Д-Р НИКОЛА АГОВ (1885 - 1949 Г.) - АВТОРЪТ НА ПЪРВАТА
БЪЛГАРСКА ДИСЕРТАЦИЯ ПО МОРСКО СТОПАНСТВО
Тридесетгодишната история на това проучване започна през 1981 г. Тогава преглеждах картотеката за стара стопанска литература в библиотеката на ВИНС „Д. Благоев” - Варна (днес Икономически университет - Варна), за да открия сведения за историята на българското корабостроене, и попаднах на дисертацията „Корабоплавателното дело в България” от Никола Агов, издадена през 1915 г. в гр. Ерланген, Германия [1]. Тя стана причина да потърся сведения и за други български специалисти с докторати по теми от морското стопанство. Според известен библиографски указател, дисертацията на Н. Агов била защитена през 1934 г. [2, с.142] (??), а преди него докторати в областта на морското стопанство получават през 1925 г. в Нюрнберг Асен Димитров и през 1930 г. в Брюксел Димитри Георгиев [2, с.142]. Несъответствието между оригиналния екземпляр, който лично видях, и твърдението на библиографския указател ме принуди след една-две години отново да потърся дисертацията на Н. Агов в библиотеката на ВИНС „Д. Благоев” - Варна, но междувременно там бяха преустановили достъпа на читатели до фонда от стара литература, дори каталогът за нея беше изчезнал от заемната зала, отказаха ми и всякаква информация за съдбата на безценната стопанска литература...
През следващите няколко години по един екземпляр на дисертацията на Н. Агов издирих в каталозите на библиотеката на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Народната библиотека „Кирил и Методий” - София (НБКМ). В Университетската библиотека не откриха екземпляра си. На заявките си в НБКМ отначало получавах отговори, че техният екземпляр е на реставрация, но после признаха, че е изгубен [3]. Усилията да открия някакви биографични сведения за автора също пропадаха години наред. Беше ми направило впечатление, че фамилията му съвпада с тази на видния летец и земеделски деец Асен Агов, живял по онова време, но в биографичната литература за него името Никола Агов не присъства. Изобщо - непрогледна мъгла. Единствената що-годе практическа възможност за известен напредък остана да осигуря по някакъв вълшебен начин от университета в Ерланген екземпляр от дисертацията, като се надявах на немската традиция към докторските дисертации да се прилагат кратки автобиографични бележки на докторанта. Този подход беше колкото труден, толкова и деликатен, защото разчитах, че университетска библиотека в Германия е съхранила дисертацията на българин, защитена преди един век, докато три български библиотеки (една народна и две университетски) не са опазили поне един екземпляр от нея.
На молбата ми за въпросната дипломатическа мисия откликна моя състудент проф. д-р инж. Божидар Мечков от Германия, с когото през 1968 г. завършихме Университета в гр. Росток (тогава в ГДР): той - корабостроене, моя милост - корабно машиностроене. Благодарение на неговата отзивчивост в края на 2007 г. получих ксерографно копие на цялата дисертация от 95 страници. Тя наистина съдържаше автобиографични бележки - съвсем кратки, само 9 реда, но пък с ценни сведения. Те все пак потвърдиха предположението ми за роднинска връзка на Н. Агов с летеца Асен Агов, който се оказа негов по-малък брат. Друг състудент, евродепутатът инж. Евгени Кирилов (завърши корабостроене през 1971 г. в Университета в Росток), ми съдейства да осъществя контакт с народния представител Асен Агов (внук на летеца Асен Агов), който любезно откликна на молбата ми да разкаже спомени за своя родственик [4]. Дължа признателност и на тримата за отзивчивостта, благодарение на която имам възможност да възстановя частица от морската ни история.
