерството на народното просвещение командирова за участие в Първите олимпийски игри през 1896 г. в Атина [3, с. 139], [4]. В историята на книгата му има още две олимпийски следи: Жорж дьо Сен-Клер, чиято методика използва П. Белев, е основоположник на Съюза на френските дружества за атлетични спортове, който има значителен принос за възраждането на олимпийските игри. Оригиналното френско издание „Плуването” е издадено през 1896 г. и вероятно в него е отразен опитът на участниците в олимпийските състезания по плуване през същата година. От друга страна, в предисловието на книгата си П. Белев ясно изтъква, че целта му е да предостави методика за обучение, с помощта на която българските плувци да се подготвят за олимпийски постижения: „Ний искаме да видим разпространени тези курсове по плаването и от нашите гимнастически дружества, та при следующия юнашки събор, който може да стане в някой дунавски или приморски град, да се разшири програмата на юнашките игри и с номера надбягване в плаване, както това беше поместено в програмата на последните олимпийски игри в Атина през 1896 год., за да може да се констатира силата на българските мишци и гърди в борбата с водата” (подч. И.А.) [1, с. VІ].
Българският олимпийски комитет (БОК) е основан на 30 март 1923 г. и се състои от 20 членове, от които 15 съветници по различни видове спорт. Един от тях е Димитър Добрев [7, с. 205]. Доколкото между учредителите на БОК е и Българският народен морски сговор (БНМС), този съветник положително е видният флотски деец кап. І р. Д. Добрев. Това става ясно и от отчета на БОК за първите четири години от основаването му, в който изрично е посочено, че тогава „г-н [Димитър] Добрев” е представител на БНМС [7, с. 208].
Във връзка с подготовката на българското участие в VІІІ Олимпиада в Париж май-юли 1924 г. Българската национална спортна федерация (БНСФ), която е член на БОК, възлага на своите поделения през март същата година да издирят талантливи спортисти, които да представят страната. За резултатите от това проучване в историческата литература са публикувани само три имена (другите издирени остават в групата на „и т.н.”): един фехтовач и двама плувци - Васил Стоянов Цветков от Ловеч и Петър Х. Димитров от Видин. Пак през март с.г. е поставен въпросът „за участието на България в олимпийските игри с колоездачи и плувци”, а БНМС призовава членовете си да обмислят възможността „за участието на българските плувци в олимпиадата” [5, с. 53]. По-късно обаче България участва „само във футбола, лека[та] атлетика, конен спорт и колоездене” [7, с. 210].
На 23 ноември 1927 г. БОК провежда общо събрание, което потвърждава „решението на България да бъде представена в Амстердам [на ІХ олимпийски игри 1928 г.] от футбол, атлетика, колоездачи, конен спорт, гимнастика, плуване и фехтовка” [8]. На 2 декември с.г. ново общо събрание на БОК избира техническа комисия, която да подготви участието на страната в тази олимпиада, като в нейния състав влиза и представителят на БНМС Манчо Димитров [9]. Седмица по-късно е публикувано съобщение, че новоизбраната Техническа комисия при БОК на 9 декември е провела първото си заседание, на което взема решение България да участва със 75 души, включително в плуването [10]. През януари следващата година Главното управително тяло на БНМС обявява, че организацията ще участва в олимпиадата в Амстердам „с наблюдатели, плувци и в надпреварванията с едно-екипажни платноходки. Със специално окръжно се съобщава програмата за състезанията и необходимите сведения, нужни за клоновете, за да могат да подготвят своите представители за случая” [11]. През март 1928 г. БОК все още уверява, че България ще има олимпийско участие и в плуването [12], а към началото на април, само месец преди откриването на игрите, в рамките на БНМС е в ход „подготовката на състезателите, които ще се явят на конкурсните изпити” [13]. Не успях да изясня дали те наистина са проведени и какви са резултатите от тях, но е факт, че заради последвалото на 14 април 1928 г. Чирпанско земетресение участието на български спортисти е силно ограничено (пет спортисти) най-вече по финансови причини.
