Публикува се за първи път:
НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА АВИОКОНСТРУКТОРА
ВИКТОР ВИТАНОВ (1908 Г.)
По повод на 100-годишнината от полета на самолета на Сотир П. Черкезов, отбелязана през януари т.г. в София, бяха разпространени редица недостоверни и неточни сведения за биографията на конструктора. Насочвам вниманието Ви само към две от тях:
- С. Черкезов „за пръв път в световната практика поставя носово колело, което сега присъства във всеки самолет”. Във връзка с това припомних, че в историята на самолетостроенето тази конструкция е известна най-малко около 40 години по-рано и приложих снимка на самолета на Глен Къртис от 1909 г.;
- С. Черкезов бил „първият българин-строител на аероплан”. Във връзка с това публикувах нови сведения за малко известния българин Виктор Витанов, който според съобщения в българския печат от 1912 г., към 1908-1909 г. построява два самолета в английския град Хароугейт [1].
Бях приятно изненадан от отзивчивостта на г-жа Рада Банялиева - директор на Музея на авиация в Крумово, която непосредствено след публикацията ми организира издирване на оригиналните съобщения за построените от В. Витанов летателни апарати в английския периодичен печат от началото на ХХ в. Това е трудна задача за старата българска периодика, камо ли да се търси в местни английски издания отпреди един век. Неотдавна обаче Р. Банялиева отново приятно ме изненада, като ми изпрати факсимиле от кратка дописка в английски вестник от 1908 г., която представя първия опит на В. Витанов като авиационен конструктор. Нещо повече, тя направи още един жест - предостави ми правото да публикувам съобщението за неговия опит. Приятно ми е да изтъкна, че то е издирено в Лондон от нашата сънародничка Мина Кашерова. За тази възрожденска отзивчивост дължа дълбока благодарност както на нея, така и на Р. Банялиева! Тъй като прилагам факсимилето на пълния текст на английската дописка, тук засягам накратко само основните сведения.
В. Витанов построява планер-биплан, основан на принципа на американския авиоконструктор от френски произход Октав Шанют (1832-1910 г.). Той (О.Ш.) е известен с това, че неговата конструкция е „най-добре балансираният планер на своето време [...] образец в търсенията на братя Райт няколко години по-късно” [2, с. 88]. Летателният апарат на В. Витанов има дължина 6,1 м, подемна сила от 114 до 136 кг, управлява се „от навигатора, движещ тялото си под определени ъгли, но в крайна сметка се възлага надежда да се задвижва от двигател с вътрешно горене и въздушни витла”. От дописката не става ясно кой е навигаторът, но въз основа на тогавашната конструкторска практика допускам, че е самият В. Витанов. Силно впечатление прави добронамереността на текста и пожеланието към планера в бъдеще „да се задвижва с двигател с вътрешно горене и въздушни витла, когато наистина ще се превърне във въздухоплавателна машина”. Очевидно изпитанията на летателния апарат на
НОВИ СВЕДЕНИЯ ЗА АВИОКОНСТРУКТОРА
ВИКТОР ВИТАНОВ (1908 Г.)
По повод на 100-годишнината от полета на самолета на Сотир П. Черкезов, отбелязана през януари т.г. в София, бяха разпространени редица недостоверни и неточни сведения за биографията на конструктора. Насочвам вниманието Ви само към две от тях:
- С. Черкезов „за пръв път в световната практика поставя носово колело, което сега присъства във всеки самолет”. Във връзка с това припомних, че в историята на самолетостроенето тази конструкция е известна най-малко около 40 години по-рано и приложих снимка на самолета на Глен Къртис от 1909 г.;
- С. Черкезов бил „първият българин-строител на аероплан”. Във връзка с това публикувах нови сведения за малко известния българин Виктор Витанов, който според съобщения в българския печат от 1912 г., към 1908-1909 г. построява два самолета в английския град Хароугейт [1].
Бях приятно изненадан от отзивчивостта на г-жа Рада Банялиева - директор на Музея на авиация в Крумово, която непосредствено след публикацията ми организира издирване на оригиналните съобщения за построените от В. Витанов летателни апарати в английския периодичен печат от началото на ХХ в. Това е трудна задача за старата българска периодика, камо ли да се търси в местни английски издания отпреди един век. Неотдавна обаче Р. Банялиева отново приятно ме изненада, като ми изпрати факсимиле от кратка дописка в английски вестник от 1908 г., която представя първия опит на В. Витанов като авиационен конструктор. Нещо повече, тя направи още един жест - предостави ми правото да публикувам съобщението за неговия опит. Приятно ми е да изтъкна, че то е издирено в Лондон от нашата сънародничка Мина Кашерова. За тази възрожденска отзивчивост дължа дълбока благодарност както на нея, така и на Р. Банялиева! Тъй като прилагам факсимилето на пълния текст на английската дописка, тук засягам накратко само основните сведения.