Никола Агов е роден на 9 (21) октомври 1885 г. в гр. Долна Оряховица [1, с.80]. Баща му Йордан Агов завършва земеделски науки в Мюнхен (Германия), близък приятел е на Стефан Стамболов, Димитър Петков [4] и Цанко Церковски, работи като учител [5, с.10], по-късно (към 1915 г.) - като касиер на банка [1, с.80]. По-малкият му син Асен е роден през 1890 г., завършва Военното училище и Аеропланното училище, участва във всички войни през периода 1912-1918 г. [с.5, 12-26], от 1920 г. става началник на Отделението за въздухоплаване към Министерството на железниците, пътищата и телеграфите [6, с.32], но всъщност под тази форма след забраните на Ньойския договор 1919 г. функционира българската военна авиация. По указание на министър-председателя Александър Стамболийски А. Агов ръководи изпълнението на програмата на земеделското правителство за създаването на гражданска авиация в България по европейски образец [7, с.65], след преврата на 9 юни 1923 г. е уволнен, убит е на 1 май 1925 г. [5, с.107].
През юни 1909 г. Никола Агов завършва първия випуск на Търговската гимназия в Бургас [1, с.80], [8] и от есента на същата година започва да следва държавни науки в Университета „Фридрих-Александър” в Ерланген, Германия. През октомври 1915 г. във Философския факултет на този Университет той защитава успешно дисертацията на тема „Корабоплавателното дело в България”, като негов референт е таен съветник проф. д-р Карл фон Ееберг - известен специалист по финансово дело и стопанска история [1]. Непосредствено след това д-р Н. Агов се завръща в България и близо три десетилетия работи като финансист в няколко банки в София. След убийството на брат му се грижи за неговото семейство и му помага да преживее трагедията.
БЪЛГАРСКА ДИСЕРТАЦИЯ ПО МОРСКО СТОПАНСТВО
Тридесетгодишната история на това проучване започна през 1981 г. Тогава преглеждах картотеката за стара стопанска литература в библиотеката на ВИНС „Д. Благоев” - Варна (днес Икономически университет - Варна), за да открия сведения за историята на българското корабостроене, и попаднах на дисертацията „Корабоплавателното дело в България” от Никола Агов, издадена през 1915 г. в гр. Ерланген, Германия [1]. Тя стана причина да потърся сведения и за други български специалисти с докторати по теми от морското стопанство. Според известен библиографски указател, дисертацията на Н. Агов била защитена през 1934 г. [2, с.142] (??), а преди него докторати в областта на морското стопанство получават през 1925 г. в Нюрнберг Асен Димитров и през 1930 г. в Брюксел Димитри Георгиев [2, с.142]. Несъответствието между оригиналния екземпляр, който лично видях, и твърдението на библиографския указател ме принуди след една-две години отново да потърся дисертацията на Н. Агов в библиотеката на ВИНС „Д. Благоев” - Варна, но междувременно там бяха преустановили достъпа на читатели до фонда от стара литература, дори каталогът за нея беше изчезнал от заемната зала, отказаха ми и всякаква информация за съдбата на безценната стопанска литература...
През следващите няколко години по един екземпляр на дисертацията на Н. Агов издирих в каталозите на библиотеката на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Народната библиотека „Кирил и Методий” - София (НБКМ). В Университетската библиотека не откриха екземпляра си. На заявките си в НБКМ отначало получавах отговори, че техният екземпляр е на реставрация, но после признаха, че е изгубен [3]. Усилията да открия някакви биографични сведения за автора също пропадаха години наред. Беше ми направило впечатление, че фамилията му съвпада с тази на видния летец и земеделски деец Асен Агов, живял по онова време, но в биографичната литература за него името Никола Агов не присъства. Изобщо - непрогледна мъгла. Единствената що-годе практическа възможност за известен напредък остана да осигуря по някакъв вълшебен начин от университета в Ерланген екземпляр от дисертацията, като се надявах на немската традиция към докторските дисертации да се прилагат кратки автобиографични бележки на докторанта. Този подход беше колкото труден, толкова и деликатен, защото разчитах, че университетска библиотека в Германия е съхранила дисертацията на българин, защитена преди един век, докато три български библиотеки (една народна и две университетски) не са опазили поне един екземпляр от нея.