През ноември 1929 г. БОК взема решение „България да участва в Х олимпиада (в Лос Анджелис, САЩ - И.А.) във всички видове спорт”, а през април 1930 г. предлага устройването на „Балканска олимпиада” през 1931 г. в София, като целта е тя да се използва за подбор на българското олимпийско участие през следващата година [5, с. 66]. Състезанията по воден спорт в рамките на Балканиадата са проведени на 28-29 септември 1931 г. на новооткрития плувен басейн „Дианабад” в София, като участват само отбори на Гърция и България. На 3 и 5 септември с.г. БНМС организира подборни състезания, при които са определени 18 плувци от клоновете му във Варна, София, Русе, Пловдив, Видин и Лом. Вследствие на внезапното силно застудяване отпадат сериите и се пристъпва направо към финалите, журито е с председател инж. Георги Даракчиев. В състезанията по плуване печели отборът на Гърция, по скокове във вода - България. В крайното класиране на първо място е Гърция с 33 точки, на второ - България с 31 точки [14].
По финансови причини български спортисти не участват в нито една дисциплина на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1932 г. Непосредствено след завършването им вестник „Спорт” помества критичен анализ на състоянието на плувния спорт
Унгарецът Алфред Хайос (1878-1955 г.) – първият олимпийски шампион по плуване, 1896 г. - https://upload.wikimedia.org
Кап. І ранг Димитър Добрев (1868-1944 г.), портрет от проф. Н. Ганушев, съхранява се във Военноморския музей във Варна.
Варненски плувци, 1926 г. - https://www.7sport.net/
Д-р Лео Донат (1888-1941 г.), ген. секретар на ФИНА (1928-1941 г.) - https://www.jewishsports.net
Барелеф на кап. І р. д-р Георги Пецов на Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
https://morskivestnik.com/
https://morskivestnik.com/
Олимпийският плувен басейн в Берлин през 1936 г. - https://berlin-germany.ca/images/olympicpool.jpg
в страната и категорично призовава бъдещите състезания да се провеждат по „една единствена програма за плаванията, т. е. Олимпийската такава” [15]. По същото време у нас започва противоборството между Комитета за водни спортове (КВС) към Софийската окръжна спорта област (СОСО), от една страна, и БНМС, от друга, като главните усилия са насочени към това кой да ръководи плувния спорт в България [16, с. 61]. Пак тогава БНМС прави постъпки да стане член на Международната федерация по плуване за аматьори (ФИНА) [17, с. 428-б]. ФИНА положително е била добре информирана за нашенските препирни и за известно време отлага въпроса за членството в нея на български представител [18]. През март 1933 г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) и БНМС постигат споразумение, според което БНСФ признава върховенството на БНМС в областта на водния спорт, а БНМС от своя страна - водните секции при спортните клубове на БНСФ [19], [20], [21]. Макар това да се оказва временно примирие, то дава резултат и с писмо от 1 ноември 1933 г. генералният секретар на ФИНА д-р Лео Донат уведомява председателя на БНМС проф. д-р Стефан Консулов, че „бюрото на F. I. N. A. взе решение да приеме България за член на Международната Федерация”, като признава БНМС за единствената организация „компетентна да урежда международните връзки” на България в областта на плуването [22]. В изпълнение на това решение БНМС превежда и издава правилника на ФИНА и започва организирането на плувни състезания изключително според неговите изисквания [17, с. 428-б].