В. Витанов построява планер-биплан, основан на принципа на американския авиоконструктор от френски произход Октав Шанют (1832-1910 г.). Той (О.Ш.) е известен с това, че неговата конструкция е „най-добре балансираният планер на своето време [...] образец в търсенията на братя Райт няколко години по-късно” [2, с. 88]. Летателният апарат на В. Витанов има дължина 6,1 м, подемна сила от 114 до 136 кг, управлява се „от навигатора, движещ тялото си под определени ъгли, но в крайна сметка се възлага надежда да се задвижва от двигател с вътрешно горене и въздушни витла”. От дописката не става ясно кой е навигаторът, но въз основа на тогавашната конструкторска практика допускам, че е самият В. Витанов. Силно впечатление прави добронамереността на текста и пожеланието към планера в бъдеще „да се задвижва с двигател с вътрешно горене и въздушни витла, когато наистина ще се превърне във въздухоплавателна машина”. Очевидно изпитанията на летателния апарат на
Факсимиле на дописка за планера на В. Витанов, публикувана в английския вестник The Harrogate Advertiser and List of Visitors. Saturday, 7 March 1908, p. 3.
Изглед от Хароугейт - https://www.harrogatespringwater.co.uk/
Планерът на Октав Шанют, септември 1896 г. - https://www.soaringmuseum.org
българина са били успешни и авторът на дописката уверява читателите: „Ако гражданите на Хароугейт видят този аероплан да се рее над главите им, те сега ще знаят, че това не е страховито развитие на „Ангелът на революцията”, а младият хароугейтски експериментатор и неговият триумф от Харлоу Хил” [3].
Успехът на В. Витанов при изпитването на неговия планер-биплан дава основание да се предполага, че вторият му летателен апарат е вече с моторно задвижване и той също е бил сполучливо изпробван.
Дописката в английския вестник от 1908 г. доказва, че слабо известният български авиоконструктор Виктор Г. Витанов заслужава достойно място в ранната история на българската авиация. Иначе би било твърде странно успехът му да получава признание в чуждата страна, а в родината му историци и популяризатори да го загърбват. При това в конкретния случай няма кой знае какво значение дали това става заради непознаването му или вследствие на нашенския двоен стандарт, който признава постижение на българин в Русия, но неглижира български успех в друга страна. Все пак крайният резултат е осакатяването на българската авиационна история.
Литература
1. Алексиев, Иван. Кой е „първият българин-строител на аероплан”: Сотир П. Черкезов, Виктор Г. Витанов или друг? - https://morskivestnik.com - (26 ян. 2012 г.).
2. Недялков, Димитър. Въздушната мощ. Зараждане. С., Ваньо Недков, 1999. 296 с.
3. „Ангелът на революцията” (1893 г.) е научно-фантастичен роман от английския писател Джордж Грифит (1857-1906 г.), представя завладяването на света от група терористи, които използват летящи машини - https://en.wikipedia.org/wiki/The_Angel_of_the_Revolution
Иван АЛЕКСИЕВ
Успехът на В. Витанов при изпитването на неговия планер-биплан дава основание да се предполага, че вторият му летателен апарат е вече с моторно задвижване и той също е бил сполучливо изпробван.
Дописката в английския вестник от 1908 г. доказва, че слабо известният български авиоконструктор Виктор Г. Витанов заслужава достойно място в ранната история на българската авиация. Иначе би било твърде странно успехът му да получава признание в чуждата страна, а в родината му историци и популяризатори да го загърбват. При това в конкретния случай няма кой знае какво значение дали това става заради непознаването му или вследствие на нашенския двоен стандарт, който признава постижение на българин в Русия, но неглижира български успех в друга страна. Все пак крайният резултат е осакатяването на българската авиационна история.
Литература
1. Алексиев, Иван. Кой е „първият българин-строител на аероплан”: Сотир П. Черкезов, Виктор Г. Витанов или друг? - https://morskivestnik.com - (26 ян. 2012 г.).
2. Недялков, Димитър. Въздушната мощ. Зараждане. С., Ваньо Недков, 1999. 296 с.
3. „Ангелът на революцията” (1893 г.) е научно-фантастичен роман от английския писател Джордж Грифит (1857-1906 г.), представя завладяването на света от група терористи, които използват летящи машини - https://en.wikipedia.org/wiki/The_Angel_of_the_Revolution
Иван АЛЕКСИЕВ