На молбата ми за въпросната дипломатическа мисия откликна моя състудент проф. д-р инж. Божидар Мечков от Германия, с когото през 1968 г. завършихме Университета в гр. Росток (тогава в ГДР): той - корабостроене, моя милост - корабно машиностроене. Благодарение на неговата отзивчивост в края на 2007 г. получих ксерографно копие на цялата дисертация от 95 страници. Тя наистина съдържаше автобиографични бележки - съвсем кратки, само 9 реда, но пък с ценни сведения. Те все пак потвърдиха предположението ми за роднинска връзка на Н. Агов с летеца Асен Агов, който се оказа негов по-малък брат. Друг състудент, евродепутатът инж. Евгени Кирилов (завърши корабостроене през 1971 г. в Университета в Росток), ми съдейства да осъществя контакт с народния представител Асен Агов (внук на летеца Асен Агов), който любезно откликна на молбата ми да разкаже спомени за своя родственик [4]. Дължа признателност и на тримата за отзивчивостта, благодарение на която имам възможност да възстановя частица от морската ни история.
Никола Агов е роден на 9 (21) октомври 1885 г. в гр. Долна Оряховица [1, с.80]. Баща му Йордан Агов завършва земеделски науки в Мюнхен (Германия), близък приятел е на Стефан Стамболов, Димитър Петков [4] и Цанко Церковски, работи като учител [5, с.10], по-късно (към 1915 г.) - като касиер на банка [1, с.80]. По-малкият му син Асен е роден през 1890 г., завършва Военното училище и Аеропланното училище, участва във всички войни през периода 1912-1918 г. [с.5, 12-26], от 1920 г. става началник на Отделението за въздухоплаване към Министерството на железниците, пътищата и телеграфите [6, с.32], но всъщност под тази форма след забраните на Ньойския договор 1919 г. функционира българската военна авиация. По указание на министър-председателя Александър Стамболийски А. Агов ръководи изпълнението на програмата на земеделското правителство за създаването на гражданска авиация в България по европейски образец [7, с.65], след преврата на 9 юни 1923 г. е уволнен, убит е на 1 май 1925 г. [5, с.107].
През юни 1909 г. Никола Агов завършва първия випуск на Търговската гимназия в Бургас [1, с.80], [8] и от есента на същата година започва да следва държавни науки в Университета „Фридрих-Александър” в Ерланген, Германия. През октомври 1915 г. във Философския факултет на този Университет той защитава успешно дисертацията на тема „Корабоплавателното дело в България”, като негов референт е таен съветник проф. д-р Карл фон Ееберг - известен специалист по финансово дело и стопанска история [1]. Непосредствено след това д-р Н. Агов се завръща в България и близо три десетилетия работи като финансист в няколко банки в София. След убийството на брат му се грижи за неговото семейство и му помага да преживее трагедията.
Титулната страница на докторската дисертация на д-р Никола Агов (1885 - 1949 г.)
Статистически данни за товарооборота през българското дунавско пристанище Видин от 1890 до 1908 г. - част от докторската дисертация на д-р Никола Агов.
Статистически данни за участието на параходните компании „Българско търговско параходно дружество „Постоянство”, „Дойче Леванти Линие” (Германия) и „Фресине” (Франция) във вносно-износната дейност през българските морски пристанища за периода 1895 - 1911 г. - част от докторската дисертация на д-р Никола Агов.
Не се задомява, след Деветосептемврийския преврат е изселен с цялото семейство в Долна Оряховица, където през 1949 г. умира от инсулт. Според спомени в семейство Агови, той не успява да преживее насилственото включване на семейните земи в ТКЗС. Няколко месеца преди смъртта му се ражда бъдещият народен представител Асен Агов и в знак на благодарност за стореното от д-р Н. Агов за семейството го кръщават Никола-Асен. По-късно обаче соцрежимът забранява българските граждани да имат две собствени имена и от 1954 г. Никола-Асен е преименуван на Асен [4].