Междувременно битката за надмощие между БНМС и БНСФ продължава и две години по-късно взаимоотношенията им съществено повлияват на подготовката и избора на българските плувци за участие в летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. Във връзка с него БОК поставя високи изисквания и организира подборни състезания на два етапа - областен и национален. Те се провеждат в условията на ескалиращия конфликт между двете страни и в крайна сметка на 13 юли 1936 г. БОК, „като е взел пред вид слабите постижения на нашите плувци в сравнение със световните рекорди, е решил на Олимпиадата в Берлин да не се изпращат състезатели, а да се изпрати като наблюдател ръководителя по воден спорт при Б. Н. М. Сговор” [23], [24]. Два дни по-късно редакцията на списанието за морска просвета и обнова „Морски преглед” в уводна статия изказва съжаление за това решение и пита: „Не следва ли от същите съображения да не бъдат изпращани дружината футболисти, които напоследък претърпяха редица поражения, а също така и останалите състезатели, постиженията на които са тоже далеч от олимпийските?” [25].
Към средата на юни 1936 г. БНМС планира да изпрати на Олимпиадата в Берлин „наблюдатели по гребане и ветроходство” [26], но е известно, че там като наблюдател на БОК присъства само лейт. д-р Георги Пецов - главният ръководител по воден спорт на БНМС. Този избор е особено подходящ не само от професионално гледище, но и заради езиковата квалификация - през 1931 г. Г. Пецов защитава дисертация на тема „Произход, честота и съдба на наблюдаваните над Черно море циклони от 1889 до 1912 г.” за получаването на докторска степен в Университета „Фридрих Вилхелм” в Берлин. Спортните състезания по време на Олимпиадата са широко отразени от вестник „Варненска поща” благодарение на неговия специален пратеник в Берлин, който обръща особено внимание на водните спортове.
След завръщането си от Берлин лейт. д-р Г. Пецов изнася пред делегатите на ХІІІ събор на БНМС (5-7 септември 1936 г. в Бургас) подробен доклад на тема „Впечатления от Берлинската олимпиада по водния спорт” [27, с. 134]. В него значително място е отделено на състоянието и тенденциите в развитието на плувния спорт [28], а ценността на този анализ се предопределя както от личните наблюдения на докладчика, така и от участието му в заседанията на ФИНА в Берлин [27, с. 135]. Въз основа на доклада на лейт. д-р Г. Пецов ХІІІ събор на БНМС приема резолюция, в която особено внимание отделя на следните две решения: „Водният спорт [...] да се запази под върховното и непосредствено ръководство на Б.Н.М.С.”; „Постройката на плувни басейни е главната необходимост за развитието на водния спорт, здравното и морално възпитание на бълг. младеж и цел на клоновете на Б.Н.М.С. Подкрепата на този почин е национална необходимост” [29, с. 173].
Мечтата на П. Белев - автора на първото българско ръководство по плуване (1904 г.), „силата на българските мишци и гърди в борбата с водата” да се демонстрира на олимпиада, се сбъдва едва през 1968 г., когато на ХІХ летни олимпийските игри в Мексико за пръв път участват и български плувци (Юлиян Русев, Мария Николова и Ангел Чакъров).
Литература и бележки
1. Белев, П. Плаването (по методата на G. De Saint-Clair). Габрово, Друж. печ. „Заря”, 1904. 46, ІІ с.
2. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. 1 А-В. С., НБКМ, 1878. 428 с.
3. Апостолова, Зоя. Тодор Йончев Олимпиеца. Лом, 2009. 160 с.
4. Сведенията за Панайот Белев в историческата литература са повече от оскъдни. Към 1896 г. е учител в София, същевременно следва във Висшето училище и е подглаватар на местното гимнастическо дружество „Юнак” [5, с.26]. През 1898 г. е пратеникът от София в учредителния конгрес на Съюза на гимнастическите дружества „Юнак” [6]. Спомените му, публикувани в сп. „Здраве и сила” през 1906 г. (№ 5-6, с. 11) [5, с. 27], са един от малкото известни днес преки източници за българското участие на Първите олимпийски игри през 1896 г. в Атина.
5. Цонков, Васил. България в олимпийското движение до 9.ІХ. 1944 г. С., Медицина и физкултура, 1981. 107 с.
6. Филипов, Живко. Произход и развитие на Съюза „Юнак”. - Спорт&Наука, 1996, № 9, 66-72.
7. Бояджиев, Стоян. Създаване на Българския олимпийски комитет и участието на България в VІІІ Олимпийски игри в Париж (1923-1924 г.). - Известия на държ. архиви, кн. 70, 1995, 181-214.
8. Съобщението на Българския Олимпийски к-т. - Спорт, № 184, 4 дек. 1927, с. 3.
9. Решенията на Българския Олимпийски к-т. Нашата подготовка за Олимпийските игри. - Спорт, № 185, 11 дек. 1927, с. 2.
10. Б.К. България ще бъде представена в Амстердам с около 75 участващи. - Спорт, № 186, 18 дек. 1927, с. 2.
11. Г. У. Т. реши... - Морски сговор, 1928, № 1, корица.
12. Из Българския Олим. к-т. - Спорт, № 196, 18 март 1928, с. 3.
13. Воден спорт. Подготовка на олимпийците. - Спорт, № 198, 8 апр. 1928, с. 2.
14. Миларов, П. Състезанията по воден спорт в Балканиадата. - Морски сговор, 1931, № 9, 15-17.
15. Воден спорт. Нашите постижения. - Спорт, № 506, 29 авг. 1932, с. 2.
16. Станишев, Максим. Плуването в България до 1944 г. - В: Цанов, Иван, М. Станишев, З. Кононова и В. Златарев. Българско спортно плуване. С., Българско спортно плуване. С., 2003, 59-72.
17. Воден спорт. - В: Златният алманах на България. (С., Съюз на провинц. проф. журналисти в България) [Варна, печ. Новини, 1942], 428-а-428-в.
18. Янчулев, Стефан. Водният спорт и спортните институти в България. - Морска мисъл (Варна), 1933, № 4, с. 6.
19. Цанов, Иван. Принос към историята на плувния спорт в Царство България. - В: Цанов, Иван, М. Станишев, З. Кононова и В. Златарев. Българско спортно плуване. С., Българско спортно плуване. С., 2003, 9-57.
20. Б. Н. С. Ф. и Б. Н. Морски Сговор. - Спорт, № 575, 17 март 1933, с. 4.
21. Окръжни. - Спорт, № 575, 17 март 1933, с. 4.
22. В. И. Още миналата година... - Морски сговор, 1933, № 9, с. 34.
23. На 10 юлий се състояха окончателните състезания по плуване в басейна „Диана бад”... - Морски сговор, 1936, № 7, с. 131.
24. През последните години в историческата литература са публикувани ценни сведения за дългогодишния конфликт между БНМС и БНСФ относно ръководството на водния спорт в страната [16], [19]. Необходимо е обаче отделно комплексно изследване на неговата история през периода 1932-1942 г., въз основа на което от дистанцията на времето и без емоционални пристрастия обективно да се оценят причините за зараждането на конфликта, обективни и субективни аргументи на спорещите организации, въздействие върху развитието на водния спорт.
25. За предстоящата Олимпиада. - Морски преглед, г. ІІ, № 45, 15 юли 1936, с. 3.
26. Воден спорт. Варненският морски легион на Олимпиадата. - Варн. поща, № 6333, 17 юни 1936, с. 4.
27. Арнаудов, Я. Тринадесетият съобр. - Морски сговор, 1936, № 8, 133- 136.
28. Д-р Г. П. Плувният спорт в Берлинската олимпиада. - Морски сговор, 1936, № 8, 136-140.
29. Резолюции на ХІІІ редовен събор на Б. Н. М. С., заседавал на 5, 6 и 7 септемврий 1936 г. в гр. Бургас. - Морски сговор, 1936, № 9, 172-173.