Засега е загадка защо български специалист още през 1915 г. избира морскостопанска тема за дисертацията си. Вероятно това е вследствие на съчетаването от няколко обстоятелства. В началото на миналия век Йордан Агов - бащата на Никола - е околийски управител в Бургас [4] и очевидно това е причината големият му син да завърши новооснованата там Търговска гимназия. В нея още отначало привличат солиден преподавателски състав, включително двама доктори [9, с. 87-89]: учителя по търговско знание, търговска кореспонденция, финансова наука и политическа аритметика д-р Георги Петков, защитил дисертация през 1906 г. в Ерланген (тема „Социалните и стопански отношения в България преди Освобождението”) [2, с.37] и учителя по химия д-р Минко Аджаров, защитил дисертация през 1905 г. в Женева (тема „Експериментални проучвания върху физиологията на някои зелени водорасли”) [2, с.89]. Възможно е именно д-р Г. Петков да е повлиял на Н. Агов да следва в Ерланген и при това по специалност държавни науки. Във връзка с това прави впечатление и избора на тематичната област на дисертацията - морското стопанство, респ. корабоплаването. След влизането в експлоатация на новите пристанища в Бургас (1903 г.) и Варна (1906 г.) значението им за развитието на корабоплаването, респ. на икономиката на страната, значително се засилва. От друга страна, към 1912 г. в периодичния печат се активизира обсъждането на проблема за подписването на нов договор между държавата и Българското търговско параходно дружество (БТПД), т.к. срокът на действие на първия 20-годишен договор изтича на 15 август 1913 г. Вероятно съчетаването на тези няколко фактора са подтикнали Н. Агов да изследва задълбочено влиянието на корабоплаването.
Дисертацията на Н. Агов се състои от въведение, две глави, заключение и приложение от 11 стр. със статистически таблици за вноса и износа през 9 български пристанища на Дунава през периода 1890 - 1908 г. Въведението „Общи разсъждения върху морските пътища и корабоплаването” представя накратко развитието на морската търговия и корабоплаването в света от древността до началото на ХХ в. и обосновава историческия факт, че „корабоплаването от началото на цивилизацията до днес се радва на особената държавна грижа” [1, с.5], сиреч докторантът насочва вниманието към значението на морската политика на държавата.
Първата глава е посветена на „Дунавът и неговото икономико-политическо значение за България” [1, с. 6-33]. В нея Н. Агов с подробен икономически анализ критикува опитите в България да се подценява значението на Дунава за нейното стопанско развитие, обосновава необходимостта страната да създаде дунавски търговски флот и предлага на българските правителства да възприемат политиката „Напред към Дунава” [1, с.26]. Втората глава на дисертацията е посветена на „Корабоплаването в Черно море” [1, с.34-76]. В нея критично са разгледани: дейността на БТПД; едностранчивата стопанска политика на държавата, която отделя значителна сума за изграждането и модернизацията на пристанищата, но не отделя достатъчно внимание на организацията на корабоплавателното дело; загубите от субсидирането на БТПД и две чуждестранни корабоплавателни компании; подробен статистически анализ по показатели като флагове на чуждестранните кораби, посещаващи българските пристанища, видове задвижване на корабите (ветроходи и параходи), внос и износ (по пристанища); загубите поради липса на възможности за кораборемонт в страната и др.
Наред с последователното прилагане на статистическия метод на изследване, Н. Агов прилага морскоисторически подход, като обширно представя развитието на дунавското и черноморското корабоплаване до Освобождението 1878 г. Освен това силно впечатление прави комплексният му подход към предмета на изследването, като разглежда влиянието на разнообразни фактори, вкл. железопътна политика, връзки с беломорските пристанища и т.н.
Дисертацията на д-р Никола Агов от 1915 г. съдържа подробни сведения за развитието на дунавското и черноморското корабоплаване на България през периода 1886 - 1913 г. От това гледище днес тя е особено актуална за всеки морски и стопански историк, който изследва морското стопанство на страната след Освобождението 1878 г. Освен това, нейният морскоисторически характер й отрежда заслужено място и при всеки бъдещ преглед на морската историография в България.
Литература и бележки
1. Agow, Nikola. Das Schiffahrtswesen in Bulgarien. Erlangen, 1915. II, 90 Bl. (Philos. Diss.). Maschinenschrift.
2. Дисертации, защитени в чужбина от българи 1878 - 1968. Библиографски указател. С., НБКМ, 1975. 334 с.