Иван АЛЕКСИЕВ
Междувременно битката за надмощие между БНМС и БНСФ продължава и две години по-късно взаимоотношенията им съществено повлияват на подготовката и избора на българските плувци за участие в летните олимпийски игри в Берлин през 1936 г. Във връзка с него БОК поставя високи изисквания и организира подборни състезания на два етапа - областен и национален. Те се провеждат в условията на ескалиращия конфликт между двете страни и в крайна сметка на 13 юли 1936 г. БОК, „като е взел пред вид слабите постижения на нашите плувци в сравнение със световните рекорди, е решил на Олимпиадата в Берлин да не се изпращат състезатели, а да се изпрати като наблюдател ръководителя по воден спорт при Б. Н. М. Сговор” [23], [24]. Два дни по-късно редакцията на списанието за морска просвета и обнова „Морски преглед” в уводна статия изказва съжаление за това решение и пита: „Не следва ли от същите съображения да не бъдат изпращани дружината футболисти, които напоследък претърпяха редица поражения, а също така и останалите състезатели, постиженията на които са тоже далеч от олимпийските?” [25].
Към средата на юни 1936 г. БНМС планира да изпрати на Олимпиадата в Берлин „наблюдатели по гребане и ветроходство” [26], но е известно, че там като наблюдател на БОК присъства само лейт. д-р Георги Пецов - главният ръководител по воден спорт на БНМС. Този избор е особено подходящ не само от професионално гледище, но и заради езиковата квалификация - през 1931 г. Г. Пецов защитава дисертация на тема „Произход, честота и съдба на наблюдаваните над Черно море циклони от 1889 до 1912 г.” за получаването на докторска степен в Университета „Фридрих Вилхелм” в Берлин. Спортните състезания по време на Олимпиадата са широко отразени от вестник „Варненска поща” благодарение на неговия специален пратеник в Берлин, който обръща особено внимание на водните спортове.
След завръщането си от Берлин лейт. д-р Г. Пецов изнася пред делегатите на ХІІІ събор на БНМС (5-7 септември 1936 г. в Бургас) подробен доклад на тема „Впечатления от Берлинската олимпиада по водния спорт” [27, с. 134]. В него значително място е отделено на състоянието и тенденциите в развитието на плувния спорт [28], а ценността на този анализ се предопределя както от личните наблюдения на докладчика, така и от участието му в заседанията на ФИНА в Берлин [27, с. 135]. Въз основа на доклада на лейт. д-р Г. Пецов ХІІІ събор на БНМС приема резолюция, в която особено внимание отделя на следните две решения: „Водният спорт [...] да се запази под върховното и непосредствено ръководство на Б.Н.М.С.”; „Постройката на плувни басейни е главната необходимост за развитието на водния спорт, здравното и морално възпитание на бълг. младеж и цел на клоновете на Б.Н.М.С. Подкрепата на този почин е национална необходимост” [29, с. 173].
Мечтата на П. Белев - автора на първото българско ръководство по плуване (1904 г.), „силата на българските мишци и гърди в борбата с водата” да се демонстрира на олимпиада, се сбъдва едва през 1968 г., когато на ХІХ летни олимпийските игри в Мексико за пръв път участват и български плувци (Юлиян Русев, Мария Николова и Ангел Чакъров).
Литература и бележки
1. Белев, П. Плаването (по методата на G. De Saint-Clair). Габрово, Друж. печ. „Заря”, 1904. 46, ІІ с.
2. Български книги 1878-1944. Библиографски указател. Т. 1 А-В. С., НБКМ, 1878. 428 с.
3. Апостолова, Зоя. Тодор Йончев Олимпиеца. Лом, 2009. 160 с.
4. Сведенията за Панайот Белев в историческата литература са повече от оскъдни. Към 1896 г. е учител в София, същевременно следва във Висшето училище и е подглаватар на местното гимнастическо дружество „Юнак” [5, с.26]. През 1898 г. е пратеникът от София в учредителния конгрес на Съюза на гимнастическите дружества „Юнак” [6]. Спомените му, публикувани в сп. „Здраве и сила” през 1906 г. (№ 5-6, с. 11) [5, с. 27], са един от малкото известни днес преки източници за българското участие на Първите олимпийски игри през 1896 г. в Атина.