3. Случаят с изчезването на дисертацията на Н. Агов от една народна и две университетски библиотеки изнесох в доклада си „Проблеми на българската морска научно-техническа и научно-популярна литература” пред националната кръгла маса по проблеми на морската книжнина на 4 юни 1993 г. във Варна. Поради проявения интерес към него се опитах чрез познат преподавател от Икономическия университет - Варна да установя отново дали старият книжен фонд на университетската библиотека все пак не е опазен някъде, но резултатът беше отрицателен. Най-вероятно този фонд е бил съхраняван няколко години и после предаден за вторична хартия, макар че в него имаше безценна българска и чуждестранна икономическа и техническа литература от периода края на ХІХ - средата на ХХ в.
4. Писмо на Асен Йорданов Агов до Иван Алексиев, 28 юни 2008 г. 3 с. (машинопис). Съхранява се в личния ми архив.
5. Цветанов, Борис. Асен Агов. Биографичен очерк. С., Изд-во на БЗНС, 1983. 112 с.
6. Цаков, Цветан. Кой си ти, Асен Агов? С., Еър груп 2000, 2001. 88 с.
7. Цаков, Цветан. ХХ век българска авиация. Кой кой е 1897 - 1999. С., Икар прес, 1999. 360 с.
8. В автобиографичните си бележки д-р Н. Агов отбелязва само, че на 29 юни 1909 г. взема зрелостния си изпит в Търговската гимназия в Бургас [1, с.80]. Доколкото тази гимназия е основана през 1905 г. [9, с.87], приемам, че той завършва първия випуск, който започва през учебната 1905-1906 г. с 43 души.
9. Терзиева, Маргарита. История на учебното дело в Бургас 1878 - 1944 година. Бургас, ЛИБРА СКОРП, 2007.
Иван АЛЕКСИЕВ
Засега е загадка защо български специалист още през 1915 г. избира морскостопанска тема за дисертацията си. Вероятно това е вследствие на съчетаването от няколко обстоятелства. В началото на миналия век Йордан Агов - бащата на Никола - е околийски управител в Бургас [4] и очевидно това е причината големият му син да завърши новооснованата там Търговска гимназия. В нея още отначало привличат солиден преподавателски състав, включително двама доктори [9, с. 87-89]: учителя по търговско знание, търговска кореспонденция, финансова наука и политическа аритметика д-р Георги Петков, защитил дисертация през 1906 г. в Ерланген (тема „Социалните и стопански отношения в България преди Освобождението”) [2, с.37] и учителя по химия д-р Минко Аджаров, защитил дисертация през 1905 г. в Женева (тема „Експериментални проучвания върху физиологията на някои зелени водорасли”) [2, с.89]. Възможно е именно д-р Г. Петков да е повлиял на Н. Агов да следва в Ерланген и при това по специалност държавни науки. Във връзка с това прави впечатление и избора на тематичната област на дисертацията - морското стопанство, респ. корабоплаването. След влизането в експлоатация на новите пристанища в Бургас (1903 г.) и Варна (1906 г.) значението им за развитието на корабоплаването, респ. на икономиката на страната, значително се засилва. От друга страна, към 1912 г. в периодичния печат се активизира обсъждането на проблема за подписването на нов договор между държавата и Българското търговско параходно дружество (БТПД), т.к. срокът на действие на първия 20-годишен договор изтича на 15 август 1913 г. Вероятно съчетаването на тези няколко фактора са подтикнали Н. Агов да изследва задълбочено влиянието на корабоплаването.
Дисертацията на Н. Агов се състои от въведение, две глави, заключение и приложение от 11 стр. със статистически таблици за вноса и износа през 9 български пристанища на Дунава през периода 1890 - 1908 г. Въведението „Общи разсъждения върху морските пътища и корабоплаването” представя накратко развитието на морската търговия и корабоплаването в света от древността до началото на ХХ в. и обосновава историческия факт, че „корабоплаването от началото на цивилизацията до днес се радва на особената държавна грижа” [1, с.5], сиреч докторантът насочва вниманието към значението на морската политика на държавата.
Първата глава е посветена на „Дунавът и неговото икономико-политическо значение за България” [1, с. 6-33]. В нея Н. Агов с подробен икономически анализ критикува опитите в България да се подценява значението на Дунава за нейното стопанско развитие, обосновава необходимостта страната да създаде дунавски търговски флот и предлага на българските правителства да възприемат политиката „Напред към Дунава” [1, с.26]. Втората глава на дисертацията е посветена на „Корабоплаването в Черно море” [1, с.34-76]. В нея критично са разгледани: дейността на БТПД; едностранчивата стопанска политика на държавата, която отделя значителна сума за изграждането и модернизацията на пристанищата, но не отделя достатъчно внимание на организацията на корабоплавателното дело; загубите от субсидирането на БТПД и две чуждестранни корабоплавателни компании; подробен статистически анализ по показатели като флагове на чуждестранните кораби, посещаващи българските пристанища, видове задвижване на корабите (ветроходи и параходи), внос и износ (по пристанища); загубите поради липса на възможности за кораборемонт в страната и др.
Наред с последователното прилагане на статистическия метод на изследване, Н. Агов прилага морскоисторически подход, като обширно представя развитието на дунавското и черноморското корабоплаване до Освобождението 1878 г. Освен това силно впечатление прави комплексният му подход към предмета на изследването, като разглежда влиянието на разнообразни фактори, вкл. железопътна политика, връзки с беломорските пристанища и т.н.
Дисертацията на д-р Никола Агов от 1915 г. съдържа подробни сведения за развитието на дунавското и черноморското корабоплаване на България през периода 1886 - 1913 г. От това гледище днес тя е особено актуална за всеки морски и стопански историк, който изследва морското стопанство на страната след Освобождението 1878 г. Освен това, нейният морскоисторически характер й отрежда заслужено място и при всеки бъдещ преглед на морската историография в България.
Литература и бележки
1. Agow, Nikola. Das Schiffahrtswesen in Bulgarien. Erlangen, 1915. II, 90 Bl. (Philos. Diss.). Maschinenschrift.
2. Дисертации, защитени в чужбина от българи 1878 - 1968. Библиографски указател. С., НБКМ, 1975. 334 с.
3. Случаят с изчезването на дисертацията на Н. Агов от една народна и две университетски библиотеки изнесох в доклада си „Проблеми на българската морска научно-техническа и научно-популярна литература” пред националната кръгла маса по проблеми на морската книжнина на 4 юни 1993 г. във Варна. Поради проявения интерес към него се опитах чрез познат преподавател от Икономическия университет - Варна да установя отново дали старият книжен фонд на университетската библиотека все пак не е опазен някъде, но резултатът беше отрицателен. Най-вероятно този фонд е бил съхраняван няколко години и после предаден за вторична хартия, макар че в него имаше безценна българска и чуждестранна икономическа и техническа литература от периода края на ХІХ - средата на ХХ в.
4. Писмо на Асен Йорданов Агов до Иван Алексиев, 28 юни 2008 г. 3 с. (машинопис). Съхранява се в личния ми архив.
5. Цветанов, Борис. Асен Агов. Биографичен очерк. С., Изд-во на БЗНС, 1983. 112 с.
6. Цаков, Цветан. Кой си ти, Асен Агов? С., Еър груп 2000, 2001. 88 с.
7. Цаков, Цветан. ХХ век българска авиация. Кой кой е 1897 - 1999. С., Икар прес, 1999. 360 с.
8. В автобиографичните си бележки д-р Н. Агов отбелязва само, че на 29 юни 1909 г. взема зрелостния си изпит в Търговската гимназия в Бургас [1, с.80]. Доколкото тази гимназия е основана през 1905 г. [9, с.87], приемам, че той завършва първия випуск, който започва през учебната 1905-1906 г. с 43 души.
9. Терзиева, Маргарита. История на учебното дело в Бургас 1878 - 1944 година. Бургас, ЛИБРА СКОРП, 2007.
Иван АЛЕКСИЕВ