5. Цонков, Васил. България в олимпийското движение до 9.ІХ. 1944 г. С., Медицина и физкултура, 1981. 107 с.
6. Филипов, Живко. Произход и развитие на Съюза „Юнак”. - Спорт&Наука, 1996, № 9, 66-72.
7. Бояджиев, Стоян. Създаване на Българския олимпийски комитет и участието на България в VІІІ Олимпийски игри в Париж (1923-1924 г.). - Известия на държ. архиви, кн. 70, 1995, 181-214.
8. Съобщението на Българския Олимпийски к-т. - Спорт, № 184, 4 дек. 1927, с. 3.
9. Решенията на Българския Олимпийски к-т. Нашата подготовка за Олимпийските игри. - Спорт, № 185, 11 дек. 1927, с. 2.
10. Б.К. България ще бъде представена в Амстердам с около 75 участващи. - Спорт, № 186, 18 дек. 1927, с. 2.
11. Г. У. Т. реши... - Морски сговор, 1928, № 1, корица.
12. Из Българския Олим. к-т. - Спорт, № 196, 18 март 1928, с. 3.
13. Воден спорт. Подготовка на олимпийците. - Спорт, № 198, 8 апр. 1928, с. 2.
14. Миларов, П. Състезанията по воден спорт в Балканиадата. - Морски сговор, 1931, № 9, 15-17.
15. Воден спорт. Нашите постижения. - Спорт, № 506, 29 авг. 1932, с. 2.
16. Станишев, Максим. Плуването в България до 1944 г. - В: Цанов, Иван, М. Станишев, З. Кононова и В. Златарев. Българско спортно плуване. С., Българско спортно плуване. С., 2003, 59-72.
17. Воден спорт. - В: Златният алманах на България. (С., Съюз на провинц. проф. журналисти в България) [Варна, печ. Новини, 1942], 428-а-428-в.
18. Янчулев, Стефан. Водният спорт и спортните институти в България. - Морска мисъл (Варна), 1933, № 4, с. 6.
19. Цанов, Иван. Принос към историята на плувния спорт в Царство България. - В: Цанов, Иван, М. Станишев, З. Кононова и В. Златарев. Българско спортно плуване. С., Българско спортно плуване. С., 2003, 9-57.
20. Б. Н. С. Ф. и Б. Н. Морски Сговор. - Спорт, № 575, 17 март 1933, с. 4.
21. Окръжни. - Спорт, № 575, 17 март 1933, с. 4.
22. В. И. Още миналата година... - Морски сговор, 1933, № 9, с. 34.
23. На 10 юлий се състояха окончателните състезания по плуване в басейна „Диана бад”... - Морски сговор, 1936, № 7, с. 131.
24. През последните години в историческата литература са публикувани ценни сведения за дългогодишния конфликт между БНМС и БНСФ относно ръководството на водния спорт в страната [16], [19]. Необходимо е обаче отделно комплексно изследване на неговата история през периода 1932-1942 г., въз основа на което от дистанцията на времето и без емоционални пристрастия обективно да се оценят причините за зараждането на конфликта, обективни и субективни аргументи на спорещите организации, въздействие върху развитието на водния спорт.
25. За предстоящата Олимпиада. - Морски преглед, г. ІІ, № 45, 15 юли 1936, с. 3.
26. Воден спорт. Варненският морски легион на Олимпиадата. - Варн. поща, № 6333, 17 юни 1936, с. 4.
27. Арнаудов, Я. Тринадесетият съобр. - Морски сговор, 1936, № 8, 133- 136.
28. Д-р Г. П. Плувният спорт в Берлинската олимпиада. - Морски сговор, 1936, № 8, 136-140.
29. Резолюции на ХІІІ редовен събор на Б. Н. М. С., заседавал на 5, 6 и 7 септемврий 1936 г. в гр. Бургас. - Морски сговор, 1936, № 9, 172-173.
Иван АЛЕКСИЕВ